Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/534“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>map.</i> Банкерски. <i>В кое време са са появиле азартните игри, безпаричните банки,.., фалшивите бюджети, банкирските чудеса и пр. ? — В времето на монархиите.</i> Знан., 1875, бр. 18, 284. | <i>map.</i> Банкерски. <i>В кое време са са появиле азартните игри, безпаричните банки,.., фалшивите бюджети, банкирските чудеса и пр. ? — В времето на монархиите.</i> Знан., 1875, бр. 18, 284. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАНКНОТА</b> <i>ж.</i> Книжен кредитен, па-ричин знак с определена стойност, издаден от емисионна банка, който служи като платежно средство и като средство за оборот. <i>Костадин извади голям кожен портфейл, показа сметките, които бе уредил на отиване и сложи куп банкноти на масата.</i> Ем. Станев, ИК I и И, 27. <i>Парите сякаш го пареха през подплатата, трябваше да похарчи поне една банкнота.</i> П. Вежинов, НБК, 52. | + | <b>БАНКНОТА</b> <i>ж.</i> Книжен кредитен, па-ричин знак с определена стойност, издаден от емисионна банка, който служи като платежно средство и като средство за оборот. <i>Костадин извади голям кожен портфейл, показа сметките, които бе уредил на отиване и сложи куп банкноти на масата.</i> Ем. Станев, ИК I и И, 27. <i>Парите сякаш го пареха през подплатата, трябваше да похарчи поне една банкнота.</i> П. Вежинов, НБК, 52. <i>— Ти игра ли?— Но да, играхме на покер. Виж колко спечелих! — Анет разтвори малката си чантичка и показа снопче банкноти.</i> Д. Ангелов, ЖС, 263. <i>Началникът замълча, бръкна в джоба си и ми подаде една столевова банкнота.</i> Сп. Кралевски, ВО, 59. |
— Англ. bank-note през нем. Banknote. — Друга (остар.) форма: банконбта. | — Англ. bank-note през нем. Banknote. — Друга (остар.) форма: банконбта. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
— Ит. banco ’пейка’. | — Ит. banco ’пейка’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАНКОВ</b><sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до банка<sup>1</sup>. | + | <b>БАНКОВ</b><sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до банка<sup>1</sup>. <i>— Когато в 1921 година стачкуваха банковите чиновници, аз бях без работа.</i> В. Геновска, ПЮФ, 51. <i>-Директорът ще иска разрешение от централното управление на банката и ще ви изпрати на ревизия банковия инспектор.</i> Ст. Марков, ДБ, 144. <i>Банков капитал. Банков чек. Банкови експерти. Банкови класации. Банкови книжа. Банкова операция. Банков контрол. Банков клон. Банково учреждение. Банкови монополи.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БАНКОВ</b><sup>2</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> | <b>БАНКОВ</b><sup>2</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> | ||
Версия от 20:06, 17 юни 2013
map. Банкерски. В кое време са са появиле азартните игри, безпаричните банки,.., фалшивите бюджети, банкирските чудеса и пр. ? — В времето на монархиите. Знан., 1875, бр. 18, 284.
БАНКНОТА ж. Книжен кредитен, па-ричин знак с определена стойност, издаден от емисионна банка, който служи като платежно средство и като средство за оборот. Костадин извади голям кожен портфейл, показа сметките, които бе уредил на отиване и сложи куп банкноти на масата. Ем. Станев, ИК I и И, 27. Парите сякаш го пареха през подплатата, трябваше да похарчи поне една банкнота. П. Вежинов, НБК, 52. — Ти игра ли?— Но да, играхме на покер. Виж колко спечелих! — Анет разтвори малката си чантичка и показа снопче банкноти. Д. Ангелов, ЖС, 263. Началникът замълча, бръкна в джоба си и ми подаде една столевова банкнота. Сп. Кралевски, ВО, 59.
— Англ. bank-note през нем. Banknote. — Друга (остар.) форма: банконбта.
БАНКНОТОБРОЯЧ м. Банк. Устройство за автоматично броене на банкноти; банкнотоброячна машина.
БАНКНОТОБРОЯЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. В съчет. Банкнотоброячна машина. Банк. Банкнотоброяч. „Рони“ предлага банкнотоброячни машини 9 модела. 24 часа, 1999, бр. 351, III.
БАНКНОТЕН -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от банкнота. Банкнотна хартия.
БАНКО1, -то, род. и вин. банка, дат. банке, мн. -вци, м. Диал. 1. По-стар брат; бае, байо, байко, байно, батко, бате, батьо, байчо. Борянка дума банке си: / „Байно ле, бате Стоене, / не мога, бате, да дойда, / страх ме е, бате, да тръгна, / че я съм тежка, неволна, / на пътя ще си добия.“ Нар. пес., СбВСт, 112.
2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име
— за интимно назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бае, бай, байо, байко, байно, бате, батко, батьо, байчо. Момиче, .. , / не гледай долу, ни горе, / най гледай банка в очите; / банко ще да те изпише / на турска бяла хартия / с едрино-полско мастило. П. П. Славейков, КНП, 118.
3. Само в род. банка. Обикн. при собствено име — галено обръщение на по-голям брат към по-малка сестра или на по-възрастен мъж към близка позната; байковата, батьовата, байновата. Попей Радо банка, / на голяма нива / да не рече нива/ вдовица ме жени. Нар. пес., СбВСт, 336.
БАНКО2, мн. -а, ср. Рядко. Обущарска работна масичка. Когато минава край дюкяна на Тани Дудура, .. бай Косъо вдига ръка и вика: Урал-ла, братовчед! Тани Дудура вдига глава от банкото (обущарската масичка), на свой ред размахва ръка и отвръща: — Урал-ла, братовчед! В. Чертовенски, ГО, 53-54.
банкнота
— От ит. banco ’пейка’.
БАНКО3, мн. няма, ср. Остар. Финанс. Цена или курс. по който банката изкупува или продава ценни книжа.
— Ит. banco ’пейка’.
БАНКОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до банка1. — Когато в 1921 година стачкуваха банковите чиновници, аз бях без работа. В. Геновска, ПЮФ, 51. -Директорът ще иска разрешение от централното управление на банката и ще ви изпрати на ревизия банковия инспектор. Ст. Марков, ДБ, 144. Банков капитал. Банков чек. Банкови експерти. Банкови класации. Банкови книжа. Банкова операция. Банков контрол. Банков клон. Банково учреждение. Банкови монополи.
БАНКОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Който е на банко1, който се отнася до банко1; батев, батьов, байов, баев, байков, байнов, батков, байчов.
2. Като същ. Обикн. членувано, банко-вия<т> м.9 банковата ж., банковото ср., мн. банковите. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, по-млад мъж, по-млада жена. Иван Раде дума: / „Сестри-це ле, Радо, /. . , / попей банковата.“ Нар. пес., СбНУ ХХХУП1. 46. Йенчо на Недка думаше: / „Недке ле, мила банкова, / стига ми от тук минава.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 284. банкови мн. Домът и семейството на банко.
БАНКОМАТ м. Банк. Компютризирано устройство за теглене на пари в брой от банкови сметки с помощта на специални карти с магнитен запис на лични и банкови данни. На Нова година ще работят нормално телефоните, мобифоните, банкоматите. ДТ, 1999, бр. 313, 12.
БАНКОМАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Банк. Който се отнася до банкомат. Банкоматно обслужване. Банкоматна система.
БАНКОНОТА ж. Остар. Банкнота. Парите можете да дадете г. Стояну Бож-ковичу или да ни ги изпроводите право по пощата. Изпроводете австрийски или пруски банконоти. С 1872. бр. 32, 256.
— Ит. banconota.
БАНКРОТ м. Остар. Книж. Банкрут. Из литературата, из науката, идеологията, из армията и човещината той излезе банкрот. Животът му оставяше една врата отворена: политиката. Ив. Вазов, Съч. XI, 184.
— Нем. Bankrott през рус. банкрот.
БАНКРОТИН, мн. банкроти, м. Остар. Книж. Банкрутин, банкрут. В революции .. такива явления са естествени. .. Те изваж-
банкротин
