Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/222“
(поправка на гръцка буква) |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | А`ВИОНАВИГАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който се отнася до управлението на самолет. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>А`ВИОНАВИГАЦИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който се отнася до управлението на самолет. | ||
---- | ---- | ||
| − | А`ВИОНАВИГАЦИЯ <i>ж.</i> Наука, която се занимава с управляването на самолета и с практическите начини за определяне на неговото местонахождение по време на полет. | + | <b>А`ВИОНАВИГАЦИЯ</b> <i>ж.</i> Наука, която се занимава с управляването на самолета и с практическите начини за определяне на неговото местонахождение по време на полет. |
---- | ---- | ||
| − | А`ВИОНОСЕЦ, <i>мн.</i> -сци, <i>м. Рядко.</i> Самолетоносач. | + | <b>А`ВИОНОСЕЦ</b>, <i>мн.</i> -сци, <i>м. Рядко.</i> Самолетоносач. |
---- | ---- | ||
| − | А`ВИОПОДЕЛЕНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> Поделение от въздушните войски. <i>Голяма част от нашите авиоподеления постигат добри успехи в бойната и политическата подготовка и в течение на редица години извършват полетите без аварии.</i> НА, 1959, бр.3426, 1. | + | <b>А`ВИОПОДЕЛЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> Поделение от въздушните войски. <i>Голяма част от нашите авиоподеления постигат добри успехи в бойната и политическата подготовка и в течение на редица години извършват полетите без аварии.</i> НА, 1959, бр.3426, 1. |
---- | ---- | ||
| − | А`ВИОПОЛК, <i>мн.</i> -ове, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Полк от въздушните войски. <i>Със съветска помощ бе формиран легендарният френски авиополк „Нормандия — Неман“.</i> ВН, 1960, бр.2665, 3. | + | <b>А`ВИОПОЛК</b>, <i>мн.</i> -ове, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Полк от въздушните войски. <i>Със съветска помощ бе формиран легендарният френски авиополк „Нормандия — Неман“.</i> ВН, 1960, бр.2665, 3. |
---- | ---- | ||
| − | А`ВИОРАЛИ, мн. -та, ср. Състезание на самолети за постигане на преднина по някакъв маршрут. <i>39 леки самолета взели участие в състезанията по маршрут Лондон — Сидней (Австралия).. Но това авиорали не минало без произшествие.</i> АК, 1971, кн. 1, 28. | + | <b>А`ВИОРАЛИ</b>, мн. -та, ср. Състезание на самолети за постигане на преднина по някакъв маршрут. <i>39 леки самолета взели участие в състезанията по маршрут Лондон — Сидней (Австралия).. Но това авиорали не минало без произшествие.</i> АК, 1971, кн. 1, 28. |
---- | ---- | ||
| − | А`ВИОСАЛО`Н <i>м.</i> Изложение за представяне на най-нови постижения в областта на самолетостроенето. <i>Само за един ден на Берлинския авиосалон бе сключена сделка за колосабната сума от 8 милиарда долара.</i> ДТ, 2000, бр. 159, 8. <i>Авиосалонът в Сингапур е най-престижният в Азия.</i> | + | <b>А`ВИОСАЛО`Н</b> <i>м.</i> Изложение за представяне на най-нови постижения в областта на самолетостроенето. <i>Само за един ден на Берлинския авиосалон бе сключена сделка за колосабната сума от 8 милиарда долара.</i> ДТ, 2000, бр. 159, 8. <i>Авиосалонът в Сингапур е най-престижният в Азия.</i> |
---- | ---- | ||
| − | А`ВИОСЕКСТАНТ <i>м. Спец.</i> Бордов уред, с който се определя мястото на самолета във време на полет. | + | <b>А`ВИОСЕКСТАНТ</b> <i>м. Спец.</i> Бордов уред, с който се определя мястото на самолета във време на полет. |
---- | ---- | ||
| − | А`ВИОСТРОИТЕЛ, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Специалист в областта на авиостроителството. | + | <b>А`ВИОСТРОИТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Специалист в областта на авиостроителството. |
---- | ---- | ||
| − | А`ВИОСТРОИТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който се отнася до авиостроител и до авиостроителство. <i>Авиостроителен завод. .</i> | + | <b>А`ВИОСТРОИТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който се отнася до авиостроител и до авиостроителство. <i>Авиостроителен завод. .</i> |
---- | ---- | ||
| − | А`ВИОСТРОИТЕЛСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Клон от промишлеността, в който се построяват самолети; самолетостроене. | + | <b>А`ВИОСТРОИТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Клон от промишлеността, в който се построяват самолети; самолетостроене. |
---- | ---- | ||
| − | А`ВИОТЕХНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Специалист в областта на авиационната, самолетната техника; авиационен техник. <i>Не изоставаха и авиотехниците и авиомеханиците. Те денонощно работеха по самолетите, за да осигуряват безаварийни полети.</i> НА, 1959, бр. 3426, 2. | + | <b>А`ВИОТЕХНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Специалист в областта на авиационната, самолетната техника; авиационен техник. <i>Не изоставаха и авиотехниците и авиомеханиците. Те денонощно работеха по самолетите, за да осигуряват безаварийни полети.</i> НА, 1959, бр. 3426, 2. |
---- | ---- | ||
| − | А`ВИОТЕХНИКА <i>ж.</i> Авиационна, самолетна техника. | + | <b>А`ВИОТЕХНИКА</b> <i>ж.</i> Авиационна, самолетна техника. |
---- | ---- | ||
| − | А`ВИОТЕХНИЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с авиотехника. <i>Авиотехнически занимания.</i> | + | <b>А`ВИОТЕХНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с авиотехника. <i>Авиотехнически занимания.</i> |
---- | ---- | ||
| − | А`ВИОТРАНСПОРТ <i>м.</i> Само <i>ед.</i> Превозване със самолети на хора, стоки и др. от едно място на друго; въздушен транспорт, аеротранспорт. | + | <b>А`ВИОТРАНСПОРТ</b> <i>м.</i> Само <i>ед.</i> Превозване със самолети на хора, стоки и др. от едно място на друго; въздушен транспорт, аеротранспорт. |
---- | ---- | ||
| − | А`ВИОТРАНСПОРТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до авиотранспорт; аеротранспортен. <i>Авиотранспортна компания.</i> | + | <b>А`ВИОТРАНСПОРТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до авиотранспорт; аеротранспортен. <i>Авиотранспортна компания.</i> |
---- | ---- | ||
| − | А`ВИОХОРИЗОНТ <i>м. Авиац.</i> Авиационен бордов уред, който показва на летеца положението на самолета спрямо хоризонта по време на полет. | + | <b>А`ВИОХОРИЗОНТ</b> <i>м. Авиац.</i> Авиационен бордов уред, който показва на летеца положението на самолета спрямо хоризонта по време на полет. |
---- | ---- | ||
| − | АВИ`СТА <i>ж. Банк.</i> 1. Полица, която трябва да се изплати при предявяване. | + | <b>АВИ`СТА</b> <i>ж. Банк.</i> 1. Полица, която трябва да се изплати при предявяване. |
2. Надпис върху такава полица, с който се удостоверява, че тя трябва да бъде изплатена при предявяване. | 2. Надпис върху такава полица, с който се удостоверява, че тя трябва да бъде изплатена при предявяване. | ||
— Ит. avista ’при виждане, при представяне’. | — Ит. avista ’при виждане, при представяне’. | ||
---- | ---- | ||
| − | А`ВИТАМИНОЗА <i>ж. Мед.</i> Заболяване, причинено от продължително непълноценно хранене, при което съответните витамини липсват или са в недостатъчно количество. <i>Отсъствието на тези нищожни количества [витамини] в храната води до тежко страдание на организма, наречено авитаминоза.</i> НТМ, 1961, кн.4, 24. <i>След всичко отбелязано дотук не е чудно защо в миналото болестите на мизерията.. се ширеха, .., а сред децата и възрастните в редица райони на България се наблюдаваха авитаминози, рахит, дистрофии.</i> Л. Петров и др., БНК, 7. | + | <b>А`ВИТАМИНОЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Заболяване, причинено от продължително непълноценно хранене, при което съответните витамини липсват или са в недостатъчно количество. <i>Отсъствието на тези нищожни количества [витамини] в храната води до тежко страдание на организма, наречено авитаминоза.</i> НТМ, 1961, кн.4, 24. <i>След всичко отбелязано дотук не е чудно защо в миналото болестите на мизерията.. се ширеха, .., а сред децата и възрастните в редица райони на България се наблюдаваха авитаминози, рахит, дистрофии.</i> Л. Петров и др., БНК, 7. |
— От гр. + лат. | — От гр. + лат. | ||
---- | ---- | ||
| − | А`ВИТАМИНОЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>Мед. Прил. от</i> авитаминоза. <i>И понеже витамините се разрушават от варене, сушене, печене на хранителните продукти, то тука се крие причината за авитаминозните страдания</i> [берибери, пролетна умора и др.]. ПН, 1934, кн. 3, 37. <i>Авитаминозно заболяване.</i> | + | <b>А`ВИТАМИНОЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>Мед. Прил. от</i> авитаминоза. <i>И понеже витамините се разрушават от варене, сушене, печене на хранителните продукти, то тука се крие причината за авитаминозните страдания</i> [берибери, пролетна умора и др.]. ПН, 1934, кн. 3, 37. <i>Авитаминозно заболяване.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АВЛИ` <i>мн., ед.</i> (рядко) авла` <i>ж. Диал.</i> Палати. <i>Из думите на Теофана са види, че българете са наричале авли само царските палати.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 117. | + | <b>АВЛИ`</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) авла` <i>ж. Диал.</i> Палати. <i>Из думите на Теофана са види, че българете са наричале авли само царските палати.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 117. |
— От гр. ἀυλή | — От гр. ἀυλή | ||
---- | ---- | ||
| − | АВЛИ`ГА <i>ж.</i> Прелетна пойна птица с жълти пера от разреда врабчови, мъжката има черни крила и опашка, а женската е пъстра отпред на гърдите. Oriolus galbula. <i>Най-отпред летяха скорците, след тях кукувиците, славейчетата и лястовичките, а най-подире авлигите.</i> П. Бобев, ЗП, 12. <i>Аз се прицелвах в предметите из къщи и в градината, дебнех ятата скворци, .. , златните авлиги.</i> Ем. Станев, ЯГ, 5. <i>Ще бъда обвързан в железни и хладни вериги, / ще бъда подхвърлен в тъмите на мрачен затвор, / но пак ще ми пеят разбудени, волни авлиги.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр., 74. <i>Запяла, Боже, запяла / голяма птица авлига.</i> Нар. пес., СбВСт, 549. | + | <b>АВЛИ`ГА</b> <i>ж.</i> Прелетна пойна птица с жълти пера от разреда врабчови, мъжката има черни крила и опашка, а женската е пъстра отпред на гърдите. Oriolus galbula. <i>Най-отпред летяха скорците, след тях кукувиците, славейчетата и лястовичките, а най-подире авлигите.</i> П. Бобев, ЗП, 12. <i>Аз се прицелвах в предметите из къщи и в градината, дебнех ятата скворци, .. , златните авлиги.</i> Ем. Станев, ЯГ, 5. <i>Ще бъда обвързан в железни и хладни вериги, / ще бъда подхвърлен в тъмите на мрачен затвор, / но пак ще ми пеят разбудени, волни авлиги.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр., 74. <i>Запяла, Боже, запяла / голяма птица авлига.</i> Нар. пес., СбВСт, 549. |
---- | ---- | ||
| − | АВЛИ`ГИН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> авлига. <i>Последни са дошли [авлигите] — подир</i> | + | <b>АВЛИ`ГИН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> авлига. <i>Последни са дошли [авлигите] — подир</i> |
Версия от 18:16, 4 декември 2012
А`ВИОНАВИГАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до управлението на самолет.
А`ВИОНАВИГАЦИЯ ж. Наука, която се занимава с управляването на самолета и с практическите начини за определяне на неговото местонахождение по време на полет.
А`ВИОНОСЕЦ, мн. -сци, м. Рядко. Самолетоносач.
А`ВИОПОДЕЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Поделение от въздушните войски. Голяма част от нашите авиоподеления постигат добри успехи в бойната и политическата подготовка и в течение на редица години извършват полетите без аварии. НА, 1959, бр.3426, 1.
А`ВИОПОЛК, мн. -ове, след числ. -ка, м. Полк от въздушните войски. Със съветска помощ бе формиран легендарният френски авиополк „Нормандия — Неман“. ВН, 1960, бр.2665, 3.
А`ВИОРАЛИ, мн. -та, ср. Състезание на самолети за постигане на преднина по някакъв маршрут. 39 леки самолета взели участие в състезанията по маршрут Лондон — Сидней (Австралия).. Но това авиорали не минало без произшествие. АК, 1971, кн. 1, 28.
А`ВИОСАЛО`Н м. Изложение за представяне на най-нови постижения в областта на самолетостроенето. Само за един ден на Берлинския авиосалон бе сключена сделка за колосабната сума от 8 милиарда долара. ДТ, 2000, бр. 159, 8. Авиосалонът в Сингапур е най-престижният в Азия.
А`ВИОСЕКСТАНТ м. Спец. Бордов уред, с който се определя мястото на самолета във време на полет.
А`ВИОСТРОИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Специалист в областта на авиостроителството.
А`ВИОСТРОИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до авиостроител и до авиостроителство. Авиостроителен завод. .
А`ВИОСТРОИТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Клон от промишлеността, в който се построяват самолети; самолетостроене.
А`ВИОТЕХНИК, мн. -ци, м. Специалист в областта на авиационната, самолетната техника; авиационен техник. Не изоставаха и авиотехниците и авиомеханиците. Те денонощно работеха по самолетите, за да осигуряват безаварийни полети. НА, 1959, бр. 3426, 2.
А`ВИОТЕХНИКА ж. Авиационна, самолетна техника.
А`ВИОТЕХНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с авиотехника. Авиотехнически занимания.
А`ВИОТРАНСПОРТ м. Само ед. Превозване със самолети на хора, стоки и др. от едно място на друго; въздушен транспорт, аеротранспорт.
А`ВИОТРАНСПОРТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до авиотранспорт; аеротранспортен. Авиотранспортна компания.
А`ВИОХОРИЗОНТ м. Авиац. Авиационен бордов уред, който показва на летеца положението на самолета спрямо хоризонта по време на полет.
АВИ`СТА ж. Банк. 1. Полица, която трябва да се изплати при предявяване. 2. Надпис върху такава полица, с който се удостоверява, че тя трябва да бъде изплатена при предявяване.
— Ит. avista ’при виждане, при представяне’.
А`ВИТАМИНОЗА ж. Мед. Заболяване, причинено от продължително непълноценно хранене, при което съответните витамини липсват или са в недостатъчно количество. Отсъствието на тези нищожни количества [витамини] в храната води до тежко страдание на организма, наречено авитаминоза. НТМ, 1961, кн.4, 24. След всичко отбелязано дотук не е чудно защо в миналото болестите на мизерията.. се ширеха, .., а сред децата и възрастните в редица райони на България се наблюдаваха авитаминози, рахит, дистрофии. Л. Петров и др., БНК, 7.
— От гр. + лат.
А`ВИТАМИНОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, Мед. Прил. от авитаминоза. И понеже витамините се разрушават от варене, сушене, печене на хранителните продукти, то тука се крие причината за авитаминозните страдания [берибери, пролетна умора и др.]. ПН, 1934, кн. 3, 37. Авитаминозно заболяване.
АВЛИ` мн., ед. (рядко) авла` ж. Диал. Палати. Из думите на Теофана са види, че българете са наричале авли само царските палати. Хр. Ботев, Съч., 1929, 117.
— От гр. ἀυλή
АВЛИ`ГА ж. Прелетна пойна птица с жълти пера от разреда врабчови, мъжката има черни крила и опашка, а женската е пъстра отпред на гърдите. Oriolus galbula. Най-отпред летяха скорците, след тях кукувиците, славейчетата и лястовичките, а най-подире авлигите. П. Бобев, ЗП, 12. Аз се прицелвах в предметите из къщи и в градината, дебнех ятата скворци, .. , златните авлиги. Ем. Станев, ЯГ, 5. Ще бъда обвързан в железни и хладни вериги, / ще бъда подхвърлен в тъмите на мрачен затвор, / но пак ще ми пеят разбудени, волни авлиги. Хр. Ясенов, Събр. пр., 74. Запяла, Боже, запяла / голяма птица авлига. Нар. пес., СбВСт, 549.
АВЛИ`ГИН, -а, -о, мн. -и. Прил. от авлига. Последни са дошли [авлигите] — подир
