Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/470“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
  
 +
<b>А`ХКАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Рядко.</i> Вайкам се; съжалявам. <i>Настръхнах, като видях какви груби печатни грешки имало - аз чак сега добих отпечатаните коли. Но късно да се ахкаме вече.</i> Ив. Вазов, ХПис., 44.
 
----
 
----
 
+
<b>А`ХКАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> ахкам <i>и от</i> ахкам се; ахане. <i>— Стига сте викали като цигани! — .. — Таз работа с охкане и ахкане няма да стане.</i> И. Петров, НЛ, 193. <i>Нашият народ е безкрайно търпелив. Без охкания и ахкания той понася тежките изпитания и несполуки.</i> П. Славински, ПЗ, 292.
----
 
<b>АХКАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> ахкам <i>и от</i> <i>— Стига сте викали като цигани! — .. — Таз работа с охкане и ахкане няма да стане.</i> И. Петров, НЛ, 193. <i>Нашият народ е безкрайно търпелив. Без охкания и ахкания той понася тежките изпитания и несполуки.</i> П. Сла-вински, ПЗ, 292.
 
 
----
 
----
<b>АХМАДИЕЦ</b>, <i>мн.</i> -и`йци, <i>м.</i> Член на основана през 1889 г. в Пакистан ислямска секта, която почита като пророк наред с Мохамед и основателя на сектата Ахмад. <i>Мисията на ахмадийците е да ислямизират Европа.</i> ДТ, 1998, бр. 229, 18.
+
<b>АХМАДИ`ЕЦ</b>, <i>мн.</i> -и`йци, <i>м.</i> Член на основана през 1889 г. в Пакистан ислямска секта, която почита като пророк наред с Мохамед и основателя на сектата Ахмад. <i>Мисията на ахмадийците е да ислямизират Европа.</i> ДТ, 1998, бр. 229, 18.
  
 
— От араб. собств.
 
— От араб. собств.
Ред 11: Ред 10:
 
<b>АХМАДИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до ахмадиец. С <i>голяма гордост [родителите] карат 8-годишната си дъщеричка да каже ахмадийска молитва на арабски език.</i> ДТ, 1998, бр. 229, 18.
 
<b>АХМАДИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до ахмадиец. С <i>голяма гордост [родителите] карат 8-годишната си дъщеричка да каже ахмадийска молитва на арабски език.</i> ДТ, 1998, бр. 229, 18.
 
----
 
----
<b>АХМАК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар.Тур. Грубо.</i>
+
<b>АХМА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар. Грубо.</i>
 
+
<b>1.</b> Глупак; будала, бунак. <i>— Ай тъй вижда — в очите му го лъжат, той сякаш сам се прави на ахмак, вярва на цял свят.</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 338. <i>— Ахмак! — извикал дядо Либен и потреперал от яд, като листо.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 52. <i>— За ахмак ли ме смяташе, за какво ли, не знам, но и аз не му затраях.</i> Кр. Григоров, Р, 57. <i>Започвах да се чувствувам истински ахмак, дето се улових на въдицата.</i> В. Мутафчиева, СД, 389. <i>Преструва се на ахмак.</i>
1. Глупак; будала, бунак. <i>— Ай тъй вижда</i>
 
 
 
<i>— в очите му го лъжат, той сякаш сам се прави на ахмак, вярва на цял свят.</i> П. Тодоров, Събр. пр II, £38. <i>— Ахмак! — извикал дядо Лиоен и потреперал от яд, като листо.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 52. <i>— За ахмак ли ме смяташе, за какво ли, не знам, но и аз не му затраях.</i> Кр. Григоров, Р, 57. <i>Започвах да се чувствувам истински ахмак, дето се улових на въдицата.</i> В. Мутафчиева, СД, 389. <i>Преструва се на ахмак.</i>
 
  
2. Като <i>прил., ед. неизм., мн. неизм</i> и — ци. Глупав. <i>Догде има ахмак свят, Бай ти Гано изпуска ли келепира?</i> Ал. Константинов, БГ, 61. <i>Ахмак хора сте вие. А Ахмак жена. Ахмак момче.</i>
+
<b>2.</b> Като <i>прил., ед. неизм., мн. неизм</i> и — ци. Глупав. <i>Догде има ахмак свят, Бай ти Гано изпуска ли келепира?</i> Ал. Константинов, БГ, 61. <i>Ахмак хора сте вие. {{?|в текста има символ триъгълник}} Ахмак жена. Ахмак момче.</i>
  
 
— От араб. през тур. ahmak.
 
— От араб. през тур. ahmak.
 
----
 
----
<b>АХМАКЛЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар. Грубо.</i> Глупост. <i>Глумешката шапка на фей-летониста, която те нататрузват на главата си, е знак на истински ахмаклък, а не маска на преднамерена престореност.</i> П. П. Славейков, Събр, съч. VI (1), 155. <i>Прочут с ахмаклъка си.</i>
+
<b>АХМАКЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар. Грубо.</i> Глупост. <i>Глумешката шапка на фейлетониста, която те нататрузват на главата си, е знак на истински ахмаклък, а не маска на преднамерена престореност.</i> П. П. Славейков, Събр, съч. VI (1), 155. <i>Прочут с ахмаклъка си.</i>
  
 
— Тур. ahmaklik.
 
— Тур. ahmaklik.
 
----
 
----
<b>АХМАЧКА</b> <i>ж. Простонар. Грубо.</i> Жена ахмак; глупачка.
+
<b>АХМА`ЧКА</b> <i>ж. Простонар. Грубо.</i> Жена ахмак; глупачка.
----
 
<b>АХМАШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Простонар. Грубо.</i> Глупашки, глупав. <i>Както и да е, но священикът, пак от ахмашка точка зрение, показал са, че е удивлен за това момче.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 111. <i>Кръстьо работеше с ръце и с нозе и скоро до него се издигна трети „комита“... — струпа буци, метна над тях кебето си и даде на турцте ахмашки прицел.</i> А. Страшимиров, А, 247. <i>Ахмашки приказки. Ахмашки работи.</i>
 
 
----
 
----
<b>АХКАНЕ</b>
+
<b>АХМА`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Простонар. Грубо.</i> Глупашки, глупав. <i>Както и да е, но священикът, пак от ахмашка точка зрение, показал са, че е удивлен за това момче.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 111. <i>Кръстьо работеше с ръце и с нозе и скоро до него се издигна трети „комита“... — струпа буци, метна над тях кебето си и даде на турцте ахмашки прицел.</i> А. Страшимиров, А, 247. <i>Ахмашки приказки. Ахмашки работи.</i>
 
 
470
 
 
----
 
----
<b>АХМАШКИ</b>. <i>Простонар.Грубо. Нареч. от прил.</i> ахмашки; глупаво, ахмашката. <i>И никога не съм се виждал толкова босичък по важните въпроси на живота. Те са много, но главни са тези: да не гледаш ахмашки през вестниците и литературата на силите, които движат развитието и историята.</i> Ем. Станев, ИК I, 510.
+
<b>АХМА`ШКИ</b>. <i>Простонар.Грубо. Нареч. от прил.</i> ахмашки; глупаво, ахмашката. <i>И никога не съм се виждал толкова босичък по важните въпроси на живота. Те са много, но главни са тези: да не гледаш ахмашки през вестниците и литературата на силите, които движат развитието и историята.</i> Ем. Станев, ИК I, 510.
 
----
 
----
<b>АХМАШКАТА</b> <i>нареч. Простонар. Грубо.</i> Ахмашки. <i>Хитрият полицаин.., като видял, че блещят ножове, нарекъл се. че ще си пали цигарата, и бутнал вратата съвсем ахмашката.</i> 3. Стоянов, ХБ, 85-86.
+
<b>АХМА`ШКАТА</b> <i>нареч. Простонар. Грубо.</i> Ахмашки. <i>Хитрият полицаин.., като видял, че блещят ножове, нарекъл се, че ще си пали цигарата, и бутнал вратата съвсем ахмашката.</i> 3. Стоянов, ХБ, 85-86.
 
 
 
<i>— Мари Лисо / хитроумна, /../ не постъпвай / ахмашката, / прибери си / опашката.</i> СбХ, 15.
 
<i>— Мари Лисо / хитроумна, /../ не постъпвай / ахмашката, / прибери си / опашката.</i> СбХ, 15.
 
----
 
----
<b>АХНА</b>. Вж. а х в а м.
+
<b>А`ХНА</b>. Вж. а х в а м.
 
----
 
----
<b>АХПАП</b>ж. <i>Диал.</i> Другар, приятел; апап. <i>В интереса ви е .. да се баращисате, вие сте бееве, граждани, комшии и сте донегде си и ахпапи. Стози карез вие давате лошав пример на цялата бейска махала.</i> Ц. Гнчев, ГК, 156. <i>Щом позамърчи, ето ти го със своите ахпапи. които бе изгалатил и развратил като себе си, ще се вмъкнат в кръчмата.</i> Ил. Блъсков, СК, 21.
+
<b>АХПА`П</b> <i>м. Диал.</i> Другар, приятел; апап. <i>В интереса ви е .. да се баращисате, вие сте бееве, граждани, комшии и сте донегде си и ахпапи. С този карез вие давате лошав пример на цялата бейска махала.</i> Ц. {{попр|печатна грешка в името на автора}}Гинчев, ГК, 156. <i>Щом позамърчи, ето ти го със своите ахпапи, които бе изгалатил и развратил като себе си, ще се вмъкнат в кръчмата.</i> Ил. Блъсков, СК, 21.
 
----
 
----
<b>АХРОЙТ</b> <i>м. Минер.</i> Безцветен минерал, разновидност на турмалина. <i>Безцветен тур-малин — ахроит .. Среща се рядко в природата.</i> ПН, 1934, кн.4, 61.
+
<b>АХРОИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Безцветен минерал, разновидност на турмалина. <i>Безцветен турмалин — ахроит .. Среща се рядко в природата.</i> ПН, 1934, кн.4, 61.
  
 
— От гр.
 
— От гр.
Ред 49: Ред 40:
 
<b>АХРОМАТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Опт.</i> Свойство на оптически стъкла да пречупват светлинните лъчи, без да ги разлагат на съставните им цветове.
 
<b>АХРОМАТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Опт.</i> Свойство на оптически стъкла да пречупват светлинните лъчи, без да ги разлагат на съставните им цветове.
  
— От гр. а <sup>4</sup>не* + <sup>4</sup>Ц<sup>ВЯТ</sup>’ <sup>п</sup>Р<sup>ез</sup> ФР- achromatismc.
+
— От гр. {{?|в текста са използвани гръцки букви}} а` 'не' + hro`ma 'цвят' през фр. achromatisme.
 
----
 
----
 
<b>АХРОМАТИ`Н</b> <i>м. Биол.</i> Слабо оцветяващо се вещество в ядрото на животинските и растителните клетки.
 
<b>АХРОМАТИ`Н</b> <i>м. Биол.</i> Слабо оцветяващо се вещество в ядрото на животинските и растителните клетки.
 
----
 
----
<b>АХРОМАТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. 1. Опт.</i> Който пропуща светлината, без да я разлага на съставните й цветове; ахроматически. <i>Ахроматична леща.</i> 2. <i>Спец.</i> За цвят — бял, черен или сив: неоцветен; ахроматически. <i>Всички цветове се разделят на две големи групи: ахроматич-ни и хроматични. Към ахроматичните цветове се отнасят белият, черният и всички сиви цветове.</i> Псих. X кл, 33. <i>Ахроматични пигменти.</i>
+
<b>АХРОМАТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> <b>1.</b> <i>Опт.</i> Който пропуща светлината, без да я разлага на съставните и` цветове; ахроматически. <i>Ахроматична леща.</i>
 +
<b>2.</b> <i>Спец.</i> За цвят — бял, черен или сив: неоцветен; ахроматически. <i>Всички цветове се разделят на две големи групи: ахроматични и хроматични. Към ахроматичните цветове се отнасят белият, черният и всички сиви цветове.</i> Псих. X кл, 33. <i>Ахроматични пигменти.</i>
 
----
 
----
 
<b>АХРОМАТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Спец.</i> Ахроматичен.
 
<b>АХРОМАТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Спец.</i> Ахроматичен.
 
----
 
----
<b>АХРЯНИН</b>, <i>мн.</i> ахряни, <i>м. Диал.</i> Сред-нородопски българомохамеданин. <i>— Не даваха да променят вярата си, защото помаците — тъй викат другите на българите-мохамедани, а те самите се наричат ахря-не, — защото ахрянете остават настрана и от българи, и от турци. А.</i> Дончев, BP, 70. <i>А от по-старите Аджем бе чувал, че събирали някога ахряните да колят христи</i>
+
<b>АХРЯ`НИН</b>, <i>мн.</i> ахря`ни, <i>м. Диал.</i> Среднородопски българомохамеданин. <i>— Не даваха да променят вярата си, защото помаците — тъй викат другите на българите-мохамедани, а те самите се наричат ахряне, — защото ахрянете остават настрана и от българи, и от турци.</i> А. Дончев, BP, 70. <i>А от по-старите Аджем бе чувал, че събирали някога ахряните да колят християните</i>
----
 
<b>АХРЯНИН</b>
 

Версия от 11:26, 2 юли 2013

Страницата не е проверена


А`ХКАМ СЕ несв., непрех. Рядко. Вайкам се; съжалявам. Настръхнах, като видях какви груби печатни грешки имало - аз чак сега добих отпечатаните коли. Но късно да се ахкаме вече. Ив. Вазов, ХПис., 44.


А`ХКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ахкам и от ахкам се; ахане. — Стига сте викали като цигани! — .. — Таз работа с охкане и ахкане няма да стане. И. Петров, НЛ, 193. Нашият народ е безкрайно търпелив. Без охкания и ахкания той понася тежките изпитания и несполуки. П. Славински, ПЗ, 292.


АХМАДИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Член на основана през 1889 г. в Пакистан ислямска секта, която почита като пророк наред с Мохамед и основателя на сектата Ахмад. Мисията на ахмадийците е да ислямизират Европа. ДТ, 1998, бр. 229, 18.

— От араб. собств.


АХМАДИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ахмадиец. С голяма гордост [родителите] карат 8-годишната си дъщеричка да каже ахмадийска молитва на арабски език. ДТ, 1998, бр. 229, 18.


АХМА`К, мн. -ци, м. Простонар. Грубо. 1. Глупак; будала, бунак. — Ай тъй вижда — в очите му го лъжат, той сякаш сам се прави на ахмак, вярва на цял свят. П. Тодоров, Събр. пр II, 338. — Ахмак! — извикал дядо Либен и потреперал от яд, като листо. Л. Каравелов, Съч. II, 52. — За ахмак ли ме смяташе, за какво ли, не знам, но и аз не му затраях. Кр. Григоров, Р, 57. Започвах да се чувствувам истински ахмак, дето се улових на въдицата. В. Мутафчиева, СД, 389. Преструва се на ахмак.

2. Като прил., ед. неизм., мн. неизм и — ци. Глупав. Догде има ахмак свят, Бай ти Гано изпуска ли келепира? Ал. Константинов, БГ, 61. Ахмак хора сте вие. ??? Ахмак жена. Ахмак момче.

— От араб. през тур. ahmak.


АХМАКЛЪ`К, мн. -ци, м. Простонар. Грубо. Глупост. Глумешката шапка на фейлетониста, която те нататрузват на главата си, е знак на истински ахмаклък, а не маска на преднамерена престореност. П. П. Славейков, Събр, съч. VI (1), 155. Прочут с ахмаклъка си.

— Тур. ahmaklik.


АХМА`ЧКА ж. Простонар. Грубо. Жена ахмак; глупачка.


АХМА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Грубо. Глупашки, глупав. Както и да е, но священикът, пак от ахмашка точка зрение, показал са, че е удивлен за това момче. 3. Стоянов, ЗБВ III, 111. Кръстьо работеше с ръце и с нозе и скоро до него се издигна трети „комита“... — струпа буци, метна над тях кебето си и даде на турцте ахмашки прицел. А. Страшимиров, А, 247. Ахмашки приказки. Ахмашки работи.


АХМА`ШКИ. Простонар.Грубо. Нареч. от прил. ахмашки; глупаво, ахмашката. И никога не съм се виждал толкова босичък по важните въпроси на живота. Те са много, но главни са тези: да не гледаш ахмашки през вестниците и литературата на силите, които движат развитието и историята. Ем. Станев, ИК I, 510.


АХМА`ШКАТА нареч. Простонар. Грубо. Ахмашки. Хитрият полицаин.., като видял, че блещят ножове, нарекъл се, че ще си пали цигарата, и бутнал вратата съвсем ахмашката. 3. Стоянов, ХБ, 85-86. — Мари Лисо / хитроумна, /../ не постъпвай / ахмашката, / прибери си / опашката. СбХ, 15.


А`ХНА. Вж. а х в а м.


АХПА`П м. Диал. Другар, приятел; апап. В интереса ви е .. да се баращисате, вие сте бееве, граждани, комшии и сте донегде си и ахпапи. С този карез вие давате лошав пример на цялата бейска махала. Ц. *Гинчев, ГК, 156. Щом позамърчи, ето ти го със своите ахпапи, които бе изгалатил и развратил като себе си, ще се вмъкнат в кръчмата. Ил. Блъсков, СК, 21.


АХРОИ`Т м. Минер. Безцветен минерал, разновидност на турмалина. Безцветен турмалин — ахроит .. Среща се рядко в природата. ПН, 1934, кн.4, 61.

— От гр.


АХРОМАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Опт. Свойство на оптически стъкла да пречупват светлинните лъчи, без да ги разлагат на съставните им цветове.

— От гр. ??? а` 'не' + hro`ma 'цвят' през фр. achromatisme.


АХРОМАТИ`Н м. Биол. Слабо оцветяващо се вещество в ядрото на животинските и растителните клетки.


АХРОМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Опт. Който пропуща светлината, без да я разлага на съставните и` цветове; ахроматически. Ахроматична леща. 2. Спец. За цвят — бял, черен или сив: неоцветен; ахроматически. Всички цветове се разделят на две големи групи: ахроматични и хроматични. Към ахроматичните цветове се отнасят белият, черният и всички сиви цветове. Псих. X кл, 33. Ахроматични пигменти.


АХРОМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Спец. Ахроматичен.


АХРЯ`НИН, мн. ахря`ни, м. Диал. Среднородопски българомохамеданин. — Не даваха да променят вярата си, защото помаците — тъй викат другите на българите-мохамедани, а те самите се наричат ахряне, — защото ахрянете остават настрана и от българи, и от турци. А. Дончев, BP, 70. А от по-старите Аджем бе чувал, че събирали някога ахряните да колят християните