Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/492“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>на чужденеца швирна кръв, зацапа мустаците и ръцете му и почна да багри бялата му риза.</i> Елин Пелин, Съч. II, 96. <i>Песента сек-на, ударена от пушечния залп.. Кръвта струеше, разливаше се на големи локви, багреше снега.</i> В. Геновска, СГ, 537. 2. <i>Прен.</i> За светлина, лъчи и под. — осветявайки нещо, изменям цвета му, като му придавам цвят, обикн. червен или сроден с червения. <i>Преваля денят и полегатите лъчи багрят гребените на вълните с топъл оранжев цеят.</i> С. Северняк, ОНК, 81. <i>И на тримата лицата им светнаха. А възчерве-ното сияние на жаравата ги багреше с кървава дрезгавина.</i> Д. Спространов, С, 239. багря се <i>страд. Кожите с ръждивожълт цвят се багрят в кафяви тонове за имитация на собола, а сивите — в черно за имш-пация на черната лисица.</i> Я. Басан и др., ТПК, 33. | <i>на чужденеца швирна кръв, зацапа мустаците и ръцете му и почна да багри бялата му риза.</i> Елин Пелин, Съч. II, 96. <i>Песента сек-на, ударена от пушечния залп.. Кръвта струеше, разливаше се на големи локви, багреше снега.</i> В. Геновска, СГ, 537. 2. <i>Прен.</i> За светлина, лъчи и под. — осветявайки нещо, изменям цвета му, като му придавам цвят, обикн. червен или сроден с червения. <i>Преваля денят и полегатите лъчи багрят гребените на вълните с топъл оранжев цеят.</i> С. Северняк, ОНК, 81. <i>И на тримата лицата им светнаха. А възчерве-ното сияние на жаравата ги багреше с кървава дрезгавина.</i> Д. Спространов, С, 239. багря се <i>страд. Кожите с ръждивожълт цвят се багрят в кафяви тонове за имитация на собола, а сивите — в черно за имш-пация на черната лисица.</i> Я. Басан и др., ТПК, 33. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАГРЯ СЕ <i>несв., непрех.</i> Придобивам, получавам някаква багра, цвят. <i>Над затвора се издигаха „Сините камъни“. . През деня те меняха цветовете си като морето: багреха се в мораво, светлосинъо, розово или пламтяха като планински пожар — високо в небето.</i> Ем. Манов, ПЯ, 176. <i>Есен преди листопада листата се багрят във всички нюанси на жълтия и червения цвят.</i> Ст. Драганов, ФБР, 34. | + | <b>БАГРЯ СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> Придобивам, получавам някаква багра, цвят. <i>Над затвора се издигаха „Сините камъни“. . През деня те меняха цветовете си като морето: багреха се в мораво, светлосинъо, розово или пламтяха като планински пожар — високо в небето.</i> Ем. Манов, ПЯ, 176. <i>Есен преди листопада листата се багрят във всички нюанси на жълтия и червения цвят.</i> Ст. Драганов, ФБР, 34. |
---- | ---- | ||
| − | БАГЪНЦЕ, <i>мн,</i> -а, <i>ср.</i> В съчет.: Агънце багънце. Обикн. в детските приказки — гальовно название на малко, хубаво агне. <i>Той приклекна до тях</i> [агънцата], <i>замилва ги едно по едно. — Вря, бря! Агънца багън-ца, гълъбчета байови!</i> Н. Нинов, ЕШО, 106. <i>За утре трябват седем шилета. Нали ще празнуваме годишнината на кооперацията. Агънца багънца ще ядем.</i> А. Каралийчев, НЗ, 179. | + | <b>БАГЪНЦЕ</b>, <i>мн,</i> -а, <i>ср.</i> В съчет.: Агънце багънце. Обикн. в детските приказки — гальовно название на малко, хубаво агне. <i>Той приклекна до тях</i> [агънцата], <i>замилва ги едно по едно. — Вря, бря! Агънца багън-ца, гълъбчета байови!</i> Н. Нинов, ЕШО, 106. <i>За утре трябват седем шилета. Нали ще празнуваме годишнината на кооперацията. Агънца багънца ще ядем.</i> А. Каралийчев, НЗ, 179. |
---- | ---- | ||
| − | БАГЪР, -ът, -а, <i>мн.</i> -гри, <i>м. Рядко.</i> | + | <b>БАГЪР</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -гри, <i>м. Рядко.</i> |
1. Багра. <i>Бледият керемиден багър на небето от далечните пожари оцветяваше розово снежинките като при залез.</i> П. Сла-вински, ПЩ, 116. | 1. Багра. <i>Бледият керемиден багър на небето от далечните пожари оцветяваше розово снежинките като при залез.</i> П. Сла-вински, ПЩ, 116. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
2. Багреница (Ст. Младенов, БТР). | 2. Багреница (Ст. Младенов, БТР). | ||
---- | ---- | ||
| − | БАГЪР, -гра, -гро, <i>мн.</i> -гри, <i>прил. Ста-рин. Поет.</i> Яркочервен, пурпурен; багрен, багров. <i>И Петър Осоговец разсеяно погледна корабите, клатещи се като гиздави сре-бропери лебеди в багрите отражения на водата.</i> Н. Райнов, КЦ, 96. | + | <b>БАГЪР</b>, -гра, -гро, <i>мн.</i> -гри, <i>прил. Ста-рин. Поет.</i> Яркочервен, пурпурен; багрен, багров. <i>И Петър Осоговец разсеяно погледна корабите, клатещи се като гиздави сре-бропери лебеди в багрите отражения на водата.</i> Н. Райнов, КЦ, 96. |
---- | ---- | ||
| − | БАДАНА, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Разтвор от вар, каолин или хума, с който се измазват стените. <i>При сухото фреско най-често за основа служат стари, добре изсъхнали мазилки. Те трябва да бъдат подготвени чрез вода или варна бадана, сапунена вода и пр.</i> ВН, 1961, бр. 2937,4. 2. Мазилка с такъв разтвор. | + | <b>БАДАНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Разтвор от вар, каолин или хума, с който се измазват стените. <i>При сухото фреско най-често за основа служат стари, добре изсъхнали мазилки. Те трябва да бъдат подготвени чрез вода или варна бадана, сапунена вода и пр.</i> ВН, 1961, бр. 2937,4. 2. Мазилка с такъв разтвор. |
— От араб. през тур. badana. | — От араб. през тур. badana. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАДАНАРКА <i>ж. Спец.</i> Бояджийска четка за измазване на стени. <i>Веднага Саша намери голямата баданарка, с която баща й варосваше стените.</i> Ст. Марков, ДБ, 174. | + | <b>БАДАНАРКА</b> <i>ж. Спец.</i> Бояджийска четка за измазване на стени. <i>Веднага Саша намери голямата баданарка, с която баща й варосваше стените.</i> Ст. Марков, ДБ, 174. |
---- | ---- | ||
| − | БАГЪНЦЕ | + | <b>БАГЪНЦЕ</b> |
---- | ---- | ||
| − | БАДАНОСАМ. Вж. баданосвам. | + | <b>БАДАНОСАМ</b>. Вж. баданосвам. |
---- | ---- | ||
| − | БАДАНОСВАМ, -аш, <i>несв/,</i> баданосам, -аш, <i>св., прех. Спец.</i> Измазвам стена, обикн. с разтвор от вар, каолин или хума. <i>До есента стегнаха всичко, отвън измазаха с бяло, вътре баданосаха стените със светлосиня боя и се нанесоха</i> [в къщата]. Н. Тихолов, ДКД, 45. баданосвам се, баданосам се <i>страд.</i> | + | <b>БАДАНОСВАМ</b>, -аш, <i>несв/,</i> баданосам, -аш, <i>св., прех. Спец.</i> Измазвам стена, обикн. с разтвор от вар, каолин или хума. <i>До есента стегнаха всичко, отвън измазаха с бяло, вътре баданосаха стените със светлосиня боя и се нанесоха</i> [в къщата]. Н. Тихолов, ДКД, 45. баданосвам се, баданосам се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАДАНОСВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> баданосвам <i>и от</i> баданосвам се. <i>Баданосването на църкви със стенописи, които имат историческо значение, бе станало система, която заплашваше с пълното изчезване на много интересни стари паметници.</i> РД, 1950, бр. 343, 2. | + | <b>БАДАНОСВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> баданосвам <i>и от</i> баданосвам се. <i>Баданосването на църкви със стенописи, които имат историческо значение, бе станало система, която заплашваше с пълното изчезване на много интересни стари паметници.</i> РД, 1950, бр. 343, 2. |
---- | ---- | ||
| − | БАДЕВА <i>нареч. Простонар.</i> 1. Даром, без заплащане. <i>Сериозно ти казвам, че страшни комедии стават в туй Събрание; ти лошо правиш, че не го посещаваш. Да е да се плаща нещо за вход, разбирам да не идваш; ами то без пари, бе брате, бадева.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 134. <i>Новите стопани искаха жълтици за същите ония имоти, които през Руско-турската война бяха заграбили бадева.</i> А. Каралийчев, НЗ, 217. <i>Ние не приемаме, щото вие да се трудите за нас даром (бадева).</i> Лат., 1885, кн. 9, 7. // <i>Разш.</i> Почти без заплащане, срещу малко заплащане, на безценица. — <i>В боаза имаме една воденица,.. Решил съм да я продам,.. Ще я дам евтино, дето се казва, бадева.</i> Ем. Станев, ИК I, 195. 2. Обикн. в съчет. с предл. за, на. Напразно, напусто, без полза. — <i>Да не съм си изяла ума, че да гласувам за онзи хайдутин, дето зимъс го изгонихме с пръта и дето е писал трудодни на приятелите си за бадева?</i> Ст. Марков, ДБ, 295. <i>А тия тук, дето хокаха, бадева си тропаха зъбите.</i> А. Гуляшки, ЗР, 393. <i>Бадева оди, бадева не седи.</i> Погов., СбНУ ХХУ, 41. | + | <b>БАДЕВА</b> <i>нареч. Простонар.</i> 1. Даром, без заплащане. <i>Сериозно ти казвам, че страшни комедии стават в туй Събрание; ти лошо правиш, че не го посещаваш. Да е да се плаща нещо за вход, разбирам да не идваш; ами то без пари, бе брате, бадева.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 134. <i>Новите стопани искаха жълтици за същите ония имоти, които през Руско-турската война бяха заграбили бадева.</i> А. Каралийчев, НЗ, 217. <i>Ние не приемаме, щото вие да се трудите за нас даром (бадева).</i> Лат., 1885, кн. 9, 7. // <i>Разш.</i> Почти без заплащане, срещу малко заплащане, на безценица. — <i>В боаза имаме една воденица,.. Решил съм да я продам,.. Ще я дам евтино, дето се казва, бадева.</i> Ем. Станев, ИК I, 195. 2. Обикн. в съчет. с предл. за, на. Напразно, напусто, без полза. — <i>Да не съм си изяла ума, че да гласувам за онзи хайдутин, дето зимъс го изгонихме с пръта и дето е писал трудодни на приятелите си за бадева?</i> Ст. Марков, ДБ, 295. <i>А тия тук, дето хокаха, бадева си тропаха зъбите.</i> А. Гуляшки, ЗР, 393. <i>Бадева оди, бадева не седи.</i> Погов., СбНУ ХХУ, 41. |
— От перс. през тур. badi hava. Други форми: б а д и е в а, бадява, бадихава, бадехава, бедава. | — От перс. през тур. badi hava. Други форми: б а д и е в а, бадява, бадихава, бадехава, бедава. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАДЕВАДЖИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Простонар.</i> Лице, което иска да получи всичко бадева, даром или на безценица. | + | <b>БАДЕВАДЖИ`Я</b>, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Простонар.</i> Лице, което иска да получи всичко бадева, даром или на безценица. |
— Друга (диал.) форма: бадяваджи`я. | — Друга (диал.) форма: бадяваджи`я. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАДЕМ<sup>1</sup> <i>м.</i> 1. Южно овощно дърво от семейство розоцветни с бели, рядко розови, ароматни цветове и продълговати плодове-ядки в твърда черупка; миндал. Amygdalus communis. <i>По течението на Тополница, Луда Яна и Кричимската река бадемите бяха цъфнали.</i> Л. Стоянов, Б, 49. <i>Бадемите и сливите ронеха вече своите цветове и постилаха хубави розови и бели губери в сянката, под своите клони.</i> Д. Калфов, ПЮН, 22. <i>Прасковите и бадемите кършат плодни клони.</i> А. Каралийчев, С, 81. <i>Изникнало бадем дърво, / бадем дърво високо.</i> Нар. пес., СбНУ X, 34. | + | <b>БАДЕМ</b><sup>1</sup> <i>м.</i> 1. Южно овощно дърво от семейство розоцветни с бели, рядко розови, ароматни цветове и продълговати плодове-ядки в твърда черупка; миндал. Amygdalus communis. <i>По течението на Тополница, Луда Яна и Кричимската река бадемите бяха цъфнали.</i> Л. Стоянов, Б, 49. <i>Бадемите и сливите ронеха вече своите цветове и постилаха хубави розови и бели губери в сянката, под своите клони.</i> Д. Калфов, ПЮН, 22. <i>Прасковите и бадемите кършат плодни клони.</i> А. Каралийчев, С, 81. <i>Изникнало бадем дърво, / бадем дърво високо.</i> Нар. пес., СбНУ X, 34. |
---- | ---- | ||
| − | БАДЕМ<sup>1</sup> | + | <b>БАДЕМ</b><sup>1</sup> |
Версия от 23:49, 4 декември 2012
на чужденеца швирна кръв, зацапа мустаците и ръцете му и почна да багри бялата му риза. Елин Пелин, Съч. II, 96. Песента сек-на, ударена от пушечния залп.. Кръвта струеше, разливаше се на големи локви, багреше снега. В. Геновска, СГ, 537. 2. Прен. За светлина, лъчи и под. — осветявайки нещо, изменям цвета му, като му придавам цвят, обикн. червен или сроден с червения. Преваля денят и полегатите лъчи багрят гребените на вълните с топъл оранжев цеят. С. Северняк, ОНК, 81. И на тримата лицата им светнаха. А възчерве-ното сияние на жаравата ги багреше с кървава дрезгавина. Д. Спространов, С, 239. багря се страд. Кожите с ръждивожълт цвят се багрят в кафяви тонове за имитация на собола, а сивите — в черно за имш-пация на черната лисица. Я. Басан и др., ТПК, 33.
БАГРЯ СЕ несв., непрех. Придобивам, получавам някаква багра, цвят. Над затвора се издигаха „Сините камъни“. . През деня те меняха цветовете си като морето: багреха се в мораво, светлосинъо, розово или пламтяха като планински пожар — високо в небето. Ем. Манов, ПЯ, 176. Есен преди листопада листата се багрят във всички нюанси на жълтия и червения цвят. Ст. Драганов, ФБР, 34.
БАГЪНЦЕ, мн, -а, ср. В съчет.: Агънце багънце. Обикн. в детските приказки — гальовно название на малко, хубаво агне. Той приклекна до тях [агънцата], замилва ги едно по едно. — Вря, бря! Агънца багън-ца, гълъбчета байови! Н. Нинов, ЕШО, 106. За утре трябват седем шилета. Нали ще празнуваме годишнината на кооперацията. Агънца багънца ще ядем. А. Каралийчев, НЗ, 179.
БАГЪР, -ът, -а, мн. -гри, м. Рядко.
1. Багра. Бледият керемиден багър на небето от далечните пожари оцветяваше розово снежинките като при залез. П. Сла-вински, ПЩ, 116.
2. Багреница (Ст. Младенов, БТР).
БАГЪР, -гра, -гро, мн. -гри, прил. Ста-рин. Поет. Яркочервен, пурпурен; багрен, багров. И Петър Осоговец разсеяно погледна корабите, клатещи се като гиздави сре-бропери лебеди в багрите отражения на водата. Н. Райнов, КЦ, 96.
БАДАНА, мн. няма, ж. 1. Разтвор от вар, каолин или хума, с който се измазват стените. При сухото фреско най-често за основа служат стари, добре изсъхнали мазилки. Те трябва да бъдат подготвени чрез вода или варна бадана, сапунена вода и пр. ВН, 1961, бр. 2937,4. 2. Мазилка с такъв разтвор.
— От араб. през тур. badana.
БАДАНАРКА ж. Спец. Бояджийска четка за измазване на стени. Веднага Саша намери голямата баданарка, с която баща й варосваше стените. Ст. Марков, ДБ, 174.
БАГЪНЦЕ
БАДАНОСАМ. Вж. баданосвам.
БАДАНОСВАМ, -аш, несв/, баданосам, -аш, св., прех. Спец. Измазвам стена, обикн. с разтвор от вар, каолин или хума. До есента стегнаха всичко, отвън измазаха с бяло, вътре баданосаха стените със светлосиня боя и се нанесоха [в къщата]. Н. Тихолов, ДКД, 45. баданосвам се, баданосам се страд.
БАДАНОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от баданосвам и от баданосвам се. Баданосването на църкви със стенописи, които имат историческо значение, бе станало система, която заплашваше с пълното изчезване на много интересни стари паметници. РД, 1950, бр. 343, 2.
БАДЕВА нареч. Простонар. 1. Даром, без заплащане. Сериозно ти казвам, че страшни комедии стават в туй Събрание; ти лошо правиш, че не го посещаваш. Да е да се плаща нещо за вход, разбирам да не идваш; ами то без пари, бе брате, бадева. Ал. Константинов, Съч. I, 134. Новите стопани искаха жълтици за същите ония имоти, които през Руско-турската война бяха заграбили бадева. А. Каралийчев, НЗ, 217. Ние не приемаме, щото вие да се трудите за нас даром (бадева). Лат., 1885, кн. 9, 7. // Разш. Почти без заплащане, срещу малко заплащане, на безценица. — В боаза имаме една воденица,.. Решил съм да я продам,.. Ще я дам евтино, дето се казва, бадева. Ем. Станев, ИК I, 195. 2. Обикн. в съчет. с предл. за, на. Напразно, напусто, без полза. — Да не съм си изяла ума, че да гласувам за онзи хайдутин, дето зимъс го изгонихме с пръта и дето е писал трудодни на приятелите си за бадева? Ст. Марков, ДБ, 295. А тия тук, дето хокаха, бадева си тропаха зъбите. А. Гуляшки, ЗР, 393. Бадева оди, бадева не седи. Погов., СбНУ ХХУ, 41.
— От перс. през тур. badi hava. Други форми: б а д и е в а, бадява, бадихава, бадехава, бедава.
БАДЕВАДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Простонар. Лице, което иска да получи всичко бадева, даром или на безценица.
— Друга (диал.) форма: бадяваджи`я.
БАДЕМ1 м. 1. Южно овощно дърво от семейство розоцветни с бели, рядко розови, ароматни цветове и продълговати плодове-ядки в твърда черупка; миндал. Amygdalus communis. По течението на Тополница, Луда Яна и Кричимската река бадемите бяха цъфнали. Л. Стоянов, Б, 49. Бадемите и сливите ронеха вече своите цветове и постилаха хубави розови и бели губери в сянката, под своите клони. Д. Калфов, ПЮН, 22. Прасковите и бадемите кършат плодни клони. А. Каралийчев, С, 81. Изникнало бадем дърво, / бадем дърво високо. Нар. пес., СбНУ X, 34.
БАДЕМ1
