Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/457“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
(Няма разлика)

Версия от 15:13, 15 декември 2013

Страницата не е проверена


те, чушките, доматите, с чиито листа се хранят както възрастните, така и ларвите. Зоол. УП кл, 50. Вредители по овощните култури.

3. Растение, което причинява вреди на земеделските култури или на дърветата. Опасни вредители по културните растения са главните, ръждите, моравото рогче, перонос-пората. ОБиол. X кл, 24. Гъби вредители.

О Вредители на книгата. Насекоми и микроорганизми, които повреждат хартията по физиологичен начин чрез отделяните от тях киселини и влага.

— От рус. вредитель.

ВРЕДИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Вреден1. Тие хора са чорбаджие от старо време,..; а подобни личности са биле сякога вредителни за сяко едно обществено предприятие. С, 1872, бр. 46, 367. Различни пиленца скачали от дърво на дърво и едни от тях са ползувале от най-едрите плодове, а други ги очищале от вредителните насекоми. Л. Каравелов, Съч. VIII, 31. Къртът,това полезно за земледелеца животинче,е нужно за една нива или башча, дето са намират разни вредителни за питомните растения червеи, буболечки и пр. Ступ., 18/5, бр. 7-8, 64.

ВРЕДЙТЕЛКА ж. Жена вредител (в 1 знач.).

ВРЕДИТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от вредителен; вредно. Количеството на горите може да бъде или ненужно голямо, или благодетелно умерено, или вредително малко. Знан., 1875, бр. 7, 104-105. Колкото е добре да стоим деня измежду растения, толкова е вредително нощя да оставяме в стаите си много цветя. И. Груев, Ф (превод), 78.

ВРЕ ДЙТЕ ЛНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от вредителен. Човекът е успял да са освободи в полутро-пическите страни от вредителността на сухите времена през годината. Знан., 1873, ор. 17, 2о8. Ние знаеме, че водата е в състояние да унищожи вредителността на сипу-чият пясък. Знан., 1875, бр. 16, 249.

ВРЕДИТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вредител (в 1 знач.). Вредителска постъпка.

ВРЕДЙТЕЛСКИ. Нареч. от прил. вредителски. Действа вредителски.

ВРЕДЙТЕЛСТВАМ и ВРЕДЙТЕЛ-СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Върша вредителство, занимавам се с вредителство. Заминавам си. Подозират, че вреди-телствувам! Г. Караславов, Избр. съч. II, 337.

— От рус. вредительствовать.

ВРЕДЙТЕЛСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от вредителствам; вредителствуване.

ВРЕДИТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Дейност или постъпка на вредител (в 1 знач.). За да се обезпечи мълчанието му и предварително да се смаже всеки негов опит за вредителство, министърът и старият Хофман решиха да го изхвърлят вън от министерството, но с примка на врата. А. Гуляшки, Л, 473. Възмутен извън душа, той бе гонил и преследвал ония, които заловеше във вредителство, а сега сам той трябваше като тях да протегне ръка и хвърли клечката кибрит в кооперативните снопи. Ст. Даскалов, СЛ, 204. — Нали виждаш, Пандов навсякъде си пъха носа, навсякъде вижда вредителство и саботаж. М. Марчевски, П, 248.

—От рус. вредительство.

ВРЕДЙТЕЛСТВУВАМ. Вж. вредителствам.

ВРЕДЙТЕЛСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от вредителствувам; вредител-стване.

ВРЕДЛИВ. -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Вреден1, опасен. Трапищата са на-пълневат с вода и направят вредливи ради здравето блатища. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 24.

ВРЕДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Остар. и диал. Умал. от вреден2. — Море, Стояне, Стояне, / остай ми Илчо ратайче/у крави да ми помага, /у крави и у телчини,.. / Оно е млого вредничко. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 366.

ВРЕДНО. 1. Нареч. от вреден1. Не знам дали турското петвековно владичество е повлияло тъй вредно на нашия национален характер, или пък други обстоятелства. Ив. Вазов, БП, 113.

2. С гл. съм, оказвам се и под. в 3 л. ед. и следв. изр. със съюз д а. Означава, че извършването на нещо се преценява като неблагоприятно, нанасящо вреда на някого или нещо. Вредно е за благото на отечеството да допущаме злоумишлените хора да избягват достойното наказание. Хр. Ботев, КК (превод), 67.

ВРЕДНОСТ', -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на вреден1. В книгата е показана несъстоятелността и вредността на възгледите, които принизяват или отричат значението на великите личности в историческото развитие.

2. Обикн. мн. Вредни вещества или вредни за здравето условия за работа в производството. Абсолютно неправилно е да се организира гимнастика в помещения, където въздухът е запрашен, има отровни газове или изпарения,.. За избягване на тези вредности най-добре е да се потърси съветът на съответната санепидстанция. Ив. Ман-гъров и др., ПГ, 10. Днес има основание да допуснем, че .. замърсяването на атмосферата с пушек от каменовъглени и петролни деривати, появата на някои вредности във връзка с начина на производство ..