ВДЪХНОВИ`ТЕЛКА ж. 1. Жена, която вдъхновява. Обикнах безкрайно лириката на поета, но ме вълнуваше и вдъхновителката му. Цялата лирика на Яворов е свързана с малкото момиче с две хубави очи. ЖД, 1967, кн. 6, 13. И мен, скиталец клет във чужди крайща, / днес викат вдъхновителките нежни / на наште мисли, за да призовя / героите от вечний им покой. К. Христов, Мис., 1896, 551.
2. Прен. Произведение на изкуството, кът от природата и др., които вдъхновяват. Вазов е искал винаги искрено да изрази народните въжделения .. Поезията според него не бива да бъде само отзвук на общите народни стремежи, а и вдъхновителка за тяхното постигане. Г. Цанев, СИБЛ, 136.
ВДЪХНОВЯ` Вж. вдъхновявам.
ВДЪХНОВЯ`ВАМ, -аш, несв.; вдъхновя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Предизвиквам, създавам вдъхновение. Слънчевите дни в планината зиме са радостни и вдъхновяват за работа. Ламар, ПР, 36. Какви чудесни преподаватели имаше гимназията! .. Мнозинството от тях вършеше с обич своето дело и вдъхновяваше и нас със същата обич. К. Константинов, ППГ, 42. Хубаво е когато човек има от какво да се вълнува! Да го кара да стои в напрежение, да го изпълва със силни чувства, да го вдъхновява. Ал. Бабек, МЕ, 201. Геройското държание при обесването на заловените и осъдени на смърт четници от четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, служело за пример на русенските младежи, то ги вдъхновявало. Н. Ферманджиев, РХ, 269. Изкуството не е могло да представи изразителното му [на Левски] лице, осветлено от величието на една идея, която го вдъхновяваше и гореше. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. вдъхновявам се, вдъхновя се страд.
ВДЪХНОВЯ`ВАМ СЕ несв.; вдъхновя` се св., непрех. Изпадам във вдъхновение, обзет съм от вдъхновение. И Райко Вардарски намери учителка чак в Шумен. Имаше по много места той люде .., писа им пламенни писма да ги моли и увещава, да ги пита и разпитва и се вдъхновяваше .. колкото от ревност за народната просвета, толкова и от голямо желание да угоди на Ния Глаушева. Д. Талев, ПК, 183. Калчо беше станал хубав момък със светли очи .. А когато говореше за Ян Бибиян, той се вдъхновяваше и лицето му ставаше още по-хубаво. Елин Пелин, ЯБЛ, 38-39. Като Априлов и Фотинов не е далеч и от смелото пожелание за отваряне на един български университет. И този път той се вдъхновява пак от примера на гърците, тръгнали в свободното си княжество решително към изграждане на висшите си научни учреждения. М. Арнаудов, БКД, 14.
ВДЪ`ХНУВАМ, -аш, несв. (остар.); вдъ`хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вдъ`хнат, св., прех. Вдъхвам. Историческата драма служи още да вдъхнува благородни усещания .. и да покаже още някои слабости или заблуждения. Д. Войников, КЦ, 14. Нужно е прочее да ся старае всякой да изпълнява тая си свята длъжност, като вдъхнува в детято си добро възпитание и не го оставя така, както го е създала природата, а ся труди за неговото усъвършенствувание. Н. Начов, Лет., 1873, 99. вдъхнувам се, вдъхна се страд.
ВДЪ`ХНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вдъхнувам и от вдъхнувам се.
ВДЯ`ВАМ, -аш, несв.; вдя`на, вде`неш, мин. св. вдя`нах, прич. мин. страд. вдя`нат, св., прех. 1. Вкарвам, провирам конец, нишка и под. в ухото на игла. Зад печката под мъничкото прозорче върху двойна рогозка от царевична шума седеше Кръстевица и се мъчеше да вдене дълъг бял конец в ухото на една тънка игла. Г. Караславов, ОХ I, 454. Засънува, че кърпи някакви чорапи, а конецът й винаги се изнизва от иглата. Тя вдява непрекъснато и се ядосва. М. Грубешлиева, ПП, 184. Някои от по-възрастните стояха настрана и сдържано, и недоверчиво гледаха и ковачите, и оксиженистите, и засмените градски момичета, които вдяваха конци в блесналите на утринното слънце шевни машини. А. Гуляшки, МТС, 56.
2. Вкарвам, провирам нишките на основата през бърдото на тъкачен стан. Златка хвърли още един поглед към Пейча и като разбра, че го е смутила, нарочно повиши глас. — Дядо, аз ще си ходя. Мама ще ме чака — днес ще вдяваме тънкото платно. К. Петканов, П, 12. вдявам се, вдяна се страд.
◇ Вдявам в игла без уши; вдявам в безушка игла. Диал. Върша безполезна работа, занимавам се с празни работи. Аз се въртя край тебе и какво? Вдявам в игла без уши!… Ще си се върна в моята избица, да се долюлея на люлката, дето ме е залюляла от рождение… П. Славински, П3, 267.
Научил се да вдява и надминал майстора си. Разг. Ирон. Употребява се за човек, който малко е научил, а смята, че е усвоил всичко.
ВДЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вдявам и от вдявам се. На листа бе написано: .. Връзване и вдяване на скъсана нишка пред нищелките. К. Калчев, СТ, 166.
ВДЯ`ЛАМ. Вж. вдялвам.
ВДЯ`ЛВАМ, -аш, несв.; вдя`лам, -аш, св., прех. Диал. Приготвям с дялане място в нещо, за да се постави, вложи там друго нещо. вдялвам се, вдялам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДЯ`ЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вдялвам и от вдялвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
