до някакъв резултат или някаква промяна. Някога Кондарев беше се вслушвал с възторг в думите на своя учител, .., идеалист и волнодумец. Неговото влияние върху гимназистите беше грамадно. Ем. Станев, ИК I и II, 55. Почти под същите влияния [руски], под които се е намирал Славейков, са се развивали Каравелов и Ботьов. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 9. В това време баевия Василов Дорчо, под влиянието на хубавата априлска вечер, .., беше ни довлякъл в пълната със студена вода, с камъне и с развалини Златица. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 57. Под влиянието на виното, което възбужда откровеността, ние в разговорите си се отпуснахме доста искрено. Елин Пелин, Съч. IV, 185. Упражнявам влияние. △ Влияние на околната среда.
2. Само ед. Признато от другите значение, сила; авторитет, престиж. Богатството направи да му простят и забравят миналото, а необикновено тънкият му ум, ловкост и медена реч му спечелиха влияние и привърженици. Ив. Вазов, Съч. XXV, 32. Уравновесеният и спокоен характер на Стоила и голямото му влияние между тях ги примирява и обединява. Й. Йовков, Разк. I, 13. Дните се търкаляха, годините минаваха, а в центъра на всичко стоеше Коста Маждраганов, човекът, който имаше влияние във властта. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 360. Той употреби влиянието си и изходатайствува за Белокровски място в едно от агентствата в Цариград. Ал. Константинов, Съч. I, 284.
ВЛИЯ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който има влияние, авторитет. Борсата между тия двама големци, еднакво влиятелни в своите партии и еднакво силни .. щеше да бъде много упорита. Т. Влайков, Съч. III, 288. Бившият учител по латински сега минаваше за един от първите и най-влиятелни хора в града. Д. Димов, Т, 219. Още като дойде тука, той получи известие от Пловдив, че влиятелни приятели му били изработили важна длъжност там. Ив. Вазов, Съч. XXV, 16. // Който оказва влияние, въздействие. Но преди да умрат апостолите ( .. ), евангелието беше ся проповядвало почти във всичките страни на Римската държава и в много градове имаше прочути и влиятелни църкви. КТЕМ, 343. Влиятелни кръгове.
2. Остар. Който е свързан с влияние, авторитет. На тридесет години мъж, Бекстон влезе в парламента и отведнаж там залови едно влиятелно място. Й. Груев, СП (превод), 174. Те ся надеят .. че всякои по възможности, кои с изкусното си перо, кои с влиятелното си имя, .., ще му [на списанието] помогнат прилично. СбПер. п 1, 94.
ВЛИЯ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от влиятелен. Той нареди Василев на опашката, намигна му свойски, остави го в разточеното време до пристъпването към тезгяха да се вдъхновява от собствената си влиятелност. Съвр., 1980, кн. 1, 50.
ВЛИЯ`Я, -я`еш, мин. св. влия`х, несв., непрех. Обикн. с предл. на, върху. Оказвам, упражнявам влияние върху някого или нещо; въздействам. От тоя ден Лина намрази младия стажант на мъжа си .. Женският инстинкт й подсказваше, че той влияе на мъжа й не в нейна полза. М. Грубешлиева, ПП, 222. — Той е добро момче, но много зле му влияе домашната среда. Н. Стефанова, ОС, 102. Тук имаме време студено и мрачно. Това ми влияе и увеличава тъгата ми. Ив. Вазов, ПЕМ, 28. Сега се предпочитат зачервяването на месото и запържването на лука отделно. Новият начин на обработка влияе неблагоприятно върху вкуса на ястието. Л. Петров и др., БНК, 38. Дъждът влияе зле на настроението й.
ВЛИЯ`Я СЕ несв., непрех. С предл. от. Намирам се под влиянието на някого, нещо; изпитвам нечие или някакво влияние. Изначало аз не съм се влиял от Хайне, а просто съм копирал песните му според руски преводи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 206. — Тартюф я слуша, знам, — от нея се влияй, / каквото каже тя — угажда й докрай. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 192. Катуловите сватбени песни са прости занаятчийски изделия, .., интересни може би за латинистите, но никой поет и жив човек няма да има воля дори да ги прочете, камо ли да се влияй от тях. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 83.
ВЛОВЯ`. Вж. вловявам.
ВЛОВЯ`ВАМ, -аш, несв.; вловя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Хващам, улавям, вловявам се, вловя се страд. и взаим. Стоян майка си не слуша, / .., / самодивата покани / да доде да се поборат, / .., / плеснали и се вловили, / та са се три дни борили. Нар. пес., Христом. ВВ II, 226.
ВЛОВЯ`ВАМ СЕ несв.; вловя` се св., непрех. Диал. Хващам се, улавям се (Н. Геров, РБЯ).
ВЛОВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вловявам и от вловявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛОГ, вло`гът, вло`га, мн. вло`гове, м. 1. Банк. Парични средства, предоставени на съхранение срещу лихва в кредитен институт (банка или спестовна каса). Влоговете, които притежаваше [Ирина] в разни банки, й се струваха дребни спестявания, скъпият апартамент — недостатъчен, спортната кола — банален лукс. Д. Димов, Т, 398. — Банка „Бостон“ е на мястото си, но изглежда, че вие нямате никакъв влог в нея или най-малко чекът ви е фалшив! Св. Минков, ДА, 100. — Аз може да съм си оставил заплатата като влог, сиреч на съхранение,
