Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/16“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Версия от 19:47, 24 ноември 2012
УВОД
ПОДБОР НА ДУМИТЕ
Многотомният Речник на българския език, както бе характеризиран вече, отразява както съвременното състояние, така и движението и изменението на лексико-семантичната система на целокупния български език за един дълъг период, започващ от началото на XIX век. Наред с общоупо-требимата българска лексика в него се включват с известен подбор следните категории лексикални единици:
I. Остарели думи (архаизми). Поместват се думи, чиито реалии (назовани понятия) в съвременния български език имат различни названия, или други фонетични и словообразувателни варианти като браслет, без-правда, безпоронен, байонета, банкир, взгляд, банкрот, плакарда и др., се включват в Речника с подбор в зависимост от разпространението им в старата книжнина.
П. Стариннидуми. Включват се архаизми, които се срещат в произведенията на възрожденски и съвременни писатели и са употребени за стилистично оцветяване: дан, рат, бран, стяг.
Ш. Думи и устойчиви словосъчетания, които минават в пасивния запас на езика. От остаряващите думи, които отпадат от езика ни главно вследствие на политическите, икономическите и културните промени у нас, в Речника се включват онези, които в миналото, включително и в периода до 1989 г., са имали широка употреба, като: а) Стари названия на учреждения, на служебни лица и длъжности, названия от учебното дело, почетни звания и пр., напр.: пристав, стражар, поручик, фелдфебел, полукласически, реалка, всестранна, агит табло, текезесар, политпросве-та, профпредседател. б) Названия на обществени и политически течения и партии от времето на нашето Възраждане и около или след Освобождението и на привържениците им — дуализъм, екзархист, съединист. в) Названия на някои обществени организации, политически партии и понятия, свързани с по-далечното и с близкото минало, както и на техни членове и съмишленици, като: звено 'политическа партия с такова име', блокар, народник, звенар, бранник, ратник, милиционер, комсомолец.
IV. Думи, които възстановяват употребата си везиканипо-ради настъпилите обществено-политически промени след 1989 г., като напр.: касация, полиция, кмет, спомоществувател, жандармерия и др.
V. Неологизми. След 1989 г. българската лексика значително се обнови. Думи и значения, които се появяват и придобиват гражданственост през този период, намират място в новото издание, като напр.: автоаларма, борд (валутен; на директори), бодигард, видеокасетофон, графити, дис-ководещ, оферта и др.