Много умувам; нерешителен съм.
Мисля като мисир през велики пости. Разг. Много съм угрижен, обезпокоен; тревожа се от нещо.
ВЕЛИКА`Н м. 1. Митическо човекоподобно същество с огромен ръст и свръхчовешка сила; гигант, исполин, титан. В една дълбока пещера великанът беше спал цели петстотин години. А. Каралийчев, СбХ, 97. — Първо от морето се задава един великан. Ама знаеш ли колко е голям? Като се изправи, ча-ак до небето стига! П. Славински, МСК, 64. И подир туй длъжен е още да избие войската на великаните, които ще израстат от зъбите драконски. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 65.
2. Необикновено висок, едър човек; гигант, исполин. — Що, що рече? Още тая нощ ли? — завикаха недоволно с дрезгави и груби гласове останалите, .. Ала най-вече викаше един великан с червеникава брада. Ст. Загорчинов, ДП, 32. Последни дойдоха и двамата вуйчовци на Найда, двама великани, от които човек може да се уплаши, но те бяха усмихнати великани и стана още по-хубаво. Д. Бегунов, ГВВ, 11.
3. Прен. Нещо грамадно по размери. От двете страни на реката издигат се огромни усамотени канари, мрачни великани, които пазят теснината. Ив. Вазов, Съч. XV, 7. Влезте вие в павилиона на Калифорния, че там вижте, какво е лук, .., що е зеле и домати .. Ами картофи, краставици — великани в сравнение с нашите. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 50. Тук-там самотно се издигат гигантски дървета, .. В своята слънчева чистота, тия великани дървета не спират растежа си, а се издигат все по-нагоре. Св. Минков, ДА, 83. И веч / едва се мяркат очертани / на тъмно-модър небосклон / замислените великани / на чутния Атон. П. К. Яворов, Съч. I, 61.
4. Прен. Човек с изключително ценни духовни качества и значение в някаква област, оказал голямо и благотворно влияние върху живота на обществото; гигант, титан. В епохата на черковната и политическа борба има личности, заобиколени с ореола на светци, .. Някакви великани, които се издигат над безименното множество. Й. Йовков, Разк. III, 97. Българският народ е откърмил много свои великани .. А Христо Ботев се надига над всички като символ на гениално прозрение в далечните бъднини на своя народ. ТНУ, 1926, 2. Тук някъде преди век и половина може би са се разхождали четиримата великани на немската литература: Гьоте, Шилер, Хердер и Виланд… Г. Караславов, Избр. съч. III, 335. Ние минахме през залите, където са изложени картини, рисувани от великаните на Ренесанса .. Видяхме много оригинали от Рафаел, Рубенс, .., Микеланджело. А. Каралийчев, С, 127. Народът живее с най-трайните си и ценни качества в подвизите на своите духовни представители — на великаните, що се издигат от неговата среда. Б. Пенев, БР, 1931, кн. 6, 199.
ВЕЛИКА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от великан; гигантски, исполински. После той се попридръпна, ниското столче изскърца под великанското му тяло, пооглади Никитич дългите си мустаки, пое издълбоко въздух с притворени очи и запя изтихо, през нос. Д. Талев, ПК, 399. Ние продължихме да вървим по обраслите с редки, но великански ели, рътове на бърдото. Ив. Вазов, Съч. XVI, 85. Една великанска позлатена ризница висеше над огнището, на което, окачен на почернялата верига, имаше котел, годен да побере цяло заклано теле. Ст. Загорчинов, ЛСС, 22.
ВЕЛИКА`Ш м. Истор. Болярин. Като прочетете животоописание на взаимните отношения между българ. управителе в Източна България и между сърбските великаши в Западна България, вие твърде лесно ще си обясните как можаха турците в толкова малко време да покорят такива широки и важни откъм стратегическа страна области. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 223-224. Тия търновски великаши носеха гордия вид на хора, навикнали от половина век насам да правят и да трошат царе. Ив. Вазов, Съч. XIV, 9. До когато ся луташе с войнишки живот, нямаше време да пригледа и научи колко е непостоянно нещо благоволението на великашите и колко променителен е дворский вятър. П. Кисимов, ОА II (превод), 181.
— От схр. velikaš ’големец’.
ВЕЛИ`КДЕН м. 1. Християнският празник Възкресение Христово. Чохените шалваре Хаджи Генчо облича само на Великден, на Коледа, на Богоявление и на голяма Задушница. Л. Каравелов, Съч. II, 7. На 3 април — Великден 1860 година, един от първите вождове на българския народ, владиката Иларион Макариополски, обяви в Цариград независимостта на българската църква. Д. Талев, ПК, 24. А подобно пътуване, като ученик, аз правех често, правех го всяка година, кога се прибирах в село за Великден. Т. Влайков, Съч. I, 28-29. Всеки ден не е Великден. Погов. Чуждото се взима и на Великден. Погов.
2. Диал. С числ. Година от живота на човека. Но на каква сте възраст? / — .. / .. — Та то се вика / на сто великдена. К. Христов, ЧБ, 82. Във същност дрът не е: от твоя татко млад / по-стар е, може, с пет великдена той. К. Христов, ЧБ, 29. Чичо Дуро беше прекарал четиридесет великдена. Ст. Младенов, БТР, 276.
◇ Великден да не завариш. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Да умреш скоро.
В събота пред Великден. Разг. Ирон. В последния момент, когато няма достатъчно време да се свърши нещо.
До конски Великден. Разг. Много
