Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/470“
(→Проблематична) |
|||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проблематична | |
Версия от 11:26, 2 юли 2013
А`ХКАМ СЕ несв., непрех. Рядко. Вайкам се; съжалявам. Настръхнах, като видях какви груби печатни грешки имало - аз чак сега добих отпечатаните коли. Но късно да се ахкаме вече. Ив. Вазов, ХПис., 44.
А`ХКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ахкам и от ахкам се; ахане. — Стига сте викали като цигани! — .. — Таз работа с охкане и ахкане няма да стане. И. Петров, НЛ, 193. Нашият народ е безкрайно търпелив. Без охкания и ахкания той понася тежките изпитания и несполуки. П. Славински, ПЗ, 292.
АХМАДИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Член на основана през 1889 г. в Пакистан ислямска секта, която почита като пророк наред с Мохамед и основателя на сектата Ахмад. Мисията на ахмадийците е да ислямизират Европа. ДТ, 1998, бр. 229, 18.
— От араб. собств.
АХМАДИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ахмадиец. С голяма гордост [родителите] карат 8-годишната си дъщеричка да каже ахмадийска молитва на арабски език. ДТ, 1998, бр. 229, 18.
АХМА`К, мн. -ци, м. Простонар. Грубо. 1. Глупак; будала, бунак. — Ай тъй вижда — в очите му го лъжат, той сякаш сам се прави на ахмак, вярва на цял свят. П. Тодоров, Събр. пр II, 338. — Ахмак! — извикал дядо Либен и потреперал от яд, като листо. Л. Каравелов, Съч. II, 52. — За ахмак ли ме смяташе, за какво ли, не знам, но и аз не му затраях. Кр. Григоров, Р, 57. Започвах да се чувствувам истински ахмак, дето се улових на въдицата. В. Мутафчиева, СД, 389. Преструва се на ахмак.
2. Като прил., ед. неизм., мн. неизм и — ци. Глупав. Догде има ахмак свят, Бай ти Гано изпуска ли келепира? Ал. Константинов, БГ, 61. Ахмак хора сте вие. ??? Ахмак жена. Ахмак момче.
— От араб. през тур. ahmak.
АХМАКЛЪ`К, мн. -ци, м. Простонар. Грубо. Глупост. Глумешката шапка на фейлетониста, която те нататрузват на главата си, е знак на истински ахмаклък, а не маска на преднамерена престореност. П. П. Славейков, Събр, съч. VI (1), 155. Прочут с ахмаклъка си.
— Тур. ahmaklik.
АХМА`ЧКА ж. Простонар. Грубо. Жена ахмак; глупачка.
АХМА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Грубо. Глупашки, глупав. Както и да е, но священикът, пак от ахмашка точка зрение, показал са, че е удивлен за това момче. 3. Стоянов, ЗБВ III, 111. Кръстьо работеше с ръце и с нозе и скоро до него се издигна трети „комита“... — струпа буци, метна над тях кебето си и даде на турцте ахмашки прицел. А. Страшимиров, А, 247. Ахмашки приказки. Ахмашки работи.
АХМА`ШКИ. Простонар.Грубо. Нареч. от прил. ахмашки; глупаво, ахмашката. И никога не съм се виждал толкова босичък по важните въпроси на живота. Те са много, но главни са тези: да не гледаш ахмашки през вестниците и литературата на силите, които движат развитието и историята. Ем. Станев, ИК I, 510.
АХМА`ШКАТА нареч. Простонар. Грубо. Ахмашки. Хитрият полицаин.., като видял, че блещят ножове, нарекъл се, че ще си пали цигарата, и бутнал вратата съвсем ахмашката. 3. Стоянов, ХБ, 85-86. — Мари Лисо / хитроумна, /../ не постъпвай / ахмашката, / прибери си / опашката. СбХ, 15.
А`ХНА. Вж. а х в а м.
АХПА`П м. Диал. Другар, приятел; апап. В интереса ви е .. да се баращисате, вие сте бееве, граждани, комшии и сте донегде си и ахпапи. С този карез вие давате лошав пример на цялата бейска махала. Ц. *Гинчев, ГК, 156. Щом позамърчи, ето ти го със своите ахпапи, които бе изгалатил и развратил като себе си, ще се вмъкнат в кръчмата. Ил. Блъсков, СК, 21.
АХРОИ`Т м. Минер. Безцветен минерал, разновидност на турмалина. Безцветен турмалин — ахроит .. Среща се рядко в природата. ПН, 1934, кн.4, 61.
— От гр.
АХРОМАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Опт. Свойство на оптически стъкла да пречупват светлинните лъчи, без да ги разлагат на съставните им цветове.
— От гр. ??? а` 'не' + hro`ma 'цвят' през фр. achromatisme.
АХРОМАТИ`Н м. Биол. Слабо оцветяващо се вещество в ядрото на животинските и растителните клетки.
АХРОМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Опт. Който пропуща светлината, без да я разлага на съставните и` цветове; ахроматически. Ахроматична леща. 2. Спец. За цвят — бял, черен или сив: неоцветен; ахроматически. Всички цветове се разделят на две големи групи: ахроматични и хроматични. Към ахроматичните цветове се отнасят белият, черният и всички сиви цветове. Псих. X кл, 33. Ахроматични пигменти.
АХРОМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Спец. Ахроматичен.
АХРЯ`НИН, мн. ахря`ни, м. Диал. Среднородопски българомохамеданин. — Не даваха да променят вярата си, защото помаците — тъй викат другите на българите-мохамедани, а те самите се наричат ахряне, — защото ахрянете остават настрана и от българи, и от турци. А. Дончев, BP, 70. А от по-старите Аджем бе чувал, че събирали някога ахряните да колят християните
