Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/199“
м |
(→Проблематична) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проблематична | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | част или към всяко изречение и ударен а` | |
... а). | ... а). | ||
| − | 1. Свързва еднакви части на изречение или еднородни прости изречения в едно сложно при изреждане на последователно извършвани действия или противоположни | + | 1. Свързва еднакви части на изречение или еднородни прости изречения в едно сложно при изреждане на последователно извършвани действия или противоположни възможности; бе... бе, бре... бре, ту... ту. <i>А` внезапен пожар да избухне, а` нощем пушка да гръмне, а в тъмнина някой да извика изотзад дръжте го!“ — .. , клетото сърце на Мойше би изстинало моментално.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 226. <i>— Не вървиш, ами хвърчиш. Видях те, че придрасна покрай ишлика и а` тук да те стигна, а` там...</i> Ил. Волен, БХ, 45. <i>— Питай кого щеш, години не съм слизал от Котел. А` днес, а` утре. Минават дните.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 26. <i>А` това било, а` онова, отрупани с работа, не усетихме как измина цял месец.</i> |
| − | 2. Свързва еднакви части на изречения при посочване на последователно сменящи се действия или възможности, когато се означава неизбежно следствие от условие или действие, посочено в предходното изречение. | + | 2. Свързва еднакви части на изречения при посочване на последователно сменящи се действия или възможности, когато се означава неизбежно следствие от условие или действие, посочено в предходното изречение. <i>— Я не се обръщай! — изкрещя му</i> [на Алипи] <i>зверски Пано, като измъкна в същия миг и цяло едно оръдие из кобура си. Внимавай! А` се обърнеш още веднъж, а` ти светих маслото!</i> Д. Калфов, Избр. разк., 54. <i>— Е, бай Глиго, те ти вакуираната</i> [евакуираната] <i>булка. Па да не налиташ, ей, че мъжо й е моряк, а` подуши нещо, а` те закла!</i> В. Андреев, ПР, 57. — <i>Сираците денес избягаха у града с една каруца от Смърчин. Иди ги дири у града сеги .. багажа им няма да дам, че са ми платили, сиротите. А` пипнеш нещо, а` те съсекох, така да знаеш — пък или ти, или аз.</i> П. Здравков, НД, 247-248. <i>Мама здраво държеше резето да не би случайно да падне от нашите неразумни движения. А` се отвори вратата, а` се свърши с нас! Щяхме да издъхнем, преди още да се срещнем с крадеца!</i> К. Калчев, ПИЖ, 18. |
| − | + | V. С други съюзи: а па {{?|дума с разредени букви}}(диал.), а пък {{?|дума с разредени букви}}(то), а то{{?|дума с разредени букви}}, а че{{?|дума с разредени букви}} за засилване на значенията му. — <i>Ратайче съм. Случих добър човек. Втора година ме храни, а пък аз му паса овцете.</i> А. Каралийчев, ТР, 191. <i>Дано ми найдат</i> [братята] <i>пушката, / пушката, майко, сабята, / и дето срещнат душманин / със куршум да го поздравят, / а пък със сабя помилват.</i> Хр. Ботев, Съч., 6. <i>— Божкем са те пратили да ни помагаш, а то — само дето ни мътиш водата.</i> А. Гуляшки, ЗР, 231. <i>— Бай Коста — .., — щях да те питам за портретчето: не е ли, аджеба, у вас? — А че, Ангеле, аз снощи ти го дадох. Хубаво помня.</i> М. Кремен, СС, 16. <i>— Това ли ви е яденето? — А че какво? — учуди се искрено и дълбоко бай Пантелей. — Качамак лошо ли е?</i> П. Вежинов, НС, 186. <i>— Даскало жив, Радо! Я нали ти казах, че църната оная не знаеше, а па бъбреше за даскало?...</i> Ив. {{попр|добавен интервал}}Вазов, Съч. XXIII, 202. | |
| − | + | А<sup>3</sup> <i>частица</i> (с ударение). <i>Разг.</i> 1. (Понякога удължено а а или удвоено а-а). За подкана към отговор; хайде, ха. <i>— А, какво ще кажеш — подхвана той</i> [Стоян] <i>разговор, като седнаха да обяд{{попр|пропусната буква д}}ват, и изложи пред жена си целия си план.</i> Д. Талев, ЖС, 96. <i>— Бай Илия е малко глупавичък .. — Големи приказки приказваш, Димо! — обади се Илиев роднина. — Я мълчи там! Аз и по-големи мога да кажа. — А, кажи ги, че да те видя, колко тежиш!</i> К. Петканов, МЗК, 281-282. <i>— За къде така, аа? — попита ханджият.</i> Ив. Вазов, Съч., XXII, 171. <i>Не усети кога пред него изтупа Костадинчо, най-малкият му син. — Татьо... а, татьо... Такова... пък чичо Димитър пита тука ли си... </i> Г. Караславов, Избр. {{попр|добавен интервал}}съч. I, 182. <i>— Питам ви аз, какво търсите у хорските къщи, а? — Бе ти да не ни мислиш за хайдуци — разсърди се Иван.</i> И. Йовков, ПГ, 23. | |
| − | + | • В съчет. абе. {{?|дума с разредени букви}}<i>А бе я ми кажи, как ги познавате вий, коя е такваз, коя не е?</i> А. Константинов, БГ, 12. | |
| − | <i> | + | 2. <i>Разг.</i> (Понякога удължено а а) за подбуда, подкана към действие; хайде, ха. <i>— Ех, а доиграйте си, дяца! — додаде стрина Илчовица.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 186. <i>Лисицата кога видяла, че замръзнала добре опашката на влъкът{{?|възможна грешка}}, рекла: а, сега, кумче, тегли!</i> Христом. ВВ I, 29. <i>Застанахме прави и изпървом се срамувахме да викаме .. Сетне почвах да подвиквам по-силно. — Аа, кошници...</i> Кр. Григоров, ОНУ, 91. <i>— Дренки, а дренки, а! Дренки за кълчища продавам!</i> Елин Пелин, Съч. II, 166. |
| − | |||
| − | |||
| + | 3. За запитване: а) <i>Простонар.</i> При неясно схванати или недочути думи (понякога удължено а а); какво, що? <i>— Дядо Корчане, .. — нашите момичета зле са се умълчали, не пеят вече .. — А? Какво каеш, Дъбак?</i> Елин Пелин, Съч. I, 166. Руса: <i>Една госпожа... Ангелиева...</i> Хаджиев: <i>А... а?... Г-жа Ангелиева?</i> Ст. Костов, Избр. тв., 340-341. <i>— Ей, бягай, бягай, че зло те чака! Той се ухили. — А? Що рекохте, молим? Нещо слабо се чува. И намигна лукаво.</i> П. Бобев, ГЕ, 160. <i>Тинчо се приближи и побутна Николай по рамото. — Аз си отивам. Николай не отвърна. — Отивам си — повтори му Тинчо. — А? — повдигна глава Николай. — Отиваш си?</i> П. Проданов, С, 59. <i>— Попаденията са точни, господин помощник. — Поздравявам ви с успеха! — Аа? Заповядайте! Не чух...</i> Ив. Мартинов, ДТ, 257. б) <i>Разг.</i> При очакване на отговор, обикн. утвърдителен. <i>— Бабо, ами ти любила ли си на младини .. А, бабо?</i> Ц. Церковски, ТЗ, 15. <i>Когато наближих часовоя, той измърмори: — Ти ли си, докторе? Кучешко време, а?</i> П. Вежинов, НС, 25. <i>— Дето се казва, живеем на дългосрочен кредит. Ще дойде време и ние да забогатеем, а? — обръщаше се той към Раденко.</i> Кр. Григоров, Р, 16. <i>Докато ви слушах, все си мислех: не е толкова лошо да си интелигентен, а?</i> Ем. Манов, БГ, 214. <i>Виждал съм те хее, още като хлапе. Загуби</i> | ||
Версия от 14:26, 4 декември 2012
част или към всяко изречение и ударен а`
... а).
1. Свързва еднакви части на изречение или еднородни прости изречения в едно сложно при изреждане на последователно извършвани действия или противоположни възможности; бе... бе, бре... бре, ту... ту. А` внезапен пожар да избухне, а` нощем пушка да гръмне, а в тъмнина някой да извика изотзад дръжте го!“ — .. , клетото сърце на Мойше би изстинало моментално. Ал. Константинов, Съч. I, 226. — Не вървиш, ами хвърчиш. Видях те, че придрасна покрай ишлика и а` тук да те стигна, а` там... Ил. Волен, БХ, 45. — Питай кого щеш, години не съм слизал от Котел. А` днес, а` утре. Минават дните. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 26. А` това било, а` онова, отрупани с работа, не усетихме как измина цял месец.
2. Свързва еднакви части на изречения при посочване на последователно сменящи се действия или възможности, когато се означава неизбежно следствие от условие или действие, посочено в предходното изречение. — Я не се обръщай! — изкрещя му [на Алипи] зверски Пано, като измъкна в същия миг и цяло едно оръдие из кобура си. Внимавай! А` се обърнеш още веднъж, а` ти светих маслото! Д. Калфов, Избр. разк., 54. — Е, бай Глиго, те ти вакуираната [евакуираната] булка. Па да не налиташ, ей, че мъжо й е моряк, а` подуши нещо, а` те закла! В. Андреев, ПР, 57. — Сираците денес избягаха у града с една каруца от Смърчин. Иди ги дири у града сеги .. багажа им няма да дам, че са ми платили, сиротите. А` пипнеш нещо, а` те съсекох, така да знаеш — пък или ти, или аз. П. Здравков, НД, 247-248. Мама здраво държеше резето да не би случайно да падне от нашите неразумни движения. А` се отвори вратата, а` се свърши с нас! Щяхме да издъхнем, преди още да се срещнем с крадеца! К. Калчев, ПИЖ, 18.
V. С други съюзи: а па ???(диал.), а пък ???(то), а то???, а че??? за засилване на значенията му. — Ратайче съм. Случих добър човек. Втора година ме храни, а пък аз му паса овцете. А. Каралийчев, ТР, 191. Дано ми найдат [братята] пушката, / пушката, майко, сабята, / и дето срещнат душманин / със куршум да го поздравят, / а пък със сабя помилват. Хр. Ботев, Съч., 6. — Божкем са те пратили да ни помагаш, а то — само дето ни мътиш водата. А. Гуляшки, ЗР, 231. — Бай Коста — .., — щях да те питам за портретчето: не е ли, аджеба, у вас? — А че, Ангеле, аз снощи ти го дадох. Хубаво помня. М. Кремен, СС, 16. — Това ли ви е яденето? — А че какво? — учуди се искрено и дълбоко бай Пантелей. — Качамак лошо ли е? П. Вежинов, НС, 186. — Даскало жив, Радо! Я нали ти казах, че църната оная не знаеше, а па бъбреше за даскало?... Ив. *Вазов, Съч. XXIII, 202.
А3 частица (с ударение). Разг. 1. (Понякога удължено а а или удвоено а-а). За подкана към отговор; хайде, ха. — А, какво ще кажеш — подхвана той [Стоян] разговор, като седнаха да обяд*ват, и изложи пред жена си целия си план. Д. Талев, ЖС, 96. — Бай Илия е малко глупавичък .. — Големи приказки приказваш, Димо! — обади се Илиев роднина. — Я мълчи там! Аз и по-големи мога да кажа. — А, кажи ги, че да те видя, колко тежиш! К. Петканов, МЗК, 281-282. — За къде така, аа? — попита ханджият. Ив. Вазов, Съч., XXII, 171. Не усети кога пред него изтупа Костадинчо, най-малкият му син. — Татьо... а, татьо... Такова... пък чичо Димитър пита тука ли си... Г. Караславов, Избр. *съч. I, 182. — Питам ви аз, какво търсите у хорските къщи, а? — Бе ти да не ни мислиш за хайдуци — разсърди се Иван. И. Йовков, ПГ, 23.
• В съчет. абе. ???А бе я ми кажи, как ги познавате вий, коя е такваз, коя не е? А. Константинов, БГ, 12.
2. Разг. (Понякога удължено а а) за подбуда, подкана към действие; хайде, ха. — Ех, а доиграйте си, дяца! — додаде стрина Илчовица. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 186. Лисицата кога видяла, че замръзнала добре опашката на влъкът???, рекла: а, сега, кумче, тегли! Христом. ВВ I, 29. Застанахме прави и изпървом се срамувахме да викаме .. Сетне почвах да подвиквам по-силно. — Аа, кошници... Кр. Григоров, ОНУ, 91. — Дренки, а дренки, а! Дренки за кълчища продавам! Елин Пелин, Съч. II, 166.
3. За запитване: а) Простонар. При неясно схванати или недочути думи (понякога удължено а а); какво, що? — Дядо Корчане, .. — нашите момичета зле са се умълчали, не пеят вече .. — А? Какво каеш, Дъбак? Елин Пелин, Съч. I, 166. Руса: Една госпожа... Ангелиева... Хаджиев: А... а?... Г-жа Ангелиева? Ст. Костов, Избр. тв., 340-341. — Ей, бягай, бягай, че зло те чака! Той се ухили. — А? Що рекохте, молим? Нещо слабо се чува. И намигна лукаво. П. Бобев, ГЕ, 160. Тинчо се приближи и побутна Николай по рамото. — Аз си отивам. Николай не отвърна. — Отивам си — повтори му Тинчо. — А? — повдигна глава Николай. — Отиваш си? П. Проданов, С, 59. — Попаденията са точни, господин помощник. — Поздравявам ви с успеха! — Аа? Заповядайте! Не чух... Ив. Мартинов, ДТ, 257. б) Разг. При очакване на отговор, обикн. утвърдителен. — Бабо, ами ти любила ли си на младини .. А, бабо? Ц. Церковски, ТЗ, 15. Когато наближих часовоя, той измърмори: — Ти ли си, докторе? Кучешко време, а? П. Вежинов, НС, 25. — Дето се казва, живеем на дългосрочен кредит. Ще дойде време и ние да забогатеем, а? — обръщаше се той към Раденко. Кр. Григоров, Р, 16. Докато ви слушах, все си мислех: не е толкова лошо да си интелигентен, а? Ем. Манов, БГ, 214. Виждал съм те хее, още като хлапе. Загуби
