Page:RBE Tom1.djvu/521

място на Маргаритка. Оттук се вижда всичко на сцената. П. Незнакомов, МА, 78. Тълпи се публиката сред салона, / младежи ръкопляскат от балкона. Ем. Попдимитров, СР, 91. Втори балкон. // Разг. Място в такъв етаж. — Какви места обичате, моля, — пита касиерът. — Резерва ли, балкон ли, някоя ложа ли? Чудомир, Избр. пр, 81.

3. Издаден срещу олтара етаж в църква, където пее хорът. В празник [тя] посещаваше катедралата. Там, освен певците от аналоя, от балкона пееше многогласен хор — така звучно, сякаш я понасяше върху крилата на мелодията към небето. В. Геновска, СГ, 169.

— От ит. balcone през тур. balcon или гр. μπαλκόνι.

— Цариградски вестник, 1857 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български…, ГСУ, 1960. 180).

---

БАЛКО`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до балкон. Балконска врата. Балконски парапети.

---

БАЛКО`НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от балкон (в 1 знач.); малък балкон. Алеята свърши пред едно доста голямо ново здание с малки балкончета от всички страни. М. Марчевски, П, 135. Файтонът мина край Марно поле и навлезе в главната улица. От плочниците и балкончетата поздравяваха доктора — често трябваше да сваля сламеницата. Ем. Станев, ТЦ, 104. На горния кат имаше три стаи и малко непокрито балконче с парапет от букови дъски. И. Петров, НЛ, 93.

---

БАЛ-МАСКЕ`, мн. няма, ср. Бал, в който участниците носят маски; маскен бал.

— От фр. bal masqué.

---

БАЛМУ`Ш, мн. няма, м. Диал. Каша от прясно сирене и брашно; бял мъж. Двама селяни дойдоха с две цедилки прясно сирене за балмуш. Ц. Гинчев, ГК, 245.

— От тур. bulamaç ’брашнена каша за деца’. Друга форма: белму`ш.

---

БА`ЛНЕО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: свързан с минерални бани, напр.: балнеолечебница, балнеосанаториум, балнеокурорт и др.

— От лат. balneum ’баня’.

---

БАЛНЕОГРА`Ф м. Специалист по балнеография.

---

БАЛНЕОГРА`ФИЯ, мн. няма, ж. Дял от балнеологията, който се занимава с описанието на банските и калолечебните курорти и находища.

---

БАЛНЕОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от балнеограф и от балнеография.

---

БАЛНЕОКЛИМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до едновременното използуване на бански и климатични лечебни фактори; балнеоклиматически. Балнеоклиматичен курорт.

---

БАЛНЕОКЛИМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Балнеоклиматичен. Балнеоклиматическо лечение.

---

БАЛНЕОКУРО`РТ м. Курортно селище, курорт с лечебни минерални води; балнеологичен курорт.

---

БАЛНЕОКУРО`РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до балнеокурорт. Балнеокурортно лечение. Балнеокурортна поликлиника.

---

БАЛНЕОЛЕЧЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до лекуване с минерални води; балнеотерапевтичен, балнеоложки. На първо място минералните води намират приложение в балнеолечебното и курортното дело. Н. Ненков и др., БС, 39. Балнеолечебен курорт.

---

БАЛНЕОЛЕЧЕ`БНИЦА ж. Специализирана болница, в която се извършва лекуване чрез балнеологични и физиотерапевтични методи; балнеологична лечебница. В балнеологичния комплекс са обзаведени курортна поликлиника с физиотерапевтично отделение, балнеолечебница и баня. М. Гловня и др., Р, 135.

---

БАЛНЕОЛЕЧЕ`НИЕ ср. Лечение с минерални води; балнеотерапия. — Та той [Беловски] на никого нищо не отказва. Рецепта, болничен лист, отпуска, балнеолечение, курортно лечение. М. Радев, СР, 83.

---

БАЛНЕОЛО`Г, мн. -зи, м. Лекар, специалист по балнеология.

---

БАЛНЕОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до балнеология; балнеологически. Стотици хиляди трудещи се намират всяка година пълноценна почивка, укрепват и възстановяват своето здраве в красивите и удобни балнеологични, планински, морски и калолечебни курорти. ВН, 1959, бр. 2399, 2. Балнеологична лечебница. Балнеологична сграда.

---

БАЛНЕОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Балнеологичен. Балнеологически курорт.

---

БАЛНЕОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Дял от медицината, в който се изучават свойствата на минералните води и лечебната кал, както и приложението им при лекуване.

---

БАЛНЕОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от. балнеолог и от балнеология; балнеолечебен, балнеотерапевтичен. София, като столица на нашата Република и благодарение на своето разположение и природни богатства, и в бъдеще ще се развива като главен политически, .., балнеоложки и курортен обект от национално и международно значение. ВН, 1959, бр. 3045, 2. Източно от Берковица е новият град Вършец, който се развива като единственият голям балнеоложки център в Северна България. Геогр. X кл, 188.

---

БАЛНЕОСАНАТО`РИУМ м. Лечебно