Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/283“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
свързано с педал на двигател с вътрешно горене, регулиращо постъпването на гориво в цилиндрите за изменение числото на оборотите в него. | свързано с педал на двигател с вътрешно горене, регулиращо постъпването на гориво в цилиндрите за изменение числото на оборотите в него. | ||
| − | 2. <i>Хим.</i> Вещество, което се прибавя, за да ускори протичането на химична реакция. _От лат. accelero | + | 2. <i>Хим.</i> Вещество, което се прибавя, за да ускори протичането на химична реакция. _От лат. accelero ’ускорявам<sup>4</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | АКСЕСОАР <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Второстепенно, допълнително нещо към главното, което обикн. го допояснява, допълва, украсява. <i>Окото минува от детайлите към общия ефект без никаква мъка. Великолепието на първите е само един аксесоар, една принадлежност на цялото.</i> К. Величков, ПССъч. П1, 71. <i>В тях</i> [стилните похвати] <i>ние виждаме, че устремите на въображението му почти никога не излизат из кръга на малкия свят на селото с целия негов аксесоар</i> | + | <b>АКСЕСОАР</b> <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Второстепенно, допълнително нещо към главното, което обикн. го допояснява, допълва, украсява. <i>Окото минува от детайлите към общия ефект без никаква мъка. Великолепието на първите е само един аксесоар, една принадлежност на цялото.</i> К. Величков, ПССъч. П1, 71. <i>В тях</i> [стилните похвати] <i>ние виждаме, че устремите на въображението му почти никога не излизат из кръга на малкия свят на селото с целия негов аксесоар</i> |
<i>— нивите, полето, гората и стопанството.</i> Б. Ангелов, ЛС, 261. | <i>— нивите, полето, гората и стопанството.</i> Б. Ангелов, ЛС, 261. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
— Фр. accessoire. | — Фр. accessoire. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКСЕСОАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до аксесоар. | + | <b>АКСЕСОАРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до аксесоар. |
---- | ---- | ||
| − | АКСИАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Техн.</i> Който се отнася до ос, принадлежи или е свойствен на ос; осев. <i>Аксиално налягане. Аксиална турбина.</i> | + | <b>АКСИАЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Техн.</i> Който се отнася до ос, принадлежи или е свойствен на ос; осев. <i>Аксиално налягане. Аксиална турбина.</i> |
— От лат. axialis. | — От лат. axialis. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКСИАЛНО. <i>Техн. Нареч. от</i> аксиа-лен. <i>Загряването се извършва., с аксиално постъпваща пара в нагревни тръби.</i> Ас. Генадиев и др., ТЗ, 177. | + | <b>АКСИАЛНО</b>. <i>Техн. Нареч. от</i> аксиа-лен. <i>Загряването се извършва., с аксиално постъпваща пара в нагревни тръби.</i> Ас. Генадиев и др., ТЗ, 177. |
---- | ---- | ||
| − | АКСИОЛОГИЯ <i>ж. Филос.</i> Учение за същността на духовните ценности, като прояви, които не се поддават на научен анализ, | + | <b>АКСИОЛОГИЯ</b> <i>ж. Филос.</i> Учение за същността на духовните ценности, като прояви, които не се поддават на научен анализ, |
— възникнало в края на XIX и началото на XX век. | — възникнало в края на XIX и началото на XX век. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
.гр От гр. а£ш<; ’достоен, ценен’ + Xoyoq ’наука’. | .гр От гр. а£ш<; ’достоен, ценен’ + Xoyoq ’наука’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКСИОМА <i>ж.</i> Изходно положение в шаучна теория, което се приема без доказваме (като недоказуемо в дадената теория) и ^въз основа на което се извеждат логически ^всички нейни други доказателства. <i>В споме-КЩтите работи Архимед използува аксио-кщата, че от две неравни еднородни величини по-голямата превишава по-малката с рвеличина, която, събрана сама със себе си щостатъчен брой пъти, може да стане по-голяма от произволно взета величина от Щьщия вид.</i> Матем., 1967, кн. 2, 2. <i>Математическа аксиома. Геометрична аксиома. И мгазш.</i> Очевидна неоспорима истина, която $не се нуждае от доказателства. <i>Не е ли аксиома това, че знанието е сила?</i> Т. Влайков, Съч. III, 33. | + | <b>АКСИОМА</b> <i>ж.</i> Изходно положение в шаучна теория, което се приема без доказваме (като недоказуемо в дадената теория) и ^въз основа на което се извеждат логически ^всички нейни други доказателства. <i>В споме-КЩтите работи Архимед използува аксио-кщата, че от две неравни еднородни величини по-голямата превишава по-малката с рвеличина, която, събрана сама със себе си щостатъчен брой пъти, може да стане по-голяма от произволно взета величина от Щьщия вид.</i> Матем., 1967, кн. 2, 2. <i>Математическа аксиома. Геометрична аксиома. И мгазш.</i> Очевидна неоспорима истина, която $не се нуждае от доказателства. <i>Не е ли аксиома това, че знанието е сила?</i> Т. Влайков, Съч. III, 33. |
аксесоар | аксесоар | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
— Гр. a^icojia. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме. | — Гр. a^icojia. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКСИОМ АТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който е очевиден, който не се нуждае от доказване; аксиоматически, акси-омен. <i>Ние съвсем определено казваме — минало, настояще, бъдеще. Но ние никога не се замисляме дълбоко какво всъщност означават тия понятия. И не се замисляме, понеже имаме за тях определена твърда представа едва ли не от аксиоматичен характер.</i> П. Вежинов, ЗН, 67. | + | <b>АКСИОМ АТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който е очевиден, който не се нуждае от доказване; аксиоматически, акси-омен. <i>Ние съвсем определено казваме — минало, настояще, бъдеще. Но ние никога не се замисляме дълбоко какво всъщност означават тия понятия. И не се замисляме, понеже имаме за тях определена твърда представа едва ли не от аксиоматичен характер.</i> П. Вежинов, ЗН, 67. |
---- | ---- | ||
| − | АКСИОМАТИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, <i>мн.</i> -ски, <i>прил. Рядко.</i> Аксиоматичен. <i>Аксиома-тическа формулировка.</i> | + | <b>АКСИОМАТИ`ЧЕСКИ</b>, -ска, -ско, <i>мн.</i> -ски, <i>прил. Рядко.</i> Аксиоматичен. <i>Аксиома-тическа формулировка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АКСИОМАТИ`ЧНО. <i>Нареч. от</i> аксиоматичен. | + | <b>АКСИОМАТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> аксиоматичен. |
---- | ---- | ||
| − | АКСИОМЕН, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил.</i> Който се отнася до аксиома; аксиоматичен, аксиоматически. <i>Аксиомна истина.</i> | + | <b>АКСИОМЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил.</i> Който се отнася до аксиома; аксиоматичен, аксиоматически. <i>Аксиомна истина.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АКСОНОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Мат. Прил. от</i> аксонометрия. <i>Проектирането на улиците, площадите и кварталите се извършва освен чрез споменатите ситуационни планове,.., още и чрез макети, аксонометрични чертежи, перспективни скици, рисунки и други такива.</i> К. Груев, ПГ I, 384. <i>Аксонометрични изображения.</i> | + | <b>АКСОНОМЕТРИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Мат. Прил. от</i> аксонометрия. <i>Проектирането на улиците, площадите и кварталите се извършва освен чрез споменатите ситуационни планове,.., още и чрез макети, аксонометрични чертежи, перспективни скици, рисунки и други такива.</i> К. Груев, ПГ I, 384. <i>Аксонометрични изображения.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АКСОНОМЕТРИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мат.</i> Дял от дескриптивната геометрия, който разглежда методите за изобразяване на пространствените фигури върху равнина. | + | <b>АКСОНОМЕТРИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мат.</i> Дял от дескриптивната геометрия, който разглежда методите за изобразяване на пространствените фигури върху равнина. |
— От гр. a£ov ’ос’+ (i6xpov ’измерване’. | — От гр. a£ov ’ос’+ (i6xpov ’измерване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКСИОСВАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Остар. Църк.</i> Провъзгласявам някого за достоен, аксиосвам се страд. | + | <b>АКСИОСВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Остар. Църк.</i> Провъзгласявам някого за достоен, аксиосвам се страд. |
— От гр. а^састо) ’удостоявам’. | — От гр. а^састо) ’удостоявам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКТ, актът, акта, <i>мн.</i> актове и (остар., книж.) акти, след <i>числ.</i> акта, <i>м.</i> 1. Отделна проява на някаква човешка дейност; действие, постъпка, деяние. — <i>По ваше нареждане ние се събрахме.., да сложим основата на най-важния акт в нашата нова отечествена история: създаване на българско задгранично правителство.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 198. <i>Законът е най-важният юридически акт.</i> Мор. пр VIII кл, 72. <i>Аз не вярвам дали тоя ден имаше жива душа в Панагюрище,.., която да не присъствува на тоя тържествен акт</i> [освещаване на Панагюрското знаме]. 3. Стоянов, ЗБВ II, 62. <i>Като разделяме съчувствието и радостта на всичката (цялата) страна по повод на този велик акт, ний считаме обаче за наш дълг да обърнем вниманието на Ваше височество върху същественото противоречие.</i> С. Радев, ССБ I, 403. <i>Патриотичен акт. Дипломатически акт. Терористичен акт. Актове на агресия. Актове на вмешателство. Враждебен акт. Варварски акт. Акт на признателност. Хуманен акт. Акт на добра воля.</i> | + | <b>АКТ</b>, актът, акта, <i>мн.</i> актове и (остар., книж.) акти, след <i>числ.</i> акта, <i>м.</i> 1. Отделна проява на някаква човешка дейност; действие, постъпка, деяние. — <i>По ваше нареждане ние се събрахме.., да сложим основата на най-важния акт в нашата нова отечествена история: създаване на българско задгранично правителство.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 198. <i>Законът е най-важният юридически акт.</i> Мор. пр VIII кл, 72. <i>Аз не вярвам дали тоя ден имаше жива душа в Панагюрище,.., която да не присъствува на тоя тържествен акт</i> [освещаване на Панагюрското знаме]. 3. Стоянов, ЗБВ II, 62. <i>Като разделяме съчувствието и радостта на всичката (цялата) страна по повод на този велик акт, ний считаме обаче за наш дълг да обърнем вниманието на Ваше височество върху същественото противоречие.</i> С. Радев, ССБ I, 403. <i>Патриотичен акт. Дипломатически акт. Терористичен акт. Актове на агресия. Актове на вмешателство. Враждебен акт. Варварски акт. Акт на признателност. Хуманен акт. Акт на добра воля.</i> |
283 | 283 | ||
---- | ---- | ||
| − | АКТ | + | <b>АКТ</b> |
Версия от 18:51, 4 декември 2012
свързано с педал на двигател с вътрешно горене, регулиращо постъпването на гориво в цилиндрите за изменение числото на оборотите в него.
2. Хим. Вещество, което се прибавя, за да ускори протичането на химична реакция. _От лат. accelero ’ускорявам4.
АКСЕСОАР м. 1. Книж. Второстепенно, допълнително нещо към главното, което обикн. го допояснява, допълва, украсява. Окото минува от детайлите към общия ефект без никаква мъка. Великолепието на първите е само един аксесоар, една принадлежност на цялото. К. Величков, ПССъч. П1, 71. В тях [стилните похвати] ние виждаме, че устремите на въображението му почти никога не излизат из кръга на малкия свят на селото с целия негов аксесоар
— нивите, полето, гората и стопанството. Б. Ангелов, ЛС, 261.
2. Театр. Само ед. събир. Всички допълнителни дребни неща като странична подробност в постановката на театрално представление — предмети от бутафориите и реквизита. Гостите си носеха от родината огромни кутии аксесоар — всякакви маски, конфети, серпантини. С. Северняк, ИРЕ, 382.
3. Допълващи вещи към тоалета: обувки, шапка, колан, ръкавици, чанта и др.
— Фр. accessoire.
АКСЕСОАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се отнася до аксесоар.
АКСИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който се отнася до ос, принадлежи или е свойствен на ос; осев. Аксиално налягане. Аксиална турбина.
— От лат. axialis.
АКСИАЛНО. Техн. Нареч. от аксиа-лен. Загряването се извършва., с аксиално постъпваща пара в нагревни тръби. Ас. Генадиев и др., ТЗ, 177.
АКСИОЛОГИЯ ж. Филос. Учение за същността на духовните ценности, като прояви, които не се поддават на научен анализ,
— възникнало в края на XIX и началото на XX век.
.гр От гр. а£ш<; ’достоен, ценен’ + Xoyoq ’наука’.
АКСИОМА ж. Изходно положение в шаучна теория, което се приема без доказваме (като недоказуемо в дадената теория) и ^въз основа на което се извеждат логически ^всички нейни други доказателства. В споме-КЩтите работи Архимед използува аксио-кщата, че от две неравни еднородни величини по-голямата превишава по-малката с рвеличина, която, събрана сама със себе си щостатъчен брой пъти, може да стане по-голяма от произволно взета величина от Щьщия вид. Матем., 1967, кн. 2, 2. Математическа аксиома. Геометрична аксиома. И мгазш. Очевидна неоспорима истина, която $не се нуждае от доказателства. Не е ли аксиома това, че знанието е сила? Т. Влайков, Съч. III, 33.
аксесоар
— Гр. a^icojia. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.
АКСИОМ АТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е очевиден, който не се нуждае от доказване; аксиоматически, акси-омен. Ние съвсем определено казваме — минало, настояще, бъдеще. Но ние никога не се замисляме дълбоко какво всъщност означават тия понятия. И не се замисляме, понеже имаме за тях определена твърда представа едва ли не от аксиоматичен характер. П. Вежинов, ЗН, 67.
АКСИОМАТИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Рядко. Аксиоматичен. Аксиома-тическа формулировка.
АКСИОМАТИ`ЧНО. Нареч. от аксиоматичен.
АКСИОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който се отнася до аксиома; аксиоматичен, аксиоматически. Аксиомна истина.
АКСОНОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Мат. Прил. от аксонометрия. Проектирането на улиците, площадите и кварталите се извършва освен чрез споменатите ситуационни планове,.., още и чрез макети, аксонометрични чертежи, перспективни скици, рисунки и други такива. К. Груев, ПГ I, 384. Аксонометрични изображения.
АКСОНОМЕТРИЯ, мн. няма, ж. Мат. Дял от дескриптивната геометрия, който разглежда методите за изобразяване на пространствените фигури върху равнина.
— От гр. a£ov ’ос’+ (i6xpov ’измерване’.
АКСИОСВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Църк. Провъзгласявам някого за достоен, аксиосвам се страд.
— От гр. а^састо) ’удостоявам’.
АКТ, актът, акта, мн. актове и (остар., книж.) акти, след числ. акта, м. 1. Отделна проява на някаква човешка дейност; действие, постъпка, деяние. — По ваше нареждане ние се събрахме.., да сложим основата на най-важния акт в нашата нова отечествена история: създаване на българско задгранично правителство. Ст. Дичев, ЗС I, 198. Законът е най-важният юридически акт. Мор. пр VIII кл, 72. Аз не вярвам дали тоя ден имаше жива душа в Панагюрище,.., която да не присъствува на тоя тържествен акт [освещаване на Панагюрското знаме]. 3. Стоянов, ЗБВ II, 62. Като разделяме съчувствието и радостта на всичката (цялата) страна по повод на този велик акт, ний считаме обаче за наш дълг да обърнем вниманието на Ваше височество върху същественото противоречие. С. Радев, ССБ I, 403. Патриотичен акт. Дипломатически акт. Терористичен акт. Актове на агресия. Актове на вмешателство. Враждебен акт. Варварски акт. Акт на признателност. Хуманен акт. Акт на добра воля.
283
АКТ
