Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/735“
Mister sou (беседа | приноси) м (Elena-5a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИ`КВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал.Отгл. същ. от</i> биквам <i>и от</i> биквам се; падане, | + | <b>БИ`КВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> <i>Диал.</i> <i>Отгл. същ. от</i> биквам <i>и от</i> биквам се; падане, катурване, бичване. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИКИ`НИ</b> само <i>мн. Диал.</i> 1. Дамски бански костюм с плитки гащета и сутиен без презрамки. <i>Когато подреди всичко отново и спокойно в главата си, излезе, че дъщеря му не е искала да се покаже с друг бански освен с бикини.</i> С. Северняк, ИРЕ, 254. 2. Плитки дамски кюлоти, пликчета. | + | <b>БИКИ`НИ</b> само <i>мн. Диал.</i> 1. Дамски бански костюм с плитки гащета и сутиен без презрамки. <i>Когато подреди всичко отново и спокойно в главата си, излезе, че дъщеря му не е искала да се покаже с друг бански освен с бикини.</i> С. Северняк, ИРЕ, 254. |
| + | |||
| + | 2. Плитки дамски кюлоти, пликчета. | ||
— От собств. | — От собств. | ||
| Ред 9: | Ред 11: | ||
<b>БИКЛЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Биче. <i>Тук крава, там крава, та в Лъката. Завари я при Узунските говеда да я гони едно бикле.</i> Ил. Волен, БХ, 31. | <b>БИКЛЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Биче. <i>Тук крава, там крава, та в Лъката. Завари я при Узунските говеда да я гони едно бикле.</i> Ил. Волен, БХ, 31. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИКМЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Шнур от вълна или коприна за украса на чехли, терлици, дрехи в народна носия. <i>Баба Тонка веднага поръча на абаджи Марко да ушие елека. — Ще го изпипаш от хубаво сукно .. Ще му зашиеш и сърмени бикмета и гайтани.</i> Г. Караиванов, ЮМ, 95. <i>Облечена винаги в чист шаячеч сукман, по ръкавите на който се мъдреха разноцветни гайтани, а над тях се изтягаше като лента червеникаво | + | <b>БИКМЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Шнур от вълна или коприна за украса на чехли, терлици, дрехи в народна носия. <i>Баба Тонка веднага поръча на абаджи Марко да ушие елека. — Ще го изпипаш от хубаво сукно .. Ще му зашиеш и сърмени бикмета и гайтани.</i> Г. Караиванов, ЮМ, 95. <i>Облечена винаги в чист шаячеч сукман, по ръкавите на който се мъдреха разноцветни гайтани, а над тях се изтягаше като лента червеникаво ширитче. От ширитчето се издигат извезани от жълтеникаво бикме малки фигурки с тънки шийки — същински човечета.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 178. |
| − | — От тур. | + | — От тур. bkmek ’усуквам, вия’. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИ`КНА</b>. Вж. биквам. | + | <b>БИ`КНА</b>. Вж. <em>биквам</em>. |
---- | ---- | ||
<b>БИКОБО`РЕЦ</b>, <i>мн.</i> -рци, <i>м.</i> Участник, състезател в борба с бикове; тореадор. <i>Като го видя — разкрачен, наклонил главата си към лявото рамо, със стиснати юмруци на хълбоците и очи, потънали в лой, той разбра, че ще го свърши бързо, но първом трябва да размаха пред лицето му червения плащ, както правят на арената испанските бикоборци.</i> А. Каралийчев, НЧ, 145. | <b>БИКОБО`РЕЦ</b>, <i>мн.</i> -рци, <i>м.</i> Участник, състезател в борба с бикове; тореадор. <i>Като го видя — разкрачен, наклонил главата си към лявото рамо, със стиснати юмруци на хълбоците и очи, потънали в лой, той разбра, че ще го свърши бързо, но първом трябва да размаха пред лицето му червения плащ, както правят на арената испанските бикоборци.</i> А. Каралийчев, НЧ, 145. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИКОБО`РСКИ</b>, -а — о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бикоборец и до | + | <b>БИКОБО`РСКИ</b>, -а — о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бикоборец и до бикоборство. <i>По „Сан Херонимо“ и „Пасео дел Прадо“ звънтяха трамваи, претъпкани с чиновници, които отиваха на работа, след като бяха разисквали .. всички злободневни политически, бикоборски и спортни въпроси.</i> Д. Димов, ОД, 16. <i>Бикоборска сръчност.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИКОБО`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> В Испания, Португалия и Латинска Америка — традиционен национален спектакъл, на който обучени пеши и конни състезатели се борят с бикове на специална арена, прилагайки различни хватки, установени от векове; корида. // Борба с бик като отделен номер в цирка. <i>След жокейката излязоха някакви начервени палячовци с мукавени носове. И техните смехории бяха известни на по-голяма част от публиката, та затова всички с нетърпение очакваха новото. Пък новото за тази вечер беше бикоборството.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 34. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИ` | + | <b>БИ`КОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил.</i> от бик; бичи. <i>Издава [птицата] един силен звук, .. този звук може да се подоби на биково мучение.</i> СбНУ II, 218. <i>Така, приведен над трапезата, полугол, с биков врат и с вълча охота, славянинът имаше вид, че започва всеки миг и не свършва никога, като животно, което преживя.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 158. <i>Бикови рога.</i> <i>Бикова глава.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИКОВИ`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. <i>Разг. Неодобр.</i> Твърдоглав, бикоглав. <i>— Верно е, загинаха | + | <b>БИКОВИ`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. <i>Разг.</i> <i>Неодобр.</i> Твърдоглав, бикоглав. <i>— Верно е, загинаха [ябълките], ама требеше да загинат отдавна, още кога биковити началници заповедаха да ги насадиме тука.</i> Е. Огнянова, НШ, 219. <i>Неколцина от нашите учени са тъй биковити в книжовните си мисли, щото не зимат никак от дума.</i> Ив. Богоров, КП, 6. |
2. <i>Диал.</i> Който трудно се огъва, пречупва; твърд, як. <i>Чичо Малин пък, като се затопли времето, се хвана у градинския плет, .. Той се напрягаше да преплете един дебел и биковит прът, но прътът не се поддаваше.</i> Ил. Волен, ДД, 5. <i>Биковит кочан.</i> | 2. <i>Диал.</i> Който трудно се огъва, пречупва; твърд, як. <i>Чичо Малин пък, като се затопли времето, се хвана у градинския плет, .. Той се напрягаше да преплете един дебел и биковит прът, но прътът не се поддаваше.</i> Ил. Волен, ДД, 5. <i>Биковит кочан.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИКОГЛА`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг. Неодобр.</i> За човек — който е прекалено упорит и непокорен; твърдоглав, инатлив. <i>Сега той гледаше със завидно око на всички, що оряха и копаеха по градините си, и още повече се въсеше на баща си, който със своята старческа упоритост стана причина да се отдели от своите ниви и градини, от своето родно село. Как би работил той, ако тоя бикоглав старец го оставеше да си нареди всичко по ниви и дома, както той знаеше.</i> Ц. Церковски, Разк. | + | <b>БИКОГЛА`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг. Неодобр.</i> За човек — който е прекалено упорит и непокорен; твърдоглав, инатлив. <i>Сега той гледаше със завидно око на всички, що оряха и копаеха по градините си, и още повече се въсеше на баща си, който със своята старческа упоритост стана причина да се отдели от своите ниви и градини, от своето родно село. Как би работил той, ако тоя бикоглав старец го оставеше да си нареди всичко по ниви и дома, както той знаеше.</i> Ц. Церковски, Разк. III, 125. <i>Напразно бяха молбите и съветите Светославови да не дразни Чоки: бикоглавият воевода продължаваше изтреблението на неприятелите.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 159. <i>Аз знам, че вие ме обичате като роден син, че ми желаете доброто, но аз винаги съм си бил бикоглав, затова има да патя.</i> Сл. Македонски, ЕЗС, 135. |
---- | ---- | ||
<b>БИКОГЛА`ВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Рядко. Разг. Неодобр.</i> Бикоглав човек. <i>Поговорил той с него като човек, като брат и страшният, сприхав и непокорен бикоглавец вдигнал бялото знаме — признал си греха.</i> А. Гуляшки, ЗР, 297. | <b>БИКОГЛА`ВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Рядко. Разг. Неодобр.</i> Бикоглав човек. <i>Поговорил той с него като човек, като брат и страшният, сприхав и непокорен бикоглавец вдигнал бялото знаме — признал си греха.</i> А. Гуляшки, ЗР, 297. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИКОГЛА`ВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е присъщ на бик; бикоглав. <i> | + | <b>БИКОГЛА`ВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е присъщ на бик; бикоглав. <i>Мильо го наричаше презрително „комита“ и, покрай него, не можеше да гледа и Младена, наследил с юначеството и бикоглавския характер на баща си.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 125. |
---- | ---- | ||
<b>БИКОГЛА`ВСТВО</b> <i>ср.</i> Качество или проява на бикоглав; бикоглавщина, упоритост, твърдоглавие, инат. <i>Препирнята изведнъж се прекрати и Хаджи Смион си излезе из кафенето, учуден от бикоглавството на Алтъпармака, който, без да е видял нещо, приказва.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 16. | <b>БИКОГЛА`ВСТВО</b> <i>ср.</i> Качество или проява на бикоглав; бикоглавщина, упоритост, твърдоглавие, инат. <i>Препирнята изведнъж се прекрати и Хаджи Смион си излезе из кафенето, учуден от бикоглавството на Алтъпармака, който, без да е видял нещо, приказва.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 16. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИКОГЛА`ВЩИНА</b> <i>ж. Разг.</i> | + | <b>БИКОГЛА`ВЩИНА</b> <i>ж. Разг.</i> Бикоглавство. |
| − | |||
| − | |||
Версия от 17:29, 7 ноември 2013
БИ`КВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от биквам и от биквам се; падане, катурване, бичване.
БИКИ`НИ само мн. Диал. 1. Дамски бански костюм с плитки гащета и сутиен без презрамки. Когато подреди всичко отново и спокойно в главата си, излезе, че дъщеря му не е искала да се покаже с друг бански освен с бикини. С. Северняк, ИРЕ, 254.
2. Плитки дамски кюлоти, пликчета.
— От собств.
БИКЛЕ`, мн. -та, ср. Диал. Биче. Тук крава, там крава, та в Лъката. Завари я при Узунските говеда да я гони едно бикле. Ил. Волен, БХ, 31.
БИКМЕ`, мн. -та, ср. Диал. Шнур от вълна или коприна за украса на чехли, терлици, дрехи в народна носия. Баба Тонка веднага поръча на абаджи Марко да ушие елека. — Ще го изпипаш от хубаво сукно .. Ще му зашиеш и сърмени бикмета и гайтани. Г. Караиванов, ЮМ, 95. Облечена винаги в чист шаячеч сукман, по ръкавите на който се мъдреха разноцветни гайтани, а над тях се изтягаше като лента червеникаво ширитче. От ширитчето се издигат извезани от жълтеникаво бикме малки фигурки с тънки шийки — същински човечета. Кр. Григоров, ОНУ, 178.
— От тур. bkmek ’усуквам, вия’.
БИ`КНА. Вж. биквам.
БИКОБО`РЕЦ, мн. -рци, м. Участник, състезател в борба с бикове; тореадор. Като го видя — разкрачен, наклонил главата си към лявото рамо, със стиснати юмруци на хълбоците и очи, потънали в лой, той разбра, че ще го свърши бързо, но първом трябва да размаха пред лицето му червения плащ, както правят на арената испанските бикоборци. А. Каралийчев, НЧ, 145.
БИКОБО`РСКИ, -а — о, мн. -и, прил. Който се отнася до бикоборец и до бикоборство. По „Сан Херонимо“ и „Пасео дел Прадо“ звънтяха трамваи, претъпкани с чиновници, които отиваха на работа, след като бяха разисквали .. всички злободневни политически, бикоборски и спортни въпроси. Д. Димов, ОД, 16. Бикоборска сръчност.
БИКОБО`РСТВО, мн. няма, ср. В Испания, Португалия и Латинска Америка — традиционен национален спектакъл, на който обучени пеши и конни състезатели се борят с бикове на специална арена, прилагайки различни хватки, установени от векове; корида. // Борба с бик като отделен номер в цирка. След жокейката излязоха някакви начервени палячовци с мукавени носове. И техните смехории бяха известни на по-голяма част от публиката, та затова всички с нетърпение очакваха новото. Пък новото за тази вечер беше бикоборството. Г. Караславов, Избр. съч. II, 34.
БИ`КОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бик; бичи. Издава [птицата] един силен звук, .. този звук може да се подоби на биково мучение. СбНУ II, 218. Така, приведен над трапезата, полугол, с биков врат и с вълча охота, славянинът имаше вид, че започва всеки миг и не свършва никога, като животно, което преживя. Ст. Загорчинов, ЛСС, 158. Бикови рога. Бикова глава.
БИКОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Разг. Неодобр. Твърдоглав, бикоглав. — Верно е, загинаха [ябълките], ама требеше да загинат отдавна, още кога биковити началници заповедаха да ги насадиме тука. Е. Огнянова, НШ, 219. Неколцина от нашите учени са тъй биковити в книжовните си мисли, щото не зимат никак от дума. Ив. Богоров, КП, 6.
2. Диал. Който трудно се огъва, пречупва; твърд, як. Чичо Малин пък, като се затопли времето, се хвана у градинския плет, .. Той се напрягаше да преплете един дебел и биковит прът, но прътът не се поддаваше. Ил. Волен, ДД, 5. Биковит кочан.
БИКОГЛА`В, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. За човек — който е прекалено упорит и непокорен; твърдоглав, инатлив. Сега той гледаше със завидно око на всички, що оряха и копаеха по градините си, и още повече се въсеше на баща си, който със своята старческа упоритост стана причина да се отдели от своите ниви и градини, от своето родно село. Как би работил той, ако тоя бикоглав старец го оставеше да си нареди всичко по ниви и дома, както той знаеше. Ц. Церковски, Разк. III, 125. Напразно бяха молбите и съветите Светославови да не дразни Чоки: бикоглавият воевода продължаваше изтреблението на неприятелите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 159. Аз знам, че вие ме обичате като роден син, че ми желаете доброто, но аз винаги съм си бил бикоглав, затова има да патя. Сл. Македонски, ЕЗС, 135.
БИКОГЛА`ВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Разг. Неодобр. Бикоглав човек. Поговорил той с него като човек, като брат и страшният, сприхав и непокорен бикоглавец вдигнал бялото знаме — признал си греха. А. Гуляшки, ЗР, 297.
БИКОГЛА`ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на бик; бикоглав. Мильо го наричаше презрително „комита“ и, покрай него, не можеше да гледа и Младена, наследил с юначеството и бикоглавския характер на баща си. Ив. Вазов, Съч. VII, 125.
БИКОГЛА`ВСТВО ср. Качество или проява на бикоглав; бикоглавщина, упоритост, твърдоглавие, инат. Препирнята изведнъж се прекрати и Хаджи Смион си излезе из кафенето, учуден от бикоглавството на Алтъпармака, който, без да е видял нещо, приказва. Ив. Вазов, Съч. VIII, 16.
БИКОГЛА`ВЩИНА ж. Разг. Бикоглавство.
