Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/654“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>на празнота и безсвенност.</i> Б. Болгар, Б, 112. | <i>на празнота и безсвенност.</i> Б. Болгар, Б, 112. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСВЕСТЕН, безсвястна, безсвястно, <i>мн.</i> безсвестни, <i>прил. Остар.</i> 1. За думи, говор — несвестен, неразбран. <i>Всред потока неразбрани, безумни и безсвестни приказки и виканета, .. , само една .. , ясна и дълбоко потресаеща фраза аз можах да чуя.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 186. | + | <b>БЕЗСВЕСТЕН</b>, безсвястна, безсвястно, <i>мн.</i> безсвестни, <i>прил. Остар.</i> 1. За думи, говор — несвестен, неразбран. <i>Всред потока неразбрани, безумни и безсвестни приказки и виканета, .. , само една .. , ясна и дълбоко потресаеща фраза аз можах да чуя.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 186. |
2. Безсъвестен. <i>Ни една зарица от сянка не са кадърни да нанесат безсвестните критици върху многозаслужившите горепоме-нати личности,</i> Ч, 1875, бр. 5, 194. | 2. Безсъвестен. <i>Ни една зарица от сянка не са кадърни да нанесат безсвестните критици върху многозаслужившите горепоме-нати личности,</i> Ч, 1875, бр. 5, 194. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСВЕСТНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Отвл. същ. от</i> безсвестен. | + | <b>БЕЗСВЕСТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Отвл. същ. от</i> безсвестен. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСВЯСТ, обикн. нечленувано, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Безразсъдност. <i>Види се, за сръбския читаещ свят всичко, що е написано в стихове, е поезия, .. ; инак не може да се разбере онази негова безсвяст да просла-вява Змая, не само като поет, но комахай и като пръв сръбски поет.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 121. | + | <b>БЕЗСВЯСТ</b>, обикн. нечленувано, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Безразсъдност. <i>Види се, за сръбския читаещ свят всичко, що е написано в стихове, е поезия, .. ; инак не може да се разбере онази негова безсвяст да просла-вява Змая, не само като поет, но комахай и като пръв сръбски поет.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 121. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСВЯСТНО. <i>Остар. Нареч. от</i> безсвестен. <i>Греши по-тежко кой на себе бясно / .. насиле стори, или пък бесвястно / стопи, разсипе имот и блага.</i> К. Величков, Ад (превод), 104. | + | <b>БЕЗСВЯСТНО</b>. <i>Остар. Нареч. от</i> безсвестен. <i>Греши по-тежко кой на себе бясно / .. насиле стори, или пък бесвястно / стопи, разсипе имот и блага.</i> К. Величков, Ад (превод), 104. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСЕМЕНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. За плод — който няма семена, семки. <i>Безсеменен плод. Безсеменна диня. Без-семенно грозде.</i> | + | <b>БЕЗСЕМЕНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. За плод — който няма семена, семки. <i>Безсеменен плод. Безсеменна диня. Без-семенно грозде.</i> |
2. Който се отнася до плод без семена, без семки. <i>В естествени условия неблагоприятното време в периооа на цъфтежа често нанася сериозни вреди на цветовете .. Много опити, предприети с цел да се стимулира безсеменното развитие на плодовете, в такива случаи завършват неуспешно</i>. Д. Георгиев и др., ХР, 27. | 2. Който се отнася до плод без семена, без семки. <i>В естествени условия неблагоприятното време в периооа на цъфтежа често нанася сериозни вреди на цветовете .. Много опити, предприети с цел да се стимулира безсеменното развитие на плодовете, в такива случаи завършват неуспешно</i>. Д. Георгиев и др., ХР, 27. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСЕНЧЕСТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> За място — който изцяло е осветен от слънцето, по който няма сянка. <i>Голите и безсенчести полета в подножието на хълма се покриха с колиби.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 32. <i>Тука се простира плодородна, напоявана с води и безсенчеста равнина.</i> Г. Бенев, БК (превод), 45. 2. За дърво, гора — през който проникват слънчеви лъчи, който не прави, не дава сянка. <i>В горичките беше ясно, навред се прозираше между нарядко щръкналите, още голи и безсенчести дървета.</i> Т. Харманджиев, KB, 317. | + | <b>БЕЗСЕНЧЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> За място — който изцяло е осветен от слънцето, по който няма сянка. <i>Голите и безсенчести полета в подножието на хълма се покриха с колиби.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 32. <i>Тука се простира плодородна, напоявана с води и безсенчеста равнина.</i> Г. Бенев, БК (превод), 45. 2. За дърво, гора — през който проникват слънчеви лъчи, който не прави, не дава сянка. <i>В горичките беше ясно, навред се прозираше между нарядко щръкналите, още голи и безсенчести дървета.</i> Т. Харманджиев, KB, 317. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСИЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който е без физически сили; немощен, отпаднал, слаб. <i>Противоп.</i> силен. — <i>Невяс-то! — извика дядо Маргалак и седна безсилен на земята.</i> Елин Пелин, Съч. III, 80. <i>За-ни тежко изпъшка и безсилен се отпусна на миндерчето. Трескавите му очи срещнаха погледа на Бачо Киро. - Ами сега какво ще стане, учителю?</i> Д. Марчевски, ДВ, 75. <i>И той продължаваше .. да псува, да ръмжи и се озъбва, докато се повали безсилен, свит на топка, до стената.</i> П. Михайлов, ПЗ, 72. // Със съюз да. Който няма физически сили, за да направи нещо, свързано с напрягане на тялото. — <i>Гяур! — изхриптя умиращият, безсилен да се надигне от земята.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 175. <i>Той се изправя и сяда на кревата, но след това веднага се тръш-ва върху възглавницата, безсилен да стои прав.</i> Л. Стоянов, X, 70. | + | <b>БЕЗСИЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който е без физически сили; немощен, отпаднал, слаб. <i>Противоп.</i> силен. — <i>Невяс-то! — извика дядо Маргалак и седна безсилен на земята.</i> Елин Пелин, Съч. III, 80. <i>За-ни тежко изпъшка и безсилен се отпусна на миндерчето. Трескавите му очи срещнаха погледа на Бачо Киро. - Ами сега какво ще стане, учителю?</i> Д. Марчевски, ДВ, 75. <i>И той продължаваше .. да псува, да ръмжи и се озъбва, докато се повали безсилен, свит на топка, до стената.</i> П. Михайлов, ПЗ, 72. // Със съюз да. Който няма физически сили, за да направи нещо, свързано с напрягане на тялото. — <i>Гяур! — изхриптя умиращият, безсилен да се надигне от земята.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 175. <i>Той се изправя и сяда на кревата, но след това веднага се тръш-ва върху възглавницата, безсилен да стои прав.</i> Л. Стоянов, X, 70. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСВЕСТЕН | + | <b>БЕЗСВЕСТЕН</b> |
2. Който няма възможност, не е в състояние да се справи с нещо или да му противостои; безпомощен. — <i>Минчев е безсилен да се справи с трудностите, които, естествено, изникват всеки ден. Нужна е веща ръка, а той е непохватен.</i> X. Русев, ПЗ, 65. <i>И той се биеше с мислите си, не знаеше какво да предприеме<sub>ъ</sub> безсилен като пред някоя мъчна задача.</i> И. Йовков, ПК, 11. <i>Съзнанието, че е безсилен да докаже истината, още по-дълбоко измъчваше Станкул.</i> Ст. Марков, ДБ, 331. • Обр. <i>Последните лъчи на слънцето, безсилни и меки, падаха неусетно около проточените сенки на предметите и се топяха бързо.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 270. | 2. Който няма възможност, не е в състояние да се справи с нещо или да му противостои; безпомощен. — <i>Минчев е безсилен да се справи с трудностите, които, естествено, изникват всеки ден. Нужна е веща ръка, а той е непохватен.</i> X. Русев, ПЗ, 65. <i>И той се биеше с мислите си, не знаеше какво да предприеме<sub>ъ</sub> безсилен като пред някоя мъчна задача.</i> И. Йовков, ПК, 11. <i>Съзнанието, че е безсилен да докаже истината, още по-дълбоко измъчваше Станкул.</i> Ст. Марков, ДБ, 331. • Обр. <i>Последните лъчи на слънцето, безсилни и меки, падаха неусетно около проточените сенки на предметите и се топяха бързо.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 270. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
4. <i>Прен.</i> За думи, изразни средства и под. — който не е в състояние да предаде, да опише нещо. <i>Геройската смърт довърши един хубав живот. Думите са безсилни да изкажат за него похвала, каквато му се пада.К.</i> Величков, ПССъч. I, 93. — <i>Ниагара е пред мен!.. Беден е човешкият речник, за да опише видяното, слаба и безсилна е художни-ческата четка, за да нарисува изобилието от багри.</i> Г. Белев, КВА, 118. <i>Не, сяка реч е безсилна, за да изрази яда дето тогази ме хвана.</i> Др. Цанков, ТМ, 35- 36. | 4. <i>Прен.</i> За думи, изразни средства и под. — който не е в състояние да предаде, да опише нещо. <i>Геройската смърт довърши един хубав живот. Думите са безсилни да изкажат за него похвала, каквато му се пада.К.</i> Величков, ПССъч. I, 93. — <i>Ниагара е пред мен!.. Беден е човешкият речник, за да опише видяното, слаба и безсилна е художни-ческата четка, за да нарисува изобилието от багри.</i> Г. Белев, КВА, 118. <i>Не, сяка реч е безсилна, за да изрази яда дето тогази ме хвана.</i> Др. Цанков, ТМ, 35- 36. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСИЛИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. Състояние на телесна немощ, на слабост, липса на физически сили. <i>Противоп.</i> сила, мощ. <i>От безсилие обляга се на възглавницата, но</i> | + | <b>БЕЗСИЛИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. Състояние на телесна немощ, на слабост, липса на физически сили. <i>Противоп.</i> сила, мощ. <i>От безсилие обляга се на възглавницата, но</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСИЛИЕ | + | <b>БЕЗСИЛИЕ</b> |
Версия от 06:28, 5 декември 2012
на празнота и безсвенност. Б. Болгар, Б, 112.
БЕЗСВЕСТЕН, безсвястна, безсвястно, мн. безсвестни, прил. Остар. 1. За думи, говор — несвестен, неразбран. Всред потока неразбрани, безумни и безсвестни приказки и виканета, .. , само една .. , ясна и дълбоко потресаеща фраза аз можах да чуя. Ив. Вазов, Съч. VII, 186.
2. Безсъвестен. Ни една зарица от сянка не са кадърни да нанесат безсвестните критици върху многозаслужившите горепоме-нати личности, Ч, 1875, бр. 5, 194.
БЕЗСВЕСТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от безсвестен.
БЕЗСВЯСТ, обикн. нечленувано, мн. няма, ж. Рядко. Безразсъдност. Види се, за сръбския читаещ свят всичко, що е написано в стихове, е поезия, .. ; инак не може да се разбере онази негова безсвяст да просла-вява Змая, не само като поет, но комахай и като пръв сръбски поет. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 121.
БЕЗСВЯСТНО. Остар. Нареч. от безсвестен. Греши по-тежко кой на себе бясно / .. насиле стори, или пък бесвястно / стопи, разсипе имот и блага. К. Величков, Ад (превод), 104.
БЕЗСЕМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. За плод — който няма семена, семки. Безсеменен плод. Безсеменна диня. Без-семенно грозде.
2. Който се отнася до плод без семена, без семки. В естествени условия неблагоприятното време в периооа на цъфтежа често нанася сериозни вреди на цветовете .. Много опити, предприети с цел да се стимулира безсеменното развитие на плодовете, в такива случаи завършват неуспешно. Д. Георгиев и др., ХР, 27.
БЕЗСЕНЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За място — който изцяло е осветен от слънцето, по който няма сянка. Голите и безсенчести полета в подножието на хълма се покриха с колиби. Ст. Загорчинов, ЛСС, 32. Тука се простира плодородна, напоявана с води и безсенчеста равнина. Г. Бенев, БК (превод), 45. 2. За дърво, гора — през който проникват слънчеви лъчи, който не прави, не дава сянка. В горичките беше ясно, навред се прозираше между нарядко щръкналите, още голи и безсенчести дървета. Т. Харманджиев, KB, 317.
БЕЗСИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е без физически сили; немощен, отпаднал, слаб. Противоп. силен. — Невяс-то! — извика дядо Маргалак и седна безсилен на земята. Елин Пелин, Съч. III, 80. За-ни тежко изпъшка и безсилен се отпусна на миндерчето. Трескавите му очи срещнаха погледа на Бачо Киро. - Ами сега какво ще стане, учителю? Д. Марчевски, ДВ, 75. И той продължаваше .. да псува, да ръмжи и се озъбва, докато се повали безсилен, свит на топка, до стената. П. Михайлов, ПЗ, 72. // Със съюз да. Който няма физически сили, за да направи нещо, свързано с напрягане на тялото. — Гяур! — изхриптя умиращият, безсилен да се надигне от земята. Ст. Дичев, ЗС I, 175. Той се изправя и сяда на кревата, но след това веднага се тръш-ва върху възглавницата, безсилен да стои прав. Л. Стоянов, X, 70.
БЕЗСВЕСТЕН
2. Който няма възможност, не е в състояние да се справи с нещо или да му противостои; безпомощен. — Минчев е безсилен да се справи с трудностите, които, естествено, изникват всеки ден. Нужна е веща ръка, а той е непохватен. X. Русев, ПЗ, 65. И той се биеше с мислите си, не знаеше какво да предприемеъ безсилен като пред някоя мъчна задача. И. Йовков, ПК, 11. Съзнанието, че е безсилен да докаже истината, още по-дълбоко измъчваше Станкул. Ст. Марков, ДБ, 331. • Обр. Последните лъчи на слънцето, безсилни и меки, падаха неусетно около проточените сенки на предметите и се топяха бързо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 270.
3. Който изразява отсъствие на сили или невъзможност да се направи, да се предприеме нещо. Той се усмихва иронично, но усмивката му е безсилна и жалка. Л. Стоянов, X, 102. Отваряше бавно вратата на стаята, дето плачеше болната, и питаше от прага с глас убит и безсилен: — Какво ти е, не-вясто? Елин Пелин, Съч. III, 71-72. И като събра всичкия си кураж, зайчето се изкачи нагоре и надникна. Да, насреща имаше дупка и от дупката излизаха жални и безсилни степания. СбХ, 129. Н Прен. За гняв, злоба и под. — който е породен от невъзможност да се причини нещо, да се отвърне, да се отмъсти за нещо. Гърдите на ханджията свиреха остро, но той нищо не отвърна. Погледа една минутка Кротцето с презрение, с безсилна ярост и се отправи към дома си. Д. Талев, И, 445. Гораница разбра, че старецът говореше тъй от мъка и безсилен гняв, само за утеха, и нищо не отвърна, Ив. Гайдаров, ДЧ, 63.
4. Прен. За думи, изразни средства и под. — който не е в състояние да предаде, да опише нещо. Геройската смърт довърши един хубав живот. Думите са безсилни да изкажат за него похвала, каквато му се пада.К. Величков, ПССъч. I, 93. — Ниагара е пред мен!.. Беден е човешкият речник, за да опише видяното, слаба и безсилна е художни-ческата четка, за да нарисува изобилието от багри. Г. Белев, КВА, 118. Не, сяка реч е безсилна, за да изрази яда дето тогази ме хвана. Др. Цанков, ТМ, 35- 36.
БЕЗСИЛИЕ, мн. няма, ср. 1. Състояние на телесна немощ, на слабост, липса на физически сили. Противоп. сила, мощ. От безсилие обляга се на възглавницата, но
БЕЗСИЛИЕ
