Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/236“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>Авторемонтно предприятие. Авторемонтен цех.</i> | <i>Авторемонтно предприятие. Авторемонтен цех.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОРЕФЕРА`Т</b> <i>м.</i> Сбито изложение на научен труд, изработено от самия автор. <i>Автореферат на дисертация.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОРИЗА`ЦИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> Даване на право, упълномощаване за извършване на нещо; оторизация. |
— От лат. autorisasio през фр. autorisation и рус. авторизация. | — От лат. autorisasio през фр. autorisation и рус. авторизация. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АВТОРИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> | + | <b>АВТОРИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> 1. Официално одобрявам чрез заверка от определена институция превод на (художествен или научен) текст; легализирам. |
| − | + | 2. <i>Рядко.</i> Правя свободен превод на художествено произведение, като внасям личен творчески елемент в него. <b>авторизирам се</b> <i>страд.</i> | |
| − | |||
| − | 2. <i>Рядко.</i> Правя свободен превод на художествено произведение, като внасям личен творчески елемент в него. авторизирам се <i>страд.</i> | ||
— От фр. autoriser ’позволявам, разрешавам’. | — От фр. autoriser ’позволявам, разрешавам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОРИЗИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> авторизирам <i>като прил.</i> |
| + | ◇ <b>Авторизиран превод</b>. 1. Превод, направен с одобрението на автора или от самия него. 2. Свободен превод на художествено или друго произведение, в който преводачът внася личен творчески елемент. <i>Авторката предлага авторизиран превод на речника, който е адаптиран за ученици.</i> | ||
---- | ---- | ||
<b>АВТОРИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> авторизирам <i>и от</i> авторизирам се. | <b>АВТОРИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> авторизирам <i>и от</i> авторизирам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОРИТА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който е основан на изискване за безпрекословно подчинение на властта; властнически. <i>Авторитарна държава. Авторитарен режим. Авторитарно управление. Авторитарни методи.</i> |
| − | — От фр. autoritaire ’властен’ през рус. | + | — От фр. autoritaire ’властен’ през рус. авторитарный. |
---- | ---- | ||
<b>АВТОРИТАРИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. 1. Полит.</i> Система на политическо управление, която се основава на пълно подчинение на личността от държавната власт. | <b>АВТОРИТАРИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. 1. Полит.</i> Система на политическо управление, която се основава на пълно подчинение на личността от държавната власт. | ||
| Ред 31: | Ред 30: | ||
<b>АВТОРИТАРИ`СТ</b> <i>м.</i> Привърженик на авторитарен режим, на авторитарно управление. | <b>АВТОРИТАРИ`СТ</b> <i>м.</i> Привърженик на авторитарен режим, на авторитарно управление. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОРИТА`РНО</b> <i>Нареч. от</i> авторитарен; властнически. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОРИТА`РНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на авторитарен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОРИТЕ`Т</b> <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Признато от другите значение, влияние, сила; престиж. <i>Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители,.. Те не само ги обичат, но уважават, за тях те са всичко, върховният авторитет.</i> Е. Каранфилов, Б III, 326. <i>Сред тукашното славянско население Русия се ползува с авторитет и доверие, а тая страна е населена предимно със славяни.</i> Д. {{попр|добавен интервал}}Талев, ПК, 123. <i>Към края на XVIII век турската империя почва стремително да упада не само поради честите и несполучливи войни с Австрия и Русия, но още и поради кърджалийските движения, които подкопават авторитета на централната власт.</i> Б. Пенев, НБВ, 37. <i>Работниците,.., говореха с него с подчертано уважение: личеше, че майсторът се ползва с добро име и с голям авторитет.</i> Д. Добревски, БКН, 52. <i>Не било шега, Любен имал име между емиграцията, тежест и авторитет, значи опасен човек за делото, за което Ботйов искал да умре.</i> З. Стоянов, ХБ, 201. |
| − | + | 2. Лице, което се ползва с влияние и признание. <i>За тях Иван Белин беше голям авторитет, мъдър човек, който притежаваше всичко, което трябваше да има един истински овчар.</i> Й. Йовков, ВАХ, 155. <i>Не пишеха ли на него [славянобългарски език] почти всички по-важни писатели и граматици, начело с Неофита Рилски, най-големия тогавашен авторитет по езика.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 696. <i>За младежите в гимназията старият техен приятел Денчо беше голям авторитет. Те не само че го слушаха, те бяха готови по негово указание да влязат в най-дълбоката река, да стъпят в бушуващ пожар.</i> Сл. {{попр|добавен интервал}}Трънски, Н, 101. <i>Не са ръководих от никакви авторитети и правила: святата истина ми бе знамето.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 6. | |
| − | + | — От лат. auctoritas, -atis ’влияние, тежест’ през рус. авторитет. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОРИТЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който се ползва с авторитет; престижен, реномиран. <i>Греков донесе консултации от много авторитетни адвокати.</i> С. Радев, ССБ I, 437. <i>От 1842-1846 той [Фотинов] прекара една тревожна, но важна епоха, в която той достигна върха на своята слава и стана един от най-популярните, най-авторитетните наши дейци.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 750. <i>И когато на 1393 година турците обсадили самата столица Търново, в него се намерила само една авторитетна личност, която да поддържа духа на изплашения народ.</i> Ив. Вазов, РИ, 50. <i>Тия двама хора бяха редакторите на Периодическото списание, най-авторитетното тогава българско списание.</i> Ив. Вазов, ПЮ, 33. <i>Авторитетен учен. Авторитетна енциклопедия.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Който изхожда от човек, ползващ се с авторитет; влиятелен, силен. <i>Внезапно той [поручик Манев] си припомни дръзкото държане на подпоручик Личев вчера следобед в неговата собствена квартира. Откъде би идвала тази дързост, ако не от сигурността му в някаква авторитетна подкрепа?</i> П. Вежинов, ВР, 244-245. <i>Но във всички тия мнения решителен и авторитетен глас има Радуш. Той е най-компетентен във военните работи и рязко отсича</i> | ||
Версия от 17:54, 22 януари 2013
Авторемонтно предприятие. Авторемонтен цех.
АВТОРЕФЕРА`Т м. Сбито изложение на научен труд, изработено от самия автор. Автореферат на дисертация.
АВТОРИЗА`ЦИЯ ж. Книж. Даване на право, упълномощаване за извършване на нещо; оторизация.
— От лат. autorisasio през фр. autorisation и рус. авторизация.
АВТОРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Официално одобрявам чрез заверка от определена институция превод на (художествен или научен) текст; легализирам.
2. Рядко. Правя свободен превод на художествено произведение, като внасям личен творчески елемент в него. авторизирам се страд.
— От фр. autoriser ’позволявам, разрешавам’.
АВТОРИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от авторизирам като прил. ◇ Авторизиран превод. 1. Превод, направен с одобрението на автора или от самия него. 2. Свободен превод на художествено или друго произведение, в който преводачът внася личен творчески елемент. Авторката предлага авторизиран превод на речника, който е адаптиран за ученици.
АВТОРИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от авторизирам и от авторизирам се.
АВТОРИТА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е основан на изискване за безпрекословно подчинение на властта; властнически. Авторитарна държава. Авторитарен режим. Авторитарно управление. Авторитарни методи.
— От фр. autoritaire ’властен’ през рус. авторитарный.
АВТОРИТАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Полит. Система на политическо управление, която се основава на пълно подчинение на личността от държавната власт.
2. Еднолично управление, което се основава на пълно подчинение и не търпи никаква чужда намеса.
— От фр. autoritarisme през рус. авторитаризм.
АВТОРИТАРИ`СТ м. Привърженик на авторитарен режим, на авторитарно управление.
АВТОРИТА`РНО Нареч. от авторитарен; властнически.
АВТОРИТА`РНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на авторитарен.
АВТОРИТЕ`Т м. 1. Само ед. Признато от другите значение, влияние, сила; престиж. Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители,.. Те не само ги обичат, но уважават, за тях те са всичко, върховният авторитет. Е. Каранфилов, Б III, 326. Сред тукашното славянско население Русия се ползува с авторитет и доверие, а тая страна е населена предимно със славяни. Д. *Талев, ПК, 123. Към края на XVIII век турската империя почва стремително да упада не само поради честите и несполучливи войни с Австрия и Русия, но още и поради кърджалийските движения, които подкопават авторитета на централната власт. Б. Пенев, НБВ, 37. Работниците,.., говореха с него с подчертано уважение: личеше, че майсторът се ползва с добро име и с голям авторитет. Д. Добревски, БКН, 52. Не било шега, Любен имал име между емиграцията, тежест и авторитет, значи опасен човек за делото, за което Ботйов искал да умре. З. Стоянов, ХБ, 201.
2. Лице, което се ползва с влияние и признание. За тях Иван Белин беше голям авторитет, мъдър човек, който притежаваше всичко, което трябваше да има един истински овчар. Й. Йовков, ВАХ, 155. Не пишеха ли на него [славянобългарски език] почти всички по-важни писатели и граматици, начело с Неофита Рилски, най-големия тогавашен авторитет по езика. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 696. За младежите в гимназията старият техен приятел Денчо беше голям авторитет. Те не само че го слушаха, те бяха готови по негово указание да влязат в най-дълбоката река, да стъпят в бушуващ пожар. Сл. *Трънски, Н, 101. Не са ръководих от никакви авторитети и правила: святата истина ми бе знамето. З. Стоянов, ЗБВ I, 6.
— От лат. auctoritas, -atis ’влияние, тежест’ през рус. авторитет.
АВТОРИТЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се ползва с авторитет; престижен, реномиран. Греков донесе консултации от много авторитетни адвокати. С. Радев, ССБ I, 437. От 1842-1846 той [Фотинов] прекара една тревожна, но важна епоха, в която той достигна върха на своята слава и стана един от най-популярните, най-авторитетните наши дейци. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 750. И когато на 1393 година турците обсадили самата столица Търново, в него се намерила само една авторитетна личност, която да поддържа духа на изплашения народ. Ив. Вазов, РИ, 50. Тия двама хора бяха редакторите на Периодическото списание, най-авторитетното тогава българско списание. Ив. Вазов, ПЮ, 33. Авторитетен учен. Авторитетна енциклопедия.
2. Който изхожда от човек, ползващ се с авторитет; влиятелен, силен. Внезапно той [поручик Манев] си припомни дръзкото държане на подпоручик Личев вчера следобед в неговата собствена квартира. Откъде би идвала тази дързост, ако не от сигурността му в някаква авторитетна подкрепа? П. Вежинов, ВР, 244-245. Но във всички тия мнения решителен и авторитетен глас има Радуш. Той е най-компетентен във военните работи и рязко отсича
