Page:RBE Tom1.djvu/722

БЕТОНИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прич. мин. страд. от бетонирам като прил. За шосе, улица — бетонен (в 1 знач.). Колата се носеше от бетонираното шосе за Будапеща леко и безшумно като водно конче. П. Вежинов, BP, 40. Бетонираните пътища са най-здрави.

БЕТОНИРАНЕ ср. Отгл. същ. от бетонирам и от бетонирам се. Бетониране на шосе.

БЕТОНИ`Т м. Техн. Бетонен блок, изкуствено направен камък с различна големина и форма, който се използува в рудниците като материал за укрепване. — Фр. betonite.

БЕТОНИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Техн. Бетонитов. Бетонитна стена. Бетонитна преграда.

БЕТОНИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който е направен' от бетонит; бетонитен. Бетонитова зидария. Бетонитова стена.

БЕТОНОБОЕН, -ойна, -би`но, мн. -ой-ни, прил. Воен. С който се разбива бетон. Бетонобойна бомба.

БЕТОНОБЪРКАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който служи за бъркане на бетон. Бетонобъркачни машини.

БЕТОНОБЪРКАЧКА ж. Техн. Машина за приготвяне на бетон чрез автоматично размесване на съставните му части; бето-нарка. Бетонобъркачката тракаше равномерно, поглъщаше в ненаситното си гърло изсипаните купчини ситни камъни, пясък и цимент, мелеше сместа със стоманените си челюсти и я превръщаше в гъста циментова каша, която изплюваше в огромната желязна кофа. Ив. Мартинов, М, 1з.

БЕТОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Бетонен. Бетонов завод. Бетонова стена. Бетонов канал. Бетонова стомана. Бетонов център.

БЕТОНОВОЗ м. Специален автомобил за превозване на бетон.

БЕТОНОЗАВОД м. Завод, участък за производство на бетон (обикновено към голям строителен обект).

БЕТОНОРАЗБИВАЧ jw. Техн. Уред за разбиване на бетонни настилки, стени и др.

БЕТОНОРАЗБИВАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който служи за разбиване на бетон. Бетоноразбивачна машина.

БЕЧВИ мн., ед. (рядко) бечва, ж. Диал. 1. Само мн. Прави бозови или бели мъжки гащи с къси широки юзачоли, които покриват коленете. Вехто беше облеклото му — бели дебърски бечви с черни гайтани, джа-мадан и късо гунче — но беше здраво, за-кърпено, чисто. Д. Талев, И, 250. Бечвите са с широки крачоли .. ; обшити са с черни гайтани и имат по един-два чифта джобове; те са от бял шаяк. СбНУ XXX, 13.

бетониран

2. Потури; чешири, бечвшца.

3. Дебели чорапи от аба без ходила, дълги до коленете; доколенници, калци (Н. Геров, РБЯ).

БЕЧВИЩА мн. Диал. Бечви (в 1 знач.). Сите момчиня [носят] шалвари, моето (х)аро бечвища. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 143.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

БЕЧКА ж. Диал. Акация; бечко дърво. Бечките до чумените гробища бяха навели сочни гранки, прилепили бяха листицата си и спяха над дебела постеля — над своите тъмни сенки. А. Страшимиров, А, 29.

БЕЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до град Беч (старо име на Виена). Султана се поприбра, попристегна се с по-ново, с по-здраво, превърза се с нова бенка шамия с ресни. Д. Талев, ЖС, 331. О Бечко дърво. Диал. Акация; бечка.

БЕЧКО. Само в съчет.: Сечко Бечко, мн. -овци, м. Разг. Вид едър бръмбар от рода сечковци с много дълги антени (пипала, щипци), който издава църкащ звук; голям сечко. Ceranbyx cerdo. Кората на дънера му била на дълбоки бразди една педя. В тях едрият черен и корав сечко-бечко се разполагал на почивка и обезпокои ли го някое насекомо, той протягал острите си щипци, готов да среже като с трион животинчето. Н. Каралиева, ЗБ, 9. Когато стотината сечко-бечковци си точели щипците, вдигал се такъв шум, че кротките калинки замирали в пукнатините на кората и се престрували на умрели. Н. Каралиева, ЗБ, 9.

БЕШАМЕЛ, мн. няма, м. Само в съчет.: Сос бешамел. Готв. Бял сос, приготвен от мляко, яйца и брашно за заливане на различни ястия. Отделно се приготвя рядък сос бешамел, към който се прибавя пюрето от гъбите и сосът, в който са задушени филетата. Н. Сотиров, СК, 400.

— Фр. bechamel от собств.

БЕШЕНСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Бяс, беснота. Като презря Саул Божиите заповеди, доде на него дух лукав и често падаше в бешенство. К. Михайловски, ССИ (превод), 53-54. Цяр за бешенство.

— Рус. бешенство.

БЕШЙК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Детска дървена люлка с форма на корито, окачена на стойки; колебка. Одаята, която е и родната стая на Тодор JI. Каблешков, е постлана с интересен плъстен килим, върху който са поставени голям старинен мангал за отопление и бе-шик. П. Теофилов, К, 78.

— Тур. be§ik.

БЕШЛИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Истор. Стара турска сребърна монета от пет

бешли`к