Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/660“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
(Няма разлика)

Версия от 23:20, 24 ноември 2012

Страницата не е проверена


БЕЗСПОРЕН2 -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Който не спори, не става бърже; неспорен.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЕЗСПОРНО1 нареч. Обикн. като вмет. дума или в съчет. с гл. съм, изглежда и др. в 3 л. ед. ч. За означаване на пълна увереност в достоверността на съобщавания факт; без съмнение, несъмнено, очевидно, безсъмнено. В дъното на залива те виждат висока бяла кула, забита като гигантска свещ в крайморските канари. Това е фар безспорно, не е никак трудно да се отгатне. П. Вежинов, ДМ, 5. Ботев, безспорно, е бил надарен с голям поетически талант. Т. Влайков, ТНУ, 1926, 1. Но това, с което Буенос безспорно трябва да се гордее, това е неговата преса. Б. Шивачев, ПЮА, 90. Безспорно е, че се правеше всичко за изграждане на високо самочувствие у бъдещите офицери. П. Илиев, JIB, 37.

БЕЗСПОРНО2 Диал. Нареч. от безспорен2; неспорно.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЕЗСПОРНОСТ1, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на безспорен1; несъмне-ност, очевидност. Настоятелно му се искаше да вземе и той думата и .. да изложи и да подчертае безспорността на своето схващане. Т. Влайков, Съч. III, 39.

БЕЗСПОРНОСТ2, -тта, мн. няма, ж. Диал. Неспорност, неспорене.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЕЗСРАМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който няма чувство за срам, който не се срамува; безочлив, нагъл. А тя, като че на инат, още по-лошава и по-безсрамна става. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 50. Тези младежи по всичко си приличаха: и по косите, и по облеклото, и по приказките. Бяха дръзки, нахални и безсрамни. Сп. Кралевс-ки, ВО, 57. Безсрамен лъжец.

2. Който показва, изразява липса на срам; безочлив. Кьосето държеше главата си леко привдигната и гледаше с широко отворени очи. Погледът му беше особен — открит, любопитен, безсрамен. А. Дончев, BP, 32. Безсрамна усмивка. Безсрамен отговор.

3. За действие, постъпка и др. — който нарушава нравствените норми, който се върши без срам. Сакатият се дръпна учуден и закуцука към насрещния край на килията. Там някакъв глас високо и похотливо разправяше безсрамни истории. Ст. Дичев, ЗС II, 599. Безсрамна експлоатация. Безсрамна лъжа.

БЕЗСРАМИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отсъствие, липса на срам, на чувство за приличие; безочливост, наглост. Сега имате безсрамието да говорите, след като сте окрали държавата... Д. Кисьов, Щ, 338. Той ходеше из търновските улици съвсем гол, ..

БЕЗСПОРЕН2

В такава адамовска голота той проповядваше на народа безсрамието и разюздаността на страстите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 130.

2. Разг. Обикн. мн. Безсрамни, неморални действия, постъпки. За един миг тя се разколеба. Струваше й се низко, недостойно, просташко да тръгне по дирите на мъжа си и да открива безсрамията му, но всичко трябваше да свърши още сега. Ст. Даскалов, CJI, 184. И така, вместо да бъдат арестувани [виновниците] и хвърлени в затвора, продължават да вършат безсрамия и клеветят всеки честен човек, който се е опитвал да ги критикува. ВН, 1959, бр. 2571, 1.

БЕЗСРАМЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Безсрамен. При тая безсрамлива дързост на циганката, Василица позеленя и се спусна въз нея с намерение да я удуши. Ив. Вазов, Съч. IX, 81. Ако ли някога са прочита нещо явно пред много человеци, много безочливо и безсрамливо дело е преди да та попитат, да казваш каков ум имаш за него. Р. Попович, X, 138.

БЕЗСРАМНИК, мн. -ци, м. Човек, който няма чувство за срам и нарушава правилата за прилично и морално държане. — Излъга ти вчера, долни човече, наклевети моята жена пред толкова люде, пред целия град, .. , безсрамнико! Не си се срещал ти с жена ми у Ташка Утката. Д. Талев, ПК, 229. — Гунке, аз съм женен .. — Какъв лъжец! Да се гавриш толкова време с мене! Безсрамник! Г. Райчев, ЗК, 180-181.

БЕЗСРАМНИЦА ж. Жена, която няма чувство за срам и нарушава правилата за прилично и морално държане. И тя с едно силно дръпване разкъса си дрехата отпред и в полумрака се бялнаха валчести млади гърди. — Закрий се, безсрамнице! Ив. Вазов, Съч. XIII, 107. — Дръжте сега Ивани-ца, та да ни помни, докато е жива. Бой на безсрамницата! .. — Заголете я и с перал-ката я наложете по голо, та да разбере, кога е мърсувала с турци!. .. К. Петканов, ЗлЗ, 247-248.

БЕЗСРАМНО. Нареч. от безсрамен; без чувство за срам. Изведнъж от орехите зад нас се чу неприятно кикотене. Някой се изсмя безсрамно, Ем. Станев, ЯГ, 26. Анет, която схвана нейната ревност и завист, се засмя от задоволство и я погледна безсрамно право в очите. Д. Ангелов, ЖС, 218.

БЕЗСРАМНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество или проява на безсрамен. „Горко, човече, облечен в безсрам-ност, с душа себелюбна.“ А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 12.

БЕЗСРАМСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Безсрамие. Що си дошла ти, о щерко на щитоносеца Зевса, / не ли да видиш безс-рамството на Агамемнон Атреев? А. Раз-

БЕЗСРАМСТВО