Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/263“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
(поправка на гръцки думи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>три и аеротанкове.</i> Т. Горанов и др., ПА, 342. | <i>три и аеротанкове.</i> Т. Горанов и др., ПА, 342. | ||
| − | + | — От гр. ἀήρ ’въздух’ + англ. tank ’резервоар’ през рус. | |
азротанк. | азротанк. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>АЕРОТРОПИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Бот.</i> Ориентиране, насочване на корените и стъблата на растенията в посока нагоре, към източника на кислород в процеса на техния растеж. <i>Противоп.</i> геотропи-зъм. | <b>АЕРОТРОПИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Бот.</i> Ориентиране, насочване на корените и стъблата на растенията в посока нагоре, към източника на кислород в процеса на техния растеж. <i>Противоп.</i> геотропи-зъм. | ||
| − | _От гр. | + | _От гр. ἀήρ ’въздух’ + τροπή ’обръщане’. |
---- | ---- | ||
<b>АЕРОФАР</b> <i>м. Авиац.</i> Аеромаяк. | <b>АЕРОФАР</b> <i>м. Авиац.</i> Аеромаяк. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
<b>АЕРОФИ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Биол.</i> За микроорганизъм — който вирее и се развива при наличие на свободен кислород, който обича кислорода. | <b>АЕРОФИ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Биол.</i> За микроорганизъм — който вирее и се развива при наличие на свободен кислород, който обича кислорода. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀήρ ’въздух’ + φιλέω ’обичам’. |
---- | ---- | ||
<b>АЕРОФИ`ЛТЪР</b> <i>м. Спец.</i> Филтър във вид на резервоар, приспособен за прочистване на вода чрез аерация, чрез въздух. | <b>АЕРОФИ`ЛТЪР</b> <i>м. Спец.</i> Филтър във вид на резервоар, приспособен за прочистване на вода чрез аерация, чрез въздух. | ||
| Ред 44: | Ред 44: | ||
---- | ---- | ||
<b>АЕРОШЕЙНА</b> <i>ж.</i> Шейна, която се движи по сняг и лед посредством теглителна сила, създадена от въздушно витло. <i>Определете масата на аерошейна, ако сила 299 N при хоризонтално движение й придава ускореше.</i> Физ. VIII КЛ, 1980, 84. | <b>АЕРОШЕЙНА</b> <i>ж.</i> Шейна, която се движи по сняг и лед посредством теглителна сила, създадена от въздушно витло. <i>Определете масата на аерошейна, ако сила 299 N при хоризонтално движение й придава ускореше.</i> Физ. VIII КЛ, 1980, 84. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>АЕРОШОКОЛАД</b> <i>м.</i> Млечен шоколад с шуплеста неплътна вътрешност. | <b>АЕРОШОКОЛАД</b> <i>м.</i> Млечен шоколад с шуплеста неплътна вътрешност. | ||
| Ред 69: | Ред 65: | ||
<b>АЖИО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Банк.</i> Разликата в сумата между действителната цена и номиналната стойност на паричните знакове, полици и ценни книжа (акции и облигации). В <i>някои държави, например в Швейцария, по едно време книжните пари имаха ажио, т.е. една малка добавка към стойността им в сравнение със златните. Би се достигнало не някакво намаление на аптечната такса, а тъкмо обратното, тъй като от самото обстоятелство, че при съставянието на сегашната такса се е смятало 14% ажио, което сега е 2-3%, би последвало едно значително намаление.</i> Пряп., 1903, бр. 85, 1. | <b>АЖИО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Банк.</i> Разликата в сумата между действителната цена и номиналната стойност на паричните знакове, полици и ценни книжа (акции и облигации). В <i>някои държави, например в Швейцария, по едно време книжните пари имаха ажио, т.е. една малка добавка към стойността им в сравнение със златните. Би се достигнало не някакво намаление на аптечната такса, а тъкмо обратното, тъй като от самото обстоятелство, че при съставянието на сегашната такса се е смятало 14% ажио, което сега е 2-3%, би последвало едно значително намаление.</i> Пряп., 1903, бр. 85, 1. | ||
| − | — От ит. aggio през фр. agio. Други (остар.) форми: а | + | — От ит. aggio през фр. agio. Други (остар.) форми: <em>а`джио</em> тур., <em>а`зио</em> гр. (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 221.) — Цариградски вестник, 1850. |
---- | ---- | ||
<b>АЖИОТАЖ</b> <i>ж. Банк.</i> 1. Спекулативна борсова сделка за изкуствено повишаване или понижаване на курса на ценни книжа. | <b>АЖИОТАЖ</b> <i>ж. Банк.</i> 1. Спекулативна борсова сделка за изкуствено повишаване или понижаване на курса на ценни книжа. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 19:48, 4 декември 2012
три и аеротанкове. Т. Горанов и др., ПА, 342.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + англ. tank ’резервоар’ през рус.
азротанк.
АЕРОТЕРАПИЯ ж. Мед. Лечение с атмосферен въздух (въздушни бани и под.).
АЕРОТРАНСПОРТ, мн. няма, м. Въздушен превоз.
АЕРОТРОПИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Бот. Ориентиране, насочване на корените и стъблата на растенията в посока нагоре, към източника на кислород в процеса на техния растеж. Противоп. геотропи-зъм.
_От гр. ἀήρ ’въздух’ + τροπή ’обръщане’.
АЕРОФАР м. Авиац. Аеромаяк.
— Фр. aerophare.
АЕРОФИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Биол. За микроорганизъм — който вирее и се развива при наличие на свободен кислород, който обича кислорода.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + φιλέω ’обичам’.
АЕРОФИ`ЛТЪР м. Спец. Филтър във вид на резервоар, приспособен за прочистване на вода чрез аерация, чрез въздух.
АЕРОФИ`ТИ мн. Бот. Растения като мъхове, лишеи, водорасли и някои висши растения, които получават хранителни вещества от атмосферата,
АЕРОФОБИЯ, мн. няма, ж. Мед. Болезнен страх от въздух, въздушни течения или от зараза по въздушен път.
АЕРОФОТОАПАРАТ м. Фотоапарат за правене на снимки от самолет.
АЕРОФОТОГРАФИ`РАНЕ ср. Фотографиране на земната повърхност от въздуха с помощта на специален фотоапарат, прикрепен на самолет, вертолет, дирижабъл, изкуствен спътник или на ракета.
АЕРОФОТОГРАФИЯ ж. 1. Аеросни-мане.
2. Аероснимка.
АЕРОФОТОКАМЕРА ж. Фотокамера за правене на снимки от самолет.
АЕРОФОТОСНИМАНЕ ср. Аерофо-тографиране.
АЕРОФОТОСНИМАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Свързан с аерофотоснимане. Аерофотоснимачен метод.
АЕРОФОТОСНИ`МКА ж. Аероснимка. Стереофотографията днес намира широко приложение при изготвянето на топографски карти при аерофотоснимки. ПЗ, 1981, кн. 10, 30.
АЕРОШЕЙНА ж. Шейна, която се движи по сняг и лед посредством теглителна сила, създадена от въздушно витло. Определете масата на аерошейна, ако сила 299 N при хоризонтално движение й придава ускореше. Физ. VIII КЛ, 1980, 84.
АЕРОШОКОЛАД м. Млечен шоколад с шуплеста неплътна вътрешност.
АЖДЕР м. Простонар. 1. Змей, хала. В града ни няма вода, а тъдява има; но тук има един аджер, всеки ден по един човек гълта, курбан. Нар. прик., Христом. KM II, 184. В пещерата се виеха сребърни мъхове, / а отпред, на устата й сиви, / два аджеря със огнени гриви. А. Разцветников, Ст, 89.
2. Прен. Силен човек, юнак (Н. Геров, РБЯд).
3. Прен. Бърз, буен кон (Ст. Младенов, БТР).
— От перс. през тур. acder.
АЖДЕРКО м. Нар.-поет. Галъов. За назоваване на малко момче (обикн. в обръщение) за израз на нежно чувство; юначе. Гюрга Самодива: Сред тишината се обади с ясния си гласец моя аджерко. .. Защо не беше, овчарю мой, за да го чуеш и ти! Стилиян: Ой, Гюрго, мойта момчана рожба! П.Тодоров, Събр. пр. И, 155. — Детенце, не бой се; ела тука с мен! / Игри ли поискаш — играй си цял ден / таме край реката на цветния бряг, / в премени от сърма, мой аджерко драг! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 26. Спи, дивен аджерко, не слушай, не чакай, / ни пролет усмихната, нито звезди. Н. Хрелков, ДД, 67.
АЖДЕРХАН м. Простонар. Аждрахан. Минаха шарени каруци, работени от коларите в Меджидие, с желязо обковани. Буйни аждерхани бягаха напреде им. А. Кара-лийчев, ПГ, 73.
АЖДРАХАН м. Простонар. Кон, силен и бърз като змей, като хала. Габара шибна с пръчка коня си и нетърпеливият аждрахан изпръхтя с ноздри. Ив. Кирилов, Съч. II, 25. Силно момче е Спас! Като аждрахан е силно. Камък да хване, вода ще пусне. .. Д. Немиров, Б, 102.
— От перс. през тур. acder.
АЖИО, мн. няма, ср. Банк. Разликата в сумата между действителната цена и номиналната стойност на паричните знакове, полици и ценни книжа (акции и облигации). В някои държави, например в Швейцария, по едно време книжните пари имаха ажио, т.е. една малка добавка към стойността им в сравнение със златните. Би се достигнало не някакво намаление на аптечната такса, а тъкмо обратното, тъй като от самото обстоятелство, че при съставянието на сегашната такса се е смятало 14% ажио, което сега е 2-3%, би последвало едно значително намаление. Пряп., 1903, бр. 85, 1.
— От ит. aggio през фр. agio. Други (остар.) форми: а`джио тур., а`зио гр. (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 221.) — Цариградски вестник, 1850.
АЖИОТАЖ ж. Банк. 1. Спекулативна борсова сделка за изкуствено повишаване или понижаване на курса на ценни книжа.
