Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/458“
Zelenkroki (беседа | приноси) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана: Гръцка дума.) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
2. <i>Прен.</i> Притъпяване, изчезване на някакво чувство или свойство. <i>Атрофия на волята.</i> | 2. <i>Прен.</i> Притъпяване, изчезване на някакво чувство или свойство. <i>Атрофия на волята.</i> | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀτροφία ’недостатъчно хранене’. |
---- | ---- | ||
<b>А`У</b> и (удължено) <b>а`у-у</b> <i>междум.</i> 1. За израз на учудване. <em>Кокичков</em>: <i>Бях, когато се тегли` на Гергьовден, 96 килограма доде…</i> <em>Христина и Фанка</em>: Ау!</i> Й. Йовков, М, 17. <i>С треперяща ръка [Яна] откъсна първия клас. — Ау-у!… Намерих клас — изкласила е вече!</i> К. Петканов, СВ, 52. | <b>А`У</b> и (удължено) <b>а`у-у</b> <i>междум.</i> 1. За израз на учудване. <em>Кокичков</em>: <i>Бях, когато се тегли` на Гергьовден, 96 килограма доде…</i> <em>Христина и Фанка</em>: Ау!</i> Й. Йовков, М, 17. <i>С треперяща ръка [Яна] откъсна първия клас. — Ау-у!… Намерих клас — изкласила е вече!</i> К. Петканов, СВ, 52. | ||
Версия от 05:36, 22 юни 2013
— показваше особено религиозно усърдие. Л. Стоянов, Б, 118. Неизбежните атрибути на така наречения „западен начин на живот“ се срещаха и тук кажи-речи на всяка крачка. П. Вежинов, ДМ, 45.
3. Грам. Определение. Прилагателното изпълнява функцията на атрибут спрямо съществителното.
— От лат. attributum ’прибавено’ през рус. атрибут, нем. Attribut или фр. attribut. — В-к Знание, 1875.
АТРИБУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до атрибут (в 1 и 2 знач.). Атрибутни свойства. Атрибутни знаци.
АТРИБУТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Грам. Който се отнася до атрибут (в 3 знач.); определителен. Атрибутивна функция.
А`ТРИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни. Архит. Прил. от атрий. Атрийно жилище.
А`ТРИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Архит. 1. Централен открит двор на староиталийската и древноримската къща; атриум.
2. Голям открит двор, заобиколен с портици, пред западната страна на старохристиянските базилики.
3. Централна зала в римска къща или обществена сграда.
— От лат. atrium.
А`ТРИУМ м. Архит. Атрий.
— Лат. atrium.
АТРОПИ`Н, мн. няма, м. Мед. 1. Силно отровен алкалоид, съдържащ се в беладоната, татула и други растения, с широко приложение в медицината. Растението Atropa belladona, което е разпространено много у нас (Родопа, Средна гора) съдържа отровата атропин, .. смъртоносна за човека. ПН, 1934, кн. 1, 16. Листата на блена съдържат алкалоида атропин.
2. Лекарство с такава съставка. Слагам си атропин за разширяване на зениците.
— Нем. Atropin. — С. Д. Веженов, Химия (превод), 1872.
АТРОПИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Мед. Прил. от атропин. Атропинови съединения. Атропиново лечение. Атропиново отравяне. Атропинови капки.
АТРОФИ`РАМ, -аш, несв. и св. Книж. 1. Непрех. Рядко. Атрофирам се. Мускул, поставен в гипс, атрофира за двайсет дни.
2. Прех. Ставам причина да се атрофира някаква тъкан, някакъв орган. Липсата на движение атрофира мускулите.
АТРОФИ`РАМ СЕ, несв. и св., непрех. 1. Подложен съм на атрофия (в 1 знач.), губя жизнеспособността си. В противоположност на видовете [бръмбари] добри летци .. видовете, които се срещат по пясъка, в повечето случаи не са летци .. Затова крилата на тия видове се атрофират. Пр, 1952, кн. 6, 68.
3. Прен. Ставам безжизнен, безчувствен. — Вие сами се превръщате в автомати — гневно я прекъсна старият. Не възприемате природата с най-съвършеното, човешките сетива. Затова и сърцата ви се атрофират. Н. Стефанова, ОС, 134.
АТРОФИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от атрофирам като прил. 1. За орган на човешко или животинско тяло — който се е атрофирал, загубил е жизнеспособността си. Атрофирани мускули.
2. Прен. Притъпен, опустошен. Атрофирани чувства. Атрофирана съвест.
АТРОФИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от атрофирам и от атрофирам се.
А`ТРОФИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до атрофия (в 1 знач.). Атрофична цироза. Атрофичен гастрит. Атрофични мускули.
АТРО`ФИЯ ж. 1. Мед. Загубване жизнеспособността и намаляване размерите на тъкани или органи поради недостатъчно хранене или продължително бездействие. Мускулна атрофия. Алвеолна атрофия.
2. Прен. Притъпяване, изчезване на някакво чувство или свойство. Атрофия на волята.
— От гр. ἀτροφία ’недостатъчно хранене’.
А`У и (удължено) а`у-у междум. 1. За израз на учудване. Кокичков: Бях, когато се тегли` на Гергьовден, 96 килограма доде… Христина и Фанка: Ау! Й. Йовков, М, 17. С треперяща ръка [Яна] откъсна първия клас. — Ау-у!… Намерих клас — изкласила е вече! К. Петканов, СВ, 52.
2. За израз на неприятна изненада, неприятно чувство. — Ау, Нийо! Що си се облекла в тия дрехи, в това чернило! Млада си, душко, пролет е вънка. Д. Талев, ПК, 170. Баба Марга .. се обърна към Гунка: — Ау, Гунке, знаеш ли, че нямам трошица захар. Г. Райчев, ЗК, 222. Лазар скочи и в избухването си издаде цялата си мъка: — Въртиш ме като на ръжен, майко! — Ау, сине, какво говориш!… Д. Талев, ЖС, 261. — А като отидохме да му покажа старата църква, опита се да ме прегръща. В църквата. — Ау — рече Филип. — На такова място! Ем. Манов, БГ, 50.
3. За израз на възторг, радост. Те внесоха четири бохчи, пълни с армагани .. — А пък тука плат… Ау! Вижте, вижте, мари! Зелен джамфез! Д. Немиров, Б, 129-30. Ау-у, че е хубаво тука!
4. Провикване при лов за подгонване на дивеча. Ловците ще се наредят от Китката до върха на Коджабаир .. Карачите почнаха: юбря, юбря… Ау, ау. Викат, бумкат — цяла олелия. П. Росен, ВПШ, 98.
5. За наподобяване на звук, издаван от куче, мечка, лъв и др. Обадил се нашият Мурджо. — Ау, ау, ау! Кого търсиш? — попитал той. А. Каралийчев, ПС I, 52. Изведнъж отпреде му, насред пътеката, се изпречи лъвът .. — Ау! — изрева той. — Откога диря самичко слонче, та да се наям до насита. П. Бобев, ГЕ, 67.
