ВОВИ`РАМ, -аш, несв.; вовра, -еш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. воврял, -а, -о, мн. воврели, прич. мин. страд. воврян, -а, -о, мн. воврени, св., прех. Остар. и диал. Въ-вирам. Изведнъж из пазухите си .. кърпи; двата края воврат в пояса, а другите два
— държат в ръка. Л. Каравелов, Съч. II, 4. Смелият рибарин [на кита] му вовира в устата двойния остър клин дотолкова бързо и така изкусно, щото единът негов край са забива в горнята, а другият в долнята челюст на животното. Знан., 1875, бр. 17,
261.
ВОВИ`РАМ СЕ несв.; вовра се св., непрех. Остар. и диал. Въвирам се. Гърбавото човече,.. повикало два войника, дало им в ръцете кир Андона и отишло изново да се вовира между гъстите купове на народа. Л. Каравелов, Съч. V, 108. Мене ма е срам да са вовирам между черния, простия народ.
С, 1872, бр. 34, 271.
◇ Вовирам / вовра в очите на някого нещо. Остар. и диал. Съвсем отблизо показвам на някого нещо (обикн. някакъв документ) като доказателство за правотата, истинността на нещо. Но ето, че взе да се долавя как прави той своите разписки, които де седне и де стане, вовира в очите на хората. Т. Влайков, Съч. III, 191.
ВОВИ`РАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ от вовирам и от вовирам се; въвиране.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВОВЛЕКА`. Вж. вовличам.
ВОВЛИ`ЧАМ, -аш, несв.; вовлека, вов-лечеш, мин. св. вовлякох, вовлече, прич. мин. св. деят. вовлякъл, -кла, -кло, мн. вов-лекли, св., прех. Остар. Въвличам. — Ща умра, казал Цено. — Смъртта са наближава и скоро ще да скъси живота ми; скоро ще да ма вовлече в гроба млад и зелен. Л. Каравелов, Съч. IV, 45. При всичката правота и доброта Теофилова .. пак ся намериха лоши человеци, които поискаха да го вовлекат в тинята. С. Радулов, НД (превод), 129. Мнозина едно само желание да ся покажат умни вовлича в присмиване и одумване. С. Радулов, НД (превод), 97. вовличам се, вовлека се страд.
ВОВЛИ`ЧАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вовличам и от вовличам се; въвличане.
ВОВОНЕ`Я. Вж. вовонявам2.
ВОВОНЯ`. Вж. вовонявам1.
ВОВОНЯ`ВАМ1, -аш, несв.; вовоня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Въвоня-вам1. Които ученици живееха далече, тие си доносваха ядене със себе си и обядваха в училището и затова тая детинска храна вовоняваше училището с всевъзможни миризми. Л. Каравелов, Съч. IV, 53. вовонявам се, вовоня се страд.
ВОВОНЯ`ВАМ СЕ несв.; вовоня се св., непрех. Остар. Въвонявам се.
ВОВОНЯ`ВАМ2, -аш, несв.; вовонея, -ееш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. вово-нял, -а, -о, мн. вовонели, св., непрех. Остар. Въвонявам2.
ВОВОНЯ`ВАМ СЕ несв.; вовонея се св., непрех. Остар. Въвонявам се. Можеме ли ние да прегърнем тие люде, които са се вовонели от разврат и изгнили са и физически, и нравствено? СН, СбПер п И, 160.
ВОВОНЯВ АНЕ1, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вовонявам1 и от вовонявам се; въвоняване1.
ВОВОНЯВ АНЕ2, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вовонявам2 и от вовонявам се; въвоняване2.
ВОВРА. Вж. вовирам.
ВОВРЕМЕ нареч. Остар. Навреме. Петима души от францисканците (..), като не сколасаха вовреме да побегнат от Видин, са умъртвиха с най-люта смърт от българите. Р. Каролев, УБЧИ, 50-51. Семето, което посея тоя незабвен за нас мъж, даде доста добри плодове, но ние,.., не можахме да се възползуваме вовреме от тях. Хр. Ботев, Съч., 1929,199.
ВОВЧОВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Рядко. Ставам покорен като овца. Колкото пд се вовчоваме, толкоз пд ни бият. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 35.
ВОГЛАВЕ нареч. Остар. С предл. с. Начело. Радостни възгласи изпратиха думите на дребния Кръстьо. Той се озърна изненадан, викаха всички воглаве с Филип Тотя. Ст. Дичев, ЗС I, 145. Междувременно пристигнала жената и приятелите му, воглаве с племенника, които тръгнали да го търсят. В. Цонев, НВЛ, 12. Сръбското духовенство, воглаве с митрополита Михаи-ла, е поднесло тия дни адреси за преданост и вярноподанически чувства към династията на Обреновичите. С, 1894, бр. 1319, 2.
ВОДА ж. 1. Само ед. Прозрачна безцветна течност, представляваща в чист вид съединение на две части водород с една част кислород, без вкус и миризма, която е широко разпространена в природата и е необходима за поддържане на живия организъм. Той [нане Митре] ме успокои, че селото е близко и там има хубава и студена вода. Елин Пелин, Съч. IV, 106. На върха, под корените на стара бука, извираше бистра вода. К. Петканов, X, 160. По всички улички [в градчето] тук шуртяха вадички кристална планинска вода. Д. Калфов, Избр. разк., 155. Огнярът отваряше крана и морската вода обливаше сгорещените тела. Д. Доб-ревски, БКН, 31. Трябва да се проверят пътищата, да се види каква вода за миене и за пиене има... Г. Караславов, ПМ, 10-11. Дъж-довна вода. Вряла вода. Пивка вода. Снежна вода. Питейна вода. Поливна вода. Пряспа вода. Хубава вода. // Обикн. мн. Различни видове от тази течност, според разтворе
