Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/563“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Бате, батко. <i>Борчо тръгна на училище, мяташе по лъките скъсания буквар, останал от батъовците му, и сричаше.</i> Н. Тихолов, ДКД, 39. <i>Една нощ, .. , коледарите дойдоха у тях на разсъмване с пресипнали гласове. Майка й и баща й бяха позаспали, а батьо й ходеше вече с коледарите.</i> И. Петров, НЛ, 172. <i>Трета дружина повежда той — стар батьо е на всички.</i> П. Тодоров, И I, 120. | + | Бате, батко. <i>Борчо тръгна на училище, мяташе по лъките скъсания буквар, останал от батъовците му, и сричаше.</i> Н. Тихолов, ДКД, 39. <i>Една нощ, .. , коледарите дойдоха у тях на разсъмване с пресипнали гласове. Майка й и баща й бяха позаспали, а батьо й ходеше вече с коледарите.</i> И. Петров, НЛ, 172. <i>Трета дружина повежда той — стар батьо е на всички.</i> П. Тодоров, И I, 120. <i>— От тебе се крия, батьо Милине. Не допу-щах, че по това време у нас ще има чужд човек.</i> X. Русев, ПС, 57. <i>— Ваньо, ти да не свърши вършитбата? — обърна се Пейо, .. — Не съм. Днеска правихме четиресе на ба-тя.</i> Г. Караславов, Тат., 38. <i>Юстана Станка сираче, без мила майка, без баща, /../ че я отгледа батьо и`. / .. / Кога са скара с батьо си, буля й нищо не знае.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 185. <i>Ковладила ма булката, / ковла-дила ма на батя.</i> Нар. пес., СбВСт, 731. |
---- | ---- | ||
<b>БАТЬОВ</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> | <b>БАТЬОВ</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> | ||
| − | 1. Който е на батьо, който се отнася до батьо или е свързан с батьо; батев, батков. <i>Нонка взе батьовото си момченце, издигна го над главата си и го залюля</i>. И. Петров, НЛ, 9. <i>„Булне ле, драга, батьова, / че защо не си ти моя, / .. „ Г „Нали съм ваша драгинко! „ / „Наша си, буле, наша си, / ала си, бу-ле, батьова.“</i> Нар. пес., СбВСт, 416. | + | 1. Който е на батьо, който се отнася до батьо или е свързан с батьо; батев, батков. <i>Нонка взе батьовото си момченце, издигна го над главата си и го залюля</i>. И. Петров, НЛ, 9. <i>„Булне ле, драга, батьова, / че защо не си ти моя, / .. „ Г „Нали съм ваша драгинко! „ / „Наша си, буле, наша си, / ала си, бу-ле, батьова.“</i> Нар. пес., СбВСт, 416. <i>— Не знаеш ли, ти си горски човек, дядо Тодоре, де се навърта батьовата дружина — въздъхна Янкул и зачака отговор.</i> Ив. Гайдаров, ДЧ, 96. <i>Искам прилично, като черковен човек да бъда погребан .. И новите ми панталони да обуете, че ми са широчки, и оная риза да ми облечете, дето ме дариха на батьовата ти сватба.</i> Чудомир, Избр. пр, 272. |
2. Като <i>същ.</i> Обикн. членувано, батьов(ия) <i>м</i>.у батьовата <i>ж</i>., батьовото <i>ср</i>. „ батьовите | 2. Като <i>същ.</i> Обикн. членувано, батьов(ия) <i>м</i>.у батьовата <i>ж</i>., батьовото <i>ср</i>. „ батьовите | ||
| − | <i>мн. Разг.</i> Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра, или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. | + | <i>мн. Разг.</i> Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра, или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. <i>— Кой ще пожъне моя дял?.. Гурко се опря на вилата. — Ти, батьовата, нямаш дял.</i> А. Каралийчев, СР, 93. И о р д а н: <i>Ти не бери грижа за моята глава. Моята глава не е толкова скъпа. Петър: Прощавай, батьовото! Не ти — ние знаем колко ни струва твоята глава!</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 183. батьови <i>мн.</i> Домът и семейството на батьо; батеви, баткови. <i>— Дохожда ли някой от батьови? Я буля, я децата .. Мъчно ми е, че изиграх на времето батя, че оставих децата му да гладуват.</i> И. Йовков, ЖС, 143-147. О Батьова булчица. <i>Диал.</i> Невестулка (Н. Геров, РБЯ). |
---- | ---- | ||
<b>БАУ</b>, (удължено) бау-у-у и (удвоено) бау-бау <i>междум.</i> 1. За наподобяване лай на куче. <i>Едно момче тича по широкия път, .. Един стар пес с провлечена рунтава опашка се задава отсреща, .. Малкият човек дори спря за миг, .. и извика: — Хей, куче, бау-бау!</i> А. Каралийчев, TP, 40^1. | <b>БАУ</b>, (удължено) бау-у-у и (удвоено) бау-бау <i>междум.</i> 1. За наподобяване лай на куче. <i>Едно момче тича по широкия път, .. Един стар пес с провлечена рунтава опашка се задава отсреща, .. Малкият човек дори спря за миг, .. и извика: — Хей, куче, бау-бау!</i> А. Каралийчев, TP, 40^1. | ||
Версия от 20:07, 17 юни 2013
Бате, батко. Борчо тръгна на училище, мяташе по лъките скъсания буквар, останал от батъовците му, и сричаше. Н. Тихолов, ДКД, 39. Една нощ, .. , коледарите дойдоха у тях на разсъмване с пресипнали гласове. Майка й и баща й бяха позаспали, а батьо й ходеше вече с коледарите. И. Петров, НЛ, 172. Трета дружина повежда той — стар батьо е на всички. П. Тодоров, И I, 120. — От тебе се крия, батьо Милине. Не допу-щах, че по това време у нас ще има чужд човек. X. Русев, ПС, 57. — Ваньо, ти да не свърши вършитбата? — обърна се Пейо, .. — Не съм. Днеска правихме четиресе на ба-тя. Г. Караславов, Тат., 38. Юстана Станка сираче, без мила майка, без баща, /../ че я отгледа батьо и`. / .. / Кога са скара с батьо си, буля й нищо не знае. Нар. пес., СбНУ XXVII, 185. Ковладила ма булката, / ковла-дила ма на батя. Нар. пес., СбВСт, 731.
БАТЬОВ -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Който е на батьо, който се отнася до батьо или е свързан с батьо; батев, батков. Нонка взе батьовото си момченце, издигна го над главата си и го залюля. И. Петров, НЛ, 9. „Булне ле, драга, батьова, / че защо не си ти моя, / .. „ Г „Нали съм ваша драгинко! „ / „Наша си, буле, наша си, / ала си, бу-ле, батьова.“ Нар. пес., СбВСт, 416. — Не знаеш ли, ти си горски човек, дядо Тодоре, де се навърта батьовата дружина — въздъхна Янкул и зачака отговор. Ив. Гайдаров, ДЧ, 96. Искам прилично, като черковен човек да бъда погребан .. И новите ми панталони да обуете, че ми са широчки, и оная риза да ми облечете, дето ме дариха на батьовата ти сватба. Чудомир, Избр. пр, 272.
2. Като същ. Обикн. членувано, батьов(ия) м.у батьовата ж., батьовото ср. „ батьовите
мн. Разг. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра, или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. — Кой ще пожъне моя дял?.. Гурко се опря на вилата. — Ти, батьовата, нямаш дял. А. Каралийчев, СР, 93. И о р д а н: Ти не бери грижа за моята глава. Моята глава не е толкова скъпа. Петър: Прощавай, батьовото! Не ти — ние знаем колко ни струва твоята глава! Г. Караславов, Избр. съч. X, 183. батьови мн. Домът и семейството на батьо; батеви, баткови. — Дохожда ли някой от батьови? Я буля, я децата .. Мъчно ми е, че изиграх на времето батя, че оставих децата му да гладуват. И. Йовков, ЖС, 143-147. О Батьова булчица. Диал. Невестулка (Н. Геров, РБЯ).
БАУ, (удължено) бау-у-у и (удвоено) бау-бау междум. 1. За наподобяване лай на куче. Едно момче тича по широкия път, .. Един стар пес с провлечена рунтава опашка се задава отсреща, .. Малкият човек дори спря за миг, .. и извика: — Хей, куче, бау-бау! А. Каралийчев, TP, 40^1.
батьов
2. Вик за плашене, обикн. при игра. На няколко крачки пред себе си той съгледа хра-лупато дърво. Отиде при него и погледна в хралупата. — Бау! — изплаши го Златка, която се беше скрила вътре. К. Петканов, П, 15.
3. Като същ. Само удвоено бау-бау. ср. Дет. Куче. Виж там едно бау-бау,
БАУКАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Бау-
ча.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
БАУКАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от баукам; баучене.
БАУЧА, -еш и — иш, мин. св. бауках и ба-учих, несв., непрех. Разг. За куче — издавам звук бау, лая, вия силно и ожесточено; баукам. И зловещо баучаха татък далеч / стръвни песове грозно и диво. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 88. Претъркули се звяр ранен, / в пещера скри се тъмна / .. / ловец пред вход пещерен* бди, / баучи хрътка стара. К. Христов, Кр, 34. Кучето лае, бауче и вие. П. Р. Славейков, ПЧ, 12. • Обр. Баучел лудият вятър. Дърветата плачели. А. Каралийчев, ПС I, 9.
БАУЧЕНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от бау-ча; баукане.
БАФ и (удвоено) баф-баф междум. Разг.
1. За наподобяване откъслечен и не много силен лай на куче. Ония ми ти кучета: „баф-баф „, пък ние с карадалиете пищоле: „па-а-а-т „па-а-ат“, та гората снисахме от викот. Н. Хайтов, ШГ, 112.
2. В сказ. функция. Бафвам (в 1 знач.). Тебе хапало ли те е куче, дето мълчешката се пуща. Друго лае, пищи, зъби се, ама като му махнеш само, и побегне, та не можеш с куршум да го стигнеш, а това изненадано — баф, и те събори на земята. Ст. Даскалов. БМ, 37.
БАФВАМ, -аш, несв.; бафна, -еш, мин. св. бафнах, св., непрех. Разг. 1. Излайвам изведнъж, внезапно. Навремени бафне куче и гласът му замре в нощната тишина. Кр. Григоров, ОНУ, 96. Кучето лениво бафна еонаж-дваж и замлъкна под стряхата. X. Русев, ПЗ, 139.
2. Прен. За оръдие — внезапно, краткотрайно изгърмявам веднъж. Назад към колибата пламна кърваво зарево — бафна оръдие. След миг в гората тресна тежък гърмеж.
3. Сребров, Избр. разк., 120. Скоро почнаха да срещат първите ластовички на сражението — .. една съветска батарея от най-тежък калибър, разположила оръдията си близо до шосето .. — Ако бафне, ще ти хвръкне шапката — подхвърли един боец. П. Вежинов, BP, 116.
БАФКАМ, -аш, несв.. непрех. Разг. За куче — лая откъслечно и не много силно. Притискаше о себе си любимото животно,
БАФКАМ
