Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/236“
м (→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 5: | Ред 5: | ||
АВТОРИЗАЦИЯ <i>ж. Книж.</i> Даване на право, упълномощаване за извършване на нещо; оторизация. | АВТОРИЗАЦИЯ <i>ж. Книж.</i> Даване на право, упълномощаване за извършване на нещо; оторизация. | ||
− | + | — От лат. autorisasio през фр. autorisation и рус. авторизация. | |
АВТОРИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> | АВТОРИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> | ||
Ред 11: | Ред 11: | ||
1. Официално одобрявам чрез заверка от определена институция превод на (художествен или научен) текст; легализирам. | 1. Официално одобрявам чрез заверка от определена институция превод на (художествен или научен) текст; легализирам. | ||
− | 2. <i>Рядко.</i> Правя свободен превод на художествено произведение, като внасям личен творчески елемент в него. | + | 2. <i>Рядко.</i> Правя свободен превод на художествено произведение, като внасям личен творчески елемент в него. авторизирам се <i>страд.</i> |
− | + | — От фр. autoriser 'позволявам, разрешавам'. | |
АВТОРИЗИРАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> авторизирам <i>като прил.</i> О Авторизиран превод. 1. Превод, направен с одобрението на автора или от самия него. 2. Свободен превод на художествено или друго произведение, в който преводачът внася личен творчески елемент. <i>Авторката предлага авторизиран превод на речника, който е адаптиран за ученици.</i> | АВТОРИЗИРАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> авторизирам <i>като прил.</i> О Авторизиран превод. 1. Превод, направен с одобрението на автора или от самия него. 2. Свободен превод на художествено или друго произведение, в който преводачът внася личен творчески елемент. <i>Авторката предлага авторизиран превод на речника, който е адаптиран за ученици.</i> | ||
Ред 21: | Ред 21: | ||
АВТОРИТАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който е основан на изискване за безпрекословно подчинение на властта; властнически. <i>Авторитарна държава. Авторитарен режим. Авторитарно управление. Авторитарни методи.</i> | АВТОРИТАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който е основан на изискване за безпрекословно подчинение на властта; властнически. <i>Авторитарна държава. Авторитарен режим. Авторитарно управление. Авторитарни методи.</i> | ||
− | + | — От фр. autoritaire 'властен' през рус. авторитарньги`. | |
АВТОРИТАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. 1. Полит.</i> Система на политическо управление, която се основава на пълно подчинение на личността от държавната власт. | АВТОРИТАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. 1. Полит.</i> Система на политическо управление, която се основава на пълно подчинение на личността от държавната власт. | ||
Ред 27: | Ред 27: | ||
2. Еднолично управление, което се основава на пълно подчинение и не търпи никаква чужда намеса. | 2. Еднолично управление, което се основава на пълно подчинение и не търпи никаква чужда намеса. | ||
− | + | — От фр. autoritarisme през рус. авторитаризм. | |
АВТОРИТАРИ`СТ <i>м.</i> Привърженик на авторитарен режим, на авторитарно управление. | АВТОРИТАРИ`СТ <i>м.</i> Привърженик на авторитарен режим, на авторитарно управление. | ||
Ред 35: | Ред 35: | ||
АВТОРИТАРНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на авторитарен. | АВТОРИТАРНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на авторитарен. | ||
− | АВТОРИТЕТ <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Признато от другите значение, влияние, сила; престиж. <i>Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители,.. Те не само ги обичат, но уважават, за тях те са всичко, върховният авторитет.</i> Е. Каранфилов, Б III, 326. <i>Сред тукашното славянско население Русия се ползува с авторитет и доверие, а тая страна е населена предимно със славяни.</i> Д.Талев, ПК, 123. <i>Към края на XVIII век турската империя почва стремително да упада не само поради честите и несполучливи войни с Австрия и Русия, но още и поради кърджалийските движения, които подкопават авторитета на централната власт.</i> Б. Пенев, НБВ, 37. <i>Работниците,.., говореха с него с подчертано уважение: личеше, че майсторът се ползва с добро име и с голям авторитет.</i> Д. Добрев-ски, БКН, 52. <i>Не било шега, Любен имал име между емиграцията, тежест и авторитет, значи опасен човек за делото, за което Боти`ов искал да умре.</i> 3. Стоянов, ХБ, | + | АВТОРИТЕТ <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Признато от другите значение, влияние, сила; престиж. <i>Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители,.. Те не само ги обичат, но уважават, за тях те са всичко, върховният авторитет.</i> Е. Каранфилов, Б III, 326. <i>Сред тукашното славянско население Русия се ползува с авторитет и доверие, а тая страна е населена предимно със славяни.</i> Д.Талев, ПК, 123. <i>Към края на XVIII век турската империя почва стремително да упада не само поради честите и несполучливи войни с Австрия и Русия, но още и поради кърджалийските движения, които подкопават авторитета на централната власт.</i> Б. Пенев, НБВ, 37. <i>Работниците,.., говореха с него с подчертано уважение: личеше, че майсторът се ползва с добро име и с голям авторитет.</i> Д. Добрев-ски, БКН, 52. <i>Не било шега, Любен имал име между емиграцията, тежест и авторитет, значи опасен човек за делото, за което Боти`ов искал да умре.</i> 3. Стоянов, ХБ, 201. |
− | + | автореферат | |
− | 2. Лице, което се ползва с влияние и признание. <i>За тях Иван Белин беше голям авторитет, мъдър човек, който притежаваше всичко, което трябваше да има един истински овчар.</i> Й. Йовков, В АХ, 155. <i>Не пишеха ли на него</i> [славянобългарски език] <i>почти всички по-важни писатели и граматици, начело с Неофита Рилски, най-големия тогавашен авторитет по езика.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 696. <i>За младежите в гимназията старият техен приятел Денчо беше голям авторитет. Те не само че го слушаха, те бяха готови по негово указание да влязат в най-дълбоката река, да стъпят в бушуващ пожар.</i> Сл.Трънски, Н, 101. <i>Не са ръководих от никакви авторитети и правила: святата истина ми бе знамето.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 6. | + | 2. Лице, което се ползва с влияние и признание. <i>За тях Иван Белин беше голям авторитет, мъдър човек, който притежаваше всичко, което трябваше да има един истински овчар.</i> Й. Йовков, В АХ, 155. <i>Не пишеха ли на него</i> [славянобългарски език] <i>почти всички по-важни писатели и граматици, начело с Неофита Рилски, най-големия тогавашен авторитет по езика.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 696. <i>За младежите в гимназията старият техен приятел Денчо беше голям авторитет. Те не само че го слушаха, те бяха готови по негово указание да влязат в най-дълбоката река, да стъпят в бушуващ пожар.</i> Сл.Трънски, Н, 101. <i>Не са ръководих от никакви авторитети и правила: святата истина ми бе знамето.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 6. — От лат. auctoritas, -atis 'влияние, тежест' през рус. авторитет. |
АВТОРИТЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който се ползва с авторитет; престижен, реномиран. <i>Греков донесе консултации от много авторитетни адвокати. С.</i> Радев, ССБ I, 437. <i>От 1842-1846 той</i> [Фоти-нов] <i>прекара една тревожна, но важна епоха, в която той достигна върха на своята слава и стана един от най-популярните, най-авторитетните наши дейци.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 750. <i>И когато на 1393 година турците обсадили самата столица Търново, в него се намерила само една авторитетна личност, която да поддържа духа на изплашения народ.</i> Ив. Вазов, РИ, 50. <i>Тия двама хора бяха редакторите на Периодическото списание, най-авторитетното тогава българско списание.</i> Ив. Вазов, ПЮ, 33. <i>Авторитетен учен. Авторитетна енциклопедия.</i> | АВТОРИТЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който се ползва с авторитет; престижен, реномиран. <i>Греков донесе консултации от много авторитетни адвокати. С.</i> Радев, ССБ I, 437. <i>От 1842-1846 той</i> [Фоти-нов] <i>прекара една тревожна, но важна епоха, в която той достигна върха на своята слава и стана един от най-популярните, най-авторитетните наши дейци.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 750. <i>И когато на 1393 година турците обсадили самата столица Търново, в него се намерила само една авторитетна личност, която да поддържа духа на изплашения народ.</i> Ив. Вазов, РИ, 50. <i>Тия двама хора бяха редакторите на Периодическото списание, най-авторитетното тогава българско списание.</i> Ив. Вазов, ПЮ, 33. <i>Авторитетен учен. Авторитетна енциклопедия.</i> | ||
Ред 47: | Ред 47: | ||
236 | 236 | ||
− | + | авторитетен | |
+ |
Версия от 21:54, 24 ноември 2012
Авторемонтно предприятие. Авторемонтен цех.
АВТОРЕФЕРАТ м. Сбито изложение на научен труд, изработено от самия автор. Автореферат на дисертация.
АВТОРИЗАЦИЯ ж. Книж. Даване на право, упълномощаване за извършване на нещо; оторизация.
— От лат. autorisasio през фр. autorisation и рус. авторизация.
АВТОРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Официално одобрявам чрез заверка от определена институция превод на (художествен или научен) текст; легализирам.
2. Рядко. Правя свободен превод на художествено произведение, като внасям личен творчески елемент в него. авторизирам се страд.
— От фр. autoriser 'позволявам, разрешавам'.
АВТОРИЗИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от авторизирам като прил. О Авторизиран превод. 1. Превод, направен с одобрението на автора или от самия него. 2. Свободен превод на художествено или друго произведение, в който преводачът внася личен творчески елемент. Авторката предлага авторизиран превод на речника, който е адаптиран за ученици.
АВТОРИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от авторизирам и от авторизирам се.
АВТОРИТАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е основан на изискване за безпрекословно подчинение на властта; властнически. Авторитарна държава. Авторитарен режим. Авторитарно управление. Авторитарни методи.
— От фр. autoritaire 'властен' през рус. авторитарньги`.
АВТОРИТАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Полит. Система на политическо управление, която се основава на пълно подчинение на личността от държавната власт.
2. Еднолично управление, което се основава на пълно подчинение и не търпи никаква чужда намеса.
— От фр. autoritarisme през рус. авторитаризм.
АВТОРИТАРИ`СТ м. Привърженик на авторитарен режим, на авторитарно управление.
АВТОРИТАРНО Нареч. от авторитарен; властнически.
АВТОРИТАРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на авторитарен.
АВТОРИТЕТ м. 1. Само ед. Признато от другите значение, влияние, сила; престиж. Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители,.. Те не само ги обичат, но уважават, за тях те са всичко, върховният авторитет. Е. Каранфилов, Б III, 326. Сред тукашното славянско население Русия се ползува с авторитет и доверие, а тая страна е населена предимно със славяни. Д.Талев, ПК, 123. Към края на XVIII век турската империя почва стремително да упада не само поради честите и несполучливи войни с Австрия и Русия, но още и поради кърджалийските движения, които подкопават авторитета на централната власт. Б. Пенев, НБВ, 37. Работниците,.., говореха с него с подчертано уважение: личеше, че майсторът се ползва с добро име и с голям авторитет. Д. Добрев-ски, БКН, 52. Не било шега, Любен имал име между емиграцията, тежест и авторитет, значи опасен човек за делото, за което Боти`ов искал да умре. 3. Стоянов, ХБ, 201.
автореферат
2. Лице, което се ползва с влияние и признание. За тях Иван Белин беше голям авторитет, мъдър човек, който притежаваше всичко, което трябваше да има един истински овчар. Й. Йовков, В АХ, 155. Не пишеха ли на него [славянобългарски език] почти всички по-важни писатели и граматици, начело с Неофита Рилски, най-големия тогавашен авторитет по езика. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 696. За младежите в гимназията старият техен приятел Денчо беше голям авторитет. Те не само че го слушаха, те бяха готови по негово указание да влязат в най-дълбоката река, да стъпят в бушуващ пожар. Сл.Трънски, Н, 101. Не са ръководих от никакви авторитети и правила: святата истина ми бе знамето. 3. Стоянов, ЗБВ I, 6. — От лат. auctoritas, -atis 'влияние, тежест' през рус. авторитет.
АВТОРИТЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се ползва с авторитет; престижен, реномиран. Греков донесе консултации от много авторитетни адвокати. С. Радев, ССБ I, 437. От 1842-1846 той [Фоти-нов] прекара една тревожна, но важна епоха, в която той достигна върха на своята слава и стана един от най-популярните, най-авторитетните наши дейци. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 750. И когато на 1393 година турците обсадили самата столица Търново, в него се намерила само една авторитетна личност, която да поддържа духа на изплашения народ. Ив. Вазов, РИ, 50. Тия двама хора бяха редакторите на Периодическото списание, най-авторитетното тогава българско списание. Ив. Вазов, ПЮ, 33. Авторитетен учен. Авторитетна енциклопедия.
2. Който изхожда от човек, ползващ се с авторитет; влиятелен, силен. Внезапно той [поручик Манев] си припомни дръзкото държане на подпоручик Личев вчера следобед в неговата собствена квартира. Откъде би идвала тази дързост, ако не от сигурността му в някаква авторитетна подкрепа? П. Вежинов, BP, 244-245. Но във всички тия мнения решителен и авторитетен глас има Радуш. Той е най-компетентен във военните работи и рязко отсича
236
авторитетен