Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1077“
(→Некоригирана) |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
венство, чиито представители (свещеници и дякони) са женени. Бяло месо. Месото обикн. от гърдите на птица. Бяло петно. <i>Спец.</i> Неизследвана област от дадена наука. <i>До средата на миналия век Памир почти не е бил познат. На картите на Средна Азия имало много „бели петна“ често пъти с надпис „неизследвана област“.</i> Ст. Петров, П, 82. <i>До написването на този труд поставеният проблем беше бяло петно във физиката.</i> Бяло училище. <i>Педаг.</i> Учебни и спортни занятия на ученици по специална програма, провеждани през зимата по време на няколкодневен или няколкоседмичен imec-той в планината. <i>Детето замина на бяло училище.</i> | венство, чиито представители (свещеници и дякони) са женени. Бяло месо. Месото обикн. от гърдите на птица. Бяло петно. <i>Спец.</i> Неизследвана област от дадена наука. <i>До средата на миналия век Памир почти не е бил познат. На картите на Средна Азия имало много „бели петна“ често пъти с надпис „неизследвана област“.</i> Ст. Петров, П, 82. <i>До написването на този труд поставеният проблем беше бяло петно във физиката.</i> Бяло училище. <i>Педаг.</i> Учебни и спортни занятия на ученици по специална програма, провеждани през зимата по време на няколкодневен или няколкоседмичен imec-той в планината. <i>Детето замина на бяло училище.</i> | ||
− | > Бели пари` за черни дни. <i>Разг.</i> Спестени пари, за да послужат в случай на нужда. С <i>едната парица си купуваше | + | > Бели пари` за черни дни. <i>Разг.</i> Спестени пари, за да послужат в случай на нужда. С <i>едната парица си купуваше хляб’, а другата отнасяше в къщи.. — Нека се намират бели пари за черни дни! — думаше си бедният рибар.</i> А. Каралийчев, МИ, 26. Бяла врана. За човек, който се отличава от другите по външност или характер, обикн. с някакви отрицателни качества. <i>Но всекидневието ни поднася привички, които прогонват доброто настроение... Техните носители не са много, но нали са бели врани, набиват се в очи.</i> ВН, 1962, бр. 3247, 4. Бяла държава <страна>. <i>Разг.</i> Цивилизована, високо развита, добре уредена държава (страна). <i>Държавното осигуряване е задължително. Такова има във всяка бяла държава.</i> 24 часа, 2000, бр. 66, 10. Бяла отрова. <i>Разг.</i> Наркотици, обикн. хероин или кокаин. <i>Търговците на бяла отрова прибират все по-големи печалби от дистрибуцията на дрога.</i> ДТ, 1999, бр. 290, 13. Бяла Рада. <i>Разг. Шег.</i> Ракия. <i>Ако да би биле българете американци, то тие престанале да пият така самоотвержено Бяла Рада.</i> Хр. Ботев, Зн, 15. Бяла робиня. <i>Разг.</i> Жена, насилствено склонена към проституция. <i>Ежегодно от Източна Европа се извеждат тайно около 10 000 бели робини.</i> ДТ, 1999, бр. 290, 13. Бял-беле-ничък. <i>Разг.</i> Съвсем бял. Бял ден. <i>Разг.</i> Добър, честит живот. <i>На раздяла Левски рече на отец Матея: „.. Поучи сиромасите българи, вяра им вдъхни, че все някога ще настане бял ден и за тях!“</i> Д. Марчевски, ДВ, 11-12. Бял като арапин (циганин). <i>Разг. Ирон.</i> Много, съвсем черен. Бял като сняг; бял като <прясно> мляко; бял като платно. Извънредно бял, съвсем бял. <i>Но всичко, каквото имаха отгоре си, беше ново — червени антерии, nojnypu от яка аба, бели като сняг навои.</i> И. Йовков, ВАХ, 1973, 71. <i>Веднъж бе лежала цяла седмица, бяла като платно без да каже нито една дума.</i> П. Вежинов, НБК, 18. Бял кахър. <i>Разг.</i> Грижа, неприятност, за която не заслужава човек да се безпокои, тревожи. <i>От Влади ли й идеше грижата? Бели кахъри й създаваше той. Герган, Герган я плашеше.</i> М. Яворски, ХСП, 85. <i>Ти знаеш ли, че той бил анонимният автор на ония ехидни антрефилета против мене във вестник „Правда“... — Той ли бил? Ех, бял кахър.</i> Ив. Вазов, Д, 45. Бяло злато. <i>Разг.</i> Памукът като суровина. Бяло петно. <i>Книж.</i> Нещо, което се губи от спомените, паметта ми, което не си спомням. Бял свят. <i>Разг.</i> 1. Земята с хората, които я населяват. <i>Подземното царство. Полумрак. В дълбочината в ляво личи обрасла в мъх стълба, която извежда нагоре, към белия свят.</i> Г. Райчев, ЕЦ, 5. <i>Стоян си Ружи говори: / Ружо ле, попова снахо, / не ми е жално за живот, / не ми е мило за бял свят.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 181. 2. Добър, щастлив живот. <i>От люлката до гроба няма бял свят за роба.</i> П. Р. Славейков, БП, II, 28. Бял човек. <i>Разг.</i> Материално добре осигурен човек, чиито права се зачитат. Вдигам / вдигна бял (белия) байрак. <i>Разг.</i> Предавам се, признавам се за победен. Вдигам бяло знаме. 1. При въоръжена борба — предавам се, искам примирие. 2. Съгласявам се с нещо, след като съм се противопоставял, признавам се за победен. <i>Цеков сякаш се беше забравил и само хвалеше виното: —Докторе, и аз минавам за майстор винар, ама вдигам бяло знаме,.., десет пъти си ударил най-добрите майстори.</i> В. Нешков, Н, 276. Виждам / видя бяла бога. <i>Диал.</i> Преуспявам, сполучвам в живота. <i>Мама, която слагаше палеца си вместо подпис, въздъхна и като постоя учудена, горчиво се усмихна:</i> |
<i>— Дано, мама, дано барем ти видиш бела бога!</i> Ст. Даскалов, БП, 57. Виждам / видя бял свят. <i>Разг.</i> 1. Раждам се. <i>Първото й дете видя бял свят в село.</i> 2. За писмено произведение — бивам отпечатан, публикуван. | <i>— Дано, мама, дано барем ти видиш бела бога!</i> Ст. Даскалов, БП, 57. Виждам / видя бял свят. <i>Разг.</i> 1. Раждам се. <i>Първото й дете видя бял свят в село.</i> 2. За писмено произведение — бивам отпечатан, публикуван. |
Версия от 20:38, 5 декември 2012
венство, чиито представители (свещеници и дякони) са женени. Бяло месо. Месото обикн. от гърдите на птица. Бяло петно. Спец. Неизследвана област от дадена наука. До средата на миналия век Памир почти не е бил познат. На картите на Средна Азия имало много „бели петна“ често пъти с надпис „неизследвана област“. Ст. Петров, П, 82. До написването на този труд поставеният проблем беше бяло петно във физиката. Бяло училище. Педаг. Учебни и спортни занятия на ученици по специална програма, провеждани през зимата по време на няколкодневен или няколкоседмичен imec-той в планината. Детето замина на бяло училище.
> Бели пари` за черни дни. Разг. Спестени пари, за да послужат в случай на нужда. С едната парица си купуваше хляб’, а другата отнасяше в къщи.. — Нека се намират бели пари за черни дни! — думаше си бедният рибар. А. Каралийчев, МИ, 26. Бяла врана. За човек, който се отличава от другите по външност или характер, обикн. с някакви отрицателни качества. Но всекидневието ни поднася привички, които прогонват доброто настроение... Техните носители не са много, но нали са бели врани, набиват се в очи. ВН, 1962, бр. 3247, 4. Бяла държава <страна>. Разг. Цивилизована, високо развита, добре уредена държава (страна). Държавното осигуряване е задължително. Такова има във всяка бяла държава. 24 часа, 2000, бр. 66, 10. Бяла отрова. Разг. Наркотици, обикн. хероин или кокаин. Търговците на бяла отрова прибират все по-големи печалби от дистрибуцията на дрога. ДТ, 1999, бр. 290, 13. Бяла Рада. Разг. Шег. Ракия. Ако да би биле българете американци, то тие престанале да пият така самоотвержено Бяла Рада. Хр. Ботев, Зн, 15. Бяла робиня. Разг. Жена, насилствено склонена към проституция. Ежегодно от Източна Европа се извеждат тайно около 10 000 бели робини. ДТ, 1999, бр. 290, 13. Бял-беле-ничък. Разг. Съвсем бял. Бял ден. Разг. Добър, честит живот. На раздяла Левски рече на отец Матея: „.. Поучи сиромасите българи, вяра им вдъхни, че все някога ще настане бял ден и за тях!“ Д. Марчевски, ДВ, 11-12. Бял като арапин (циганин). Разг. Ирон. Много, съвсем черен. Бял като сняг; бял като <прясно> мляко; бял като платно. Извънредно бял, съвсем бял. Но всичко, каквото имаха отгоре си, беше ново — червени антерии, nojnypu от яка аба, бели като сняг навои. И. Йовков, ВАХ, 1973, 71. Веднъж бе лежала цяла седмица, бяла като платно без да каже нито една дума. П. Вежинов, НБК, 18. Бял кахър. Разг. Грижа, неприятност, за която не заслужава човек да се безпокои, тревожи. От Влади ли й идеше грижата? Бели кахъри й създаваше той. Герган, Герган я плашеше. М. Яворски, ХСП, 85. Ти знаеш ли, че той бил анонимният автор на ония ехидни антрефилета против мене във вестник „Правда“... — Той ли бил? Ех, бял кахър. Ив. Вазов, Д, 45. Бяло злато. Разг. Памукът като суровина. Бяло петно. Книж. Нещо, което се губи от спомените, паметта ми, което не си спомням. Бял свят. Разг. 1. Земята с хората, които я населяват. Подземното царство. Полумрак. В дълбочината в ляво личи обрасла в мъх стълба, която извежда нагоре, към белия свят. Г. Райчев, ЕЦ, 5. Стоян си Ружи говори: / Ружо ле, попова снахо, / не ми е жално за живот, / не ми е мило за бял свят. Ив. Вазов, Съч. XXII, 181. 2. Добър, щастлив живот. От люлката до гроба няма бял свят за роба. П. Р. Славейков, БП, II, 28. Бял човек. Разг. Материално добре осигурен човек, чиито права се зачитат. Вдигам / вдигна бял (белия) байрак. Разг. Предавам се, признавам се за победен. Вдигам бяло знаме. 1. При въоръжена борба — предавам се, искам примирие. 2. Съгласявам се с нещо, след като съм се противопоставял, признавам се за победен. Цеков сякаш се беше забравил и само хвалеше виното: —Докторе, и аз минавам за майстор винар, ама вдигам бяло знаме,.., десет пъти си ударил най-добрите майстори. В. Нешков, Н, 276. Виждам / видя бяла бога. Диал. Преуспявам, сполучвам в живота. Мама, която слагаше палеца си вместо подпис, въздъхна и като постоя учудена, горчиво се усмихна:
— Дано, мама, дано барем ти видиш бела бога! Ст. Даскалов, БП, 57. Виждам / видя бял свят. Разг. 1. Раждам се. Първото й дете видя бял свят в село. 2. За писмено произведение — бивам отпечатан, публикуван.
— На младини пишех и пиеси. Написах пиесата „Роб на ралото „, която обаче не видя бял свят, тъй като ръкописът пропадна някъде (Елин Пелин). СбАСЕП, 227. Вятър ме вее (ме носи) на бяла кобила (бял кон). Разг. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм. — Вятър ви носи вас на бяла кобила. За реката, дето го приказвате — добро. За китовете — и то добро. Ама, дето ще режете по една жълтица на пампор, да има да вземате. А. Каралийчев, ПГ, 138. Да те видя на бял кон. Разг. Да се отличиш, да се върнеш с победа. Заварвам (намирам и др.) по бели гащи. Разг. Напълно неподготвен (заварвам). Една ранна сутрин бе обкръжил тоя лагер [на белогвар-дейците] и бе намерил и войниците, и офицерите по бели гащи. Ем. Станев, ИК III-IV, 425. Излизам / изляза на бял свят. Разг. 1. За нещо неизвестно, тайно — става достояние на обществото. — Но това не е всичко
— с въздишка продължи Христов. — Тези показания не излязоха на бял свят. Нешев ги запази за себе си. X. Русев, ПЗ, 297. 2. За печатно произведение — бивам публикуван. Изнасям / изнеса (изваждам / извадя) на бял свят нещо. Разг. 1. Правя да се узнае нещо от всички, да стане достояние на всички,