Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/289“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
<b>АКУЗАТИ`В</b> <i>м. Езикозн.</i> Винителен падеж. | <b>АКУЗАТИ`В</b> <i>м. Езикозн.</i> Винителен падеж. | ||
| − | + | — От лат. accusativus. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУ`ЛА</b> <i>ж.</i> 1. Едра морска хищна риба с вретеновидно тяло и голяма уста, разположена напречно на долната страна на главата. <i>А долу в синята дълбочина под кърмата шарят три акули, три зловещи сенки, които вдъхват трепет.</i> П. Бобев, К, 106. <i>Тук имаше едри риби — ветроходи, различни скумрии и главните хищници на океана — акулите.</i> Д. Богданов, ТА, 44. |
| − | <i> | + | <i>Прен.</i> Със съгл. отпред. За алчен, ненаситен човек; грабител. <i>Кредиторите са страшни борсови акули.</i> △ <i>Финансови акули.</i> |
| − | + | 2. Само <i>мн. Зоол.</i> Разред големи хрущялни морски риби, някои от които раждат малките си живи, а други снасят яйца. Selachoidei. | |
— От норд. hakall през рус. акула. — Д. Мутев, Естествена история, 1869. | — От норд. hakall през рус. акула. — Д. Мутев, Естествена история, 1869. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУ`ЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил от</i> акула. <i>Акулово масло.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУ`ЛСКИ</b>, -а, -о, -и, <i>прил. Рядко.</i> Който се отнася до акула, свързан е с акула. <i>След този щастлив обрат [спасението] дързостта на Боби се върна начаса. Върна се и притъпеният от акулската атака страх от полицая.</i> П. Бобев, ГЮМ, 150. <i>Акулска перка. Акулско филе.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АКУМУЛАТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Спец.</i> Акумулационен. <i>Речните тераси според произхода им се разделят на | + | <b>АКУМУЛАТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Спец.</i> Акумулационен. <i>Речните тераси според произхода им се разделят на ерозионни (скални) и акумулативни (алувиални).</i> Ст. Бошев и др., ГГ, 177. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУМУЛА`ТОР</b> <i>м. Физ.</i> Уред за набиране, натрупване на електрическа или друга енергия, която след това се използува при нужда. <i>Акумулаторът представлява непървичен източник на електрическа енергия при двигателите.</i> Ст. Михайлов и др., ГМ, 287. <i>Акумулатор на топлинна енергия. Воден акумулатор. Хидравличен акумулатор. Батерията е акумулатор.</i> |
— От лат. accumulator през нем. Akkumulator. | — От лат. accumulator през нем. Akkumulator. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУМУЛА`ТОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> трни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до акумулатор. <i>Акумулаторен завод. Акумулаторно производство. Акумулаторно отделение. Акумулаторна промишленост. Акумулаторен цех. Акумулаторни батерии. Акумулаторно зареждане.</i> |
| − | + | 2. Който е свързан с работата на акумулатор. <i>Повдигането на подиумите на театралните подвижни сцени става в повечето случаи посредством акумулаторна уредба.</i> В. Гepoв, ПКВ, 49. <i>Акумулаторна станция. Акумулаторни приемници. Акумулаторна енергия.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АКУМУЛА`ТОРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> акумулатор; малък акумулатор. <i>„Акумулаторчетата“ [на слуховите апарати] се купуват само от специализираните магазини.</i> ЖТ, 1998, бр. 22, 26. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>АКУМУЛИ`РАЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. сег. деят.</i> като <i>прил.</i> В съчет.: Акумулираща печка. <i>Спец.</i> Електрическа печка с дебели тухли отвътре по стените, които акумулират и отдават топлина и след изключването й от електрическия ток. | <b>АКУМУЛИ`РАЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. сег. деят.</i> като <i>прил.</i> В съчет.: Акумулираща печка. <i>Спец.</i> Електрическа печка с дебели тухли отвътре по стените, които акумулират и отдават топлина и след изключването й от електрическия ток. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУМУЛАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до натрупване, напластяване или до събиране на нещо на едно място; акумулативен. <i>По произход терасите биват: наносно-акумулационни, .., ерозионно-акумулационни, създадени в резултат на ерозионната и акумулационната дейност на реката.</i> Геогр. VШ кл, 1965, 103. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУМУЛА`ЦИЯ</b> <i>ж. Спец.</i> Натрупване, напластяване на нещо (материал, енергия и др.). <i>Този процес на разрушаване на скалите от течащите води, както и отнасянето на материалите в по-ниските места, носи названието ерозия, а наслагването (утаяването) на материалите — акумулация.</i> Ст. Бошев и др., ГГ, 57-58. <i>Акумулация на енергията.</i> |
| − | + | ◇ <b>Акумулация на капитала</b>. <i>Иконом.</i> Превръщане на част от принадената стойност в капитал; натрупване на капитала. | |
— От лат. accumulatio. | — От лат. accumulatio. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АКУМУЛИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Натрупвам, събирам нещо на едно място; съсредоточавам. | + | <b>АКУМУЛИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Натрупвам, събирам нещо на едно място; съсредоточавам. <i>— Застрашен е хлорофилът, най-чудното вещество на земята, както го нарича Дарвин; фокусът, в който според Тимирязев слънчевият лъч става източник на целия живот. А той е незаменим. Няма друг, който да акумулира слънчевата енергия в организмите.</i> П. Бобев, ОН, 54. |
---- | ---- | ||
<b>АКУМУЛИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Натрупвам се на едно място. <i>Енергията на вятъра се акумулира по следния начин: произведеният от движещия се с енергията на вятъра ток се употребява за електролиза на вода, при което се добива без компресор водород, който се натрупва в големи цистерни.</i> ВН, 1959, бр. 2399, 4. | <b>АКУМУЛИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Натрупвам се на едно място. <i>Енергията на вятъра се акумулира по следния начин: произведеният от движещия се с енергията на вятъра ток се употребява за електролиза на вода, при което се добива без компресор водород, който се натрупва в големи цистерни.</i> ВН, 1959, бр. 2399, 4. | ||
| Ред 51: | Ред 47: | ||
<b>АКУМУЛИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> акумулирам <i>и от</i> акумулирам се. <i>Електрическата енергия е продукт, който може да бъде консумиран само в процеса на неговото производство, доколкото още не е намерен начин за акумулиране на големи количества електрическа енергия, както това може да става с други продукти.</i> РД, 1950, бр. 211, 3. <i>Акумулиране на капитала.</i> | <b>АКУМУЛИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> акумулирам <i>и от</i> акумулирам се. <i>Електрическата енергия е продукт, който може да бъде консумиран само в процеса на неговото производство, доколкото още не е намерен начин за акумулиране на големи количества електрическа енергия, както това може да става с други продукти.</i> РД, 1950, бр. 211, 3. <i>Акумулиране на капитала.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУПРЕСУ`РА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Метод на лечение чрез притискане и масажиране с пръсти на определени биологично активни точки на тялото, създаден в Древния Изток. <i>Върху човешкото тяло са отбелязани 600 точки, които се смятат за жизненоважни</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 06:17, 13 февруари 2013
АКУЗАТИ`В м. Езикозн. Винителен падеж.
— От лат. accusativus.
АКУ`ЛА ж. 1. Едра морска хищна риба с вретеновидно тяло и голяма уста, разположена напречно на долната страна на главата. А долу в синята дълбочина под кърмата шарят три акули, три зловещи сенки, които вдъхват трепет. П. Бобев, К, 106. Тук имаше едри риби — ветроходи, различни скумрии и главните хищници на океана — акулите. Д. Богданов, ТА, 44.
Прен. Със съгл. отпред. За алчен, ненаситен човек; грабител. Кредиторите са страшни борсови акули. △ Финансови акули.
2. Само мн. Зоол. Разред големи хрущялни морски риби, някои от които раждат малките си живи, а други снасят яйца. Selachoidei.
— От норд. hakall през рус. акула. — Д. Мутев, Естествена история, 1869.
АКУ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил от акула. Акулово масло.
АКУ`ЛСКИ, -а, -о, -и, прил. Рядко. Който се отнася до акула, свързан е с акула. След този щастлив обрат [спасението] дързостта на Боби се върна начаса. Върна се и притъпеният от акулската атака страх от полицая. П. Бобев, ГЮМ, 150. Акулска перка. Акулско филе.
АКУМУЛАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Акумулационен. Речните тераси според произхода им се разделят на ерозионни (скални) и акумулативни (алувиални). Ст. Бошев и др., ГГ, 177.
АКУМУЛА`ТОР м. Физ. Уред за набиране, натрупване на електрическа или друга енергия, която след това се използува при нужда. Акумулаторът представлява непървичен източник на електрическа енергия при двигателите. Ст. Михайлов и др., ГМ, 287. Акумулатор на топлинна енергия. Воден акумулатор. Хидравличен акумулатор. Батерията е акумулатор.
— От лат. accumulator през нем. Akkumulator.
АКУМУЛА`ТОРЕН, -рна, -рно, мн. трни, прил. 1. Който се отнася до акумулатор. Акумулаторен завод. Акумулаторно производство. Акумулаторно отделение. Акумулаторна промишленост. Акумулаторен цех. Акумулаторни батерии. Акумулаторно зареждане.
2. Който е свързан с работата на акумулатор. Повдигането на подиумите на театралните подвижни сцени става в повечето случаи посредством акумулаторна уредба. В. Гepoв, ПКВ, 49. Акумулаторна станция. Акумулаторни приемници. Акумулаторна енергия.
АКУМУЛА`ТОРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от акумулатор; малък акумулатор. „Акумулаторчетата“ [на слуховите апарати] се купуват само от специализираните магазини. ЖТ, 1998, бр. 22, 26.
АКУМУЛИ`РАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. като прил. В съчет.: Акумулираща печка. Спец. Електрическа печка с дебели тухли отвътре по стените, които акумулират и отдават топлина и след изключването й от електрическия ток.
АКУМУЛАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до натрупване, напластяване или до събиране на нещо на едно място; акумулативен. По произход терасите биват: наносно-акумулационни, .., ерозионно-акумулационни, създадени в резултат на ерозионната и акумулационната дейност на реката. Геогр. VШ кл, 1965, 103.
АКУМУЛА`ЦИЯ ж. Спец. Натрупване, напластяване на нещо (материал, енергия и др.). Този процес на разрушаване на скалите от течащите води, както и отнасянето на материалите в по-ниските места, носи названието ерозия, а наслагването (утаяването) на материалите — акумулация. Ст. Бошев и др., ГГ, 57-58. Акумулация на енергията.
◇ Акумулация на капитала. Иконом. Превръщане на част от принадената стойност в капитал; натрупване на капитала.
— От лат. accumulatio.
АКУМУЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Натрупвам, събирам нещо на едно място; съсредоточавам. — Застрашен е хлорофилът, най-чудното вещество на земята, както го нарича Дарвин; фокусът, в който според Тимирязев слънчевият лъч става източник на целия живот. А той е незаменим. Няма друг, който да акумулира слънчевата енергия в организмите. П. Бобев, ОН, 54.
АКУМУЛИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Натрупвам се на едно място. Енергията на вятъра се акумулира по следния начин: произведеният от движещия се с енергията на вятъра ток се употребява за електролиза на вода, при което се добива без компресор водород, който се натрупва в големи цистерни. ВН, 1959, бр. 2399, 4.
— От лат. accumulo ’трупам’.
АКУМУЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от акумулирам и от акумулирам се. Електрическата енергия е продукт, който може да бъде консумиран само в процеса на неговото производство, доколкото още не е намерен начин за акумулиране на големи количества електрическа енергия, както това може да става с други продукти. РД, 1950, бр. 211, 3. Акумулиране на капитала.
АКУПРЕСУ`РА, мн. няма, ж. Мед. Метод на лечение чрез притискане и масажиране с пръсти на определени биологично активни точки на тялото, създаден в Древния Изток. Върху човешкото тяло са отбелязани 600 точки, които се смятат за жизненоважни
