Page:RBE Tom1.djvu/426

около 30 км. Гр. Николаев и др., ОГ, 164.

---

АРХАНГЕЛ м. 1. В християнската религия — главен, пръв ангел. Образите на четирите архангела изглеждаше, че пазят вратите за вътре: Михаил, с бляскав огнен меч,и сребърен шлем, Гавраил, с белия крин на благовестта, Рафаил, .., и Уриил. Ст. Загорчинов, ЛСС, 51. И в тая чудна предве-черна тишина те долавяха сякаш и летенето на архангела, който пренася горе на небето душите на божите праведници. Т. Влайков, Съч. II, 304.

2. Прен. Разг. Ирон. Стражар, полицай. Дойдоха след малко двама архангели от полицията и го отведоха. Т. Харманджиев, KB, 38. Аз се потаих под завивката, но през една дупчица на палтото, с което се завих, видях как двама агенти и един мустакат архангел нахълтаха в стаята. Хр. Радевс-ки, Избр. пр., кн.Ш, 8. Насядахме на първите пейки, а зад нас — архангелите (полицаите) с натъкнати ножове. К. Митев, ПБ, 336.

— От гр. apxayyEA-oq. — Друга (простонар.) форма: арахангел.

---

АРХАНГЕЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архангел.

— Друга (простонар.) форма: арахангелов.

---

АРХАНГЕЛОВДЕН, мн. няма, м. Църковен празник в чест на архангел Михаил, честван на 8 ноември.

— Друга (простонар.) форма: Арахангеловден.

---

АРХАНГЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архангел.

— Друга (простонар.) форма: арахангелски.

---

АРХЕО-. Първа съставна част на сложни думи със значение ’древен’, напр.: археология, археоптерикс.

— От гр. apxaioq ’древен’.

---

АРХЕОГРАФ м. Специалист по археог-рафия.

---

АРХЕОГРАФИЯ, мн. няма, ж. Помощна историческа дисциплина, която се занимава с методите за публикуване на архивни материали.

---

АРХЕОЛОГ, мн. -зи, м. Учен, специалист по археология. Археолозите правят разкопки, откриват и почистват веществените паметници, определят от кое време и от кои народи са останали. Ист. V кл, 1980, 5. — От милицията ли сте? — Не. Археолог. Нали знаеш, от тия, дето проучват старините: крепости, паметници, потънали старовремски кораби, котви. .. Тези, които изучават миналото. П. Бобев, ГЮМ, 87. Голямата пещера е от малкото природни обекти, които представляват интерес не само за спелеолози и туристи, но и за археолозите. Е, 1979, бр. 20.

---

АРХЕОЛОГИ`ЧЕН, -чна, чно, мн. -чни, прил. Археологически.

---

АРХЕОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и.

---

АРХАНГЕЛ

Прил. от археолог и от археология. Тук [на могилата] са правени големи археологически разкопки и са намерени много археологически материали, които ни запознават с културата на първобитното общество. Ст. Михайлов, БС, 261. Панагюрското съкровище се намира в Археологическия музей в София. А Археологически институт. Археологическа експедиция.

---

АРХЕОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Дял от историческата наука, който въз основа на достигналите до нас древни паметници на материалната култура изучава историческото минало на човечеството. Класическа археология. Средновековна археология. // Този дял от историческата наука като учебна дисциплина, специалност, изучавана във висше учебно заведение. Следвам археология.

— От гр. ар%аюА.оу{а.

---

АРХЕОЛОЖКА ж. Жена археолог.

---

АРХЕОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Археологически. Археоложка експедиция. Археоложки конгрес.

---

АРХЕОПТЕРИКС м. Палеонт. Изкопаема птица от юрския период, на големина колкото врана, съчетаваща белези на влечуго и птица. Палеонтологията ни учи, че птиците са произлезли от влечугите и че първите птици-влечуги, например археоп-териксът, са имали вече пера за хвъркане, но в устата са имали още зъби, те постепенно са изчезнали по-късно и са били заместени от човката. ПН, 1935, кн. 8-9, 114.

— От гр. ap%aio<; ’древен’ + лтери^ ’крило’.

---

АРХЕТИП м. 1. Филос. Във философията на късната античност (Филон Александрийски) — първичен образ, идея. Бих пожелала на всички деца да имат такъв слад-кодумен Вергилий [учителят] — да ги въведе в тайнствения свят на народното въоб-ръжение, а може би и по-дълбоко,., при древните символи и „архитиповекакто сега се казва за по-научна убедителност. Бл. Димитрова, ОтО, 14.

2. Филос. В аналитичната философия на К. Юнг — вродени психични структури, образи (мотиви), съставящи съдържанието на т. нар. „колективно безсъзнателно“, които са в основата на общочовешката символика, залегнала в митовете, вярванията, съновиденията, художествените произведения.

3. Литер. Най-старият текст на значим писмен паметник, от който произхождат останалите известни негови текстове (преписи).

4. Езикозн. Изходна езикова форма, реконструирана въз основа на по-късни видоизменени прояви закономерности на звуковите изменения в родствени езици. Езиковата форма на изоавания текст — архетип представлява правописна., реконструкция според нормите на най-старите паметници от съответната епоха. БЕз, 1999-2000, кн. 1, 93.

— От гр. архя ’начало’ + ttmot; ’образ’.

---

АРХЕТИП

426