Page:RBE Tom1.djvu/237

кое е възможно и кое не. Й. Йовков, Разк. I, 116-117. Авторитетна преценка. Авторитетно мнение. Авторитетно изказване. Авторитетна намеса.

3. Който съдържа или изразява авторитет. Авторитетен тон. Авторитетен вид.

АВТОРИТЕТНО. Нареч. от авторитетен. Важно и авторитетно Дочо обясни същността на агитацията, както той я разбираше. Т. Влайков, Пр. I, 105. Неговият голям чин му даваше и правото §а съди за всичко авторитетно и умно. И. Йовков, ПК, 104.

АВТОРИТЕТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отгл. същ. от авторитетен. Хаджи Павел, с една внушителна авторитетност, почва да вади от тефтера си едно по едно всички свои вземания. Т. Влайков, Пр I, 105.

АВТОРКА ж. Жена автор. Силва Мара е авторка на една книга „Афоризми“ и из-дателка на съчиненията на първия си мъж. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 83. Тя бе избрала за „модел“ на своя портрет — самата преподавателка.. С наблюдателността на ученическото., око тя бе уловила характерни черти.., за идеализация.. не би дошло и на ум на малката авторка. Бл. Димитрова, ОтО, 23.

АВТОРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Авторски (в 1 знач.). Будевска уважавала авторо-вия текст и рядко си позволявала някаква незначителна промяна или поправка. Ст. Грудев, ББ, 47. „Хоро“.то на Страшимиров,.., и днес също, както „Септември“ на Гео Милев, дълбоко вълнува читателите. Оживяват чрез силата на авторовия талант ония страшни и кървави „бели нощи“ отпреди 35 години. ОФ, 1958, бр. 4395, 3.

АВТОРОДЕО, мн. -а, ср. Състезание по майсторско управление на автомобили и мотоциклети при трудни пътни условия.

АВТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до автор и е свързан с неговата работа; авторов. Жандов екранизира „Земя“ с рязко изявено авторско виждане, на много места измени на литературния първоизточник, роди свой Еньо. НК, 1958, бр.7, 2. Немирович-Данченко е търсил в авторския текст преди всичко ключа към вярно и дълбоко режисъорско решение. Н. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 12. Авторска коректура. Авторски бележки. Авторски поправки. Авторски контрол. Авторски замисъл. Авторска идея. Авторски хонорар. Авторско възнаграждение. Авторски екземпляри. Авторска изява. Авторски колектив. 2. Който е присъщ, свойствен на автор. Авторско самолюбие. Авторска чувствителност.

О Авторска кола. Печат. Текст от 20 000 авторски знака, предназначен за отпечатване. Авторски знак. Печат. Буква, цифра, препинателен или друг знак, предназначен за отпечатване. Авторско право. 1. Юрид. Съвкупност от правни норми, които уреждат отношения, възникнали във връзка със създаването и използването на произведения на науката, литературата, изкуството. 2. Субективно право, което авторът притежава.

авторитетно

237

АВТОРСТВО, мн. няма, ср. Принадлежност на едно произведение на автора му. Има вече една утвърдена легенда за тоя Г-нов, която му приписва авторството на песните във Веда Словена. Ив. Вазов, Съч. XVI, 76.

АВТОСАЛОН м. 1. Изложение за представяне на най-нови постижения в областта на автомобилостроенето; автоизложение. Франкфуртският автосалон е най-големият и авторитетен в Европа. ДТ, 1999, бр. 262, 30. „Тойота Ярис“ бе представен у нас още през юни по време на Софийския автосалон. Стандарт, 1999, бр. 2532, 22. 2. Място, зала с изложени автомобили за реклама и продажба; автомобилен салон. Той има собствен автосалон и продава автомобили „Хонда“ и „Волво“. ДТ, 1997, бр. 226, 28. Посетих новия автосалон на „Форд“.

АВТОСЕРВИ`З м. Служба, предприятие за ремонт на автомобили.

АВТОСЕРВИ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който е предназначен за извършване на ремонт на автомобили. Автосервизна работилница.

АВТОСЛУЖБА ж. Служба, предприятие за автомобилен транспорт.

АВТОСПИРАЧКА ж. 1. Автомобилна спирачка.

2. Автоматична спирачка.

АВТОСПИ`РКА ж. Определено място по автолиния, където спират автобуси и под.; автобусна спирка.

АВТОСПОРТ, мн. няма, м. Вид моторен спорт с използуване на различни видове автомобили; автомобилен спорт, автомоби-лизъм.

АВТОСТАНЦИЯ ж. Специално обзаведено предприятие или пункт за обслужване на автомобилния транспорт; автомобилна станция.

АВТОСТАРТЕР м. Техн. Автоматичен стартер; пускател.

АВТОСТОП, мн. -ове, след числ. -а, м.

1. Механизъм за автоматично спиране работата на машина, движението на локомотив и др.; автоматична спирачка, автоматичен регулатор.

2. Само ед. Обикн. с предл. на. Безплатно пътуване с автомобилно превозно средство, спирано по пътя от лицето, което желае да пътува, чрез вдигане на ръка. Дойдох си на автостоп. А Автостопът е за предпочитане. А Пътувах на автостоп.

АВТОСТОПАДЖИЙКА ж. Жена, коя

автостопаджийка