Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/379“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
— От лат. antiquus ’стар, древен’. | — От лат. antiquus ’стар, древен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНТИЧНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> | + | <b>АНТИЧНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> |
1. Класическата (старогръцка и римска) древност с нейната история и култура. <i>Тази влюбеност в античността обаче е ставала често причина да си съставим идеализиран образ за нея.</i> Г. Михайлов, Т, 1955, кн.11, 8. | 1. Класическата (старогръцка и римска) древност с нейната история и култура. <i>Тази влюбеност в античността обаче е ставала често причина да си съставим идеализиран образ за нея.</i> Г. Михайлов, Т, 1955, кн.11, 8. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
2. Изящност и красота, присъщи на произведенията на изобразителното изкуство на старите гърци и римляни. <i>Античност на профила.</i> | 2. Изящност и красота, присъщи на произведенията на изобразителното изкуство на старите гърци и римляни. <i>Античност на профила.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АНТИЧОВЕЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Античовешки; антихуманен. <i>Античо-вечни действия.</i> | + | <b>АНТИЧОВЕЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Античовешки; антихуманен. <i>Античо-вечни действия.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АНТИЧОВЕШКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е лишен от човечност; античовечен, жесток, антихуманен. <i>Античовешки режим. Античовешка природа.</i> | + | <b>АНТИЧОВЕШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е лишен от човечност; античовечен, жесток, антихуманен. <i>Античовешки режим. Античовешка природа.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АНТИШАМБЪР, <i>мн.</i> -бри, след <i>числ.</i> -бъра, <i>м. Архит.</i> Преддверие, антре. <i>Вляво и вдясно от вестибюла помещенията са пе-тоъгълни; в лявото от тях се развива главната стълба, докато дясното служи за антишамбър.</i> М. Бичев, АНВ, 266. <i>Дворецът прилича на крепост; дворът е пълен с гвардейци..; разкошните антишамбри са изпълнени с куртизани.</i> БД, 1909, бр. 3, 2. | + | <b>АНТИШАМБЪР</b>, <i>мн.</i> -бри, след <i>числ.</i> -бъра, <i>м. Архит.</i> Преддверие, антре. <i>Вляво и вдясно от вестибюла помещенията са пе-тоъгълни; в лявото от тях се развива главната стълба, докато дясното служи за антишамбър.</i> М. Бичев, АНВ, 266. <i>Дворецът прилича на крепост; дворът е пълен с гвардейци..; разкошните антишамбри са изпълнени с куртизани.</i> БД, 1909, бр. 3, 2. |
— Фр. antichambre. | — Фр. antichambre. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНТИЮРИДИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е в пълно несъгласие с правните норми. <i>Антиюридическа природа.</i> | + | <b>АНТИЮРИДИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е в пълно несъгласие с правните норми. <i>Антиюридическа природа.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АНТОДА <i>ж. Литер.</i> Лирическа песен, която се изпълнява от втория полухор на античната гръцка комедия. | + | <b>АНТОДА</b> <i>ж. Литер.</i> Лирическа песен, която се изпълнява от втория полухор на античната гръцка комедия. |
— От гр. avx(o8ii. | — От гр. avx(o8ii. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНТОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> антология. <i>Част от тези „малки шедьоври“ събира и издава</i> [Ив. Ст. Анд-рейчин] <i>в антологичния сборник „Цветя от всички полета“.</i> Ив. Богданов, СП, 202. <i>Тези дни се върнах към „Моите песни“ и правих една равносметка, сравнявайки я с антологичната книга на Джагаров.</i> 3. Тасев, КЖ, 39-40. | + | <b>АНТОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> антология. <i>Част от тези „малки шедьоври“ събира и издава</i> [Ив. Ст. Анд-рейчин] <i>в антологичния сборник „Цветя от всички полета“.</i> Ив. Богданов, СП, 202. <i>Тези дни се върнах към „Моите песни“ и правих една равносметка, сравнявайки я с антологичната книга на Джагаров.</i> 3. Тасев, КЖ, 39-40. |
379 | 379 | ||
---- | ---- | ||
| − | АНТИЧНОСТ | + | <b>АНТИЧНОСТ</b> |
---- | ---- | ||
| − | АНТОЛОГИЯ <i>ж. Литер.</i> Сборник от избрани литературни произведения от различни автори или от избрани произведения на един автор. <i>Който не го</i> [Йовков] <i>познаваше, едва ли щеше да заподозре, че тоя плах човек с поглед на елен е автор на „Старопланински легенди“,.. , че той е написал „По жицата“ — разказ, който би красил антологиите в литератури, много по-богати от нашата.</i> Н. Лилиев, СбА-СЕП, 428. <i>Антология на българската поезия. Антология „Септември 1923“. Антология на любовната лирика.</i> | + | <b>АНТОЛОГИЯ</b> <i>ж. Литер.</i> Сборник от избрани литературни произведения от различни автори или от избрани произведения на един автор. <i>Който не го</i> [Йовков] <i>познаваше, едва ли щеше да заподозре, че тоя плах човек с поглед на елен е автор на „Старопланински легенди“,.. , че той е написал „По жицата“ — разказ, който би красил антологиите в литератури, много по-богати от нашата.</i> Н. Лилиев, СбА-СЕП, 428. <i>Антология на българската поезия. Антология „Септември 1923“. Антология на любовната лирика.</i> |
— От гр. avfloXoyia ’събиране на цветове, сборник от малки стихотворения’. | — От гр. avfloXoyia ’събиране на цветове, сборник от малки стихотворения’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНТОНИ`М <i>м. Езикозн.</i> Дума, противоположна по значение на друга дума, напр.: обичам - мразя, близък - далечен, добър - лош, висок - нисък, долу - горе. | + | <b>АНТОНИ`М</b> <i>м. Езикозн.</i> Дума, противоположна по значение на друга дума, напр.: обичам - мразя, близък - далечен, добър - лош, висок - нисък, долу - горе. |
— От гр. dvxi ’против’ + ovojia ’име, название’. | — От гр. dvxi ’против’ + ovojia ’име, название’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНТОНИ`МЕН, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни. <i>Езикозн. Прил. от</i> антоним; антонимичен. <i>Тези думи са свързани в антонимни отношения. Антонимен речник.</i> | + | <b>АНТОНИ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни. <i>Езикозн. Прил. от</i> антоним; антонимичен. <i>Тези думи са свързани в антонимни отношения. Антонимен речник.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АНТОНИ`МИКА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Езикозн.</i> | + | <b>АНТОНИ`МИКА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Езикозн.</i> |
1. Антонимия. // Съвкупност от антонимите в езика. | 1. Антонимия. // Съвкупност от антонимите в езика. | ||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
2. Дял от лексикологията, който изучава антонимите. | 2. Дял от лексикологията, който изучава антонимите. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНТОНИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Езикозн.</i> Антонимен. | + | <b>АНТОНИМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Езикозн.</i> Антонимен. |
---- | ---- | ||
| − | АНТОНИ`МИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Езикозн.</i> Семантична противопоставеност, противоположност на думи или фразеологични единици. | + | <b>АНТОНИ`МИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Езикозн.</i> Семантична противопоставеност, противоположност на думи или фразеологични единици. |
---- | ---- | ||
| − | АНТОНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> В съ-чет.: Антонов огън. <i>Остар.</i> Гангрена. <i>„Еще един ден ако са бе минал, ти щеше да останеш без крак! Веке има и белези от анто-нов огън.“</i> ИГ (превод), 111. | + | <b>АНТОНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> В съ-чет.: Антонов огън. <i>Остар.</i> Гангрена. <i>„Еще един ден ако са бе минал, ти щеше да останеш без крак! Веке има и белези от анто-нов огън.“</i> ИГ (превод), 111. |
---- | ---- | ||
| − | АНТОНОМАЗИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Литер.</i> | + | <b>АНТОНОМАЗИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Литер.</i> |
1. Заменяне името на лице с дума, която в преносен смисъл означава качеството, присъщо на даденото лице, напр.: нечестивият вм. дяволът. | 1. Заменяне името на лице с дума, която в преносен смисъл означава качеството, присъщо на даденото лице, напр.: нечестивият вм. дяволът. | ||
| Ред 63: | Ред 63: | ||
3. Стилна фигура, която описателно означава известно лице, напр.: Създателят на Девета симфония вм. Бетховен; Творецът на „Война и мир“ вм. Лев То л стой; Победителят при Аустерлиц или Победеният при | 3. Стилна фигура, която описателно означава известно лице, напр.: Създателят на Девета симфония вм. Бетховен; Творецът на „Война и мир“ вм. Лев То л стой; Победителят при Аустерлиц или Победеният при | ||
---- | ---- | ||
| − | АНТОНОМАЗИЯ | + | <b>АНТОНОМАЗИЯ</b> |
Версия от 19:44, 4 декември 2012
рователна.. ; пак това антично изящество в чертите и профила на миловидното й лице. Ив. Вазов, Съч. VIII, 118. Колко прекрасно щеше да отива роклята от бледожъл-та коприна на това антично гръцко лице. Д. Димов, Т, 490.
3. Старинен, древен. Мислил съм си за ония антични апотеози, когато хората излизаха срещу изгряващдто слънце, славословеха и пееха химни. И. Йовков, Ж, 1920, 138. Защото в Балкана има един спомен, / има едно име, що вечно живей, / и в нашта история, кат легенда грей, / едно име ново, голямо, антично, /.., що отговор дава и смива срамът, / и на клеветата строшава зъбът. Ив. Вазов, Съч. I, 203.
4. Като същ. античното ср. Всичко характерно за живота и културата на Стара Гърция и Рим, за античността. Но в напредналите страни по-силните личности отрано се сепнаха и с голяма енергия съживиха отново интереса към античното в нашия свят, който бе захванал да съхне и да пустее. Ал. Балабанов, Р, 1927, бр.236, 1.
— От лат. antiquus ’стар, древен’.
АНТИЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Класическата (старогръцка и римска) древност с нейната история и култура. Тази влюбеност в античността обаче е ставала често причина да си съставим идеализиран образ за нея. Г. Михайлов, Т, 1955, кн.11, 8.
2. Изящност и красота, присъщи на произведенията на изобразителното изкуство на старите гърци и римляни. Античност на профила.
АНТИЧОВЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Античовешки; антихуманен. Античо-вечни действия.
АНТИЧОВЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е лишен от човечност; античовечен, жесток, антихуманен. Античовешки режим. Античовешка природа.
АНТИШАМБЪР, мн. -бри, след числ. -бъра, м. Архит. Преддверие, антре. Вляво и вдясно от вестибюла помещенията са пе-тоъгълни; в лявото от тях се развива главната стълба, докато дясното служи за антишамбър. М. Бичев, АНВ, 266. Дворецът прилича на крепост; дворът е пълен с гвардейци..; разкошните антишамбри са изпълнени с куртизани. БД, 1909, бр. 3, 2.
— Фр. antichambre.
АНТИЮРИДИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е в пълно несъгласие с правните норми. Антиюридическа природа.
АНТОДА ж. Литер. Лирическа песен, която се изпълнява от втория полухор на античната гръцка комедия.
— От гр. avx(o8ii.
АНТОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от антология. Част от тези „малки шедьоври“ събира и издава [Ив. Ст. Анд-рейчин] в антологичния сборник „Цветя от всички полета“. Ив. Богданов, СП, 202. Тези дни се върнах към „Моите песни“ и правих една равносметка, сравнявайки я с антологичната книга на Джагаров. 3. Тасев, КЖ, 39-40.
379
АНТИЧНОСТ
АНТОЛОГИЯ ж. Литер. Сборник от избрани литературни произведения от различни автори или от избрани произведения на един автор. Който не го [Йовков] познаваше, едва ли щеше да заподозре, че тоя плах човек с поглед на елен е автор на „Старопланински легенди“,.. , че той е написал „По жицата“ — разказ, който би красил антологиите в литератури, много по-богати от нашата. Н. Лилиев, СбА-СЕП, 428. Антология на българската поезия. Антология „Септември 1923“. Антология на любовната лирика.
— От гр. avfloXoyia ’събиране на цветове, сборник от малки стихотворения’.
АНТОНИ`М м. Езикозн. Дума, противоположна по значение на друга дума, напр.: обичам - мразя, близък - далечен, добър - лош, висок - нисък, долу - горе.
— От гр. dvxi ’против’ + ovojia ’име, название’.
АНТОНИ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Езикозн. Прил. от антоним; антонимичен. Тези думи са свързани в антонимни отношения. Антонимен речник.
АНТОНИ`МИКА, мн. няма, ж. Езикозн.
1. Антонимия. // Съвкупност от антонимите в езика.
2. Дял от лексикологията, който изучава антонимите.
АНТОНИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Антонимен.
АНТОНИ`МИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. Семантична противопоставеност, противоположност на думи или фразеологични единици.
АНТОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съ-чет.: Антонов огън. Остар. Гангрена. „Еще един ден ако са бе минал, ти щеше да останеш без крак! Веке има и белези от анто-нов огън.“ ИГ (превод), 111.
АНТОНОМАЗИЯ, мн. няма, ж. Литер.
1. Заменяне името на лице с дума, която в преносен смисъл означава качеството, присъщо на даденото лице, напр.: нечестивият вм. дяволът.
2. Метафорична употреба на собствено име за означаване на лице, имащо качествата на известния в литературата, историята и др. носител на това име, напр.: Тартюф вм. лицемер, Отело вм. ревнивец, Про-метей вм. богоборец.
3. Стилна фигура, която описателно означава известно лице, напр.: Създателят на Девета симфония вм. Бетховен; Творецът на „Война и мир“ вм. Лев То л стой; Победителят при Аустерлиц или Победеният при
АНТОНОМАЗИЯ
