Page:RBE Tom1.djvu/764

та. Бия крак. Разг. Марширувам със стегната, отсечена стъпка. Цял преобразен,., върви Люцкан и тъй юнашки бие крак по калдъръма, че Митъо Караколев.., не може да се въздържа да н§ гд погледне изпод око и да не се усмихне. И. Йовков, ПК, 79 -80. Бия метани. Диал. Кланям се в знак на уважение, роболепие или на разкаяние за греховете си. Бия на (в) очи. Разг. Правя впечатление, налагам се на вниманието. Хората бяха по-чисти, улиците по-спретнати, мизерията не биеше така на очи. П. Вежинов, ДВ, 255. Както той сам.., така и кафенето му биеше в очи със своята оригиналност и чудат вид. Ив. Вазов, Съч. IV, 153. Бия облог. Диал. Обзалагам се с някого. „Бързай, бяла Недо, облог с тебе бия, — / не те ли спреваря, давам, душо блага, / пръстен на ръката, нанизи на шия.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 165. Бия отбой. 1. Воен. Давам сигнал за отстъпление на войска. 2. Книж. Отказвам се от изпълнението на нещо или от някакво твърдение, решение. Голяма е вината и на директора, и на техническото ръководство, които биха отбой пред трудния, но все пак изпълним план. РД, 1950, бр. 305. 2. Бия път. Разг. Изминавам дълъг изморителен път. Цели пет дни биха път из стръмни пътеки, из дебели снегове. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 2, 202. Бия се в гърдите. Разг. 1. Хваля се, перча се, приписвам си заслуги. При това Христо не обича да се изтъква, да се хвали,.., да се бие в гърдите. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 399-400. 2. Вайкам се или се кая. — Агалар... Ние няма защо да се бием в гърдите като грешници. Имаме само една грешка: изпуснахме юздата на раята. Д. Талев, ПК, 291. Бия се с ум; с ум се бия. Диал. Чудя се как да постъпя. Сговор чинят, с ум се бият / що да сторят, да направят. П. Р. Славейков, Ден., 1875, кн. 4, 5. Бия си ангелите. Разг. 1. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Нека дипломатите си бият ангелите. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 41. 2. Съжалявам много за нещо, случило се по моя вина; горчиво се кая, разкайвам се за нещо. Бия си главата (ума). Разг. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Чудното бе, че Соколов — най-смелият — не бе с тях във файтона.. „Защо той липсува? Какво се е случило?“ Над тия въпроси биех главата си. Н. Попфилипов, PJI, 115. Бия си главата с два камъка (с камъни); бия се в главата. Разг. Съжалявам много за нещо, случило се по моя вина; горчиво се кая, разкайвам се за нещо. Вземи два камъка, та си бий главата да ти дойде умът. Н. Геров, РБЯ I, 43. — Трай, душо, черней, кожо! — казваш и мълчиш. Не може инак, натирват те, иди сетне, та си бий главата с два камъка, пък стария занаят да почна — не мога. Г. Караславов, Избр. съч. I, 82. Бия си на (о) главата) нещо, някого; ще си бия на (о) главата нещо, някого. Разг. 1. Чудя се какво да правя с някого, нещо, което ми е ненужно, излишно или не го искам (при изразяване на недоволство). — Ако искаш тези мебели, вземай ги, бий си ги д главата. 2. Пренебр. Да прави (правиш) с нещо, някого, каквото ще (щеш). — Ти ми кажи какво да правя с тухларната и с чифлика. Ако държавата не ги вземе скоро, намислил съм да ги прехвърля на софийския си вуйчо, да си бие той главата с тях. Ем. Манов, ДСР, 58. Бия си шега. Разг. Шегувам се, подигравам се. Метна камик Марко, добър юнак, / проговори дете седмогодче: / „Фала тебе, чичо непознати, / дал го меташ ил шега си биеш, / шега биеш, чичо, със менека?“ Нар. пес., СбНУ XLI, 9. Бия тревога. 1. Воен. Давам сигнал за опасност или за неприятелско нападение. 2. Книж. Обръщам внимание, че има някакви нередности, за да се вземат мерки. Иван Минков — секретар на околийския народен съвет — бие тревога пред председателите на съветите от селата. Предсеитбената оран е изостанала заплашително. А. Каралийчев, ПД, 15. Бия тъмнилото (тъмни-на<та>). Диал. Изминавам изморителен, труден път нощем. — Не бия тъмнилото от добро. Загубих си добичето. Цяла вечер се бъхтя и не мога да го намеря. А. Каралийчев, СР, 36. Залудо, либе, залудо, / залудо биеш темнина, / залудо газиш калове — / язе та не ща, та не ща. Нар. пес., СбНУ XLIV, 350. Град го бил. Разг. Подигр. За човек с неугледна, лоша външност; смачкан, неспретнат. Кой те бие по главата; никой не те бие по главата. Рагз. Грубо. Никой не те е принудил, не те е накарал насила. — Не виждам вече, синко, не чувам, чедо, и за нищо не ме бива. — Като не те бива — мисля си — кой те е бил по главата да пътуваш? Чудомир, Избр. пр, 188. Не те биха по главата да идеш да казваш. П. Р. Славейков, БП I, 313. Пара<та> ме бие. Разг. Получавам много пари. И ти, уж работата си не гледаш, а все наконтен, все избръснат и пара те бие, и къщата ти наредена... Г. Караславов, СИ, 8. С топ да ме оият. Разг. Употребява се, за да се изрази категоричен отказ да се направи нещо; в никакъв случай. — С топ да ме бият, не ще мръдна оттука. П. Тодоров, Събр. пр И, 292. Сърцето ми бие за някого, нещо. Книж. Привързан съм към някого (нещо), обичам го. Ако моето сърце забие за някого, то ще бъде за човек, чието сърце бие за България. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 29.

БИЯЧ м. 1. Човек, който бие някого за наказание. Съблеченият по риза войник взе една от тоягите и започна да го удря с все сила по задника, по кръста, по гърба. Кузо пищеше и плачеше като дете, но все по-тихо, докато млъкна съвсем. Биячът престана да удря. Д. Талев, И, 354 -355. // Човек, който има склонност да бие, да нанася побой. По едно време назначиха кмет в нашето село един пропаднал адвокат от града.