Page:RBE Tom1.djvu/608

мови някои ся кланяли на животни, а други на безжизнени нечта (това е фетишизъм). Г. Иошев, КВИ (превод), 13.

БЕЗЖИЗНЕНО нареч. 1. Без прояви на живот. Дали пък не го уби? Той се наведе и го извади навън — момчето все така безжизнено лежеше на ръцете му. П. Вежинов, ДБ, 81. Наблизо, .. , лежи болен дядо Сава. Бялата му чорлава глава безжизнено се покои върху златен сноп. Елин Пелин, Съч. I, 155.

2. Без жизненост, без чувство; безчувствено, неизразително. Той се обърна и погледна тъста си. Под нахлупения до ушите каскет очите на бъчваря гледаха тъпо и безжизнено. Ем. Станев, ИК III и IV, 407. Изкупление бе съдбата на фон Гайер, който чакаше наказанието си с безжизнено равнодушни очи. Д. Димов, Т, 596.

БЕЗЖИ`ЗНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж.

1. Отсъствие на живот, на признаци на живот. В сянката на нещо голямо, прилично на греда или плоча, лежеше човек .. Белите му нозе се проточваха дълги и с оная без-жизненост, която имат мъртъвците. А. Мандаджиев, ОШ, 41.

2. Отсъствие на жизненост, енергия; безчувственост, апатичност. Лицето на дервиша, сухо избраздено с бръчки, и жълто, .., добиваше още по-мъртвешки вид със своята ледена безжизненост. Ив. Вазов, Съч. XII, 117.

3. Отсъствие на жизненост, на изразителност. Този шаблонен начин на виждане, генерализирането на събитията по линията на най-общото докладно предаване неизбежно води до поетическа безцветност, до безжизненост. П. Братоев, С, 1951, кн. 11, 171.

БЕЗЖИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. 1. Който няма жици проводници, който предава или приема сигнали без жици, обикн. с помощта на електромагнитни вълни. Безжичен телеграф. Безжичен телефон. 2. Който се извършва без жици, без проводници. Безжична радиофикация. Безжични съобщения. Безжична връзка. О Безжичен телеграф. Разг. Ирон. Сплет-ни, клюки, интриги.

БЕЗЗАБАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Незабавен. Дор слизах в тия темни глъбини / пред мен човек яви се. IИ с глас извиках в таз опасност явна: / „Дай ми помощ беззабавна. „ К. Величков, Ад (превод), 6.

БЕЗЗАБАВНО. Остар. Нареч. от без-забавен; незабавно. Скруг величествено слезе с конторский стол, а писарът безза-бавно духна свещта, и си тури шапката на главата. БКн, 1859, март, кн. 1, 169.

БЕЗЗАБОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Безгрижен. Там [в манастира] са готвят най-изисканите гозби и там са спи най-сладък и най-беззаботен сън. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 8, 31.

608

БЕЗЖИЗНЕНО

— От рус. беззаботнми`.

БЕЗЗАВЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. В който няма лична изгода, сметка, на който е присъща всеотдайност; всеотдаен, самоотвержен. Той обичаше безмерно тази стара, злочеста жена: най-малък син, той беше порасъл под грижите и ласките па нейната беззаветна любов. Г. Райчев, Избр. съч. II, 41. И той го бе обикнал, тоя кротък даскал, в чиито гърди гореше толкова пламък на беззаветна преданост към другите. Зл. Чолакова, БК, 137. Той обичаше това момче с беззаветната обич на по-голям брат. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. Беззаветна служба на народа. 2. Който е готов на жертви, който действува, без да се ръководи от сметка, корист; самоотвержен, всеотдаен. В лицето на Раковски опознава идеалния образец на беззаве-тен народен деец. Ив. Унджиев, BJI, 57. Изкуството се отплаща жестоко на всички, които гледат несериозно и шеговито на него. То не признава покровители и господари, а дарява щедро само беззаветните си роби. О. Василев, ЖБ, 207.

БЕЗЗАВЕТНО. Книж. Нареч. от безза-ветен; всеотдайно, самоотвержено. Отдаден беззаветно на народното дело и на служене на своите убеждения за него, Ботев трябвало съзнателно да жертвува своя талант. Ив. Хаджов, Борба, 1919, кн. 1, 12. Кажи им ти, татко им затворен / в килията е в черни железа, / защото беззаветно се е борил 1 за мир и правда по света. Кр. Белев, ПЗБ, 18. Юнаците се сражаваха с неподражаема храброст. Техните позиции се обагриха с най-благородната кръв — кръвта на беззаветно смелите. Д. Линков, ЗБ, 101.

БЕЗЗАВЕТНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на беззаветен; всеотдайност, самоотверженост. Притиснати отвръст от пет, коварни врага, / те пак показаха, как българинът мре / со без-заветността на мъченик. К. Христов, ПП, И, 84.

БЕЗЗАКОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Незаконен. Злий този чело-век ся надеяше да оздрави с такава неправда придобитата си власт със средства без-законни и безпътни. П. Кисимов, OA I (превод), 128. О, беззаконни богатства, где ме доведохте! По-добре би било за мене, ако баща ми беше ме оставил сиромах и просяк, защо сега не щех да достигна в такъв пла-човен случай. ВУХБ (превод), 61.

БЕЗЗАКОНИЕ, мн. -ия и (остар.) -ии, ср. 1. Само ед. Отсъствие, липса на законност. — Първото мое задължение е да предпазя народа и страната от разложителната отрова на нихилизма, на беззаконието, на непокорството. В. Геновска, СГ, 13.

БЕЗЗАКОНИЕ