Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/792“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>БЛАГОУГО`ДНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Богоугодно. <i>Поздравлявам Ви със светлото Христово Възкресение и Ви желая да го посрещнете и празнувате още много пъти весело и благоугодно.</i> АНГ I, 338. | <b>БЛАГОУГО`ДНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Богоугодно. <i>Поздравлявам Ви със светлото Христово Възкресение и Ви желая да го посрещнете и празнувате още много пъти весело и благоугодно.</i> АНГ I, 338. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОУСМОТРЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Обикн. в съчет.: <b>На благоусмотрение <то></b> <i>на някого.</i> <i>Остар. Книж.</i> На разпореждането, решението на някого. <i>Другите два кандидата, разумява се, остаят пак на благоусмотрението на карнобатското бюро, но аз дадох мнение второто лице да бъде Г. Коларов.</i> Ив. Вазов, НПис., 185. <i>— Г-н Стоянов, — заговорих аз тихо, когато последния беше усмирил вече хората си и сядаше усмихнат на чувала: — Г. Стоянов, аз съм ваш пленник и на ваше благоусмотрение.</i> П. К. Яворов, ХК, 80. По мое (твое, негово и т. н.) благоусмотрение. По мое (твое, негово и т. н.) мнение, решение, желание. <i>„Съвършените“ яли, пили, ходяли на войска, зимали си жени под условие, че ще биват „добри“, „честни“ и се разженвали по свое благоусмотрение.</i> Н, 1882, кн. 3, 246. | + | <b>БЛАГОУСМОТРЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Обикн. в съчет.: <b>На благоусмотрение <то></b> <i>на някого.</i> <i>Остар. Книж.</i> На разпореждането, решението на някого. <i>Другите два кандидата, разумява се, остаят пак на благоусмотрението на карнобатското бюро, но аз дадох мнение второто лице да бъде Г. Коларов.</i> Ив. Вазов, НПис., 185. <i>— Г-н Стоянов, — заговорих аз тихо, когато последния беше усмирил вече хората си и сядаше усмихнат на чувала: — Г. Стоянов, аз съм ваш пленник и на ваше благоусмотрение.</i> П. К. Яворов, ХК, 80. По <em>мое</em> (<em>твое</em>, <em>негово</em> и <em>т.н.</em>) благоусмотрение{{попр|Премахване на получер.}}. По мое (твое, негово и т.н.) мнение, решение, желание. <i>„Съвършените“ яли, пили, ходяли на войска, зимали си жени под условие, че ще биват „добри“, „честни“ и се разженвали по свое благоусмотрение.</i> Н, 1882, кн. 3, 246. |
---- | ---- | ||
<b>БЛАГОУСТРО`ЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. За селище, град, квартал и др. — който е съобразен с изискванията на благоустройството; добре уреден. <i>Къщата беше в източната, благоустроената част на градчето, където живееше българското население.</i> X. Русев, ПЗ, 62. <i>Всяко семейство има добре благоустроен дом с електричество и радио.</i> РД, 1950, бр. 132, 2. | <b>БЛАГОУСТРО`ЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. За селище, град, квартал и др. — който е съобразен с изискванията на благоустройството; добре уреден. <i>Къщата беше в източната, благоустроената част на градчето, където живееше българското население.</i> X. Русев, ПЗ, 62. <i>Всяко семейство има добре благоустроен дом с електричество и радио.</i> РД, 1950, бр. 132, 2. | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
<b>БЛАГОУСТРОЯ`</b>. Вж. <em>благоустроявам</em> и <em>благоустройвам</em>. | <b>БЛАГОУСТРОЯ`</b>. Вж. <em>благоустроявам</em> и <em>благоустройвам</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОУСТРОЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв. | + | <b>БЛАГОУСТРОЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.; </i> <b>благоустроя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> Провеждам благоустройствени дейности; благоустройвам. <i>Мидхат пристъпи към цяла редица преобразования .., благоустрои града, разшири пристанището и привлече капиталите на множество австрийски и френски търговски фирми.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 390. <b>благоустроявам се</b>, <b>благоустроя се</b> <i>страд. Беше отишъл на печалба в София — градът се благоустрояваше, строяха се много нови къщи.</i> Д. Спространов, С, 159. |
---- | ---- | ||
<b>БЛАГОУСТРОЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> благоустроявам <i>и от</i> благоустроявам се; благоустройване. <i>Започна се благоустрояването на града.</i> | <b>БЛАГОУСТРОЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> благоустроявам <i>и от</i> благоустроявам се; благоустройване. <i>Започна се благоустрояването на града.</i> | ||
---- | ---- | ||
<b>БЛАГОУТРО`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Милосърден, благодушен, | <b>БЛАГОУТРО`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Милосърден, благодушен, | ||
Текуща версия към 22:37, 4 декември 2013
зарад неговата правдина. Т. Икономов, ЧПГ, 52.
2. Остар. Добри дела, постижения; благодетелност, добротворство. Многовековният опит и светлината на науката ни е научила да ценим всичката благотворност за человеческият напредък и благосъстояние от истинската свобода на съвестта, да отделяме религията от знанието. ПСп, 1876, кн. 11 и 12, 51.
БЛАГОТНИ`К, мн. -ци, след, числ. -ка, м. Диал. Неголяма кожена торба за носене на път сирене и друго блажно ядене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛАГОУГО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Богоугоден, угоден. — Защо Кайн уби по-младаго своего брата? — От завист, защото не можеше да терпи да са по-благоугодни Богу Авеловите жертви от неговите. А. Никопит, УД (превод), 32. Преди две-три недели ся помина в Москва Хаджиоглу .. и остави за училището в Русчук 20 000 сребр. рубли. На това благоугодно дело го нагоди г. Денкоглу. АНГ I, 202.
БЛАГОУГО`ДНО нареч. Остар. Книж. Богоугодно. Поздравлявам Ви със светлото Христово Възкресение и Ви желая да го посрещнете и празнувате още много пъти весело и благоугодно. АНГ I, 338.
БЛАГОУСМОТРЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Обикн. в съчет.: На благоусмотрение <то> на някого. Остар. Книж. На разпореждането, решението на някого. Другите два кандидата, разумява се, остаят пак на благоусмотрението на карнобатското бюро, но аз дадох мнение второто лице да бъде Г. Коларов. Ив. Вазов, НПис., 185. — Г-н Стоянов, — заговорих аз тихо, когато последния беше усмирил вече хората си и сядаше усмихнат на чувала: — Г. Стоянов, аз съм ваш пленник и на ваше благоусмотрение. П. К. Яворов, ХК, 80. По мое (твое, негово и т.н.) благоусмотрение*. По мое (твое, негово и т.н.) мнение, решение, желание. „Съвършените“ яли, пили, ходяли на войска, зимали си жени под условие, че ще биват „добри“, „честни“ и се разженвали по свое благоусмотрение. Н, 1882, кн. 3, 246.
БЛАГОУСТРО`ЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За селище, град, квартал и др. — който е съобразен с изискванията на благоустройството; добре уреден. Къщата беше в източната, благоустроената част на градчето, където живееше българското население. X. Русев, ПЗ, 62. Всяко семейство има добре благоустроен дом с електричество и радио. РД, 1950, бр. 132, 2.
2. Остар. Който е с добро вътрешно устройство; добре организиран. У тях [германците] нямало още благоустроени държави; всякой баща бил господар на домородието си и на робето си. ВИ, 65.
БЛАГОУСТРОЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Добра уредба, устройство, добро подреждане на нещо. Смъртта на този .. благодетел [Априлов] .. не отне ни най-малко от неговата [на Н. Палаузов] ревност и старание за благоустроението и успехът на габровското училище. П. Р. Славейков, ГУ, 34. Сегашните наши училища си имат настойници, .. Такива домоведи, .., трябва да имат попечение за външното благоустроение на средните училища. Н. Бончев, Съч. I, 103.
БЛАГОУСТРО`ЙВАМ, -аш, несв.; благоустроя`, -ои`ш, мин. св. -ои`х, св., прех. Рядко. Благоустроявам. благоустройвам се, благоустроя се страд.
БЛАГОУСТРО`ЙВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от благоустройвам и от благоустройвам се; благоустрояване.
БЛАГОУСТРО`ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с благоустройството. По силата на една благородна благоустройствена традиция те [градинските площи] заемат подобаващо място и в новите комплекси на града. Н. Хайтов, П, 20. Във Видин се провежда широка благоустройствена работа. През лятото на миналата година бе планиран централният площад на града. ОФ, 1948, бр. 1484, 5. Утвърден е благоустройственият план на града.
БЛАГОУСТРО`ЙСТВО, мн. няма, ср. 1. Съвкупност от дейности за създаване на добри културно-битови, санитарно-хигиенни, производствени и други условия чрез построяване на сгради, улици, пътища и пр. За благоустройството в околията са шосирани главните улици и площади, а другите са поправени.
2. Остар. Уредба, подредба на нещо. Той [Рилският манастир] е един совершено подобен на царските и патриаршеските святогорски монастири .. чудим от всех .. за всичкото внутренно благоустройсто, похваляем за внешното негово благолепие. Н. Рилски, ОМР, II.
БЛАГОУСТРОЯ`. Вж. благоустроявам и благоустройвам.
БЛАГОУСТРОЯ`ВАМ, -аш, несв.; благоустроя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Провеждам благоустройствени дейности; благоустройвам. Мидхат пристъпи към цяла редица преобразования .., благоустрои града, разшири пристанището и привлече капиталите на множество австрийски и френски търговски фирми. Ст. Дичев, ЗС I, 390. благоустроявам се, благоустроя се страд. Беше отишъл на печалба в София — градът се благоустрояваше, строяха се много нови къщи. Д. Спространов, С, 159.
БЛАГОУСТРОЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от благоустроявам и от благоустроявам се; благоустройване. Започна се благоустрояването на града.
БЛАГОУТРО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Милосърден, благодушен,
