Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/198“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
м
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>mama си no някоя клечка, но пак внимателно слушаха това, което се говореш$. А говореше се за мерата и за синурите.</i> И. Йовков, ПК, 158-159. <i>Пенчо Пенев знае от стар опит, че най-напред трябва да се въведе ред, .. А за да има ред, всеки трябва да знае своето място.</i> Г. Караславов, ПМ, 17. <i>— Стамбул е, аго, за мене / тука, дето съм родена, / а най-хубави сараи / там онзи мойт бащин дом.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.10, 940.
+
<i>тата си по някоя клечка, но пак внимателно слушаха това, което се говореше. А говореше се за мерата и за синурите.</i> Й. Йовков, ПК, 158-159. <i>Пенчо Пенев знае от стар опит, че най-напред трябва да се въведе ред, .. А за да има ред, всеки трябва да знае своето място.</i> Г. Караславов, ПМ, 17. <i>— Стамбул е, аго, за мене / тука, дето съм родена, / а най-хубави сараи / там онзи мойт бащин дом.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.10, 940.
  
4. Присъединява изречение, което съдържа следствие, извод или заключение от казаното в предходното изречение (често пред оттук, оттам, това, следователно, з а т о в а); и. <i>Стана дума и за пакостите от вълците, а оттац, разговорът премина и върху кучетата.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 24. <i>Според законите на механиката това свиване е имало за последица едно увеличение на скоростта на въртенето, а чрез това и едно значително сплескване на мъглявината.</i> Астр. VII кл, 89. — <i>Според мен животът е неизчерпаем извор за един писател. Издига се оня писател, който има способност да проникне в него, да го изучава, .. А всичко това е мъчна работа.</i> СбАСЕП, 225.
+
4. Присъединява изречение, което съдържа следствие, извод или заключение от казаното в предходното изречение (често пред оттук, оттам, това, следователно, затова); и. <i>Стана дума и за пакостите от вълците, а оттам, разговорът премина и върху кучетата.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 24. <i>Според законите на механиката това свиване е имало за последица едно увеличение на скоростта на въртенето, а чрез това и едно значително сплескване на мъглявината.</i> Астр. VII кл, 89. — <i>Според мен животът е неизчерпаем извор за един писател. Издига се оня писател, който има способност да проникне в него, да го изучава, .. А всичко това е мъчна работа.</i> СбАСЕП, 225.
  
5. Присъединява части на изречения или изречения, които уточняват, разширяват, ограничават или стесняват казаното в предходното изречение (често пред и, именно, особено, още, освен това, понякога, също и др.); и. <i>Всички сведения, които имаме от провинцията, се свеждат към едно, а именно, че правителството в лицето на своята полиция е насочило стрелите си изключително против нас</i> [социалистите]. Г. Кирков, Избр. пр. I, 38. <i>Иречек бърза да отговори, че не е запознат с фабрикантите на етерни масла, понеже занятията му са съвсем от други род, а освен това, няма свободно време.</i> А. Константинов, БГ, 41. <i>Той носеше вода, .., доеше кравите, а понякога и месеше.</i> Елин Пелин, Съч. III, 72. <i>Там</i> [в гората] <i>белобрадото човече остана да живее още много години в своята къщица и да помага на птиците и на животните, а понякога и на хората.</i> Св. Минков, ПК, 17. <i>Йоан Малацен и мнозина ромейски благородници от Пелопонес предаваха по пратениците молба да не бъдат разграбвани и опустошавани земите им, като обещаваха покорство и откуп, а и подкрепа срещу ро-мейските войски. А.</i> Дончев, СВС, 628. <i>Той се счита най-умен и най-учен човек не само в Копривщица, а и в Стрелча.</i> Л. Караве-лов, Съч. II, 3. <i>Силната любов накарва човека да жертвува мило и драго, а особено когато е възбудена и ревността.</i> В. Друмев, И, 16. <i>Онбашият напразно махаше да се не плашат и викаше по турски нещо, което те не разбираха, а още по-малко чуваха.</i> Ив. Вазов, Съч.ХХН, 152.
+
5. Присъединява части на изречения или изречения, които уточняват, разширяват, ограничават или стесняват казаното в предходното изречение (често пред и, именно, особено, още, освен това, понякога, също и др.); и. <i>Всички сведения, които имаме от провинцията, се свеждат към едно, а именно, че правителството в лицето на своята полиция е насочило стрелите си изключително против нас</i> [социалистите]. Г. Кирков, Избр. пр. I, 38. <i>Иречек бърза да отговори, че не е запознат с фабрикантите на етерни масла, понеже занятията му са съвсем от други род, а освен това, няма свободно време.</i> А. Константинов, БГ, 41. <i>Той носеше вода, .. , доеше кравите, а понякога и месеше.</i> Елин Пелин, Съч. III, 72. <i>Там</i> [в гората] <i>белобрадото човече остана да живее още много години в своята къщица и да помага на птиците и на животните, а понякога и на хората.</i> Св. Минков, ПК, 17. <i>Йоан Малацен и мнозина ромейски благородници от Пелопонес предаваха по пратениците молба да не бъдат разграбвани и опустошавани земите им, като обещаваха покорство и откуп, а и подкрепа срещу ромейските войски. </i>А. Дончев, СВС, 628. <i>Той се счита най-умен и най-учен човек не само в Копривщица, а и в Стрелча.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 3. <i>Силната любов накарва човека да жертвува мило и драго, а особено когато е възбудена и ревността.</i> В. Друмев, И, 16. <i>Онбашият напразно махаше да се не плашат и викаше по турски нещо, което те не разбираха, а още по-малко чуваха.</i> Ив. Вазов, Съч.ХХII, 152.
  
6. Присъединява вметнато изречение, което е пояснителна бележка към съдържанието на предходното изречение или към отделна негова част. <i>Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови лам-тения.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 71. <i>Ако Илко те обича, а той те обича, .. , той ще ти помогне да завършиш и да си уредиш живота.</i> Ем. Манов, БГ, 177. <i>Когато беше сватба-рину а Миронча го канеха на всички сватби и на всички пиршества на „Силистра йо-лу“, той нарочно прекарваше тъпаните под прозорците на чорбаджията.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 19. <i>Вълчан разказваше, а той обичаше да се хвали, какви кучета беше имал едно време.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 24.
+
6. Присъединява вметнато изречение, което е пояснителна бележка към съдържанието на предходното изречение или към отделна негова част. <i>Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 71. <i>Ако Илко те обича, а той те обича, .. , той ще ти помогне да завършиш и да си уредиш живота.</i> Ем. Манов, БГ, 177. <i>Когато беше сватбарин, а Миронча го канеха на всички сватби и на всички пиршества на „Силистра йолу“, той нарочно прекарваше тъпаните под прозорците на чорбаджията.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 19. <i>Вълчан разказваше, а той обичаше да се хвали, какви кучета беше имал едно време.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 24.
  
7. Присъединява изречение, с което се добавят нови мисли, които не произтичат от предишните и означават преход към друг предмет на мисълта, към нова тема на разговор.
+
7. Присъединява изречение, с което се добавят нови мисли, които не произтичат от предишните и означават преход към друг предмет на мисълта, към нова тема на разговор. <i>— И тъй, господа, честита Нова година! Радост и щастие на всички! .. А сега — дългът преди всичко.</i> Й. Йовков, Разк.I, 202. — <i>Ще Ви бъда признателна. А сега до виждане.</i> Ст. Костов, Избр. тв., 348. — <i>Отде си? .. — От Пловдив ли? Чакай, чакай. .. А с какво се занимаваш?</i> Л. Стоянов, X, 65. <i>— Изпълних дълга си, .. — И го изпълни отлично. .. А каква е тая кръв по тебе? От ръката ли?</i> П. Вежинов, BP, 56. <i>Стана дума за берекета, за времето, за вършитбата, .. — А оня, моя непрокопсаник, син ми, не си ли го виждал? — попита той с други глас.</i> Й. Йовков, ВАХ, 143.
  
<i>— И тъй, господа, честита Нова година! Радост и щастие на всички! .. А сега — дългът преди всичко.</i> Й. Йовков, Разк.1, 202. <i>Ще Ви бъда признателна. А сега до виждане.</i> Ст. Костов, Избр. тв., 348. <i>От-де си? .. — От Пловдив ли? Чакай, чакай. .. А с какво се занимаваш?</i> Л. Стоянов, X, 65.
+
8. Присъединява изречение в реплики при пристъпване към разговор, при задаване на въпрос, когато се уточнява нещо казано или мислено преди; ами. <i>Странджата се приближи до учителя. А мене забрави, каза той.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 23. <i>Впрочем, той сега не беше съвсем спокоен, защото, като излязоха из кафенето, той каза на доктора: — А как мислиш? В Стефчовото заплашване има ли нещо сериозно?</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 122. <i>И ето, тя се заглежда за минута през прозореца .. след това се навежда и, .. казва: — А какво стана Джапар, какво прави?</i> Й. Йовков, ПК, 18.
  
<i>— Изпълних дълга си, .. — И го изпълни отлично. .. А каква е тая кръв по тебе? От ръката ли?</i> П. Вежинов, BP, 56. <i>Стана дума за берекета, за времето, за вършитбата, .. — А оня, моя непрокопсаник, син ми, не си $и }о виждал? — попита той с други глас.</i> И. Йовков, В АХ, 143.
+
9. Присъединява възклицателно изречение, с което се изтъква, подчертава някакъв факт (обикн. пред някои наречия или местоимения). <i>Хаджи Генчо пее на певницата. А как пее тоя Хаджи Генчо?</i> Л. Каравелов, Съч. II, 2. <i>Като майка си бе и сладкодумна .. А каква беше пък песнопойка и какъв чуден глас имаше!</i> Т. Влайков, Сч. I, 1941, 10. <i>Дръвчето клюмна. Уви! То знаеше, знаеше, че е гърбаво и грозно. Никой не го искаше. Дори добрият Дядо Мраз. .. — А как обичам децата! — въздъхна то.</i> П. Бобев, ГЕ, 9. — <i>Се` да съм бил прав, па съм сгрешил поне веднъж в пиянство! А пиех!</i> Елин Пелин, Съч. I, 31. <i>Ах, винаги, друже мой, тя ме е лъгала / и ето — днес срещнах я с друг! / А тъй я обичах!</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 16.
 
 
8. Присъединява изречение в реплики при пристъпване към разговор, при задаване на въпрос, когато се уточнява нещо казано или мислено преди; ами. <i>Странджата се приближи до учителя. — А мене забрави, каза той.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 23. <i>Впрочем, той сега не беше съвсем спокоен, защото, като излязоха из кафенето, той каза на доктора: — А как мислиш? В Стефчовото заплашване има ли нещо сериозно?</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 122. <i>И ето, тя се заглежда за минута през прозореца .. след това се навежда и. .. казва: <sub>о</sub>—А какво стана Джапар, какво прави?</i> Й. Йовков, ПК, 18.
 
 
 
9. Присъединява възклицателно изречение, с което се изтъква, подчертава някакъв факт (обикн. пред някои наречия или место-имения). <i>Хаджи Генчо пее на певницата. А как пее тоя Хаджи Генчо?</i> Л. Каравелов, Съч. И, 2. <i>Като майка си бе и сладкодумна .. А каква беше пък песнопойка и какъв чуден глас имаше!</i> Т. Влайков, Сч. I, 1941, 10. <i>Дръвчето клюмна. Уви! То знаеше, знаеше, че е гърбаво и грозно. Никой не го искаше. Дори добрият Дядо Мраз. .. — А как обичам децата! — въздъхна то.</i> П. Бобев, ГЕ, 9. — <i>Се да съм бил прав, па съм сгрешил поне веднъж в пиянство! А пиех!</i> Елин Пелин, Съч. I, 31. <i>Ах, винаги, друже мой, тя ме е лъгала / и ето — днес срещнах я с друг! / А тъй я обичах!</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 16. IV. Съотносителен (повторен към вся
 
  
 +
IV. Съотносителен (повторен към вся

Версия от 22:33, 1 декември 2012

Страницата не е проверена


тата си по някоя клечка, но пак внимателно слушаха това, което се говореше. А говореше се за мерата и за синурите. Й. Йовков, ПК, 158-159. Пенчо Пенев знае от стар опит, че най-напред трябва да се въведе ред, .. А за да има ред, всеки трябва да знае своето място. Г. Караславов, ПМ, 17. — Стамбул е, аго, за мене / тука, дето съм родена, / а най-хубави сараи / там онзи мойт бащин дом. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.10, 940.

4. Присъединява изречение, което съдържа следствие, извод или заключение от казаното в предходното изречение (често пред оттук, оттам, това, следователно, затова); и. Стана дума и за пакостите от вълците, а оттам, разговорът премина и върху кучетата. Й. Йовков, Ж, 1945, 24. Според законите на механиката това свиване е имало за последица едно увеличение на скоростта на въртенето, а чрез това и едно значително сплескване на мъглявината. Астр. VII кл, 89. — Според мен животът е неизчерпаем извор за един писател. Издига се оня писател, който има способност да проникне в него, да го изучава, .. А всичко това е мъчна работа. СбАСЕП, 225.

5. Присъединява части на изречения или изречения, които уточняват, разширяват, ограничават или стесняват казаното в предходното изречение (често пред и, именно, особено, още, освен това, понякога, също и др.); и. Всички сведения, които имаме от провинцията, се свеждат към едно, а именно, че правителството в лицето на своята полиция е насочило стрелите си изключително против нас [социалистите]. Г. Кирков, Избр. пр. I, 38. Иречек бърза да отговори, че не е запознат с фабрикантите на етерни масла, понеже занятията му са съвсем от други род, а освен това, няма свободно време. А. Константинов, БГ, 41. Той носеше вода, .. , доеше кравите, а понякога и месеше. Елин Пелин, Съч. III, 72. Там [в гората] белобрадото човече остана да живее още много години в своята къщица и да помага на птиците и на животните, а понякога и на хората. Св. Минков, ПК, 17. Йоан Малацен и мнозина ромейски благородници от Пелопонес предаваха по пратениците молба да не бъдат разграбвани и опустошавани земите им, като обещаваха покорство и откуп, а и подкрепа срещу ромейските войски. А. Дончев, СВС, 628. Той се счита най-умен и най-учен човек не само в Копривщица, а и в Стрелча. Л. Каравелов, Съч. II, 3. Силната любов накарва човека да жертвува мило и драго, а особено когато е възбудена и ревността. В. Друмев, И, 16. Онбашият напразно махаше да се не плашат и викаше по турски нещо, което те не разбираха, а още по-малко чуваха. Ив. Вазов, Съч.ХХII, 152.

6. Присъединява вметнато изречение, което е пояснителна бележка към съдържанието на предходното изречение или към отделна негова част. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения. Ив. Вазов, Съч. VI, 71. Ако Илко те обича, а той те обича, .. , той ще ти помогне да завършиш и да си уредиш живота. Ем. Манов, БГ, 177. Когато беше сватбарин, а Миронча го канеха на всички сватби и на всички пиршества на „Силистра йолу“, той нарочно прекарваше тъпаните под прозорците на чорбаджията. Ив. Вазов, Съч. VIII, 19. Вълчан разказваше, а той обичаше да се хвали, какви кучета беше имал едно време. Й. Йовков, Ж, 1945, 24.

7. Присъединява изречение, с което се добавят нови мисли, които не произтичат от предишните и означават преход към друг предмет на мисълта, към нова тема на разговор. — И тъй, господа, честита Нова година! Радост и щастие на всички! .. А сега — дългът преди всичко. Й. Йовков, Разк.I, 202. — Ще Ви бъда признателна. А сега до виждане. Ст. Костов, Избр. тв., 348. — Отде си? .. — От Пловдив ли? Чакай, чакай. .. А с какво се занимаваш? Л. Стоянов, X, 65. — Изпълних дълга си, .. — И го изпълни отлично. .. А каква е тая кръв по тебе? От ръката ли? П. Вежинов, BP, 56. Стана дума за берекета, за времето, за вършитбата, .. — А оня, моя непрокопсаник, син ми, не си ли го виждал? — попита той с други глас. Й. Йовков, ВАХ, 143.

8. Присъединява изречение в реплики при пристъпване към разговор, при задаване на въпрос, когато се уточнява нещо казано или мислено преди; ами. Странджата се приближи до учителя. — А мене забрави, каза той. Ив. Вазов, Съч. VI, 23. Впрочем, той сега не беше съвсем спокоен, защото, като излязоха из кафенето, той каза на доктора: — А как мислиш? В Стефчовото заплашване има ли нещо сериозно? Ив. Вазов, Съч. XXII, 122. И ето, тя се заглежда за минута през прозореца .. след това се навежда и, .. казва: — А какво стана Джапар, какво прави? Й. Йовков, ПК, 18.

9. Присъединява възклицателно изречение, с което се изтъква, подчертава някакъв факт (обикн. пред някои наречия или местоимения). Хаджи Генчо пее на певницата. А как пее тоя Хаджи Генчо? Л. Каравелов, Съч. II, 2. Като майка си бе и сладкодумна .. А каква беше пък песнопойка и какъв чуден глас имаше! Т. Влайков, Сч. I, 1941, 10. Дръвчето клюмна. Уви! То знаеше, знаеше, че е гърбаво и грозно. Никой не го искаше. Дори добрият Дядо Мраз. .. — А как обичам децата! — въздъхна то. П. Бобев, ГЕ, 9. — Се` да съм бил прав, па съм сгрешил поне веднъж в пиянство! А пиех! Елин Пелин, Съч. I, 31. Ах, винаги, друже мой, тя ме е лъгала / и ето — днес срещнах я с друг! / А тъй я обичах! Хр. Смирненски, Съч. I, 16.

IV. Съотносителен (повторен към вся