Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/17“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Неблокови заглавия с разредка.)
(Одобрена: с корекции)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Проверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
{{+}}
 
{{+}}
<b>VI. Думи и устойчиви словосъчетания, свързани с историята на народите.</b> а) От историческите термини (историзми) се включват тези, които са важни за българската или общата история — <i>владичина, десятък, димнина, ага, васал, болярин, отроци, парици, ареопаг, демос, патриций</i> и др., както и думи от живота и историята на стари народи и племена, свързани с нашето историческо минало: <i>авари, боил, хан, каган, викинги, кръстоносец</i>. б) Думи и сложни названия, свързани с митологията или с библейски или евангелски разкази, като: <i>горгона, геена, стълпник, ахилесова пета, второ пришествие</i> и др. Те се включват с оглед на разпространението им в литературата.
+
<b>VI. Думи и устойчиви словосъчетания, свързани с историята на народите.</b> а) От историческите термини (историзми) се включват тези, които са важни за българската или общата история — <i>владичина</i>, <i>десятък</i>, <i>димнина</i>, <i>ага</i>, <i>васал</i>, <i>болярин</i>, <i>отроци</i>, <i>парици</i>, <i>ареопаг</i>, <i>демос</i>, <i>патриций</i> и др., както и думи от живота и историята на стари народи и племена, свързани с нашето историческо минало: <i>авари</i>, <i>боил</i>, <i>хан</i>, <i>каган</i>, <i>викинги</i>, <i>кръстоносец</i>. б) Думи и сложни названия, свързани с митологията или с библейски или евангелски разкази, като: <i>горгона</i>, <i>геена</i>, <i>стълпник</i>, <i>ахилесова пета</i>, <i>второ пришествие</i> и др. Те се включват с оглед на разпространението им в литературата.
  
<b>VII. Църковнославянизми.</b> По-голямата част от тази лексика са старобългарски думи, преминали във възрожденския език чрез църковно-славянската книжнина, възобновеното богослужение на български език и преводи от руски. Някои думи са с порусена форма. В Речника се дават само тези църковнославянизми, които са играли роля в изграждането на новобългарския книжовен език и са регистрирани във възрожденската ни литература: а) Думи, срещани в значителни произведения от книжнината на Възраждането, сполучливо заменяни още тогава със съвременни думи, като: <i>крати — пъти, отвергли се — отрекли се.</i> б) Думи, употребявани от възрожденски писатели и от писатели от по-късно време за стилистично оцветяване: <i>велеречие, конец, погубление, обручение, тат.</i>
+
<b>VII. Църковнославянизми.</b> По-голямата част от тази лексика са старобългарски думи, преминали във възрожденския език чрез църковнославянската книжнина, възобновеното богослужение на български език и преводи от руски. Някои думи са с порусена форма. В Речника се дават само тези църковнославянизми, които са играли роля в изграждането на новобългарския книжовен език и са регистрирани във възрожденската ни литература: а) Думи, срещани в значителни произведения от книжнината на Възраждането, сполучливо заменяни още тогава със съвременни думи, като: <i>крати — пъти</i>, <i>отвергли се — отрекли се</i>. б) Думи, употребявани от възрожденски писатели и от писатели от по-късно време за стилистично оцветяване: <i>велеречие</i>, <i>конец</i>, <i>погубление</i>, <i>обручение</i>, <i>тат.</i>
  
<b>VIII.</b> Включени са и термини от християнската и някои други религии, като <i>ангел, амин, епископ, конфирмация, кюре, просфора, парастас, будизъм</i> и др.
+
<b>VIII.</b> Включени са и термини от християнската и някои други религии, като <i>ангел</i>, <i>амин</i>, <i>епископ</i>, <i>конфирмация</i>, <i>кюре</i>, <i>просфора</i>, <i>парастас</i>, <i>будизъм</i> и др.
  
<b>IX. Чужди думи.</b> От навлезлите в езика ни думи от различни езици в резултат на културно и икономическо общуване, свързани с една или друга страна на живота, в Речника на българския език се включват главно тези, които се употребяват в нашия съвременен книжовен език или в книжнината на Възраждането, като: <i>актьор, аванс, ария, амброзия, аеробика, аерозол, вакханалия, плебей, патриций, форум, атаман, казак, лагер, мандарин, самурай, тореадор, базилика, банка, бойкот, боди, брифинг, клир, абат, епископ, конфирмация, олтар, университет, студент, доктор, музика, мезонет, футбол</i> и др.
+
<b>IX. Чужди думи.</b> От навлезлите в езика ни думи от различни езици в резултат на културно и икономическо общуване, свързани с една или друга страна на живота, в Речника на българския език се включват главно тези, които се употребяват в нашия съвременен книжовен език или в книжнината на Възраждането, като: <i>актьор</i>, <i>аванс</i>, <i>ария</i>, <i>амброзия</i>, <i>аеробика</i>, <i>аерозол</i>, <i>вакханалия</i>, <i>плебей</i>, <i>патриций</i>, <i>форум</i>, <i>атаман</i>, <i>казак</i>, <i>лагер</i>, <i>мандарин</i>, <i>самурай</i>, <i>тореадор</i>, <i>базилика</i>, <i>банка</i>, <i>бойкот</i>, <i>боди</i>, <i>брифинг</i>, <i>клир</i>, <i>абат</i>, <i>епископ</i>, <i>конфирмация</i>, <i>олтар</i>, <i>университет</i>, <i>студент</i>, <i>доктор</i>, <i>музика</i>, <i>мезонет</i>, <i>футбол</i> и др.
  
1. Включва се значителното богатство от заемки от различни европейски и други езици, като латински (<i>клас, лекция, информация, фурна),</i> френски (<i>абажур, сеанс, силует</i> и т.н.), италиански (<i>арматура, валута, сардела, ферма),</i> немски (<i>анцуг, винтяга, шлагер</i> и др.), английски <i>(мач, спринт, лорд, офсет, тролей, офис</i> и т.н.) и други езици <i>(гулаш, кастанети, джунгла, ски</i>), международни думи. Особено много английски заемки с международен характер навлизат в българския език в последното десетилетие. В новото издание са поместени най-утвърдените от тях, значителна част от които са термини от по-нови клонове на науката, техниката, информатиката, политическия и културния живот (<i>бестселър, лидер, имиджмейкър, дизайн, интернет, файл, принтер, маптоп, клип, хит</i> и под.).
+
1. Включва се значителното богатство от заемки от различни европейски и други езици, като <b>латински</b> (<i>клас</i>, <i>лекция</i>, <i>информация</i>, <i>фурна</i>), <b>френски</b> (<i>абажур</i>, <i>сеанс</i>, <i>силует</i> и т.н.), <b>италиански</b> (<i>арматура</i>, <i>валута</i>, <i>сардела</i>, <i>ферма</i>), <b>немски</b> (<i>анцуг</i>, <i>винтяга</i>, <i>шлагер</i> и др.), <b>английски</b> <i>(мач</i>, <i>спринт</i>, <i>лорд</i>, <i>офсет</i>, <i>тролей</i>, <i>офис</i> и т.н.) и други езици <i>(гулаш</i>, <i>кастанети</i>, <i>джунгла</i>, <i>ски</i>), международни думи. Особено много английски заемки с международен характер навлизат в българския език в последното десетилетие. В новото издание са поместени най-утвърдените от тях, значителна част от които са термини от по-нови клонове на науката, техниката, информатиката, политическия и културния живот (<i>бестселър</i>, <i>лидер</i>, <i>имиджмейкър</i>, <i>дизайн</i>, <i>интернет</i>, <i>файл</i>, <i>принтер</i>, <i>лаптоп</i>{{попр|„лаптоп“ вместо „маптоп“}}, <i>клип</i>, <i>хит</i> и под.).

Текуща версия към 16:25, 2 декември 2012

Корекцията на страницата е одобрена


VI. Думи и устойчиви словосъчетания, свързани с историята на народите. а) От историческите термини (историзми) се включват тези, които са важни за българската или общата история — владичина, десятък, димнина, ага, васал, болярин, отроци, парици, ареопаг, демос, патриций и др., както и думи от живота и историята на стари народи и племена, свързани с нашето историческо минало: авари, боил, хан, каган, викинги, кръстоносец. б) Думи и сложни названия, свързани с митологията или с библейски или евангелски разкази, като: горгона, геена, стълпник, ахилесова пета, второ пришествие и др. Те се включват с оглед на разпространението им в литературата.

VII. Църковнославянизми. По-голямата част от тази лексика са старобългарски думи, преминали във възрожденския език чрез църковнославянската книжнина, възобновеното богослужение на български език и преводи от руски. Някои думи са с порусена форма. В Речника се дават само тези църковнославянизми, които са играли роля в изграждането на новобългарския книжовен език и са регистрирани във възрожденската ни литература: а) Думи, срещани в значителни произведения от книжнината на Възраждането, сполучливо заменяни още тогава със съвременни думи, като: крати — пъти, отвергли се — отрекли се. б) Думи, употребявани от възрожденски писатели и от писатели от по-късно време за стилистично оцветяване: велеречие, конец, погубление, обручение, тат.

VIII. Включени са и термини от християнската и някои други религии, като ангел, амин, епископ, конфирмация, кюре, просфора, парастас, будизъм и др.

IX. Чужди думи. От навлезлите в езика ни думи от различни езици в резултат на културно и икономическо общуване, свързани с една или друга страна на живота, в Речника на българския език се включват главно тези, които се употребяват в нашия съвременен книжовен език или в книжнината на Възраждането, като: актьор, аванс, ария, амброзия, аеробика, аерозол, вакханалия, плебей, патриций, форум, атаман, казак, лагер, мандарин, самурай, тореадор, базилика, банка, бойкот, боди, брифинг, клир, абат, епископ, конфирмация, олтар, университет, студент, доктор, музика, мезонет, футбол и др.

1. Включва се значителното богатство от заемки от различни европейски и други езици, като латински (клас, лекция, информация, фурна), френски (абажур, сеанс, силует и т.н.), италиански (арматура, валута, сардела, ферма), немски (анцуг, винтяга, шлагер и др.), английски (мач, спринт, лорд, офсет, тролей, офис и т.н.) и други езици (гулаш, кастанети, джунгла, ски), международни думи. Особено много английски заемки с международен характер навлизат в българския език в последното десетилетие. В новото издание са поместени най-утвърдените от тях, значителна част от които са термини от по-нови клонове на науката, техниката, информатиката, политическия и културния живот (бестселър, лидер, имиджмейкър, дизайн, интернет, файл, принтер, лаптоп*, клип, хит и под.).