Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/959“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Mister sou (беседа | приноси) м (6a Dimitar Blagoev) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
2. Според народните поверия — дух на умряла жена или на удавница, който броди нощем. <i>В българската народна поезия и народна философия той [първобитният анимизъм] се е изразил конкретно в няколко митически образа с не толкова ясен смисъл, каквито са самовилите — самодивите (орисници-наречници, веди, юди, бродници), змейове, лами, хали.</i> Б. Ангелов, J1C, 37. | 2. Според народните поверия — дух на умряла жена или на удавница, който броди нощем. <i>В българската народна поезия и народна философия той [първобитният анимизъм] се е изразил конкретно в няколко митически образа с не толкова ясен смисъл, каквито са самовилите — самодивите (орисници-наречници, веди, юди, бродници), змейове, лами, хали.</i> Б. Ангелов, J1C, 37. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`ДЯ</b><sup>1</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., непрех.</i> |
1. Ходя без определена цел и посока; скитам. <i>Дълго време още броди Теодосий из леса, препъвайки се о корените на дърветата,... Като не знаеше на коя посока е манастирът, той и съвсем не гледаше къде върви.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 214. <i>Били размирни години, по планините бродели всякакви хора, всеки ден ставали убийства, грабежи, кражби.</i> А. Дончев, BP, 85. <i>Аз нямах работа и по цели часове бродех из тесните улички на стария град.</i> М. Марчевски, ОТ, 16. <i>Спи градът в безшумните тъми. / На нощта неверна верен син — / бродя аз бездомен и самин, / а дъждът ръми, ръми, ръми...</i> Д. Дебелянов, Ст, 1946, 82. // За дух, бродник — скитам, блуждая нощем. <i>И когато виждаха сянката й да броди около Старата ела, не се плашеха от нея, защото сянката й пак беше прегърбена и смирена, а бабата още приживе беше останала само една душа.</i> А. Дончев, BP, 156. <i>Погледни — бродници бродят тъдява.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 238. | 1. Ходя без определена цел и посока; скитам. <i>Дълго време още броди Теодосий из леса, препъвайки се о корените на дърветата,... Като не знаеше на коя посока е манастирът, той и съвсем не гледаше къде върви.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 214. <i>Били размирни години, по планините бродели всякакви хора, всеки ден ставали убийства, грабежи, кражби.</i> А. Дончев, BP, 85. <i>Аз нямах работа и по цели часове бродех из тесните улички на стария град.</i> М. Марчевски, ОТ, 16. <i>Спи градът в безшумните тъми. / На нощта неверна верен син — / бродя аз бездомен и самин, / а дъждът ръми, ръми, ръми...</i> Д. Дебелянов, Ст, 1946, 82. // За дух, бродник — скитам, блуждая нощем. <i>И когато виждаха сянката й да броди около Старата ела, не се плашеха от нея, защото сянката й пак беше прегърбена и смирена, а бабата още приживе беше останала само една душа.</i> А. Дончев, BP, 156. <i>Погледни — бродници бродят тъдява.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 238. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
2. <i>Диал.</i> За вино — кипя, ферментирам. <i>Виното броди.</i> | 2. <i>Диал.</i> За вино — кипя, ферментирам. <i>Виното броди.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`ДЯ</b><sup>2</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Диал.</i> Минавам през бродове на река. <i>Заради тебе любе вода бродя, / вода бродя, любе, жеден ходя.</i> Нар. пес., СбНУ, XXV, 79. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОДЯ`ГА</b>, -та, <i>мн.</i> -и, <i>м. Книж.</i> Скитник. <i>За да почувствувам живота на бродя-гите и декласираните типове, ходех преоблечен и необръснат в нощните бордеи на улица „Сердика“.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 156. <i>Той нямаше багаж, ако не се смята смешната, старомодна военна торба от брезент. Тя висеше на дълъг каиш през рамото му и придаваше нс^ пътника несигурния вид на бродяга.</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 69. |
— Рус. бродяга. | — Рус. бродяга. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОЕ`Ж</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Броене. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. 1. <i>Прич. мин. страд. от</i> броя като <i>прил.</i> Който е определен по брой. <i>И само някъде отдалече, неусетно и коварно, се промъкваше съзнанието, че дните се нижат — броените дни на отпуската. Съмнеше ли се, денят за от-пускаря беше свършен.</i> Г. Караславов, ОХ II, 91. <i>Тя [Мита] си спомни кавгите между бащата и момчето,.., мислеше си защо ли пък им е потрябвало да го изучат? Е, вярно — вуйчов Станьо всеки месец броена пара вземаше като общински писар в съседното село.</i> П. Спасов, ХлХ, 68. 2. Като <i>същ.</i> броено<то> <i>ср.</i> Нещо определено по брой. <i>За вълк броено няма.</i> Погов. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`ДЯ</b><sup>1</sup> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОЕ`Н</b>, -ойна, -ойно, <i>мн.</i> -ойни, <i>прил.</i> |
1. Който се отнася до брой, количество, който е изразен в числа; числен. <i>Персите не могли дори да са възползуват от своето бройно превъзходство, защото в тесния пролив само малко техни кораби могли да стъпят в сражение.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 188. <i>Броен ред.</i> | 1. Който се отнася до брой, количество, който е изразен в числа; числен. <i>Персите не могли дори да са възползуват от своето бройно превъзходство, защото в тесния пролив само малко техни кораби могли да стъпят в сражение.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 188. <i>Броен ред.</i> | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
О Бройна система. <i>Мат.</i> Съвкупност от правила за именуване и за означаване на числата с помощта на малък брой знаци, наречени цифри. Бройна форма за множествено число. <i>Грам.</i> Форма за множествено число само при съществителните от мъжки род, завършващи на съгласна, образувана с окончанието — а (-я) и употребявана при съществително, свързано с числително име или с местоимение за количество. Бройни имена. <i>Остар. Грам.</i> Числителни имена. <i>Думи, що показоват брой, наричат ся бройни имена.</i> Д. Манчев, БЕ I, 12. Числително бройно име. <i>Грам.</i> Име, което означава количество, брой, напр. едно, пет, двадесет. | О Бройна система. <i>Мат.</i> Съвкупност от правила за именуване и за означаване на числата с помощта на малък брой знаци, наречени цифри. Бройна форма за множествено число. <i>Грам.</i> Форма за множествено число само при съществителните от мъжки род, завършващи на съгласна, образувана с окончанието — а (-я) и употребявана при съществително, свързано с числително име или с местоимение за количество. Бройни имена. <i>Остар. Грам.</i> Числителни имена. <i>Думи, що показоват брой, наричат ся бройни имена.</i> Д. Манчев, БЕ I, 12. Числително бройно име. <i>Грам.</i> Име, което означава количество, брой, напр. едно, пет, двадесет. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОЕ`НЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> броя <i>и от</i> броя се. <i>Тъй беше запомнил той от баща си и от дядо си — когато се мери жито, броенето да започва от хилядо, та все на хиляди да върви.</i> Г. Караславов, С, 70. <i>Броенето бе към своя край и вече се виждаше, че Каравелов има много повече от половината гласове.</i> В. Геновска, СГ, 237. |
---- | ---- | ||
<b>БРОЕНИ`ЦА</b> <i>ж.</i> Обли или продълговати зърна от кехлибар, седеф, кост, дърво и под., нанизани на връв, краищата на която са свързани. <i>Кърсердаринът му пращаше божигробски броеници от кехлибар.</i> Й. Йовков, СЛ, 12. <i>Отец Сисой,..., бавно и спокойно местеше с хубавите си пълни ръце зърната на кехлибарената си броеница и унесено мълчеше.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 57. <i>Кадански също седна на стол, наведе се над коленете си и заброи седефените зърна на броеницата си.</i> К. Петканов, ДЧ, 80. О Броя броениците. <i>Разг.</i> Стоя без работа и гладувам. | <b>БРОЕНИ`ЦА</b> <i>ж.</i> Обли или продълговати зърна от кехлибар, седеф, кост, дърво и под., нанизани на връв, краищата на която са свързани. <i>Кърсердаринът му пращаше божигробски броеници от кехлибар.</i> Й. Йовков, СЛ, 12. <i>Отец Сисой,..., бавно и спокойно местеше с хубавите си пълни ръце зърната на кехлибарената си броеница и унесено мълчеше.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 57. <i>Кадански също седна на стол, наведе се над коленете си и заброи седефените зърна на броеницата си.</i> К. Петканов, ДЧ, 80. О Броя броениците. <i>Разг.</i> Стоя без работа и гладувам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОЕНИ`ЦА</b> <i>ж. Разг.</i> Вид детска игра, при която чрез броене участниците се разделят на две групи, за да започнат друга игра (гоненица, жумичка и под.). |
---- | ---- | ||
<b>БРОЕНИ`ЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> броени`ца. <i>Една пролетна утрин нашето джудже из</i> | <b>БРОЕНИ`ЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> броени`ца. <i>Една пролетна утрин нашето джудже из</i> | ||
---- | ---- | ||
<b>БРОЕНИ`ЧКА</b> | <b>БРОЕНИ`ЧКА</b> | ||
| − | |||
Версия от 13:41, 9 декември 2013
рете“,.. и после, хвърляйки тези „царе“ в своята нива, „пренасяха“ там плодородието на „измамената“ нива. Ив. Хаджийски, БДНН I, 53.
2. Според народните поверия — дух на умряла жена или на удавница, който броди нощем. В българската народна поезия и народна философия той [първобитният анимизъм] се е изразил конкретно в няколко митически образа с не толкова ясен смисъл, каквито са самовилите — самодивите (орисници-наречници, веди, юди, бродници), змейове, лами, хали. Б. Ангелов, J1C, 37.
БРО`ДЯ1, -иш, мин. св. -их, несв., непрех.
1. Ходя без определена цел и посока; скитам. Дълго време още броди Теодосий из леса, препъвайки се о корените на дърветата,... Като не знаеше на коя посока е манастирът, той и съвсем не гледаше къде върви. Ст. Загорчинов, ДП, 214. Били размирни години, по планините бродели всякакви хора, всеки ден ставали убийства, грабежи, кражби. А. Дончев, BP, 85. Аз нямах работа и по цели часове бродех из тесните улички на стария град. М. Марчевски, ОТ, 16. Спи градът в безшумните тъми. / На нощта неверна верен син — / бродя аз бездомен и самин, / а дъждът ръми, ръми, ръми... Д. Дебелянов, Ст, 1946, 82. // За дух, бродник — скитам, блуждая нощем. И когато виждаха сянката й да броди около Старата ела, не се плашеха от нея, защото сянката й пак беше прегърбена и смирена, а бабата още приживе беше останала само една душа. А. Дончев, BP, 156. Погледни — бродници бродят тъдява. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 238.
2. Диал. За вино — кипя, ферментирам. Виното броди.
БРО`ДЯ2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Минавам през бродове на река. Заради тебе любе вода бродя, / вода бродя, любе, жеден ходя. Нар. пес., СбНУ, XXV, 79.
БРОДЯ`ГА, -та, мн. -и, м. Книж. Скитник. За да почувствувам живота на бродя-гите и декласираните типове, ходех преоблечен и необръснат в нощните бордеи на улица „Сердика“. Ив. Димов, АИДЖ, 156. Той нямаше багаж, ако не се смята смешната, старомодна военна торба от брезент. Тя висеше на дълъг каиш през рамото му и придаваше нс^ пътника несигурния вид на бродяга. Бр. Йосифова, БЧМ, 69.
— Рус. бродяга.
БРОЕ`Ж, мн. няма, м. Броене.
БРОЕ`Н, -а, -о, мн. -и. 1. Прич. мин. страд. от броя като прил. Който е определен по брой. И само някъде отдалече, неусетно и коварно, се промъкваше съзнанието, че дните се нижат — броените дни на отпуската. Съмнеше ли се, денят за от-пускаря беше свършен. Г. Караславов, ОХ II, 91. Тя [Мита] си спомни кавгите между бащата и момчето,.., мислеше си защо ли пък им е потрябвало да го изучат? Е, вярно — вуйчов Станьо всеки месец броена пара вземаше като общински писар в съседното село. П. Спасов, ХлХ, 68. 2. Като същ. броено<то> ср. Нещо определено по брой. За вълк броено няма. Погов.
БРО`ДЯ1
БРОЕ`Н, -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил.
1. Който се отнася до брой, количество, който е изразен в числа; числен. Персите не могли дори да са възползуват от своето бройно превъзходство, защото в тесния пролив само малко техни кораби могли да стъпят в сражение. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 188. Броен ред.
2. Остар. Който е в голям брой; многочис-лен, многоброен. Бяла Черква трябваше да бъде приготвена, за да отблъсне нападението на башибозуците, които щяха да блъв-нат въз нея бройните турски села в Ст-ремската долина. Ив. Вазов, СбНУ И, 75. Бройно стадо.
О Бройна система. Мат. Съвкупност от правила за именуване и за означаване на числата с помощта на малък брой знаци, наречени цифри. Бройна форма за множествено число. Грам. Форма за множествено число само при съществителните от мъжки род, завършващи на съгласна, образувана с окончанието — а (-я) и употребявана при съществително, свързано с числително име или с местоимение за количество. Бройни имена. Остар. Грам. Числителни имена. Думи, що показоват брой, наричат ся бройни имена. Д. Манчев, БЕ I, 12. Числително бройно име. Грам. Име, което означава количество, брой, напр. едно, пет, двадесет.
БРОЕ`НЕ ср. Отгл. същ. от броя и от броя се. Тъй беше запомнил той от баща си и от дядо си — когато се мери жито, броенето да започва от хилядо, та все на хиляди да върви. Г. Караславов, С, 70. Броенето бе към своя край и вече се виждаше, че Каравелов има много повече от половината гласове. В. Геновска, СГ, 237.
БРОЕНИ`ЦА ж. Обли или продълговати зърна от кехлибар, седеф, кост, дърво и под., нанизани на връв, краищата на която са свързани. Кърсердаринът му пращаше божигробски броеници от кехлибар. Й. Йовков, СЛ, 12. Отец Сисой,..., бавно и спокойно местеше с хубавите си пълни ръце зърната на кехлибарената си броеница и унесено мълчеше. Елин Пелин, Съч. IV, 57. Кадански също седна на стол, наведе се над коленете си и заброи седефените зърна на броеницата си. К. Петканов, ДЧ, 80. О Броя броениците. Разг. Стоя без работа и гладувам.
БРОЕНИ`ЦА ж. Разг. Вид детска игра, при която чрез броене участниците се разделят на две групи, за да започнат друга игра (гоненица, жумичка и под.).
БРОЕНИ`ЧКА ж. Умал. от броени`ца. Една пролетна утрин нашето джудже из
БРОЕНИ`ЧКА
