Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/614“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>Разг.</i> Намазвам с безир дървени мебели, плоскости и под. <i>Безиросах стола. Безирос-вам ламперия,</i> безиросвам се <i>страд.</i> | <i>Разг.</i> Намазвам с безир дървени мебели, плоскости и под. <i>Безиросах стола. Безирос-вам ламперия,</i> безиросвам се <i>страд.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗИРОСВАНЕ <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> безиросвам <i>и от</i> безиросвам се. | + | <b>БЕЗИРОСВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> безиросвам <i>и от</i> безиросвам се. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗИ`СКРОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> При който не се получават искри, който не дава искри. <i>Безискрови итструменти. Бе-зискрови електрически изпразвания. Безис-крова работа.</i> | + | <b>БЕЗИ`СКРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> При който не се получават искри, който не дава искри. <i>Безискрови итструменти. Бе-зискрови електрически изпразвания. Безис-крова работа.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗИСТЕН, <i>мн.</i> -и, след <i>числ.</i> -а, <i>м.</i> Голямо, обикн. сводесто здание с вътрешни търговски магазини. <i>Дойчин ги поведе към Султан Мурадовия безистен, за да видят препълнените с най-скъпа стока триста дукяна.</i> К. Петканов, ЗлЗ, кн. 1, 1 60. <i>Така и улиците на Преспа се събираха към чарши-ята и се сплитаха там в гъста мрежа от сокаци, ъгли и няколко стари, мрачни безистени.</i> Д. Талев, ЖС, 24. | + | <b>БЕЗИСТЕН</b>, <i>мн.</i> -и, след <i>числ.</i> -а, <i>м.</i> Голямо, обикн. сводесто здание с вътрешни търговски магазини. <i>Дойчин ги поведе към Султан Мурадовия безистен, за да видят препълнените с най-скъпа стока триста дукяна.</i> К. Петканов, ЗлЗ, кн. 1, 1 60. <i>Така и улиците на Преспа се събираха към чарши-ята и се сплитаха там в гъста мрежа от сокаци, ъгли и няколко стари, мрачни безистени.</i> Д. Талев, ЖС, 24. |
— От перс. през тур. bezesten. — Друга (остар.) форма: безестен. | — От перс. през тур. bezesten. — Друга (остар.) форма: безестен. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗИСТЕНДЖИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> Търговец, който има магазин в безистен. <i>Па се свали църниот арапин / па се свали во Стамбол чаршия, / право тегли на безистенджии, /тамо кроит рубо калугерско.</i> Нар. пес., СбБрМ, 208. | + | <b>БЕЗИСТЕНДЖИ`Я</b>, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> Търговец, който има магазин в безистен. <i>Па се свали църниот арапин / па се свали во Стамбол чаршия, / право тегли на безистенджии, /тамо кроит рубо калугерско.</i> Нар. пес., СбБрМ, 208. |
— От тур. bezestenci. | — От тур. bezestenci. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗИСТЕНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> безистен. <i>Безистенски магазин.</i> | + | <b>БЕЗИСТЕНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> безистен. <i>Безистенски магазин.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКАМЕРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Спец.</i> За апарати, уреди и под. — който няма камери. <i>Безкамерни водотръбни котли.</i> | + | <b>БЕЗКАМЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Спец.</i> За апарати, уреди и под. — който няма камери. <i>Безкамерни водотръбни котли.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКАСОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> При който не се плащат пари в брой. <i>Безкасов начин на плащане. Безкасова операция.</i> О Безкасово плащане. <i>Банк.</i> Плащане, което се осъществява, без да се използуват налични пари, чрез прехвърляне на сумата от банковата сметка на длъжника в банковата сметка на кредитора; безналично плащане. | + | <b>БЕЗКАСОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> При който не се плащат пари в брой. <i>Безкасов начин на плащане. Безкасова операция.</i> О Безкасово плащане. <i>Банк.</i> Плащане, което се осъществява, без да се използуват налични пари, чрез прехвърляне на сумата от банковата сметка на длъжника в банковата сметка на кредитора; безналично плащане. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКАСОВО <i>нареч.</i> Без налични пари; по банков път. <i>Имате възможност .. да плащате безкасово стоки и услуги.</i> 24 часа, 1999, бр. 286, 26<sub>ч</sub> | + | <b>БЕЗКАСОВО</b> <i>нареч.</i> Без налични пари; по банков път. <i>Имате възможност .. да плащате безкасово стоки и услуги.</i> 24 часа, 1999, бр. 286, 26<sub>ч</sub> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКВАРТИ`РЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>прил. Рядко.</i> Който се нуждае от квартира, който няма квартира. <i>В това широко помещение с два прозореца спят двама от нашите .. Всички сме .. безквартирни.</i> К. Калчев, ДНГ, 14. | + | <b>БЕЗКВАРТИ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>прил. Рядко.</i> Който се нуждае от квартира, който няма квартира. <i>В това широко помещение с два прозореца спят двама от нашите .. Всички сме .. безквартирни.</i> К. Калчев, ДНГ, 14. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКВАСЕН, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> За тестени изделия — който е приготвен без квас. <i>Безквасен хляб. Безквасна пита.</i> | + | <b>БЕЗКВАСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> За тестени изделия — който е приготвен без квас. <i>Безквасен хляб. Безквасна пита.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКВАСНО. <i>Нареч. от</i> безквасен. <i>Безквасно омесен хляб.</i> | + | <b>БЕЗКВАСНО</b>. <i>Нареч. от</i> безквасен. <i>Безквасно омесен хляб.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКИСЛОРОДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Спец</i>. 1. Който не съдържа кислород. <i>Безкислородна течност. Безкислородна атмосфера. Безкислородна среда.</i> 2. Който става без наличие на кислород. <i>За късо време растителните клетки могат да живеят за сметка на безкислородното</i> | + | <b>БЕЗКИСЛОРОДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Спец</i>. 1. Който не съдържа кислород. <i>Безкислородна течност. Безкислородна атмосфера. Безкислородна среда.</i> 2. Който става без наличие на кислород. <i>За късо време растителните клетки могат да живеят за сметка на безкислородното</i> |
безиросване | безиросване | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
<i>— анаеробното дишане.</i> Т. Дарджонов, МПЖ, 27. | <i>— анаеробното дишане.</i> Т. Дарджонов, МПЖ, 27. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКЛАС, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За житно растение — който не е завързал клас, не е изкласил. <i>Безкласи стръкове.</i> | + | <b>БЕЗКЛАС</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За житно растение — който не е завързал клас, не е изкласил. <i>Безкласи стръкове.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКЛАСЕН, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> Безклас. | + | <b>БЕЗКЛАСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> Безклас. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКЛАСОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който не се дели на класи, при който няма класи. <i>Безкласово общество. Безкласов обществен строй.</i> | + | <b>БЕЗКЛАСОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който не се дели на класи, при който няма класи. <i>Безкласово общество. Безкласов обществен строй.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКЛЕТЪЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Който е без клетки. <i>Безклетъч-на маса. Безклетъчно основно вещество.</i> | + | <b>БЕЗКЛЕТЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Който е без клетки. <i>Безклетъч-на маса. Безклетъчно основно вещество.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКНИ`ЖЕН, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Остар</i>. 1. Който не знае да чете и пише; неграмотен. <i>Селенина, като безкнижен, ще не ще, тряба да са повери на учения си съдружник, който само пише и драще, уж се прави сметка.</i> Ил. Блъсков, ПБ, 24. <i>Не можете си въобрази каква ревност показаха възрастни, даже безкнижни человеци, за да се учат.</i> У, 1871, бр. 8, 114. <i>По едно време Кондъо беше са разгорящил, .. , да са учи на книга. Той беше безкнижен. Аз му показвах на Рибният буквар.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 49. 2. Който няма книжнина; непросветен. <i>И тук той вижда, че най-мощното средство, за да се продигне един народ умствено, нравствено и материално, това са училищата и учението, .. , с които даже народи послешни и народи безкнижни са сполучили да се продигнат и прочуят.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 661. | + | <b>БЕЗКНИ`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Остар</i>. 1. Който не знае да чете и пише; неграмотен. <i>Селенина, като безкнижен, ще не ще, тряба да са повери на учения си съдружник, който само пише и драще, уж се прави сметка.</i> Ил. Блъсков, ПБ, 24. <i>Не можете си въобрази каква ревност показаха възрастни, даже безкнижни человеци, за да се учат.</i> У, 1871, бр. 8, 114. <i>По едно време Кондъо беше са разгорящил, .. , да са учи на книга. Той беше безкнижен. Аз му показвах на Рибният буквар.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 49. 2. Който няма книжнина; непросветен. <i>И тук той вижда, че най-мощното средство, за да се продигне един народ умствено, нравствено и материално, това са училищата и учението, .. , с които даже народи послешни и народи безкнижни са сполучили да се продигнат и прочуят.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 661. |
— Сп. Любословие, 1842. | — Сп. Любословие, 1842. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКНИ`ЖИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие, липса на книжнина, на писменост. <i>Един от последните .. каменни прабългарски надписи на гръцки език свидетелствува не за друго, а за покръстването на българския народ. Тъй намереният в някогашната Кутмичевица документ на българското безкнижие предизвестява всъщност изгрева на новата ера в съдбата на славянството.</i> С. Северняк, ИРЕ, 271. | + | <b>БЕЗКНИ`ЖИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие, липса на книжнина, на писменост. <i>Един от последните .. каменни прабългарски надписи на гръцки език свидетелствува не за друго, а за покръстването на българския народ. Тъй намереният в някогашната Кутмичевица документ на българското безкнижие предизвестява всъщност изгрева на новата ера в съдбата на славянството.</i> С. Северняк, ИРЕ, 271. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКНИ`ЖНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Неграмотен човек. | + | <b>БЕЗКНИ`ЖНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Неграмотен човек. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКНИ`ЖНИЦА <i>ж. Остар.</i> Неграмотна жена. | + | <b>БЕЗКНИ`ЖНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> Неграмотна жена. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКНИ`ЖНО. <i>Остар. Нареч. от</i> безкнижен. <i>Миндов пише просто, безкнижно.</i> И. Дончев, ВН, 1953, бр. 292, 4. | + | <b>БЕЗКНИ`ЖНО</b>. <i>Остар. Нареч. от</i> безкнижен. <i>Миндов пише просто, безкнижно.</i> И. Дончев, ВН, 1953, бр. 292, 4. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКНИ`ЖНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Неграмотност. <i>Боли ме за юнашкий ти език: / в безкнижност скоро той ще подивей!</i> К. Христов, ППож., 59. | + | <b>БЕЗКНИ`ЖНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Неграмотност. <i>Боли ме за юнашкий ти език: / в безкнижност скоро той ще подивей!</i> К. Христов, ППож., 59. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗКНИЖОВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Остар.</i> Който е неук, необразован. <i>Аз</i> | + | <b>БЕЗКНИЖОВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Остар.</i> Който е неук, необразован. <i>Аз</i> |
без книжовен | без книжовен | ||
Версия от 06:07, 5 декември 2012
Разг. Намазвам с безир дървени мебели, плоскости и под. Безиросах стола. Безирос-вам ламперия, безиросвам се страд.
БЕЗИРОСВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от безиросвам и от безиросвам се.
БЕЗИ`СКРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. При който не се получават искри, който не дава искри. Безискрови итструменти. Бе-зискрови електрически изпразвания. Безис-крова работа.
БЕЗИСТЕН, мн. -и, след числ. -а, м. Голямо, обикн. сводесто здание с вътрешни търговски магазини. Дойчин ги поведе към Султан Мурадовия безистен, за да видят препълнените с най-скъпа стока триста дукяна. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 1, 1 60. Така и улиците на Преспа се събираха към чарши-ята и се сплитаха там в гъста мрежа от сокаци, ъгли и няколко стари, мрачни безистени. Д. Талев, ЖС, 24.
— От перс. през тур. bezesten. — Друга (остар.) форма: безестен.
БЕЗИСТЕНДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Остар. Търговец, който има магазин в безистен. Па се свали църниот арапин / па се свали во Стамбол чаршия, / право тегли на безистенджии, /тамо кроит рубо калугерско. Нар. пес., СбБрМ, 208.
— От тур. bezestenci.
БЕЗИСТЕНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от безистен. Безистенски магазин.
БЕЗКАМЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. За апарати, уреди и под. — който няма камери. Безкамерни водотръбни котли.
БЕЗКАСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. При който не се плащат пари в брой. Безкасов начин на плащане. Безкасова операция. О Безкасово плащане. Банк. Плащане, което се осъществява, без да се използуват налични пари, чрез прехвърляне на сумата от банковата сметка на длъжника в банковата сметка на кредитора; безналично плащане.
БЕЗКАСОВО нареч. Без налични пари; по банков път. Имате възможност .. да плащате безкасово стоки и услуги. 24 часа, 1999, бр. 286, 26ч
БЕЗКВАРТИ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. прил. Рядко. Който се нуждае от квартира, който няма квартира. В това широко помещение с два прозореца спят двама от нашите .. Всички сме .. безквартирни. К. Калчев, ДНГ, 14.
БЕЗКВАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. За тестени изделия — който е приготвен без квас. Безквасен хляб. Безквасна пита.
БЕЗКВАСНО. Нареч. от безквасен. Безквасно омесен хляб.
БЕЗКИСЛОРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. 1. Който не съдържа кислород. Безкислородна течност. Безкислородна атмосфера. Безкислородна среда. 2. Който става без наличие на кислород. За късо време растителните клетки могат да живеят за сметка на безкислородното
безиросване
— анаеробното дишане. Т. Дарджонов, МПЖ, 27.
БЕЗКЛАС, -а, -о, мн. -и, прил. За житно растение — който не е завързал клас, не е изкласил. Безкласи стръкове.
БЕЗКЛАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Безклас.
БЕЗКЛАСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се дели на класи, при който няма класи. Безкласово общество. Безкласов обществен строй.
БЕЗКЛЕТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който е без клетки. Безклетъч-на маса. Безклетъчно основно вещество.
БЕЗКНИ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. 1. Който не знае да чете и пише; неграмотен. Селенина, като безкнижен, ще не ще, тряба да са повери на учения си съдружник, който само пише и драще, уж се прави сметка. Ил. Блъсков, ПБ, 24. Не можете си въобрази каква ревност показаха възрастни, даже безкнижни человеци, за да се учат. У, 1871, бр. 8, 114. По едно време Кондъо беше са разгорящил, .. , да са учи на книга. Той беше безкнижен. Аз му показвах на Рибният буквар. 3. Стоянов, ЗБВ I, 49. 2. Който няма книжнина; непросветен. И тук той вижда, че най-мощното средство, за да се продигне един народ умствено, нравствено и материално, това са училищата и учението, .. , с които даже народи послешни и народи безкнижни са сполучили да се продигнат и прочуят. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 661.
— Сп. Любословие, 1842.
БЕЗКНИ`ЖИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие, липса на книжнина, на писменост. Един от последните .. каменни прабългарски надписи на гръцки език свидетелствува не за друго, а за покръстването на българския народ. Тъй намереният в някогашната Кутмичевица документ на българското безкнижие предизвестява всъщност изгрева на новата ера в съдбата на славянството. С. Северняк, ИРЕ, 271.
БЕЗКНИ`ЖНИК, мн. -ци, м. Остар. Неграмотен човек.
БЕЗКНИ`ЖНИЦА ж. Остар. Неграмотна жена.
БЕЗКНИ`ЖНО. Остар. Нареч. от безкнижен. Миндов пише просто, безкнижно. И. Дончев, ВН, 1953, бр. 292, 4.
БЕЗКНИ`ЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Неграмотност. Боли ме за юнашкий ти език: / в безкнижност скоро той ще подивей! К. Христов, ППож., 59.
БЕЗКНИЖОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Който е неук, необразован. Аз
без книжовен
