Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/763“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
19. <i>Прех. Диал.</i> Развличам, разбивам вълна, памук и др. | 19. <i>Прех. Диал.</i> Развличам, разбивам вълна, памук и др. | ||
| − | 20. <i>Прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Убивам, погубвам. <i>Саул ся допита до Бога, за да знае дали трябваше да бие филистимяните.</i> Кр. Пи-шурка, МК (превод), 376. У <i>Софиа църна чума бийе, / на ден бийе двесте и дваесе.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 286. <i>Бог да бийе ти-ца [птица] кукувица, / що закука три’ни [дни] пред Благовец, / та измами Делчина войвода. Нар.</i> пес., СбНУ XLVI, 31. бия се I. <i>Страд. от</i> бия в 1, 2, 3, 5, 8-13, 19 и 20 знач. <i>Когато престане да вали, в такъв сняг зайците оставят пресни дири и се бият много лесно.</i> Д. Димов, Т, 102. <i>По стар обичай тия камбани се биеха само на Успение и на Великден.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 45. П. <i>Възвр. от</i> бия във 2 знач. <i>Когато го хванали войниците, „тци` взел да се бие по главата с юмруци.</i> И. Йовков, ЧКГ, 249. <i>Циганинът.., се луташе.., биеше се в главата с две ръце и, като охкаше, често повтаряше „ДевлаГ...</i> Ц. Гинчев, ГК, 305. Ш. <i>Взаим. от</i> бия в 1 знач. | + | 20. <i>Прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Убивам, погубвам. <i>Саул ся допита до Бога, за да знае дали трябваше да бие филистимяните.</i> Кр. Пи-шурка, МК (превод), 376. У <i>Софиа църна чума бийе, / на ден бийе двесте и дваесе.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 286. <i>Бог да бийе ти-ца [птица] кукувица, / що закука три’ни [дни] пред Благовец, / та измами Делчина войвода. Нар.</i> пес., СбНУ XLVI, 31. бия се I. <i>Страд. от</i> бия в 1, 2, 3, 5, 8-13, 19 и 20 знач. <i>Когато престане да вали, в такъв сняг зайците оставят пресни дири и се бият много лесно.</i> Д. Димов, Т, 102. <i>По стар обичай тия камбани се биеха само на Успение и на Великден.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 45. П. <i>Възвр. от</i> бия във 2 знач. <i>Когато го хванали войниците, „тци` взел да се бие по главата с юмруци.</i> И. Йовков, ЧКГ, 249. <i>Циганинът.., се луташе.., биеше се в главата с две ръце и, като охкаше, често повтаряше „ДевлаГ...</i> Ц. Гинчев, ГК, 305. Ш. <i>Взаим. от</i> бия в 1 знач. <i>— Човек не е дърво я, виж децата ми.., па и те се карат и бият и всяка вечер ставай кадия.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 29. <i>Само кръвните врази се биеха на живот и смърт в тревата и не виждаха нищо наоколо.</i> Елин Пелин, Съч. II, 137. <i>Валеше сняг... От зданието на Ректората излезе тълпа от студенти, които веднага започнаха да се бият с топки.</i> Д. Димов, Т, 139. бие се <i>безл. от</i> бия в 4, 7 и 17 знач. |
---- | ---- | ||
<b>БИЯ СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> 1. Удрям се, блъскам се о нещо или се мятам на разни страни. <i>Една муха се бие по стъклото на широкия прозорец!</i> П. К. Яворов, Съч. I, 137. <i>Едър и охранен бивол се изпречва на пътя му.., очите му гледат тъпо и страшно, опашката се %ърчи и бие по хълбоците му като змия.</i> И. Йовков, Ж, 1945, 200. <i>Морето се вълнуваше, бучеше. Грамадни вълни се биеха в брега и се пръскаха на прах.</i> Елин Пелин, ПР, 32. | <b>БИЯ СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> 1. Удрям се, блъскам се о нещо или се мятам на разни страни. <i>Една муха се бие по стъклото на широкия прозорец!</i> П. К. Яворов, Съч. I, 137. <i>Едър и охранен бивол се изпречва на пътя му.., очите му гледат тъпо и страшно, опашката се %ърчи и бие по хълбоците му като змия.</i> И. Йовков, Ж, 1945, 200. <i>Морето се вълнуваше, бучеше. Грамадни вълни се биеха в брега и се пръскаха на прах.</i> Елин Пелин, ПР, 32. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
<i>3. Прен. Диал.</i> Мъча се, трудя се пряко сили; блъскам се, трепя се. <i>Сахат заръждавял, протъркан и разстроен / напусто масто-рът се с него само бий, напусто чарк по чарк грижовно той го трий / и маже.</i> П. П. Славейков, Мис,. 1901, кн. 2, 98. <i>Жали дедо Цено, жали, би се, трепа се, па най-после и он преви врат — кандиса.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 49. | <i>3. Прен. Диал.</i> Мъча се, трудя се пряко сили; блъскам се, трепя се. <i>Сахат заръждавял, протъркан и разстроен / напусто масто-рът се с него само бий, напусто чарк по чарк грижовно той го трий / и маже.</i> П. П. Славейков, Мис,. 1901, кн. 2, 98. <i>Жали дедо Цено, жали, би се, трепа се, па най-после и он преви врат — кандиса.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 49. | ||
| − | 4. <i>Остар. Книж.</i> За сърце — бия, тупам. | + | 4. <i>Остар. Книж.</i> За сърце — бия, тупам. <i>— Знам, но не мога да разумея защо сърцето ми тъй често ся бий и като че предчуству-ва нещо!...</i> В. Друмев, НФ, 86. <i>Петровото сърце затупа и ся биеше по-силно и по-силно.</i> Йл. Блъсков, ИС, 84. |
| − | О Бия инжекция» <i>Разг.</i> Слагам инжекция. <i>Биха ми инжекция против тетанус.</i> Бия телеграма. <i>Разг.;</i> Бия телеграф. <i>Остар.</i> Пращам телеграма; телеграфирам. | + | О Бия инжекция» <i>Разг.</i> Слагам инжекция. <i>Биха ми инжекция против тетанус.</i> Бия телеграма. <i>Разг.;</i> Бия телеграф. <i>Остар.</i> Пращам телеграма; телеграфирам. <i>— Разреших на директора да отиде до града и там да уреди, ако може, работата си — телеграми ли ще бие, какво ще прави, не зная.</i> Й. Йовков, В АХ, 44. <i>— Бия аз веднага телеграф в Пеща, за да ми дойдат по-скоро нужните материали.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 7. Огън, бий! <i>Воен.</i> Команда за започване на стрелба. <i>„Огън, бий!“ Светна. Чуха се гърмежи.</i> К. Митев, ПБ, 318. > Бие дванадесетият (дванайсетият) час. <i>Книж.</i> Настава решителният, най-важният момент. <i>Веч бий дванайсетият кобен час / и ще сразим престъпната ви власт!</i> Хр. Смирненски. Съч. I, 63. Бий гъзенце, да не бият гъзище. <i>Разг. Грубо.</i> Казва се като съвет децата да се поучават и наказват, докато са малки, за да не получат по-лоши уроци в живота като големи. Бия барабан(а) (камбаната). <i>Разг.</i> 1. Разгласявам нещо с барабан. <i>Общинският разсилен биеше барабана пред всеки ъгъл и на всеки кръстопът, като произнасяше сериозно и с висок глас. К.</i> Ламбрев, СП, 292. 2. Разгласявам, раздрънк-вам някаква вест, информация. <i>— Ти не казваш, че ще се жениш. — Ех, няма да бия барабан. 3. Книж.</i> Отправям зов за тревога, апелирам да се обърне внимание на нещо важно за обществото. <i>Медиите много пъти бият камбаната, а други трябва да действат и да оправят нещата.</i> Бия водата да изкарам (да пусне) масло. <i>Диал.</i> Мъча се, трепя се с невъзможни неща. Бия дузпата <i>на някого. Разг.</i> 1. Отблъсквам някого, с когото съм общувал, прекъсвам отношения с него. 2. Отстранявам, махам някого от рабо |
Версия от 20:13, 17 юни 2013
Отивахме да бием на едно чувство, което чакаше само една искра, за да пламне. К. Величков, ПССъч. I, 114.
16. Непрех. Разг. С предл. най същ. обикн. за цвят. Приближавам се по цвят, изглед до някакъв друг цвят, изглед. Гената беше облечен с нов керемиден, ярък костюм, който биеше малко на червено. К. Калчев, ЖП, 547. Този плат бие на избеляло. А Костюмът бие на вехто.
17. Непрех. Остар. С предл. н а. Клоня. Работата бие не на добро. Н. Геров, РБЯ I, 43. Аз съм напълно убеден, че съставителят на какъв и да е учебник не трябва да бие на оригиналност. Р. Каролев, УБЧИ, Ш.
18. Прех. Остар. Обикн. за съвест — предизвиквам чувство на разкаяние; мъча, оез-покоя, гриза, боря. Аз гледах замислено в лицето на тоз полски „патриот“, когото съвестта не биеше от таквоз разбиране на длъжността. Св. Миларов, СЦТ, 55.
19. Прех. Диал. Развличам, разбивам вълна, памук и др.
20. Прех. Остар. и диал. Убивам, погубвам. Саул ся допита до Бога, за да знае дали трябваше да бие филистимяните. Кр. Пи-шурка, МК (превод), 376. У Софиа църна чума бийе, / на ден бийе двесте и дваесе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 286. Бог да бийе ти-ца [птица] кукувица, / що закука три’ни [дни] пред Благовец, / та измами Делчина войвода. Нар. пес., СбНУ XLVI, 31. бия се I. Страд. от бия в 1, 2, 3, 5, 8-13, 19 и 20 знач. Когато престане да вали, в такъв сняг зайците оставят пресни дири и се бият много лесно. Д. Димов, Т, 102. По стар обичай тия камбани се биеха само на Успение и на Великден. Елин Пелин, Съч. IV, 45. П. Възвр. от бия във 2 знач. Когато го хванали войниците, „тци` взел да се бие по главата с юмруци. И. Йовков, ЧКГ, 249. Циганинът.., се луташе.., биеше се в главата с две ръце и, като охкаше, често повтаряше „ДевлаГ... Ц. Гинчев, ГК, 305. Ш. Взаим. от бия в 1 знач. — Човек не е дърво я, виж децата ми.., па и те се карат и бият и всяка вечер ставай кадия. Ив. Вазов, Съч. VII, 29. Само кръвните врази се биеха на живот и смърт в тревата и не виждаха нищо наоколо. Елин Пелин, Съч. II, 137. Валеше сняг... От зданието на Ректората излезе тълпа от студенти, които веднага започнаха да се бият с топки. Д. Димов, Т, 139. бие се безл. от бия в 4, 7 и 17 знач.
БИЯ СЕ несв., непрех. 1. Удрям се, блъскам се о нещо или се мятам на разни страни. Една муха се бие по стъклото на широкия прозорец! П. К. Яворов, Съч. I, 137. Едър и охранен бивол се изпречва на пътя му.., очите му гледат тъпо и страшно, опашката се %ърчи и бие по хълбоците му като змия. И. Йовков, Ж, 1945, 200. Морето се вълнуваше, бучеше. Грамадни вълни се биеха в брега и се пръскаха на прах. Елин Пелин, ПР, 32.
2. Водя бой, сражение; сражавам се. Три дни веч се бият, но помощ не иде. Ив. Вазов, Съч. I, 203-204. Българската младеж взе най-дейно участие в съпротивителното движение. Тя се би с безпримерен героизъм в Отечествената война. Г. Караславов, ПМ, 9. • Нар.-поет. Бой се бия. Бояна турци думаше: „Ой ми ви вази сердари! / Не дооох да ям / и да пия, / но додох бой да са бия.“ Нар. пес., Христом., ВВ II, 122.
3. Прен. Диал. Мъча се, трудя се пряко сили; блъскам се, трепя се. Сахат заръждавял, протъркан и разстроен / напусто масто-рът се с него само бий, напусто чарк по чарк грижовно той го трий / и маже. П. П. Славейков, Мис,. 1901, кн. 2, 98. Жали дедо Цено, жали, би се, трепа се, па най-после и он преви врат — кандиса. М. Георгиев, Избр. разк., 49.
4. Остар. Книж. За сърце — бия, тупам. — Знам, но не мога да разумея защо сърцето ми тъй често ся бий и като че предчуству-ва нещо!... В. Друмев, НФ, 86. Петровото сърце затупа и ся биеше по-силно и по-силно. Йл. Блъсков, ИС, 84.
О Бия инжекция» Разг. Слагам инжекция. Биха ми инжекция против тетанус. Бия телеграма. Разг.; Бия телеграф. Остар. Пращам телеграма; телеграфирам. — Разреших на директора да отиде до града и там да уреди, ако може, работата си — телеграми ли ще бие, какво ще прави, не зная. Й. Йовков, В АХ, 44. — Бия аз веднага телеграф в Пеща, за да ми дойдат по-скоро нужните материали. Ив. Вазов, Съч. X, 7. Огън, бий! Воен. Команда за започване на стрелба. „Огън, бий!“ Светна. Чуха се гърмежи. К. Митев, ПБ, 318. > Бие дванадесетият (дванайсетият) час. Книж. Настава решителният, най-важният момент. Веч бий дванайсетият кобен час / и ще сразим престъпната ви власт! Хр. Смирненски. Съч. I, 63. Бий гъзенце, да не бият гъзище. Разг. Грубо. Казва се като съвет децата да се поучават и наказват, докато са малки, за да не получат по-лоши уроци в живота като големи. Бия барабан(а) (камбаната). Разг. 1. Разгласявам нещо с барабан. Общинският разсилен биеше барабана пред всеки ъгъл и на всеки кръстопът, като произнасяше сериозно и с висок глас. К. Ламбрев, СП, 292. 2. Разгласявам, раздрънк-вам някаква вест, информация. — Ти не казваш, че ще се жениш. — Ех, няма да бия барабан. 3. Книж. Отправям зов за тревога, апелирам да се обърне внимание на нещо важно за обществото. Медиите много пъти бият камбаната, а други трябва да действат и да оправят нещата. Бия водата да изкарам (да пусне) масло. Диал. Мъча се, трепя се с невъзможни неща. Бия дузпата на някого. Разг. 1. Отблъсквам някого, с когото съм общувал, прекъсвам отношения с него. 2. Отстранявам, махам някого от рабо
