Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/533“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
парични въпроси; сараф. <i>Банкерите (сарафите), които са намерват от древно време при Османското правителство,.., управляват ся от особени устави.</i> ДЗОИ I (превод), 208. | парични въпроси; сараф. <i>Банкерите (сарафите), които са намерват от древно време при Османското правителство,.., управляват ся от особени устави.</i> ДЗОИ I (превод), 208. | ||
| − | + | — От фр. banquier. - Други (остар.) форми: б а н к и е р, | |
б а н к й р. | б а н к й р. | ||
Версия от 20:06, 17 юни 2013
парични въпроси; сараф. Банкерите (сарафите), които са намерват от древно време при Османското правителство,.., управляват ся от особени устави. ДЗОИ I (превод), 208.
— От фр. banquier. - Други (остар.) форми: б а н к и е р,
б а н к й р.
БАНКЕРИН, мн. банкери, м. Остар. Банкер. Сетне, когато проумях силата и значението на парите, често се виждах ту банкерин, който с лека ръка раздава щедри заеми на сиромасите, ту финансист. А. Гу-ляшки, ЗР, 147. Грубият някогашен пепелник влезе в света, заглади козината си. Лихваринът стана банкерин, някогашният кошничар се трансформира в магазинер. Г. Бакалов, Избр. пр, 325. Това, което се купува от производителя, ще се купува на ниски цени, а това, което ще му продава фабрикантът, големият търговец, банкери-нът, то ще му се продава на високи цени. Г. Караславов. ОХ IV, 349.
— Друга форма: банкиери н.
БАНКЕРСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Който се отнася до банкер. Банкерска кантора. Банкерска къща. Банкерски капитал. Банкерски кръгове.
— Други (остар.) форми: банкиерски, банки`рски.
БАНКЕРСТВО, мн. няма, ср. 1. Занятие на банкер.
2. Остар. Събир. Банкерско съсловие.
— Друга (остар.) форма: банкиерство.
БАНКЕТ1 м. Тържествен обяд или вечеря, обикн. в чест на някого или на някое събитие. Отиваме в хотел „Комодоре“, където славянският комитет даваше банкет в чест на делегатите. Държаха се тостове и речи. Г. Белов, КВА, 65. Тя знаеше също, че изборът задължаваше Костов да похарчи най-много половин милион за угощения и банкети в скъпите хотели на Гармиш. Д. Димов, Т, 86. А на банкета, с който първият български вестникарски събор се закри, той бе предмет на сърдечни овации. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 57.
— От ит. banchetto през рус. банкет или нем. Bamcett. — В—к Македония, 1. II. 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, 180).
БАНКЕТ2 м. Спец. 1. Земна ивица от двете страни на пътната настилка, предназначена да я укрепва странично и да бъде резерв за нейното разширение. Бурята ме завари още в първите километри.. Върху предното стъкло се заизливаха такива потоци вода, че се принудих да спра. Отбих внимателно колата на червеникавия банкет и угасих мотора. П. Вежинов, СП, 6.
2. Нисък земен насип от двете страни на железопътната линия между баластровата настилка и отводнителната канавка.
3. Фигура от тухли, наредени обикн. по десет в ред една върху друга за по-лесното им броене. Поляната около стопанския двор се заля с тухли. Едни,.., съхнеха на слънце,.., а други, вече събрани на банкети, бяха готови за изпичане в копторите. Ст. Марков, ДБ, 347- 348.
банкерин
— От ит. banchetto през рус. банкет.
БАНКЕТЕН1. -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от банкет^. Банкетна зала. Банкет-на маса. Банкетни речи.
БАНКЕТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от банкет2. Банкетна настилка.
БАНКЕТЕЦ мн. няма, м. Умал. от банкет1. Тия млади хора бяха много мили; те даже ми дадоха един скромен банкетец, в който ми изказаха най-добри чувства. Ив. Вазов, БП, 62.
БАНКИЕР м. Остар. Банкер, банкир. Тий [арменците] имат доста добра книжнина и имат банкиери, които врътят големи капитали. Й. Груев, Лет., 1869, 70. Тоя стол по италиански ся казва банка, и от това останало да ся казва банка и самата търговия, която ся прави с разменяване златни и сребръни пари, а пак който връ-ти такъва тръговия да ся нарича банкиер (сараф). Лет., 1874. 208.
— От фр. banquier.
БАНКИЕРИН, мн. банкиери, м. Остар. Банкиер. Като ся превзе градът, забравил си [Константий] обещанието и занесъл чашите на Рим,., и ги заложил някоему тамо банкиерину Силвану за няколико жълтици що си от него заемнал до определено время. Г. Кръстевич, ИБ, 314.
— Календар за лято 1855, 26 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 225.)
БАНКИЕРСКИ, -а — о, мн. -и, прил. Остар. Банкерски.
БАНКИЕРСТВО, мн. няма, ср. Остар. Банкерство.
БАНКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Банков. Който приима банкини банкноти дава с това на банката кредит. Лет., 1874, 213.
БАНКИ`Р м. Остар. Банкер; банкиер. “.урция трябва да плати лихва най-малко петдесет на сто. Банкирите са пресметна-ле, че нищо не губят.“ С, 1872, бр. 32, 256. Някой си иска да преведе 20 000 гроша от Цариград в Лондон на английска монета, та ся отнесъл банкиру (сарафину), който ся съгласил да му изпълни тая заповед за 1 1/2 % от всичката сума. Хр. Данов, ТПЧ, 272.
— Нем. Bankier през рус. банкир.
БАНКИ`РАНЕ ср. Финанс. Извършване на банкова дейност. Основната дейност на „Демирбанк-България“ ще бъде инвестиционно посредничество и управление на инвестиционни портфейли, търговско банки-ране. ДТ, 1999, бр. 69, 8.
БАНКИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-
банки`рски
