Разлика между версии на „Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/392“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Акцент върху дума от Речника.) |
(→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 3: | Ред 3: | ||
<b>Либидо</b> — лежащата в основата на всички сексуални прояви на индивида психична енергия. По-късно се използува и като синоним за влечението към живота. | <b>Либидо</b> — лежащата в основата на всички сексуални прояви на индивида психична енергия. По-късно се използува и като синоним за влечението към живота. | ||
− | <b>Нагони</b> (<i>Triebe</i> | + | <b>Нагони</b> (<i>Triebe</i>{{Попр|Премахване на излишно „H“}} — влечения, пориви) — образувания на границата между соматичното и душевното, психични представители на възникващите в недрата на телесния апарат раздразнения, които оказват непосредствено въздействие върху душевната дейност. Характеризират се с четири аспекта — източник, цел, обект и енергия. В ранните си работи Фройд различава индивидуално съхраняващи и видово съхраняващи <b>Н</b>. От началото на 20-те години развива концепцията за деленето на <b>Н.</b> на <i>нагони на живота</i> и <i>нагони на смъртта</i>. Разпространената в българския език употреба <i>нагони към…</i> предполага една свръхсубектност на нагоните, каквато те не притежават. |
<b>Нагони на живота</b> (<i>Lebenstriebe</i>) — влечения, които имат за цел запазването, поддържането и развитието на живота във всичките му аспекти и форми. В късните си работи Фройд ги противопоставя на нагоните на смъртта. | <b>Нагони на живота</b> (<i>Lebenstriebe</i>) — влечения, които имат за цел запазването, поддържането и развитието на живота във всичките му аспекти и форми. В късните си работи Фройд ги противопоставя на нагоните на смъртта. | ||
<b>Нагони на смъртта</b> (<i>Todestriebe</i>) — присъщи на индивида несъзнавани тенденции към саморазрушаване и връщане към неорганичното състояние. Външно се проявяват като агресия по отношение на определени лица и предмети. Намират се в единство с нагоните на живота й само в това единство обуславят нормалното функциониране на душевния механизъм. В някои патологични случаи могат да предизвикат садистични извращения и самообвинения у меланхолиците. | <b>Нагони на смъртта</b> (<i>Todestriebe</i>) — присъщи на индивида несъзнавани тенденции към саморазрушаване и връщане към неорганичното състояние. Външно се проявяват като агресия по отношение на определени лица и предмети. Намират се в единство с нагоните на живота й само в това единство обуславят нормалното функциониране на душевния механизъм. В някои патологични случаи могат да предизвикат садистични извращения и самообвинения у меланхолиците. | ||
− | |||
<b>Нарцисизъм</b> (<i>Narzißimus</i>) — привързаност на либидото към собственото Аз. | <b>Нарцисизъм</b> (<i>Narzißimus</i>) — привързаност на либидото към собственото Аз. | ||
Ред 20: | Ред 19: | ||
<b>Орална еротика</b> — характерна за оралната фаза от сексуалното развитие на детето, проявява се в смученето. | <b>Орална еротика</b> — характерна за оралната фаза от сексуалното развитие на детето, проявява се в смученето. | ||
− | <b>Покриващи спомени</b> (<i> | + | <b>Покриващи спомени</b> (<i>Deckerrinerungen</i>) — запазени в паметта спомени за събития от първите 5-6 години от {{попр|Отпечатано „то“.}} живота на детето, които се отличават с особена яркост и изглеждат като че ли незначителни. Благодарение механизма на <i>изместването</i> те сякаш «покриват» най-съществените спомени от детството, които са подложени на изтласкване. Тяхното съдържание може да бъде извлечено с помощта на психоанализата. |
Текуща версия към 08:06, 20 юни 2013
сексуалното се подлагат на изтласкване и се заслоняват от така наречените «покриващи спомени». Интересите на детето в този период са насочени преди всичко към общуването с другарчетата му, училищните занимания и т.н.
Либидо — лежащата в основата на всички сексуални прояви на индивида психична енергия. По-късно се използува и като синоним за влечението към живота.
Нагони (Triebe* — влечения, пориви) — образувания на границата между соматичното и душевното, психични представители на възникващите в недрата на телесния апарат раздразнения, които оказват непосредствено въздействие върху душевната дейност. Характеризират се с четири аспекта — източник, цел, обект и енергия. В ранните си работи Фройд различава индивидуално съхраняващи и видово съхраняващи Н. От началото на 20-те години развива концепцията за деленето на Н. на нагони на живота и нагони на смъртта. Разпространената в българския език употреба нагони към… предполага една свръхсубектност на нагоните, каквато те не притежават.
Нагони на живота (Lebenstriebe) — влечения, които имат за цел запазването, поддържането и развитието на живота във всичките му аспекти и форми. В късните си работи Фройд ги противопоставя на нагоните на смъртта.
Нагони на смъртта (Todestriebe) — присъщи на индивида несъзнавани тенденции към саморазрушаване и връщане към неорганичното състояние. Външно се проявяват като агресия по отношение на определени лица и предмети. Намират се в единство с нагоните на живота й само в това единство обуславят нормалното функциониране на душевния механизъм. В някои патологични случаи могат да предизвикат садистични извращения и самообвинения у меланхолиците.
Нарцисизъм (Narzißimus) — привързаност на либидото към собственото Аз.
Невроза — психическо разстройство, симптомите на което изразяват в символична форма породилия го конфликт, частност конфликта на сексуалните влечения и влеченията на Аз-а.
Несъзнавано (Unbewußtes) — съдържания на психичния живот, за които човек не подозира нищо в течение на дълго време или въобще не е знаел за тях. Има два вида Н. — предсъзнавано и Н. в собствения смисъл на думата. В динамичен смисъл Н. може да се нарече това, осъзнаването на което, за разлика от предсъзнаваното, изисква значителни усилия или въобще е невъзможно. Според Фройд Н. може да бъде както ниско (неконтролираните сексуални и агресивни влечения на То), така и високо (дейността на Свръх-Аза).
Обектно либидо (Objektlibido) — тази част от либидото, която е насочена към един или няколко обекта и противостои на Аз-либидото.
Орална еротика — характерна за оралната фаза от сексуалното развитие на детето, проявява се в смученето.
Покриващи спомени (Deckerrinerungen) — запазени в паметта спомени за събития от първите 5-6 години от * живота на детето, които се отличават с особена яркост и изглеждат като че ли незначителни. Благодарение механизма на изместването те сякаш «покриват» най-съществените спомени от детството, които са подложени на изтласкване. Тяхното съдържание може да бъде извлечено с помощта на психоанализата.