— На моя син аз няма да позволя да митка с разни голтаци и въшлъовци! Г. Караславов, Избр. съч. I, 275.
Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително, оскърбително отношение към някого (обикн. при обръщение). — Влезни де! Влезни, куче пияно! Нека влезне и онзи въшлъо, който се гои, докато мъжете ни мрат по фронтовете. П. Здравков, НД, 76.
ВЪШЛЯСАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от въшлясам като прил. В който, по който са се завъдили въшки. Зарадвани от ранната пролет, войниците се разсъб-лякоха, извадиха по дворовете бакърени казани и почнаха да хвърлят във врящата вода захабеното и въшлясало бельо. П. Вежинов, ВР, 82. Видя с очите си как падаха гладните, изпокъсани и въшлясали войници. К. Калчев, ЖП, 51. И ето го сега в това незнайно село, чието съществуване никога не е подозирал, болен, въшлясал, с единия крак в гроба. Л. Стоянов, X, 105.
— Друга (диал.) форма: въшйсал.
ВЪШЛЯСАМ. Вж. въшлясвам.
ВЪШЛЯСВАМ, -аш, несв.; въшлясам, -аш, се., непрех. Ставам въшлив. Всички арестувани бяха въшлясали и всеки в раз-лично време правеше уборка на ризата според разположението си — и това внасяше известно разнообразие в еднообразното всекидневие на арестантския живот. Т. Харманджиев, КВ, 160. — Въшлясал съм, не помня откога не съм се преобличал. Ем. Станев, ИК 1П и IV, 387. Ще остана до последния си ден тук, ще бродя като пияна сянка от рид на рид,.., няма да се бръсна,.., ще въшлясам и така ще се върна във времето, когато всеки е бил нещо. Сл. Македонски, ЕЗС, 38.
— Друга (диал.) форма: въшясвам.
ВЪШЛЯСВАНЕ ср. Отгл. същ. от въшлясвам.
— Друга (днал.) форма: въшясване.
ВЪШЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Въшлив, въшкав. — Ой ми ва вази два роба, /.. / башка си огън кладете, / башка си легло гответе / яли какви сте кирливи, / да не бъдете въшчиви. Нар., пес., СбНУ XXV, 120.
ВЪШЧИЦА ж. Умал. от въшка.
ВЬОРС, вьорсът, вьорса, мн. вьорсове, след числ. вьорса, м. Диал. Наковалня. Силни припряни удари на чук се чуваха, а под тях мелодично пееше вьорсът. И. Йовков, Ж 1945, 80. Тръгнал си [дядо] за дома, сложил гилзата в раницата и я домъкнал до село, за да си направи от нея вьорс. И. Петров, ЛСГ, 9.
— От тур. бг8 ’наковалня’.
ВЮРТЦЙТ м. Минер. 1. Само ед. Рядък минерал, разновидност на цинковия сулфид, който се среща във вид на призматични кристали или иглести и лъчести агрегати.
2. Само мн. Отделни разновидности на този минерал.
— Фр. от собств.
ВЯДАМ СЕ, -аш се несв. (диал.); вям се, вядеш се, мин. св. вядох се, прич. мин. св. деят. вял се, се., непрех. Разг. Вяждам се.
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЯДАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вядам се; вяждане.
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЯЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; вям се, вядеш се, мин. св. вядох се, прич. мин. св. деят. вял се, се., непрех. 1. Разг. Дотяга ми да ям една и съща храна; пресищам се. Зоб му даваше повече, отколкото трябва, и за да не се вяжда, овеса смецяше с ечемик, ечемика с чисто жито. Й. Йовков, ПК, 181.
— Нали за мене са донесени тия череши, Цонеоглу? — За тебе, Хюсеин ага. Аз съм им се вял; шестнайсе дървета имаме на Мо-чора. Ц. Гинчев, ГК, 84.
2. Прен. Разг. Самозабравям се от охолство и власт и ставам надменен, горд или деспотичен; ояждам се. Големецът бил изпърво добър, па като се вял, подкачил да върши зло. Ст. Младенов, БТР I, 406.
3. Диал. Врязвам се, впивам се в нещо. Въжето се вяло в плътта му до костите. Ст. Младенов, БТР 1,406.
ВЯЖДАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от вяждам се.
ВЯКВАМ, -аш, несв.; вякна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Заяквам (Т. Панчев, РБЯд).
ВЯКВАМ СЕ несв.; вякна се се., непрех. Диал. Вяквам. Така се вякнал Крали Марко с Божа сила. Т. Панчев, РБЯд, 67.
ВЯКВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вяквам и от вяквам се.
— От Т. Панчев, Допълнение към българския речник на Н. Геров, 1908.
ВЯКНА. Вж. вяквам.
ВЯКЧА. Вж. вякчавам.
ВЯКЧАВАМ, -аш, несв.; вякча, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Заякчавам. Самата борба, която ни ся случвц да претеглим, вякчава ни мускулите. Й. Груев (превод), КН 7, 120. С игра детето си точи и осфри ума, опитва си и си вякчава силите. Й. Груев (превод), КН, 7, 120.
ВЯКЧАВАМ СЕ несв.; вякча се се., непрех. Остар. Ставам як; заяквам. Часто майките бръкат, като си изнисат децата навън или твръде много, или твръде малко. Пръвото правят, зачтото криво си мислят, ^че от въздух детето бръзо ся вякчавало. Й. Груев (превод), КН 7, 94.
ВЯКЧАВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вякчавам и от вякчавам се.
ВЯЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който изразява апатия, отсъствие на бодрост, енергия. Той е едър, тлъст, с мазно лице,
