Разлика между версии на „Page:Murdarov-Rechnik na sljatoto polusljatoto i razdelnoto pisane.djvu/26“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<b><i>Горни Богров Нова Загора</i></b>
+
* <i>Горни Богров</i>
 +
* <i>Долни Дъбник</i>
 +
* <i>Златна Панега</i>
 +
* <i>Луда Камчия</i>
 +
* <i>Нова Загора</i>
 +
* <i>Стара Загора</i>
 +
* <i>Черни Осъм</i>.
  
<b><i>Долни Дъбник Стара Загора</i></b>
+
4.2. Географски имена, образувани от прилагателно или числително и съществително нарицателно име:
  
<b><i>Златна Панега Черни Осъм</i>.</b>
+
* <i>Бели извор</i>
 
+
* <i>Горна баня</i>
<b><i>Луда Камчия</i></b>
+
* <i>Златни пясъци</i>
 
+
* <i>Крива чука</i>
4.2. Географски имена, образувани от прилагателно или числи-телно и съществително нарицателно име:
+
* <i>Мало село</i>
 
+
* <i>Момин проход</i>
<b><i>Бели извор Сини вир</i></b>
+
* <i>Нови пазар</i>
 
+
* <i>Пет могили</i>
<b><i>Горна баня Слънчев бряг</i></b>
+
* <i>Сапарева баня</i>
 
+
* <i>Сини вир</i>
<b><i>Златни пясъци Средна гора</i></b>
+
* <i>Слънчев бряг</i>
 
+
* <i>Средна гора</i>
<b><i>Крива чука Стара планина</i></b>
+
* <i>Стара планина</i>
 
+
* <i>Старо село</i>
<b><i>Мало село Старо село</i></b>
+
* <i>Три кладенци</i>
 
+
* <i>Червен бряг</i>
<b><i>Момин проход Три кладенци</i></b>
+
* <i>Черно море</i>
 
+
* <i>Широка лъка</i>.
<b><i>Нови пазар Червен бряг</i></b>
 
 
 
<b><i>Пет могили Черно море</i></b>
 
 
 
<b><i>Сапарева баня Широка лъка</i>.</b>
 
  
 
Към тази група се отнасят и названия на празници, образувани по същия начин:
 
Към тази група се отнасят и названия на празници, образувани по същия начин:
  
<b><i>Нова година Трети март</i></b>
+
* <i>Нова година</i>
 
+
* <i>Трети март</i>
<b><i>Шести септември</i>.</b>
+
* <i>Шести септември</i>.
  
 
4.3. Географски имена, включващи двусъставно име и определение към него:
 
4.3. Географски имена, включващи двусъставно име и определение към него:
  
<b><i>Голям Мечи връх Ново Горско Косово</i></b>
+
* <i>Голям Мечи връх</i>
 +
* <i>Горско Ново село</i>
 +
* <i>Ново Горско Косово</i>
 +
* <i>Стрелченска Луда Яна</i>.
  
<b><i>Горско Ново село Стрелченска Луда Яна</i>.</b>
+
4.4. Съставни собствени имена на лица, образувани от нарицателно като първа част и собствено съществително име:
  
4.4. Съставни собствени имена на лица, образувани от нарицателно като първа част и собствено съществително име:
+
<i>Баба Вида</i>, <i>Баба Марта</i>, <i>Баба Меца</i>, <i>Баба Тонка</i>, <i>Бай Ганьо</i>, <i>Бачо Киро</i>, <i>Дон Кихот</i>, <i>Дон Жуан</i>, <i>Дядо Коледа</i>, <i>Дядо Мраз</i>, <i>Зайо Байо</i>, <i>Крали Марко</i>, <i>Кума Лиса</i>, <i>Кумчо Вълчо</i>, <i>Отец Паисий</i>, <i>Поп Харитон</i>, <i>Хаджи Димитър</i>, <i>Чичо Стоян</i>.
  
<b><i>Баба Вида, Баба Марта, Баба Меца, Баба Тонка, Бай Ганьо, Бачо Киро, Дон Кихот, Дон Жуан, Дядо Коледа, Дядо Мраз, Зайо Байо, Крали Марко, Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Отец Паисий, Поп Харитон, Хаджи Димитър, Чичо Стоян.</i></b> <b>Забележка:</b> Когато имената на литературни герои се употребяват като нарицателни, частите им се пишат слято, а цялата нова дума — с малка буква:
+
<b>Забележка:</b> Когато имената на литературни герои се употребяват като нарицателни, частите им се пишат слято, а цялата нова дума — с малка буква:
  
<b><i>донжуан, донкихот, байганьо</i>.</b>
+
<i>донжуан</i>, <i>донкихот</i>, <i>байганьо</i>.
  
 
4.5. Чужди буквени съкращения, които се употребяват като собствени имена, в които чуждите имена на буквите се пишат с главна буква:
 
4.5. Чужди буквени съкращения, които се употребяват като собствени имена, в които чуждите имена на буквите се пишат с главна буква:
  
<b><i>Ай Би Ем, Ай Ти Ти, Би Би Си, Си Ен Ен, О Ем Ви.</i></b> 5. Разделно се пишат синтактични съчетания от прилагателно име или причастие и наречие, когато не се схващат като смислово единство и не са се превърнали в терминологични елементи.
+
<i>Ай Би Ем</i>, <i>Ай Ти Ти</i>, <i>Би Би Си</i>, <i>Си Ен Ен</i>, <i>О Ем Ви</i>.
 +
 
 +
5. Разделно се пишат синтактични съчетания от прилагателно име или причастие и наречие, когато не се схващат като смислово единство и не са се превърнали в терминологични елементи.
  
<b><i>бързо развиващ се, вечно зает, едро решен, жизнено необходим, кръстосано опрашващ се, леко ранен, максимално допус-</i></b>
+
<i>бързо развиващ се</i>, <i>вечно зает, едро решен</i>, <i>жизнено необходим</i>, <i>кръстосано опрашващ се</i>, <i>леко ранен, максимално допустим</i>

Версия от 19:12, 19 юни 2013

Страницата е проверена


  • Горни Богров
  • Долни Дъбник
  • Златна Панега
  • Луда Камчия
  • Нова Загора
  • Стара Загора
  • Черни Осъм.

4.2. Географски имена, образувани от прилагателно или числително и съществително нарицателно име:

  • Бели извор
  • Горна баня
  • Златни пясъци
  • Крива чука
  • Мало село
  • Момин проход
  • Нови пазар
  • Пет могили
  • Сапарева баня
  • Сини вир
  • Слънчев бряг
  • Средна гора
  • Стара планина
  • Старо село
  • Три кладенци
  • Червен бряг
  • Черно море
  • Широка лъка.

Към тази група се отнасят и названия на празници, образувани по същия начин:

  • Нова година
  • Трети март
  • Шести септември.

4.3. Географски имена, включващи двусъставно име и определение към него:

  • Голям Мечи връх
  • Горско Ново село
  • Ново Горско Косово
  • Стрелченска Луда Яна.

4.4. Съставни собствени имена на лица, образувани от нарицателно като първа част и собствено съществително име:

Баба Вида, Баба Марта, Баба Меца, Баба Тонка, Бай Ганьо, Бачо Киро, Дон Кихот, Дон Жуан, Дядо Коледа, Дядо Мраз, Зайо Байо, Крали Марко, Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Отец Паисий, Поп Харитон, Хаджи Димитър, Чичо Стоян.

Забележка: Когато имената на литературни герои се употребяват като нарицателни, частите им се пишат слято, а цялата нова дума — с малка буква:

донжуан, донкихот, байганьо.

4.5. Чужди буквени съкращения, които се употребяват като собствени имена, в които чуждите имена на буквите се пишат с главна буква:

Ай Би Ем, Ай Ти Ти, Би Би Си, Си Ен Ен, О Ем Ви.

5. Разделно се пишат синтактични съчетания от прилагателно име или причастие и наречие, когато не се схващат като смислово единство и не са се превърнали в терминологични елементи.

бързо развиващ се, вечно зает, едро решен, жизнено необходим, кръстосано опрашващ се, леко ранен, максимално допустим