Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/545“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Asphodelus albus. <i>Пречупени бяха стъблата и измръзнали върховете на листата на бардуна .. около хижа „Алеко“.</i> Пр, 1952, кн. 6, 70. | Asphodelus albus. <i>Пречупени бяха стъблата и измръзнали върховете на листата на бардуна .. около хижа „Алеко“.</i> Пр, 1952, кн. 6, 70. | ||
| − | + | — От тур. bardak. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАРДУЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бардук; стомничка, бардаче, барде. | + | <b>БАРДУЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бардук; стомничка, бардаче, барде. <i>— А ти иди донеси бардучето със студена вода. Аз си имам в торбата и сиренце, ще похапна.</i> Д. Марчевски, ДВ, 125. <i>Пихме стара дрен-чена ракия от изкусно гравирано оловно бардуче.</i> А. Каралийчев, С, 22. <i>Подир няколко дена жар сипнало слънцето, сякаш запламтяла земята. И за месец-два, до края на лятото пресъхнали изворите, изгорели нивите, завайкали се хората за бардуче водица.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 110. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАРДУЧЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бардуче; стомничка, барденце. | + | <b>БАРДУЧЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бардуче; стомничка, барденце. <i>— Кръс-тинке, .. , я кума ти ни донесе бардученце-то с ракийцата, донеси и цанцарката и ни залей по една ракиица, .. ; сбор е туй и ние да се поразвеселим.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 177. |
---- | ---- | ||
<b>БАРДУЧЕЦ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал. Умал. от</i> бардук; стомничка, бардачец, барде. | <b>БАРДУЧЕЦ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал. Умал. от</i> бардук; стомничка, бардачец, барде. | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
<b>БАРЕЛЕФНО</b>. <i>Нареч. от</i> барелефен. | <b>БАРЕЛЕФНО</b>. <i>Нареч. от</i> барелефен. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАРЕМ</b> и <b>БАРИМ</b> <i>нареч. Простонар.</i> Поне. | + | <b>БАРЕМ</b> и <b>БАРИМ</b> <i>нареч. Простонар.</i> Поне. <i>— Друго кажи, друго. Ти<sub>и</sub> барем ходиш по селата, всичко знаеш.</i> И. Йовков, В АХ, 65. <i>„Ще гледам в събота да стигна там или во неделя барем, та през това време добре ще бъде да оодете и Вие на свиждане.“</i> Н. Ферманджиев, РХ, 138. - <i>Като тръгнеш на бой в Косово, .. , остави ми барем един брат.</i> Д. Яръмов, БП, 31. <i>— Че постойте де, барим едно кафенце да пийте.</i> Ив. Вазов, МЧ, 11. <i>Едно от първите искания е било и туй: ако не са разпространят, то барим да са върнат правдините и преимуществата на българската търговия по сичките места и пристанища на империята.</i> Т. Шишков, ИБН, 164. <i>Барем си ерген, мамо, походих, / хубави моми, мамо полю-бих.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 265. |
— Друга (диал.) форма: баре. | — Друга (диал.) форма: баре. | ||
Версия от 20:07, 17 юни 2013
Asphodelus albus. Пречупени бяха стъблата и измръзнали върховете на листата на бардуна .. около хижа „Алеко“. Пр, 1952, кн. 6, 70.
— От тур. bardak.
БАРДУЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бардук; стомничка, бардаче, барде. — А ти иди донеси бардучето със студена вода. Аз си имам в торбата и сиренце, ще похапна. Д. Марчевски, ДВ, 125. Пихме стара дрен-чена ракия от изкусно гравирано оловно бардуче. А. Каралийчев, С, 22. Подир няколко дена жар сипнало слънцето, сякаш запламтяла земята. И за месец-два, до края на лятото пресъхнали изворите, изгорели нивите, завайкали се хората за бардуче водица. Ст. Станчев, ПЯС, 110.
БАРДУЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от бардуче; стомничка, барденце. — Кръс-тинке, .. , я кума ти ни донесе бардученце-то с ракийцата, донеси и цанцарката и ни залей по една ракиица, .. ; сбор е туй и ние да се поразвеселим. Ил. Блъсков, ЗК, 177.
БАРДУЧЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от бардук; стомничка, бардачец, барде.
БАРЕ и бари`, (съкр.) бар нареч. Диал. Поне, барем, барим. Мина се година. Надея се да си дойде Братойо с детето, или баре само детето да изпрати, надея се — нема никого. Т. Влайков, Съч. I, 35-36. Да не е този вир под ракитака, той ще прегази и пак би минал отвъд баре веднъж. П. Тодоров, И, 7. Нема никой юнак да се найме, / да излезне юнаку насреща, /. . /, да отъвне чиста Света гора. / Като нема юнак да се найме, /хайде бари да я продадеме, /негли сич-ки само да гинеме! Нар. пес., СбНУ ХПИ, 58. И Милан отседна клети / да почине бар за миг. Ив. Вазов, Съч. И, 164. —Дане, любе, Дане, /../ бой щем да се бием, / мож да ни убият, / вий нема да чуйте, / да ни поже-лейте / бар една година. Нар. пес., СбВСт, 204.
— От прес. през тур. ban.
БАРЕЗ м. Диал. Бариш. Която мома барез няма, / Щеръо ша й купи. Нар. пес., СбГЯ, 144.
— От фр. barege през рум. bari§, bare§.
БАРЕЛ м. Единица за вместимост и обем на течности в САЩ, Канада, Англия и др. страни, варираща от 117, 3 до 182, 5 литра. Цените на петрола се повишиха.. Мексико и Венецуела обявиха, че ще намалят производството си с 450 000 барела. Д, 1998, бр. 137, 4.
— От гр. (ЗареХ.1 през ит. barella и англ. barrel.
БАРЕЛЕФ м. Леко изпъкнал скулптурен образ или орнамент върху плоска повърхност. Стените на дворците били украсени с барелефи, които изобразявали царските съветници, военачалниците. Л. Мел-нишки, Н, 49-50. И досега на стената на този гроб [на Чарлз Дарвин] има малък ба-
35 Речник на българския език, т. I релеф. На него е изобразена глава на мъж с буйна гъста брада, с високо изпъкнало чело и голо теме. Н. Боев, Г, 6. Букурещ е оформен до голяма степен в румънски стил, .. Срещат се много сводести прозорци и врати ( . .), високи кули, .. , тежки портали с барелефи. Г. Белев, КР, 20. За помен на туй завоевание на Тита била въздигната в Рим мраморна триумфална арка; на нея еще и досега са видни барелефите, които изобразяват храмовите съдове, и други предмети на користи, зети при разграбянието на Йерусалим. Н. Михайловски, РВИ (превод), 274. От Москва явяват, че тамошний из-кусний Рамазанов работи на барелеф за велика статуя за спомян на цар Никола. БДн, 1857, бр. 10, 38.
БАРДУЧЕ
— От фр. bas-relief. - Друга форма: барелиеф.
БАРЕЛЕФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Който се отнася до барелеф. В края на улицата е Александрийският театър — .. Грамадното здание със светложълти плоскости на фресковата багра и коринт-ски колони, над които стои барелефен фриз с разперен Николаевски орел. Ас. Зла-таров, Избр. съч. И, 21.
БАРЕЛЕФНО. Нареч. от барелефен.
БАРЕМ и БАРИМ нареч. Простонар. Поне. — Друго кажи, друго. Тии барем ходиш по селата, всичко знаеш. И. Йовков, В АХ, 65. „Ще гледам в събота да стигна там или во неделя барем, та през това време добре ще бъде да оодете и Вие на свиждане.“ Н. Ферманджиев, РХ, 138. - Като тръгнеш на бой в Косово, .. , остави ми барем един брат. Д. Яръмов, БП, 31. — Че постойте де, барим едно кафенце да пийте. Ив. Вазов, МЧ, 11. Едно от първите искания е било и туй: ако не са разпространят, то барим да са върнат правдините и преимуществата на българската търговия по сичките места и пристанища на империята. Т. Шишков, ИБН, 164. Барем си ерген, мамо, походих, / хубави моми, мамо полю-бих. Нар. пес., СбНУ XLVI, 265.
— Друга (диал.) форма: баре.
БАРЕТА ж. 1. Вид кръгла мека шапка без периферия, с широко плитко дъно; баретка. Нона се върна, облече коженото си палто, тури ди дъщо такава кожена барета и излезе. Й. Йовков, ЧКГ, 310. Вместо каскет той носеше тъмнокафява барета. 3. Сребров, Избр. разк., 146. и Подобна по форма униформена шапка на ученички, моряци и др. Йдваха u ученичките от девическата гимназия,.. Изпод малките им кокетни барети се подаваха черни, кестеняви и руси кичури коса. Д. Спространов, С, 202. Моряшка барета. Ученическа барета. 2. ббикн. мн. Служещи във военна или военизирана част със специално предназначение, чийто отличителен знак в униформата им е такава шапка с определен цвят. Ако ние, баретите, заслужаваме похвала за не
545
БАРЕТА
