Page:RBE Tom1.djvu/514

центъра и който е работил, за да направи от тях коалиция,.., не може и досега да постигне целта си. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 5, 18. балансирувам се страд.

БАЛАНСИ`РУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от балансирувам и от балансирувам се; балансиране.

БАЛАНСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до баланс (в 1, 5 и 6 знач.). Най-важното предимство на баланса като регулатор е, не часовник с такъв регулатор може да работи еднакво добре при всякакво положение спрямо околните предмети. Затова балансовият регулатор се използува в носимите часовници. Е. Чичов, В, 61. Смелите артисти от групата Страшнови се носят по високо опънатия тел свободно и с пълна сигурност. Редуват се сложни и майсторски изпълнени балансови комбинации в този труден жанр. НК, 1958, бр. 45, 2. Балансови сметки. Балансово реле.

БАЛАНСЬОР м. 1. Техн. Уред за регулиране работата на някакъв механизъм; баланс. Задните оси се окачват с помощта на балансьори, които разпределят товара равномерно върху тях. Д. Христов, СПМ, 67. Сондирането се е извършвало с една греда-балансъор. На единия край на гредата е била прикрепена една платформа, върху която заставали работници, а на другия край висял сондажният свредел. ВН, 1960, бр. 2860, 4. // Главен регулатор на часовников механизъм; баланс.

2. Цирков артист, който изпълнява номера с пазене на равновесие при ходене по въже, на кълбо и др.; еквилибрист. Понякога били нужни четири души, за да се вдигне товарът, който една жена носела като изкусен цирков балансьор. Ал. Гетман, ВС, 353.

3. Спортист, които поддържа равновесието при състезания с мотоциклети с кош и под. Състезателното трасе обхващаше 1 350 метра и по него мотористите трябваше да направят 8 или 10 обиколки според категорията на машините... Много мъжество показаха мотористите и особено балансьорите в тежките машини от 750 кубика с кошове. ВН, 1962, бр. 3268, 3.

4. Прен. Лице, група от хора и, които балансират, създават равновесие, умереност при деиствията, решенията на различни групи, партии и под. Неговата партия прие ролята на балансьор в коалицията. Винаги съдейства за вземането на умерени, разумни решения. А Движението за права и свободи може да бъде балансьор в Парламента.

БАЛАНСЬОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. Който се отнася до балансьор (в 1 знач.) и до балансиране. Автобагерните шасита,.., имат принципно устройство на тежкотоварните автомобилни шасита. Това, което ги отличава от тях, е .. по-со-лидната конструкция и обикновено безре-сорното балансьорно окачване на задните ходови колела. Д. Христов, СПМ, 112-113.

БАЛАНСИ`РУВАНЕ

БАЛАНЦА ж. Остар. Паланца.

— От ит. bilanza.

БАЛАСТ, мн. няма, м. 1. Спец. Допълнителен товар или тежест, които се поставят в превозно средство, най-често кораб, балон или самолет, за изкуствено увеличаване тяхното тегло, с което се придава по-голяма устойчивост и равновесие при движението им. Едно интересно приспособление увеличавало баласта на балона по желанието на пътниците. Със специална макара,.., в морето се спускала голяма найлонова торба, побираща около 140 кг вода. ВН, 1960, бр. 4690, 4. Сякога ся стараят да снемат центъра на тежината в телата, които плуват; напр. дъното на кораба сякога ся товари с най-тежък товар, който в този случай ся нарича баласт. И. Гюзе-лев, РФ, 85.

2. Прен. Събир. Книж. Съвкупност от подробности, неща, които излишно, безполезно отежняват, удължават или усложняват нещо. Негова стих е извънредно сбит, лишен от баласт на думи. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 112. Той е непосредствен, наивен художник, свободен от баласта на всякакъв сантиментализъм и философски и социологически системи и предубеждения. Б. Ангелов, ЛС, 260. Вие идвате в едно време, когато ние сме почнали да чистим, да се освобождаваме от старото, от баласта. Д. Калфов, Избр. разк., 312.

3. Желез. Натрошени камъни с размер на късовете от 25 до 70 мм, които се употребяват за легло на траверсите в железния път.

4. Техн. Баластра. Естествен примес от чакъл и пясък (баласт) може да се употреби само за второстепенни бетонни работи — бетонни настилки и др. Вл. Брънеков и др., СД, 177.

— Англ. ballast.

БАЛАСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни. Спец. Прил. от баласт. Полученият екстракт съдържа освен пектин и много други екстрактни вещества — скорбяла, белтъчни вещества, растителни багрила и др., които, ако не се отстранят или превърнат в други разтворими форми, се натрупват като баластни вещества и влошават качеството на пектина. М. Киров, ТК, 172. Баластна цистерна. Баластна вода. Баластен материал.

БАЛАСТЕР м. Желез. Машина за ба-ластиране, баластировка; баластировъчна машина, баластьор.

— Англ. ballaster.

БАЛАСТИЕРА ж. Техн. Място в коритото на река, където по открит начин се добива баластра. Пред строителите се изп-речват редица трудности: чакалът за бетона ще се добива от баластиера, която е далече повече от два километра. ОФ, 1955, бр. 3446, 1.

— От фр. ballastiere.

БАЛАСТИЕРА