Разлика между версии на „Речник на българския език/Том 1/941-960“

Текуща версия към 21:50, 28 ноември 2012

тати и баща ти два брата, / мама й майка ти две етърви, / пък ний със тебе две първи, / две първи, две братовчета. Нар. пес., СбВСт, 733.

2. Братово дете; племенниче. Тук го е намерило [Иван Рилски] и братовчето му Лука и се поселило при него, за да се наставлява в душеспасителния път. Ив. Вазов, Съч. XV, 33.

БРАТОВЧЕ`Д м. Син на брат или на сестра по отношение на децата на останалите братя и сестри. Всички бяха готови вече и чакаха да дойдат само файтоните, за които беше отишъл братовчедът Борис. Й. Йовков, Разк. I, 172. Обръщаш глава на ляво — до тебе са тримата ти братя, оттатък бащата, .. По-нататък — чичовците и братовчедите, всички гледат напред и лицата им уж са същите, а са тъй променени, че едва ги познаваш. А. Дончев, СВС, 734.

◇ Първи братовчеди. Синове или синове и дъщери на братя, на брат и сестра или на сестри.

Втори братовчеди. Синове или синове и дъщери на първи братовчеди или на първи братовчедки.

БРАТОВЧЕ`ДКА ж. Дъщеря на брат или на сестра спрямо децата на останалите братя и сестри. Той се венча в католишката черква, понеже нашите попове не приеха да го турят в брак с братовчедката му… Ив. Вазов, Съч. X, 7. Както вече споменах, през лятната ваканция около семейната трапеза се събирахме цялата челяд: родителите ми, сестра ми, .., братовчедката ми Райна, останала кръгло сираче и отгледана от родителите ми, аз и малкото ми братче Кольо. СбЦГМГ, 131.

◇ Първи братовчедки. Дъщери на братя, на брат и сестра или на сестри.

Втори братовчедки. Дъщери на първи братовчеди или братовчедки.

БРАТОВЧЕ`ДКИН, -а, -о, мн. -и, Рядко. Прил. от братовчедка.

БРАТОВЧЕ`ДОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от братовчед. Пасал Недялко овньови / край царювите друмови / с единко дете братово, братово, братовчедово / и него викат Недялко. Нар. пес., СбНУ XVI, 98.

БРАТОВЧЕ`ДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от братовчед.

БРА`ТO`К, мн. -ци, м. 1. Диал. Умал. от брат (в 1 знач.); малък брат, братле, братче. Драгана никого немат, / един си браток Никола, / една си снаа Митана. Нар. пес., СбБрМ, 473. Кога го сестра продаде, / тогай се сестра сетила, / дека е мачно без браток. Нар. пес., СбНУ XLV, 368.

2. С удар. брато`к. Рядко. Простонар. Гальов. Интимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братле, братче. Като видя Бодко, той наведе глава. — Прощавай, браток — каза той. — Аз си знаех, че така ще стане, ама нали ти дадох дума, останах. В. Ченков, СНД, 91.

— Друга (диал.) форма: бра`тък.

БРАТОЛЮ`БЕЦ, мн. -бци, м. Остар. Книж. Човек, който обича братята и сестрите си, обича ближните си.

БРАТОЛЮБИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е изпълнен с любов, с обич към близките, към ближните си. Бъди прочее братолюбив и обичай всичките си сродници, за да ся не покажеш непризнателен към благодетелите си. П. Р. Славейков, ПЧ, 39. Бъдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви и дружелюбиви. ИЗ 1874-1881; 1882, 160. // Дружелюбен. В онова време сръбското правителство се въодушевлявало от по-братолюбиви и no-искрени чувства към българите. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 256.

БРАТОЛЮБИ`ВО Остар. Книж. Нареч. от братолюбив; дружелюбно. Иван ни прие твърде братолюбиво и седеше по цели нощи около Стояна. П. Хитов, МП, 16.

БРАТОЛЮ`БИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Любов и обич към роднини, близки, към ближните; проява на братска любов. У много от нашите селени братолюбието, взаимното споразумяване…, благословения съпружески живот са на развала. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 67.

БРАТО`САМ. Вж. братосвам.

БРАТО`СВАМ, -аш, несв.; брато`сам, -аш, св., прех. Разг. Побратимявам; братимя¹, братимявам.

БРАТО`СВАМ СЕ несв.; брато`сам се св., непрех. Побратимявам се; братимя се, братимявам се.

БРАТО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от братосвам и от братосвам се; побратимяване, братимене¹, братимяване. — Ами защо не влазяте? — учудих се аз, .. и пак ми мина през глава мисълта, че това ще са хора на Грънчарова, .. Най-после те влязоха, .. и аз се разцелувах с тях, по един скверен обичай на братосване в турско. П. К. Яворов, Съч. II, 59.

БРАТОУБИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Убиец на свой брат (в 1, 2 и 3 знач.); — Другари войници! — извиси глас Марин. — Не стреляйте срещу народните партизани. Вие сте чеда на народа, .., ще станете ли изменници на народа и братоубийци? М. Яворски, ПОББ, 37. Каин е първият братоубиец. Ст. Младенов, БТР, I, 206.

БРАТОУБИ`ЙСТВЕН*, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до братоубийство. Същата година крал Милан ни обяви братоубийствената война. Ив. Вазов, Съч. VIII, 147.

БРАТОУБИ`ЙСТВО, мн. -а, ср. Убийство от брат (в 1, 2 и 3 знач.). Проклет да бъде оня демон, който научи човека на братоубийство, проклет да бъде оня час, в който човешката ръка изкова страшен меч, вместо работен плуг!…* Хр. Смирненски, Съч. III, 227. — Знаеш ли, че това е първият разстрел на политически бунтовници у нас, .. Той ще отприщи порой от „узаконени“ братоубийства, които ще се превърнат в кошмар за млада България. В. Геновска, СГ, 542.

БРАТОУБИ`ЙЦА, -та, мн. -ци, м. и ж. Остар. Братоубиец или (по-рядко) жена братоубиец. Никога вече няма да се пригърнеме като братя, не ще се сприкажеме и посъветваме като братя, .. или той ще може да се яви тук — братоубийца. В. Друмев, И, 47.

БРА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи, който се отнася до брат или е свойствен на брат (в 1 и 2 знач.). В грижите и братската преданост на другаря му имаше такава трогателна простота и стоицизъм! Й. Йовков,* Разк. II, 137. Казва още закона: между майсторите трябва да има братски сговор и благонравие. Р. Стоянов, М, 37. Братски поздрав. Братски грижи. Братска дружба. Братски чувства. Братска любов. Братска радост. Братски отношения.

2. Който е близък по чувства, разбирания и идеи; дружески, другарски. Братска страна. Братски народ. Братска земя.

◇ Братска могила. Обща гробница на загинали борци. По полето бойно, / в братските могили, / спят сега спокойно / младости и сили. Ив. Вазов, Съч. V, 57.

БРА`ТСКИ. Понякога с предл. по. Нареч. от прил. братски; като брат или като братя. Два гълъба — разказва дядо ви Крилов — / живели дружно, братски, със любов. Д. Подвързачов, Б, 21. Иван, който обичаше брата си, .., погледна го с добродушните си очи и му каза братски: — Еньо, .. аз ти го отстъпвам. Елин Пелин, Съч. III, 98. Като се съберат много пари, ще ги делим по братски, наравно. А. Гуляшки, ЗР, 52. Сближени от общо нещастие, [с черкезите] въодушевени от еднакви чувства, деляхме братски залъците си, тегобите си и надеждите си. К. Величков, ПССъч. I, 149.

БРА`ТСТВЕН, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от братство; братски. Разбира се, вам е твърде неприятно да виждате, .. някаква си неблагодарност към вашите братствени постъпки. Хр. Ботев, Съч. 1929, 225.

БРА`ТСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Кръвно родство между братя, между близки роднини. Огладняхме, а гладният забравя и братство, и роднинство. И. Петров, MB, 141.

2. Само ед. Разбирателство, дружба между хора и народи. Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човешкият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина, свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. Хр. Ботев, Съч. 1929, 182. Запеят някоя песен от новите, от народните, сетне стане Лазар или Андрея Бенков и каже слово за народ и вяра, за църква и школо, за народна просвета, за братство и сговор. Д. Талев, ЖС, 415.

3. Група хора с общи идеи, професия или с едно и също месторождение, образували съюз с някаква цел; сдружение. Гоце прекара цялата останала година в неуморни старания да прехвърли по възможност повече материали в турско. Благодарение само на тайните офицерски братства .., тия негови старания, .., не останаха съвсем безплодни. П. К. Яворов, Съч. II, 203. Свещеническо братство. Македонски братства.

4. Само ед. Събир. Всички калугери от един манастир. Хилендарското братство го [Паисия] изпратило да прибере имота на един светогорски монах, който се поминал в Карловци. Б. Пенев, НБВ, 48-49. И когато стана на двадесет години, постригаха го в монашески чин и го приеха в братството под името Еникий. Елин Пелин, Съч. IV, 86.

БРАТУ`ВАМ, -аш, несв., непрех.. Рядко. Живея като брат с някого; живея сговорно. Кръчмарите по турските села — все българи — по нужда и навик, бяха привикнали да братуват с турците. Ив. Вазов, Съч. XXII, 174.

БРАТУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от братувам. Стари неправди и грабителства над сиромашта, братувания с турците, бяха го направили омразен и сега. Ив. Вазов, Съч. XXII, 49. Появиха се нелегални позиви и писма, с които войниците и офицерите бяха подканени да не се подчиняват на заповедите и да водят борба за прекратяване на войната, за мир и братуване с русите. ВН, 1960, бр. 2696, 2.

БРАТУ`НЧЕ мн. -та, ср. Диал. Братово дете. Наред трапеза пререди. / Най-накрай седи нейното, / нейното [на невестата] мило братунче — / за него чаша немаше, / за него дари немаше. Нар. пес., СбНУ XLIV, 388. Майкя на дете думаше: / „Детенце, мило, маленко, / имаше бракя мнозина, / мнозина, дор деветина, / и девет мили снахици, / и девет братунчета“. Нар. пес., СбНУ XLIV, 74.

БРАТУ`ШКА м. Разг. Гальов. Сърдечно именуване на руски войник или на русин, както и обръщение към тях, останало от Руско-турската война през 1877-1878 г. Ех, да са живи нашите братушки… Бе, право казваше дядо Лулчо: нас дядо Иван ще ни избави от иго агарянско! Ив. Вазов, Р, 55. Народът само да види, че братушките правят въздушен десант, ще се дигне като един да им помага. Г. Караславов, Т, 101.

— От рус. братушка ’братче’.

БРА`ТЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от брат (в 1 знач.); малък брат, братле. Зададе се черноок, напет, здрав юнак, отби се от строя, цалуна на майка си ръката, сестричето и братчето си по челото. Ив. Вазов, Съч. VI, 125. Дори някогашното братче на Сладунка, .., беше станало мустакат, възрастен мъж. Ил. Волен, МДС, 29. Тръпко прогони кучето и го затвори в плевнята, да не безпокои гостите. После мина на другата страна на къщата, дето беше стаята на сестра му. Тя го чакаше вече там, под навеса и тихо подсмъркна: — Леле, Тръпко, братче… Дали ще се видиме пак… Д. Талев, ПК, 409.

2. Гальов. или ирон. Интимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братле, братленце. — Хайде, Стаматко, хайде братче, подканям го аз — да стигнем веднъж болницата. Л. Стоянов, X, 32. Щом Велико засвири, Захария се разчувствува, просълзи се: Попей ми таз песен, братче, ако я знаеш. Й. Йовков, АМГ, 185.

БРА`ТЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов, от братче; братец, братленце. Познавам две деца — / момченце и момиче, / две хубави деца — / братченце и сестриче. Елин Пелин, ПБ, 130.

БРАТЯ`¹, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., непрех. За растение — пускам от едно семе или от един корен няколко стъбла или стръка; братясвам, братявам, братимя². Пролетта идеше гладна и суха, житата не поникнаха като свят, не братиха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 131. А октомври си отиде, отиват си и топлите дни, в които добре никне пшеницата, укоренява се, брати и се готви за тежка зима. РД, 1961, бр. 304, 3. Сега е пролет. Дълбоко хвърлените зърна на пшеницата са вдигнали стъбълцата си и са братили нагъсто. Ст. Станчев, ПЯС, 93.

БРАТЯ`², -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. 1. Нар.-поет. обикн. брат братя. Ставам брат някому, чувствам като брат някого, братя се страд. — Брате ле мой, брате ле, / нимой ма брате оставе, / чузда е земя юсилна, / чуздо са братче не брати, чузда се сестра не сестри. Нар. пес., СбНУ IV, 63.

БРАТЯ` СЕ, -и`ш се, мин. св. -и`х се, несв., непрех. Диал. Побратимявам се, братимя се. Аз се братих с Иван.

БРАТЯ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Братя¹, братясвам, братимя².

БРАТЯ`ВАНЕ, мн. -и`я, ср. Отгл. същ. от братявам; братене¹, братясване, братимене². После от подземното стъбло на първопокаралото растение започват да израстват странични стъбла .. Това израстване на странични стъбла се нарича братяване. Бтн V-VI кл, (превод), 92.

БРАТЯ`САМ. Вж. братясвам.

БРАТЯ`СВАМ -аш, несв.; братя`сам, -аш, св., непрех. Братя`¹, братявам, братимя². Трябва човек да е орал, сеял, и да е бдял по часове край синури, кога семето кълни, братясва, расте и зацъфти; .., за да се почувствува оная стихийна радост, която изпитва стопанинът, кога щастливо дочака деня на благодатна жътва. Ив. Кирилов, Съч II, 72-73. Някои от тях с най-големи подробности разказваха, де е и как бяха седели един ден; .., как после погледнали нивите и заприказвали коя друга година са били също тъй зелени, тъй гъсти и братясали, та е ставало нужда да пущат добитъка, за да ги поотъпче. Й. Йовков, ВАХ, 129.

БРАТЯ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от братясвам; братене¹, братяване, братимене².

БРА`УЗЪР м. Информ. Специализиран програмен продукт за търсене, разглеждане и обмяна на информация по Интернет. Браузърите .. с всичките допълнения заемат много място върху диска. ИЗВ, 28.

— Англ. browser.

БРА`УНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Брауново движение. Физ. Непрекъснато хаотично движение на микроскопични* частици в газова или течна среда, предизвикано от сблъскването им с молекулите на тази среда. Браунова тръба. Физ. Електроннолъчева тръба, основен елемент в осцилоскопи и телевизори.

— От англ. собств.

БРАХИКЕФА`Л м. Антроп. Човек с къса глава.

— От гр. βραχύς ’къс’ + κεφαλή ’глава’. — Друга форма: брахицефа`л.

БРАХИКЕФА`ЛИЯ ж. Антроп. Форма на човешкия череп, при която разликата между дължината от долната част на носа до тилната средна издутина и напречното измерение на главата са съвсем малки.

— Друга форма: брахицефа`лия.

БРАХИОКОЛО`Н м. Литер. Обособени кратки ритмични единици, състоящи се от отделни думи или кратки словосъчетания, които в устната реч се отделят с паузи, а в писмената — обикновено със запетаи, напр. Мечтател безумен, / образ невъзможен, / на тъмна епоха / син бодър, / тревожен.

— От гр. βραχύς ’кратък’ + κῶλον ’член на тялото; част на изречението, период’.

БРАХИЛО`ГИЯ ж. 1. Литер. Стилистичен похват, при който по-дълъг израз се заменя с по-кратък.

2. Начин на кратко изразяване.

— От гр. βραχύς ’кратък, къс’ + λογος ’учение, наука’.

БРАХИОМО`РФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Анат. Който е с нисък ръст и с малко тегло.

— От гр. βραχύς ’къс’ + μορφή ’форма’.

БРАХМАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Остар. Браманизъм; брамизъм.

БРАХМА`Н м. Остар. Брамин. Във всякой народ, .. — духовните лица са били начело… Брахманите в Индия имат голямо влияние и власт над народа. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 48-49.

БРАХМА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Брамански, брамински. Акенар е един от боговете на Индия. Според брахманското баснословие, той бил син на Вишну и Сива. ИЗ 1874-1881, 69.

БРАХМИ`Н м. Остар. Брамин. Брахмините били жреци на бог Брахма. Й. Груев, КВИ (превод), 3.

БРАЦИ`ГОВЕЦ, мн. -вци, м. Мъж, който е роден или живее в Брацигово, град в Родопите; брациговчанин. Величков бе арестуван в една стая с поп Пейо от Брацигово и с други брациговци. Д. Юруков, СбЦГМГ, 222.

БРАЦИ`ГОВКА ж. Жена, която е родена или живее в Брацигово; брациговчанка.

БРАЦИ`ГОВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Брацигово, град в Южна България. Брациговският депутат В. Петлешков, който така също не беше се върнал още, натовари се да събере прокламациите от дворът на бае Ивана. З. Стоянов, ЗБВ II, 25-26.

БРАЦИ`ГОВЧАНИН, мн. браци`говчани, м. Брациговец. След въстанието на Брацигово, въстанало и ближното село Радулово, .. Брациговчане са насърчиле още повече в своето дело. З. Стоянов, ЗБВ II, 296. На Цариградското шосе се намира градината на бай Коце Марков, брациговчанин, прост човек, градинар, един от Даскаловите съратници. А. Каралийчев, ПД, 54.

БРАЦИ`ГОВЧАНКА ж. Брациговка.

БРА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от брак¹. След кратка брачна цермония в общината у Касабови се събраха двадесетина близки и приятели на младоженците да отпразнуват събитието. Ем. Манов, ДСР, 187. Нашият брачен живот трая само две години. К. Калчев, ДНГ, 28. Съвсем близко зад брачната двойка пък са се изправили кумът и кумата. Св. Минков, РТК, 126. В зори разискрен, брачний пир угасна / на морна вечер в тихите вълни. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 44.

◇ Брачно облекло. Зоол. Особени белези и окраски, които се появяват при мъжките индивиди, по-рядко и при женските, на някои гръбначни животни (риби, земноводни и птици) през периода на размножаването им.

БРАШНА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което търгува с брашно. — Чие е това момче? — Плашоково май че е. На Таня Мильов Плашоков — брашнаря, дето дюкяна му е до Мерджановия хан. Чудомир, Избр. пр, 119. Ако има у хамбаро, ке да има и у брашнаро. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 13.

БРАШНА`РКА ж. 1. Жена, която търгува с брашно.

2. Съпруга на брашнар.

БРАШНАРЛЪ`К, мн. няма, м. Простонар. Поминък на брашнар.

БРАШНА`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Брашненик. — В брашнарника се гонят мишките, а ти бълнуваш за юнашки дрехи. Г. Белев, ПЕМ, 126.

БРАШНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от брашнар. Брашнарският склад при Куруча беше пълен със стока — все ще се завърти нещо добро. Д. Немиров, Б, 25.

БРАШНА`РСТВО, мн. няма, ср. Поминък на брашнар.

БРАШНЕ`ВЕНЕ ср. Отгл. същ. от брашневя и от брашневя се.

БРАШНЕ`ВЯ`,-и`ш, мин. св. брашне`ви`х, несв., прех. Напрашвам с брашно. Не сипвай брашно в тези чували. Не трябва да ги брашневим. брашневя се страд и възвр.

БРАШНЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от брашно. Воденичното кречетало се подхвърляше над сурово търкащите се воденични камъни.. В сандъка се стелеше жълтеникавата брашнена струя. З. Сребров, Избр. разк., 21.

2. Който е приготвен от брашно. — Мъни-мъни, патенца!… Мъни-мъни, сестрички!… Елате си, мамините! Дойдете си милинките!… Баба кукурузец ще ви хвърли, брашнена кашица ще ви забърка… О. Василев, УП, 38.

3. Който е посипан или изцапан с брашно. Из улиците се подаде стар, наведен воденичар, брашнен от горе до долу. Елин Пелин, Съч. II, 90. От къщната врата се подава стрина Стоичковица с тестени ръце, с брашнен сукман. Елин Пелин, Съч. II, 8. Баба Ерина се показа с точилка в ръка и препасана с брашнена престилка. К. Петканов, СВ, 192. Брашнени ръце.

4. В който се държи брашно, предназначен за брашно. Пейчо пръв се опомни, хвана добре торбата и сръчно я изсипа в кошера. Златка взе празната торба от ръцете му, леко я изтърси, после я сдипли на четири и я сложи на ръба на брашнения сандък. К. Петканов, П, 12. Работниците, които идваха да закусват в своите сини комбинезони, станали от цимента сивкави, имаха вид на хора, току-що изскочили от брашнен хамбар. Г. Белев, КВА, 281. Брашнен чувал.

◇ Брашнен чувал. Разг. 1. Човек, от който винаги може да се вземе още нещо, обикновено пари. 2. Сложна работа, в която все още се намират грешки или още може нещо да се добави, направи, въпреки вложения голям труд. Речникът е брашнен чувал.

— Друга (диал.) форма: брашня`н.

БРАШНЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от брашня и от брашня се.

БРАШНЕ`НКА ж. Диал. 1. Отвор на страничната тънка врата на воденичното сито, през който пада брашното в сандъка.

2. Сандък, в който пада брашното от отвора на воденичното сито; мъчник.

БРАШНЕНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Голям сандък за брашно; брашнарник. — Я ти, Пене, не се постисвай. Измъкни от брашненика крина брашно. Кр. Григоров, Р, 204. — Жената ми днес за сетний път изгреба брашненика и омеси хляб, за утре няма. Ил. Блъсков, TCP, 20.

БРАШНЕ`НЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Диал. 1. Ставам брашнен, изцапвам се с брашно.

2. За кожата на човека — беля се на люспи от някаква кожна болест. От сипаницата не може да се предпази: — щом не е лежал и щом е лежал, но не се брашненил. Т. Панчев, РБЯд, 33.

БРА`ШНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Брашнести мани. Бот. Болести по растенията, причинявани от паразитни гъбички, които образуват по поразените части първоначално белезникави налепи, а после тъмнокафяви до черни микроскопични кълбести плодни телца.

БРАШНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Брашненик; брашнарник. Деца! Майка ви вчера измете всичкото брашно в брашника. Д. Манчов, БЕ II, 102.

БРАШНИ`СТОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Недостатък на кондензираното мляко, при който еднородната консистенция се нарушава от кристалчета млечна захар вследствие на неправилен режим на охлаждане. Появяването в сгъстеното мляко на кристали от млечна захар с размери над 12 предизвиква недостатъците брашнистост и песъчливост. Н. Димов и др., ТМ, 306.

БРАШНО`, мн. -а`, ср. 1. Само ед. Продукт, получен при смилане на зърнените храни, от който се прави хляб и други тестени произведения. Уплаши го това онемяване на водениците, чиито тежки, доскоро бръмчащи камъни не можеха вече да стрият на брашно сухото житно зърно. Елин Пелин, Съч. I, 166. Идат празници, иде Коледа, ще се правят краваи, милини, добро брашно ще трябва. Й. Йовков, ЖС, 152. А надолу при реката има воденица. В нея дядо Ради мелеше брашно. Ем. Станев, ГЧ, 20. Сиромашията купува по една ока брашно и от нас е по-весела. П. Р. Славейков, ПБ II, 115. Два камъка брашно смилат, един не може. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 135. Пшеничено брашно. Ръжено брашно. Царевично брашно. Бяло брашно. Чисто брашно. // Само мн. Различни видове от този продукт. Методите за повишаване хранителността на хляба изискват .. Прибавяне на натурални продукти .. към брашната. Б. Банков и др., ВВ, 93. Той [ацетонът] се получава от ферментация на някои захари и нишесте, за която се използват развалени брашна и зърнени храни. Хим. X кл, 1965, 63.

2. Със съгл. опред. Смлени на прах растителни, животински или минерални материали (уточнени от определението), които се използуват в хранителната индустрия или в строителството. Люцерново брашно. Фуражно брашно. Плодово брашно. Шипково брашно. Ябълково брашно. Синапено брашно. Сенно брашно. Рибено брашно. Мидено брашно. Копривено брашно. Мраморно брашно. Гипсово брашно. Циментово брашно.

◇ Два остри камъка брашно не мелят. Разг. За хора, които не се разбират, погаждат и не могат да вършат обща работа или да живеят заедно. Имам брашно в главата си. Диал. Глупав съм.

Отсял съм си брашното. Разг. Свършил съм си работа.

На брашното евтин, на триците скъп. Разг. За човек, който пести малоценното, а пилее ценното.

Солта за брашното. Диал. За работа без печалба.

БРАШНОПРОДА`ВЕЦ, мн. -вци, м. Търговец на брашно.

БРАШНЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв. 1. Прех. Брашневя.

2. Непрех. За растение — при триене или чупене отделям бял ситен прах. При чупене те [корените на ружата] брашнят, понеже съдържат голямо количество скорбяла. А. Бойчинов, ПХ, 29. брашня се страд от брашня в 1 знач.

БРАШНЯ`В -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Брашнен. Брашняво лице. Брашняв сандък. Брашняв чувал.

БРАШНЯ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Брашнен. Ръцете й бяха запретнати и брашнени. Й. Йовков, Ж, 1945, 40. Брашняна триеница.

◇ Падам / падна (стоварвам се / стоваря се и под.) като брашнян чувал. Разг. Падам тежко, тромаво. А Тодор, Хайдутинът, който нямал случай да се научи да язди кон по планините, стовари са като брашнян чувал от страна на пътът с вирнати крака нагоре. З. Стоянов, ЗБВ II, 138.

БРАШО`ВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Брашов, град в Румъния. Но как е пременена! Дрехи от синьо брашовско сукно, сърма и злато. Й. Йовков, СЛ, 17. Ти знаеш ли какви пари има той? Цял казан минцове, турски лири и махмудии. Държи ги заключени в един брашовски сандък. А. Каралийчев, НЗ, 164.

БРАШЪНЦЕ`, мн. няма, ср. Умал. от брашно. Стоян си мислеше: „Брашънце — дал господ.“ Д. Талев, ЖС, 91. — Дошъл съм да си потърся малко брашънце, защото децата ми гладуват! Г. Караславов, ОХ II, 141. Една сутрин тя взе брадвата и едва се провлече през дебелия сняг към далечните кошари. Отиваше да моли шъпа брашънце за момчето си. О. Василев, 33, 22.

БРЕ¹ частица. Разг. 1. При обръщение или сама като обръщение — за изразяване на фамилиарност, близост; бе, брей¹. — Ти ли си клисарят? Добро утро бре, човек. Чакай малко. Д. Талев, ПК, 46. Тича старецът при Кольовия син. — Брей, юнако, тука ли си бре? Ив. Вазов, Съч. X, 100. — Добра стига! — поздрави ги той и без много да му мисли, попита: — Бре байовци, накъде се отива за ада? Елин Пелин, Съч. I, 31. — Хора бре! Да знаете, че ще пукне топчето. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 124.

2. Обикн. при обръщение или сама като обръщение — за усилване с отсянка на фамилиарност: а) При подкана, увещание или заповед; бе. — Защо не кажеш, бре? Хареса ли ми годеника? Й. Йовков, АМГ, 15. — Ела бре, сине, ела да се видим. Й. Йовков, ПГ, 278. — Кажи някоя, бре Пижо! — Е, що ще ти кажем, Пендо! Елин Пелин, Съч. V, 78. — Да избягаме бре сине! — молеше го майка му. — Ще идем вдън горите, та и слънцето няма да ни намери. Г. Караславов, Избр. съч. V, 368. Думах му на наш Пройка: — Слушай мене, бре майка, аз да ти избера момиче. Чудомир, Избр. пр, 40. Пенчо, бре чети, — / Пенчо не чете. П. Р. Славейков, ДС, 14. Народе бре, бре хора бре, бре люде бре! Гасете! Ив. Вазов, Съч. XXV, 108. б) При присмех, обикн. с отсянка на укор, или при укор. При тоя сняг, току влез в гората,… , вземи белката и се върни, .. — Бре, че ги лесно ловиш! Елин Пелин, Съч. II, 103. — Недей толкова й се предава — .. Какъв си ми мъж бре! З. Сребров, Избр. разк., 130. Много си бил деликатен, бре! Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 4. в) При вайкане, оплакване. — Бре Бошко-о-о-о, бре мъжо-о-о-о, като умираш, кому мен оставя-а-а-аш! Ц. Церковски, ТЗ, 22. Борил се петльо с петлите, / изкълвали му очите. / Жално се петльо провикна: / — Олеле, варе, бре варе, / не видите ли другаре, / каква е бела станало / и каква има да стане? П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 176. г) При изразяване на грубо, лошо отношение, обикн. при ругаене, пъдене или при клетви; бе. — Мамо — щрък! Мамо — щрък! .. Какво се дерете бре, проклетници проклети! Елин Пелин, Съч. II, 8. — Защо се натрапваш насила, бре дърто магаре? — изкрещя Стоян. Т. Влайков,* Съч. I, 1925, 24. Срещу тях, близо пред тях [турците] се бяха струпали тримата Глаушевци и петимата селяни, блъскаха ги накъм портата с гърди, с лакти .. На две стъпки след своите махаше ръце Султана и викаше през сълзи: — Дръжте ги… Изпъдете ги… Ха бре, ха бре! Вън! Вън! Д. Талев, ПК, 273-274.

3. Като съотносителен съюз. За свързване на еднакви части на изречение или на прости изречения в едно сложно (към всяка част или към всяко изречение) — при изреждане на предмети, последователно извършвани действия или противоположни възможности; бе… бе, и… и, ту… ту, а… а. — Божи работи, Пено, божи работи! — говореше попът на клисаря… Ей-на`, хаджи Вълко, зет му Радул — отидоха си. Сега и Василчо: бре коне, бре мухабети и… конец! Й. Йовков, СЛ, 73. Бре молби, бре унижения, нищо не помогна — непреклонен. И представи си сега, няма къде да си посрещнем гостите. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 454. Питката хукнала. Бре нагоре, бре надоле, между старите дървета — право на нивата. А. Каралийчев, ПС I, 8. Напрежните наши бяха я подкарали на акънтия: бре трепаха, бре косиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка. Ал. Константинов, БГ, 20. Какво ли не дрънкаха след нея, .. Такава станала, онакава станала, бре тук я видели, бре там я срещнали! Г. Караславов, СИ, 302. Цял живот чакахме с баба ти Цветковица едно момиче. Бре по доктори и врачки ходи, бре варени билки пи, бре камъни носи под колана си. Не ни даде господ люлка. А. Каралийчев, В, 77.

БРЕ² понякога удвоено или утроено бре-бре, бре-бре-бре междум. Разг. 1. За израз на изненада, учудване; брей². Бре, я виж, оня си оставил писмото. Ив. Вазов, Съч. XXII, 42. Владиката, че е владика, па и той е в пъклото. — Бре, не думай! Елин Пелин,* Съч. I, 34. — Пожар! Саплъците на Вълчана горят! .. — Бре, че то голям огън, бе! Й. Йовков, Ж, 1945, 73. Там пък сватбари съгледал. Край черквата се струпали. Булката била висока, пък вратата нисичка. Бре, как да влезе през нея. Ран Босилек, ВП, 41. Отскочил Дядо Мраз и ето — погнала го баба Зима по небето. Мигом там ужасна бъркотия настала: — Бре-бре-бре, каква е тая страшна хала!… А. Разцветников, ОНН, 21. Ех, задигнал пет коли сено — голяма работа! А сега… — Та триста декари, а? — Бре-бре-бре! Триста, по осемстотин — двеста и четиресе хиляди левчета сухи пари!… Г. Караславов, СИ, 97.

2. За израз на задоволство, радост, възхищение; брей². Този път неговата кокошчица снесла не бяло, а жълто яйце, цялото направено от злато. — Бре! — зарадвал се дърварят, грабнал яйцето и се завтекъл право към града при златарина. А. Каралийчев, ТР, 106. — Бре! — възкликна старецът и радостно потри брадата си. — Какво има? — попитах аз. — Видра, момчето ми, видра. Ем. Станев, К, 16. — Ха, да ни е честито, Райчо… Бре, ама па и машина… Ще срива синорите, та дим ще се дига… Гр. Григоров, Н, 135. — Бре, то било същинско чудо денем из гората! Навред хубост, навред прелест ненагледна. Ем. Станев, ГЧ, 8.

3. За израз на недоволство, досада, недоумение, яд; брей². — Дълга нощ, бре! — въздъхна отец Онуфрий. Елин Пелин, Съч. II, 142. Село не се виждаше. Иван пак спря, поразгледа наоколо, ослуша се .. — Бре, да се не види макар! — изпъшка Иван. Й. Йовков, ПГ, 19-20. — Ама тя не е вдовица, има си мъж… — Има мъж, а? Бре, тя ме е излъгала! Елин Пелин, Съч. II, 94-95. Защо не ни разправи, бе синко, тогава по-добре, да ни вразумиш? Тюх бре, какво направихме! Ив. Вазов, Съч. VII, 130-131. — Винотооо, винцето — тригодишното отиде, та се не видя! — .. — Бре, да му се не види! Е как стана това? Елин Пелин, Съч. I, 191-192. Тю, бре! Та нито една невеста от сутринта не се совна край кафененцето. Г. Караславов, Избр. съч. II, 224. — Бре, бре, сякаш мечка са увели горе. Ще съборят къщата магаретата му недни. Лошав свят започна да са извъжда, Паздерка!… Ц. Церковски, Съч. III, 213.

4. За израз на сепване, тревога, уплаха и под.; брей². — Бре, щях да подмина! — сепна се Ильо, спря се и разгледа. Ето я малката нива, ето фия. Г. Караславов, СИ, 237. Когато стигнал до самия изход на пещерата, …, един огромен камък се спуснал отгоре, паднал напреде му и затворил пещерата. Бре, ами сега? А. Каралийчев, TP, 130. „Дето бодна, кръв проливам!“ — Бре, що е туй! Бягай да бягаме! — викнал Вълчо и дим да го няма. Ран Босилек, Р, 51. Легнах си, .. И съм заспала. По едно време усетих, .. нещо тежко, нещо студено, ей тук на гърдите си. Като отворих очите си: зъмя! — Бре! Й. Йовков, ВАХ, 112.

5. Провикване при народни песни. Палавки запеха / скоклива песен — и ергени подлудеха: / Тоз „И-ху-ху!“ крещи, там друг „Бре-бре-бре!“ К. Христов, ЧБ, 98. Сега вече всички пригласяха .. — „Ей, либе, щуро, глупаво! / Коги не знаеш да либиш, / защо се барем закачаш? Що си легнало зад мене?“ — Бре-бре-бре-бре-брееее! — викаше сипаничавият хъш. Ст. Дичев, ЗС I, 441.

◇ Ха бре, у бре, де бре; ха бре, де бре. Разг. В сказ. функция. Изразява предхождащо продължително и съпроводено с трудности движение или някакво друго предварително действие, преди да се осъществи определената цел. Дигам се аз тая заран рано-рано, плюя си на петите — и ха бре, у бре, де бре, та чак в тая пуста Карабакалка се дотътрах. Б. Обретенов, С, 153. Събирали сме се цяла хайка мъже да я отървем. Надигнем колове, сопи и ха бре, де бре, дорде уловим Жото. Кр. Григоров, Р, 58-59. Не щеш ли, попа да засака тамам цели пет кутела! Та втурнаха се селяни, та вура, та кома, та ха бре, та де бре, та пресекоха на три кутла. М. Георгиев, Избр. разк. 202. Ха бре, де бре, най-сетне се съгласи.

БРЕВНО`, мн. -а`, ср. Остар. Книж. Отсечено и одялано дърво за строеж; греда. След няколко время обаче Гайна като немаше кораби, сочета едно със друго бревно и направи салови. Г. Кръстевич, ИБ, 170.

— Рус. бревно. Друга (диал.) форма: бръвно`.

БРЕГОВИ`, -а`, -о`, мн. -и`, прил. Който се отнася до бряг на море, река. През леката утринна мъгла, .., едва прозираше ниският румънски бряг. Бреговата линия се губеше постепенно. В. Райков, ПВ, 3. Те [войниците] не отиваха да се бият, а само да засилят бреговата охрана срещу евентуален десант. Д. Димов, Т, 434. Езерото е плитко, с променливи брегови очертания. Л. Мелнишки, К, 5. Брегова артилерия. Брегова отбрана.

— От рус. береговой.

БРЕГОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Висок и стръмен. То беше доста голямо село и лежеше в една живописна местност. Ред бреговити* сиви скали го заграждаха от изток. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 42. Седна на един бреговит слог и се загледа в пламналото небе на запад. К. Петканов, ДЧ, 332.

БРЕ`ГЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бряг. Еврейката се изкачи на близкото брегче, .. и се загледа из равнината. К. Петканов, ЗлЗ, 44.

БРЕ`ДНИ само мн. Остар. Книж. Странни идеи, безсмислици, бълнувания. И наистина, г-да поети, ако редакциите на нашите литературни списания са готови да обнародват бредните даже и на идиотите, то барем вие бъдете малко по-умни от своите учители. Хр. Ботев, Съч. 1929, 353.

— Рус. бредни.

БРЕ`ЖЕН, -жна, -жно*, мн. -жни*, прил. 1. Остар. Книж. Който се отнася до бряг; крайбрежен. От витошкия първенец бихме видели дунавската лента или поне неговата брежна линия, а също така и гр. Лом. П. Делирадев, В, 246. Мойто либе сяка вечер / .. /на разходка край реката / под ръка си водя. / Сядаме си на тревата, / при брежния пясък. Хр. Белчев, Избр, съч., 53. Брежни ветрове се наричат такъви, които духат по морските брегове. К. Смирнов, З, 47.

2. Диал. Стръмен, скалист, бреговит. Брежно място.

БРЕЖЕ`Ц, мн. бреговце`, м. Умал. гальов. от бряг. През миг-два въз полегатия кадифен пясъчен брежец [на реката] прииждаха дребни талази и с нежен клокот го галеха. Ил. Волен, МДС, 16.

БРЕЖИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от бряг; голям, висок бряг. Неговият помощник не можеше да бъде на стрелбището .., срещу високото брежище при воденичното корито, .., защото здрачът вече падаше над града. А. Христофоров, А, 108. Далеч, зад дивния Стамбул, гаснеят / на слънцето последните зари. / Пред мен в вечерната мъгла бледнеят / къщя, брежища, хълмове, гори. К. Величков, ПССъч. II, 136. Водите се кършат — едвам се вълнува / реката, а месецът грей / на залез. Попръхва си кончето, плува; / брежище отсреща белей. К. Христов, Избр. ст. 208.

БРЕЖЛЕ`, мн. -та, ср. Диал. Издигнато място на пода в къща, където се намират сандъците за завивките и постилките.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БРЕЖЛИ`НКА ж. Диал. Неголямо стръмно място; брегче. Нижеха се падини и в тях се зеленееха все още липи, или пък се редяха брежлинки с китки дръвчета, които чупеха линията на хоризонта. Ст. Даскалов, СЛ, 7. Когато се качваха по една брежлинка, за да стъпят вече на полето, леля Блага простена: — Ох, опря ми се! Като кладохме вчера шумата ли, ама че то съм отрошена, отрошена, сякаш съм кълцана в чутура! Ил. Волен, БХ, 14-15.

БРЕЗА` ж. Широколистно дърво с бяла кора, с тънки клони и сърцевидни листа. Betula alba. Сред долината има буйна и красива китка от стройни брези. Елин Пелин, Съч. II, 128. От тънките клонки на белокорите брези провисяваха и падаха бисерни капки дъжд. Д. Ангелов, ЖС, 172. Аз искам да съм пролет сред пролетите млади / и ручей бистрошумен от бисер и сълзи — / и кротко да целувам крайбрежните ливади, / и мълком да копнея по белите брези. Хр. Ясенов, Събр. пр, 33.

БРЕЗА`К, мн. -ци, м. Събир. Много брези, израсли на едно място; гъста гора от брези.

БРЕЗА`Я ж. Диал. 1. Маска. Турям си брезая. Ст. Младенов, БТР I, 208.

2. Смешно облечен човек в обредни игри; кукер (Вл. Георгиев и др., БЕР).

3. Кукерска* игра (Ст. Младенов, БТР).

— От рум. brezaie. Друга форма: браза`я.

БРЕЗЕ`НТ м. 1. Груб непромокаем плат. Той нямаше багаж, ако не се смята смешната старомодна военна торба от брезент. Тя висеше на дълъг каиш през рамото му. Бр. Йосифова, БЧМ, 69. Две квадратни огради от брезент служеха за съблекални [на плажа]. Ем. Манов, БГ, 43. Палатка от брезент.

2. Къс от такъв плат обикновено за покриване на стоки, на предмети и др., оставени на открито. Леглата са двуетажни. Железни. И над тях е обтегнат само по един брезент. Б. Шивачев, ПЮА, 58. Покрихме колата с брезент и в същия момент ливна пороен дъжд. К. Митев, ПБ, 101. Чичо Марин и Мишка намазаха тракторите с дебел слой масло. Разровиха наоколо снега, покриха моторите с брезенти и черги. А. Гуляшки, МТС, 277.

— От хол. presenning ’обвивка, завивка’ през рус. брезент.

БРЕЗЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, и -а, -о, мн. -и, прил. Брезентов. Погледът му не се откъсваше от брезентената палатка, в която заседаваше щабът на отреда. Д. Ангелов, ЖС, 402. По улиците тичаха двама души. Единият в матроска униформа, другият — в памуклийка с калпак и наушници. На гърба му се развяваше брезентно наметало. Д. Добревски, БКН, 164. Ръчичка и пак ръчичка — обади се един електроженист, като, .., изтърси панталона с брезентената си ръкавица. Д. Кисьов, Щ, 473.

БРЕЗЕ`НТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от брезент; брезентен. След дружините громоляха коли, впрегнати в по два коня, с железни обръчи на колелата, с брезентови чергила. Ем. Манов, ДСР, 6. Той стискаше под мишницата си омачкана брезентова чанта и чевръсто крачеше към къщи. Сп. Кралевски, ВО, 105.

БРЕЗИ`ЦА ж. Умал. гальов. от бреза.

БРЕЗИ`ЧКА ж. Умал. от бреза; малка бреза. Брезичките в парка се белееха като набодени една до друга свещички. К. Калчев, СТ, 267. Плени го варосаната къща на заставата, прикътана като блестяща снежна пряспа до естествен скалист заслон, с градина пред нея и белостволи брезички наоколо. Б. Несторов, СР, 98. Глоговите храсти, младите белокори брезички, тънкостволите явори — цялата гора стоеше притихнала, заслушана сякаш в някаква чудна приказка. Д. Ангелов, ЖС, 245.

БРЕЗНА` ж. Диал. 1. Бразда (в 1 знач.). Как крепят [воловете] плуга — нито в ляво, нито в дясно отиват, все по брезната, все едно държат. Й. Йовков, АМГ, 13. Как пееше дяволското момиче!… Аз орях, а тя вървеше подире ми с една торба и пущаше зърна в брезната. А. Каралийчев, В, 16. Мана му помагаше — нареждаше слънчогледовиците, окопаваше с голямата мотика лехите, чертаеше с ръжена брезните. Кл. Цанев, ГЗ, 30. А аз съм се запетлал в брезните .. като грешен дявол… Б. Обретенов, С, 84.

2. Пътека в лозе или между две лозя (Ст. Младенов, БТР).

БРЕЗНИ`ЦА ж. Диал. Умал. от брезна; браздица.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БРЕЗНЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. Браздя (в 1 знач.). — Като се връщаш от гората, да не идеш направо в село, по игра, .. За игра има време! .. И да вземеш да занесеш лемежа на Иванчо Циганчето да го наклепе, че като се върнем, ще отидем да брезним мамули — рече на Мильо той. Кл. Цачев, ГЗ, 44-45.

БРЕ`ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бреза. Някой хвърли в загасващия огън няколко сухи храсти и лумналият нависоко светъл език освети цялата пъстра купчина хора и животни, насъбрана около малката полянка всред брезовата горичка. Ст. Загорчинов, ДП, 41. По една горска пътека, посипана с нападали брезови листа, възлязохме към каменистия хълм, където преди хилядолетия стари рудокопачи са къртили железен пирит и магнетит. А. Каралийчев, НЗ, 222.

2. Който се състои от брези. Брезова горичка.

— Друга (диал.) форма: бря`зов.

БРЕ`ЗОВКА ж. Ядивна гъба с жълто или оранжево плодно тяло, която расте най-често под брези; брезова манатарка. Boletus scaber.

БРЕ`Й¹, частица. Разг. При обръщение или сама като обръщение — за изразяване на фамилиарност и обикн. по-грубо отношение към някого, а) Обикн. при покана, увещаване за нещо; бре¹. Двама войници се зададоха от завоя, цели засипани със сняг. — Брей, иде ли война отгоре? Ив. Вазов, Съч. VI,* 130. Някой ми оставил още едно дете. Брей хора, чие е това дете, бе? Елин Пелин, Съч. I, 186. Брей, Иване, ето тука майка ти! Ив. Вазов, Съч. VI, 125. б) При напомняне или забрана за нещо. — Дръж са брей, да не ни засрамиш, че дявол та зима! — извикаха подиря ми затворниците. З. Стоянов, ЗБВ III, 143. — Хей, момче — обърна се той към коларя, — да гледаш добичето, брей, чу ли? Елин Пелин, Съч. II, 157. Няколко деца подгониха ято патки, .. Димо не изтърпя .. и викна на децата: — Брей, не гонете патките! К. Петканов, МЗК, 9. Да не гониш кошутата брей! Й. Йовков, СЛ, 24.

БРЕ`Й² понякога удвоено брей, брей междум. Разг. 1. За изразяване на възражение, несъгласие или укор. Перчат се, че са ходили на хаджилък .. Брей, голямо чудо! И Йорги може! Щом има пари — може! Д. Немиров, Б, 127. — Моето колелце е много малко и не може да се бяга с него. — Брей, ти! А с моето може ли да се бяга? П. Славински, МСК, 25. — За майстора не се приказва така… Срамота е! — Брей!… срамота… Ст. Чилингиров, ХНН, 80. Брей, човече, как в две години близо нито веднъж не намери време да пишеш на брат си подробно какви успехи имаш, какво става с теб! М. Грубешлиева, ПИУ, 218. Какъв човек си, брей — забрави ме. Остави ме тук и не се обади да попиташ, как съм, що съм. Елин Пелин, Съч. IV, 198. А добре дошли! Брей, брей, като отидохте на туй пусто море, сякаш решихте да годинясате там бе! Че не се и обаждате. И. Петров, ПР, 134.

2. За изразяване на възмущение, недоволство, яд, закана; бре². И като опъна набърчените чизми към колената си, рече с дебел дрезгав глас: — Много прашуляк, брей! Елин Пелин, Съч. III, 33. Той… обходи с поглед запустялата, повехнала, тревясала и изпотъпкана градина, въздъхна и рече като на себе си: — Съсипаха имотеца брей! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 251. Брей да му се не види… Ако Рангел знаеше, че така ще потръгне, може би нямаше да се реши на такава стъпка… Кр. Григоров, Н, 67-68. — Брей, хинает човек, не оставя хората да се наядат. Й. Йовков, ВАХ, 147. Хвърчи като ураган [околийският началник] из чаршията, гдето види събрани, като им скръцне със зъби, като им изреве само: „Брей, мислете си! Ако някой не е разплаквал дете в майка — аз ще разплача!“ Ал. Константинов, Съч. I, 45. — Ти пак какво, нахут ли мъкнеш на улицата? — сгълча го Райко. — Брей, брей, ушите ще ти оскубя! X. Русев, ПС, 68. Брей, че жега, брей, че пек! П. Бобев, ГЕ, 62.

3. За изразяване на изненада, учудване, недоумение; бре². — Брей, че ти си бил цял поет, бе. Ал. Константинов, БГ, 90. О-хо! Добре дошъл, Ванко! Брей, какъв си израснал! М. Грубешлиева, ПИУ, 9. — А ние, дядо Стамате, убихме два диви бивола — похвали се Тошко. — Брей! С тия пушки ли? — С тия. П. Незнакомов, МА, 68. Жълвата се чудеше и маеше. — Какво нещо е спало над главата ми, брей! — викаше той. Ем. Станев, ЯГ, 42. Голям род, голямо нещо, брей! Черквата е пълна с народ. Св. Минков, РТК, 126. Яка душа, брей! Полежа, полежа, някой и друг ден ни жив, ни умрял и пак се надигна като язовец из дупка. Чудомир, Избр. пр, 20. Брей! Как ще реша задачите!

4. За изразяване на задоволство, радост, възхищение; бре². После го помириса и каза: „Брей, колко хубаво мирише това цвете!“ Т. Влайков, Съч. I, 1941, 72. „Ей, — мислех си аз, — славен живот, брей! И в гората ходя, и птичи яйца намирам, и ягоди и къпини ям. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 415. Гледаше го [гарджето] старата гарга и не можеше да му се нарадва. — Брей, че хубавец съм родила! — мислеше си тя. Св. Минков, ПК, 26. Като си изми ръцете, той седна пред кошарата, пое новия буквар, разгъна го, разгледа картинките и го сложи на коленете си. — Брей, че хубаво нещо! Чудесни картинки! А. Каралийчев, TP, 10-11.

5. За усилване при сепване, досещане за нещо; бре². — Брей, до полицейския час остават само двадесет и пет минути… М. Грубешлиева, ПИУ, 303. — Брей, щях да забравя! Прати ме Войхна да ти кажа да не чакаш Нистора и другите. Ст. Загорчинов, ДП, 313. — Брей, то вече се стъмнило.

БРЕЙ, бре`ят, бре`я, мн. няма, м. Високо тревисто увивно растение със сърцевидни листа, дребни зеленикави цветове и червени зърнести плодове, чиито месести корени се употребяват в народната медицина. Tamus communis. Поток през вадата се бистроструен лей, / покрай нависнали къпини, сляз и брей. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 118.

БРЕ`ЙДИ, мн. -та, ср. Финанс. Брейди книжа. Част от брейдитата са обезпечени с американски ценни книжа. ДТ, 1999, бр. 334, 6.

◇ Брейди книжа (облигации). Финанс. Вид облигации, емитирани от централната банка на една страна, които се търгуват на световните фондови борси с цел да се покрие външният й дълг. Купувачите се наситиха на брейди книжата независимо от коя страна са емитирани. Кап., 1998, бр. 21, 21. Брейди облигациите не са привлекателни за чуждите инвеститори и поради недотам добрата им ликвидност. Кап., 1998, бр. 21, 21.

— Англ. от собств.

БРЕЙК м. Муз. 1. Танцова композиция с богати възможности за импровизация, която включва сложни фигури и акробатични движения и се изпълнява върху основата на бърза ритмична музика, обикн. в стил рап. Тренирал е [Тони] 9 спорта — от футбол до спортна гимнастика. Участвал е и в състезания по брейк. ВЖ, 1999, бр. 43, 5.

2. В джаза — кратко прекъсване на ансамбловото свирене, в което солист изпълнява импровизация.

— Англ. break.

БРЕК неизм. Спорт. При бокса — команда на съдията за кратко прекратяване на играта, когато единият от двамата боксьори плътно се е прилепил до другия, за да избегне ударите му; спри, раздели се! Той става неохотно, мъчи се да се залови за противника си. Съдията на ринга командува „брек“ и ги разделя. П. Вежинов, ДМ, 64.

— От англ. break ’прекратявам, спирам’.

БРЕ`КВАМ, -аш, несв.; бре`кна, -еш, мин. св. бре`кна`х, св., непрех. Диал. Цъфвам, разцъфтявам се. Сливите винаги са бързали, та и тая година първи се усмихнаха на слънцето. А пък бадемите изведнъж брекнаха, разтвориха розови устни. К. Петканов, СВ, 51.

БРЕ`КВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бреквам.

БРЕ`КИНА ж. 1. Дърво от семейство розоцветни с кисели, червенокафяви, топчести плодове, събрани на кичури; дива скоруша. Pirus torminalis. Също като плодовете на офиката са събрани в чадърчета и тези на брекината. Те са кафяви, лъскави, дребни топчици. Ив. Димитров, ОП, 40. Шумата на дъба е почнала да става медночервена, .. на брекината и бука — портокалево-червена. П. Росен, ВПШ, 135.

2. Плод от това дърво.

— Друга форма: бреки`ня.

БРЕ`КЧА ж. Геол. Утаена скала, съставена от споени ръбести късове от различни скали, използвана и като декоративна за облицовка или подове. В пещерата „Темната дупка“ .. костите от козата .. и пещерната мечка .. на много места образуват типична костена брекча. ПН, 1935, кн. 8-9, 127. Пода покрихме с брекча.

— От ит. breccia.

БРЕ`КЧЕСТ, -а, -о, мн. -и. Геол. Прил. от брекча.

БРЕ`КЧИЯ ж. Геол. Брекча. За наличието на такова езеро днес свидетелствуват останките от .. слабо споени с варовита спойка брекчии и .. мраморни късове. М. Тошков и др., HP II, 164.

БРЕ`МЕ, мн. бре`мета и (остар.) бремена`, ср. 1. Товар, който може да се носи наведнъж от човек или от добиче. Подире му една жена, .. идеше прегъната под едно бреме, очевидно много тежко. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 122. Тая заран донесох едно бреме, но ми се откъсна кръста. А. Каралийчев, НЗ, 66. Никой не беше идвал да вдига сено. Най-много да е дошъл някой нощем с кош или си е пренесъл на гръб едно-две бремета. Ст. Даскалов, ЕС, 17.

2. Само ед. Обикн. в съчет. с предл. под и следв. несъгл. опред. с предл. на. Тежест, тегло. Влаковете едва пъшкали под бремето на тежкия товар… К. Калчев, СТ, 248. Само хората не се огъваха под бремето на железните греди и машини, защото те бяха челичени. Б. Шивачев, ПЮА, 240. • Обр. И като [царят] помълча, смазан под бремето на собствените си думи,с усилие повтори: — … Аз — цял народ — убих, но — Господ — Господ — ще ме съди! Н. Райнов, КЦ, 89. Тя е пъшкала под бремето на унизителни задължения. Ив. Вазов, Съч. XXII, 136.

3. Прен. Неприятно, тежко, мъчително изживяване, преживяване; гнет, мъка. Някакво непоносимо бреме се бе смъкнало от сърцето му. П. Вежинов, НС, 42. От душите пада тежкото бреме на безпокойството и страха. Й. Йовков, Разк. II, 44. „Да бъде тъй неделя още, / неделя пек и мирно време, / олекна-ще и тежко бреме, / на мъките ни край до-ще.“ П. К. Яворов, Съч. I, 45. Не плача задето безрадостен, пуст и прекършен, / без тебе животът ми дълг ще е само и бреме. Е. Багряна, ВС, 67. Други разгледват народний живот с всичките му бремена… и грозотии от двойний произвол на деспоти — турци и фанариоти. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 2, 116.

БРЕ`МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Само за жена или за женско животно — която носи плод в утробата си; трудна, непразна, тежка. Ружа беше бременна в последните месеци, а те двамата никак не бяха говорили досега за нейното необикновено положение. Тя беше селянка и знаеше, че това си беше женска грижа. Д. Талев, И, 493. Залата беше изпълнена, както обикновено, с жълтеникав тютюнев прах, .. Тук работеха бременни жени, които осъждаха плода си на хилав живот още в утробата. Д. Димов, Т, 32-33. Те претърсваха гъсталаците, сечищата, потайните кътчета в младите гори, следяха бременните сърни и се връщаха вечер весели и гладни. Ем. Станев, ПЕГ, 91.

2. Разш. С предл. с или от. Обикн. за епоха, време — в който се зараждат и назряват важни, значителни явления, събития. Това бе и за родината една достопаметна — една решителна, напрегната, бременна с необикновени събития година. М. Кремен, РЯ, 207. Русия по това време беше бременна с революция повече от която и да било друга страна.

3. Като същ. бременна ж. Жена, която носи плод в утробата си. Специални грижи се полагат и за болните, бременните, родилките и кръводарителите.

БРЕ`МЕННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Състояние на бременна. Тя понасяше много леко напредналата бременност, .. Като пресмяташе на ум кога приблизително ще дочака и третото си дете, тя стигна до бащиния си дом. Г. Караславов, ОХ IV, 42. Домнините мисли се пренесоха към бременността, която й натежаваше. Б. Болгар, Б, 61. // Времето, през което трае това състояние. През бременността си тя се разхубави.

2. Физиол. Процес, при който в женски организъм се развива плод от оплодена яйцеклетка. Рисът е изобщо рядко животно и животът му не е добре изучен. Смята се, че след десет седмици бременност женската ражда по две, а по-рядко по три малки. П. Петков, СП, 38-39. Бременността у жената трае девет месеца.

◇ Извънматочна бременност. Мед. Бременност, при която оплодената яйцеклетка се развива в тръбите, свързващи яйчниците с матката.

Лъжлива бременност. Мед. Болестно състояние, при което се наблюдават някои външни признаци на бременност, без да има забременяване.

БРЕМЕНО`СЕЦ, мн. -сци, м. Остар. Книж. Носач, хамалин. И тъй на вторий ден дойдоха пятстотин бременосци хора, които ся надваряха за честта, кой повече голям товар да задигне. П. Кисимов, OA II (превод), 81. „И е надраскал толкоз много книги / щото не би могли да ги помъкнат ни четири дузини бременосци!“ Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3 и 4, 190-192.

БРЕ`НДИ, мн. няма, ср. Вид силно алкохолно питие. Предлагам да изпушим по една цигара в моята стая. Имам и бутилка истинско бренди. Д. Димов, ОД, 68. — Да седнем, шериф, отсреща на чашка бренди. Сделката трябва да се обсъди официално. ВН, 1960, бр. 2839, 4.

— Англ. brandy.

БРЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Старин. 1. Тленен. Те съставят голямата част т тълпата, която придружава неговите бренни останки към гроба. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 172.

2. Преходен, краткотраен. — Дойди, но с подвиг увенчай / ти твойта бренна суета / и нека бъде твоят край / една усмихната мечта! Д. Дебелянов, Ст, 1936, 80. Кому пред погледите вдъхновено [кораба от Испания] товара тежък ще разтвориш в дар, / за да забрави битието бренно / и стане в миг на вековете цар? Е. Багряна, СЧ, 28.

БРЕ`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Старин. Отвл. същ. от бренен. Ах, незавиден / живот живее онзи, който знай, / че на света се в временното само / живот живей. Възмогнати над него / живеят други, — временната бренност / отхвърлят те и в туй що е под нея / в идеята проникват. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 122.

БРЕСТА`К, мн. -ци, м. Събир. Много брястове, израсли на едно място; гъста брястова горичка, бресталак.

БРЕСТАЛА`К, мн. -ци, м. Събир. Брестак.

БРЕ`СТЕЦ, мн. -тци, след числ. -теца, м. Умал. гальов. от бряст; малък бряст, брестче. Един брестец тогаз / й каза: — Ето аз / ще те крепя, .. / Макар плод да не давам — / се` пак и аз за работа ще ставам. Ст. Михайловски, СБ 96.

БРЕ`СТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бряст; малък бряст.

БРЕТО`Н м. 1. Коса, спусната върху челото над веждите, подрязана обикн. в права линия. Военният .. бегло погледна към съседната маса. Там самичка седеше млада жена с мека черна коса, спуснат бретон над тънко изписани вежди. Н. Кирилов, ПД, 152. Челото бе скрито под дълъг, леко къдрав бретон. М. Кремен, РЯ, 612.

2. Вид дамска шапка с вдигната периферия от всички страни.

— От фр. breton ’бретонски’.

БРЕТО`НЕЦ, мн. -нци, м. Мъж, който е роден или живее в Бретан, полуостров в Западна Франция.

— От фр. собств.

БРЕТО`НКА ж. Жена, която е родена или живее в Бретан. А може би, в привечерната позлата, / и днес бродят нашите два силуета… / Широкополите бретонки ги изглеждат / изпод черните си пиявици вежди / с поглед, като океана син и намръщен. Е. Багряна, ВС, 71.

БРЕТО`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Бретан. Един следобед той чистеше стъбълцата на някакви бретонски рози в парка, когато изведнъж пред него застана Димитринка с една саксийка на ръце. Д. Калфов, Избр. разк., 156. Това е островът, на който живеят вещиците зли, — / бретонските легенди стари за който чудеса разказват. Е. Багряна, ВС, 73.

◇ Бретонски език. Език от бритската група на келтските езици, който се говори от населението на полуостров Бретан.

БРЕТО`НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бретон. Тя [Милена] приличаше на малко подгонено зайче, което търси да се скрие някъде; късичката и мека руса коса се бе разпиляла над челото й като ниско бретонче и правеше лицето й още по-дребно. К. Калчев, ЖП, 43.

БРЕХ междум. Простонар. 1. За израз на изненада, възхищение, учудване или недоумение; бре², брей², брях². — Брех, че сърдит! — рече той. Й. Йовков, ЖС, 169. И си спомняше: „Брех, какво беше едно време! Млада жена с чужди мъже да седнеше… Малее!… Пердаха махни, ами от селото щяха да я изгонят!… Г. Караславов, Избр. съч. X, 102. — Брех, машина! — плесна с ръце другарят на Николай. — Я да я видим. П. Проданов, С, 92. По плочника приближаваше висока, стройна жена, цялата облечена в скъпи кожи .. — Брех, майка му стара! Красота! — не се сдържа Стефан и впи очи в хубавицата. Ст. Дичев, ЗС I, 395.

2. За израз на недоволство, яд; бре², брей², брях². — Брех, да му се не види! — Киро презрително се усмихна. А. Гуляшки, ЗР, 232. По две кожи ще ни смъква от гърбините .. — Брех, мама му стара! Г. Караславов, Избр. съч. II, 254-255.

— Друга форма: брях.

БРЕ`ХЕР м. Техн. Машина за разтрошаване на твърдите материали при производство на бои.

— Нем. Brecher.

БРЕХЕРДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Техн. Работник, който обслужва брехер.

БРЕ`ХМАШИНА ж. Техн. В захарната индустрия — машина, която премахва люспите от какаовите зърна, надробява ги и сортира отделните късчета по размери.

— От нем. Brechmaschine.

БРЕЦА`ЛО, мн. -а, ср. Диал. 1. Човек, който бреца като бивол.

2. Ручило.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БРЕ`ЦАМ¹, -аш, несв. Диал. 1. Непрех. За бивол — рева. Биволите, .., високо брецаха и напираха да потрошат вратника на кошарата, дето бяха затворени. Ил. Волен, НС, 65.

2. Непрех. За ручило на гайда — издавам звук (Вл. Георгиев и др.,* БЕР).

3. Непрех. Издувам се, ям и пия, докато се подуя (Т. Панчев, РБЯд).

4. Прех. Говоря някому неприлични думи; псувам (Т. Панчев, РБЯд).

5. Прех. Подмятам, закачам с думи (Т. Панчев, РБЯд). Не ме брецай. Т. Панчев, РБЯд, 34.*

6. Прех. Мъмря, укорявам (Т. Панчев РБЯд). брецам се страд. от брецам в 4, 5, 6 знач.

БРЕ`ЦАМ², -аш, несв., непрех. Диал. Ходя, вървя без цел; шляя се.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. Друга форма: бре`нцам.

БРЕ`ЦАНЕ¹, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от брецам¹ и от брецам се. Равнината се огласяше от тъжен рев на зверове, .., брецане на диви биволи и тъжно блеене на антилопи. Гр. Угаров, ПСЗ, 255.

БРЕ`ЦАНЕ² мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от брецам²; шляене.

БРИГ, бри`гът, бри`га, мн. бри`гове, след числ. бри`га, м. Мор. Двумачтов кораб с малък тонаж. Подир минута легкий бриг отмина / към бреговете африкански пак, / а вие към далечната родина. К. Христов, ПВ, 28.

— От англ. brig.

БРИ`ГА ж. Диал. Грижа. Когато след смъртта на мъжа младата набожна вдовица заминала за Русия с твърдо намерение да посвети живота си Богу, тя оставила малката си рожба на попечение на своите роднини, които, вижда се, малко са имали брига за бедното, лишено от майчини грижи, сираче. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 600.

— Ит. briga през схр. брuга. — (вж. Л. Ванков, към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с. 187-188), Български народни песни на бр. Миладинови, 1861, с. 98.

БРИГА`ДА ж. 1. Воен. Войсково поделение, което се състои от няколко батальона или полка. На 16-и септември 2-и баталион от Руско-българската бригада,… стоеше срещу Гредетинската планина. Ив. Вазов, Съч. VI, 98. Генерал Цветински му съобщаваше, че помощната стрелкова бригада вече е съвсем близо до Шипка. А. Каралийчев, ТР, 162. На 10 октомври бронираната бригада беше въведена в боя. НА, 1959, бр. 3437, 2. // Партизанска групировка по време на съпротивителното движение в България (1941-1944 г.), която се състои от няколко батальона или отряда. Нарасналите по брой партизански чети започнали да се обединяват в отряди и бригади. Ист. VII кл, 157.

2. Група от лица, обединени за изпълнението на определена производствена задача в производствени предприятия, стопанства и под. от 50-80-те г. на XX в. у нас. Дълго след това тя се сърди на Яна и никой не знаеше причината, защото всъщност Яна беше поела вече новата си длъжност — ръководител на тъкачната бригада. К. Калчев, СТ, 25. Разделиха се кооператорите на бригади и се заеха да редят кооперативната земя. Кр. Григоров, Н, 111. Стопанството ни сега е разделено на 8 полевъдни и 4 зеленчукови бригади. ОП, 184. Тракторна бригада. Производствена бригада. Комплексна бригада.

3. Група хора, обикновено младежи, които се включват временно в строителството на национални обекти или в помощ на селското стопанство. В жътварските бригади бяха зачислени всичките служители, занаятчиите, работниците от фермите, та дори и децата. И. Петров, НЛ, 248. Съобщаваше им, че за черешобера от училището ще пристигне цяла бригада. Кр. Григоров, ПЧ, 133. Беше пристигнала от града първата неделна работническа бригада. А. Гуляшки, МТС, 55. Председателят бай Димо докара и бригада от града, та изкопаха дълга вада, зазидаха циментови тръби и дигнаха на шосето край реката електрическа помпа. Кр. Григоров, Н, 112. // Участие, работа в такава група. Отивам на бригада. Не съм бил никога на бригада.

4. Мор. Група кораби от един и същ тип, които се намират под обща команда.

◇ Интернационална бригада. Полит. Воен. Международна войскова бригада от доброволци, участвали в Испанската гражданска война (1936-1939) на страната на републиканското правителство; интербригада.

— От фр. brigade или от нем. Brigade.

БРИГА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се отнася до бригада. Пред тях имаше мнозина офицери на коне, навярно бригадният командир с щаба си. Й. Йовков, Разк. II, 163. Нашата — първа дружина — ще бъде бригаден резерв. Обект на полка засега е отсрещната погранична турска казарма. М. Кремен, Б, 109. Камен получи карабина, пишеща машина, циклостил и достатъчно бяла хартия, неизписани тефтери и разни формуляри за проектирания бригаден вестник и за други пропагандни материали. К. Ламбрев, СП, 138. На бригадно събрание агрономът даде пояснение по плана. ОП, 386. Бригаден съвет. Бригаден метод на работа. Бригадно ремонтиране на машините.

2. Като същ. бригаден м. Воен. Командир на войскова бригада. — Ние заминаваме довечера с бригадния. Л. Стоянов, X, 106. Откъм бивака се зададоха офицери на коне. Между тях отдалеч проличаха познатите фигури на дружинните командири, на бригадния и полковия и на адютантите. М. Кремен, Б, 21.

БРИГАДИ`Р м. 1. Участник в трудова бригада (във 2 и 3 знач.). Поради липса на достатъчно компресори младите, будни и неспокойни мозъци на бригадирите заработват. Не може ли да се измисли нещо, което да дига огромните скали наведнъж. Г. Караславов, ПМ, 21. След един час пристигаме на „Линията на младежта“, която се работи от четири хиляди младежи-бригадири. Н. Фурнаджиев, МП, 101.

2. Ръководител на трудова бригада (във 2 знач.). Откъм фермата се зададе човек… Не беше Нонка, а Дамян, животновъдният бригадир. И. Петров, НЛ, 28-29. — Какво, харесват ли ти нашите овчарници? — запита ме овцевъдният бригадир, който всяка сутрин обикаля стадата. Г. Ралчев, ДМЖ, 24.

БРИГАДИ`РЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Младеж, участник в строителството на национални обекти в бригада (в 3 знач.); бригадир. Бригадата, това е гордостта на всеки бригадирец, това е елитът на българската демократическа, антифашистка, свободолюбива, републиканска младеж. Г. Караславов, ПМ, 24.

БРИГАДИ`РКА ж. 1. Участничка в трудова бригада. Бригадирка ходих миналото лято. Нали пресушихме голямото блато. С. Ангелов, ХЛ, 6. Първомайски привет на героичната народна младеж, на младите бригадири и бригадирки. РД, 1949, бр. 110, 2.

2. Ръководителка на трудова бригада (във 2 знач.). В двора завари сестра си. По решение на общото събрание тя бе повишена от звеноводка на полевъдна бригадирка. Ст. Даскалов, СЛ, 59. Зиме, пролет, лете, есен / с тебе свиря нова песен: / за прочути бригадирки, / звеноводи и пастирки. Ран* Босилек, Р, 33.

БРИГАДИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бригадир или до бригадирка. Когато вечерно време пламваше бригадирският огън, бащата и синът сядаха на тревата пред палатката, капнали от умора. А. Каралийчев, СР, 80. Любинка беше се забрадила с новата си пъстра кърпа и бе си облякла зелената бригадирска памуклийка. Ил. Волен, МДС, 167. Но като се ожени и уреди семейния си живот, той се отдаде на бригадирската си работа със страстта на истински стопанин. И. Петров, НЛ, 153. Бригадирско знаме.

◇ Бригадирско движение. Остар. Масово движение на млади хора за временно и безплатно участие в строителството на пътища, язовири и др. големи обекти или за сезонна работа в селското стопанство, организирано от властите от 50-те до 80-те г. на XX в. у нас; бригадирство (във 2 знач.).

БРИГАДИ`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Дейност на бригадир от трудова бригада (във 2 знач.). По-рано не беше такъв… А сега се наежил, наострил се, всичко му е криво. Мъчно му е, че го махнаха от бригадирството. И. Петров, НЛ, 167-168. Той изпърво почувствува облекчение. Толкова трудодни, колкото му даваха за бригадирството, все щеше да хване. Ст. Даскалов, СЛ, 268.

2. През 50-70-те г. у нас — организирано движение за временно участие в бригада (в 3 знач.). С бригадирството е свързано строителството на няколко важни проходи и язовири в нашата страна.

БРИГАНТИ`НА ж. Мор. Малък морски двумачтов кораб. Научих от двама братя, които дон Алваро бе отпратил напред с бързоходна бригантина, че нашият висок гост ще пристигне около денонощие след тях. В. Мутафчиева, СД, 123.

— От ит. brigantino.

БРИ`ГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бригов логаритъм. Матем. Логаритъм, чиято основа е 10; десетичен логаритъм.

— От англ. собств.

БРИ`ДАМ, -аш, несв., прех. Диал. Разплитам нещо плетено, бри`дам се страд.

БРИ`ДАМ СЕ несв., непрех. За чорап, плетиво — ставам на бримки; разплитам се.

БРИ`ДАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бридам и от бридам се; разплитане.

БРИДЖ, бри`джът, бри`джа, мн. няма, след числ. бри`джа, м. Вид игра на карти с една колода за две групи по двама души, при която едната група, като обяви възможния резултат, се стреми да го постигне, за да спечели играта. Той [Костов] побъбри разсеяно с Виктор Ефимич върху поправката на някаква ракета за тенис и отиде да играе бридж в една от съседните вили. Д. Димов, Т, 344. През разтворените прозорци на клубовете се чуваха възбудените гласове на мъже, които играеха бридж и покер. Св. Минков, РТК, 181. Той [Дамаков] отиде в Гражданския клуб с надеждата да намери партньор за бридж или покер. Д. Ангелов, ЖС, 121. След това излязоха на терасата да играят бридж и да пият от изстудените вина. Ал. Бабек, МЕ, 221.

— Англ. bridge.

БРИ`ДЖ-БЕЛО`Т, мн. няма, м. Вид игра на карти за две двойки играчи, разновидност на белота с някои особености, присъщи на бридж. За тях [играчите на тото] тотото не беше цел, а навик, нещо като бридж-белота в събота вечер. В. Пламенов, ПА, 28. Търсим партньори за бридж-белот.

БРИДЖО`Р м. Участник в игра на бридж. Бриджорите започнаха обявяването. △ Брат ми е запален бриджор.

БРИДЖО`РНА ж. Зала за игра на бридж. Как обичаше той [Методи] да посреща гости .. Зад тюленото перде в бриджорната той наблюдаваше скришом как пристигат и кой с каква кола дохожда. А. Гуляшки, ДМС, 297.

БРИ`ЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ, от брия и от брия се; бръснене.

БРИЖДЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., непрех. Диал. За вода, извор и под. — извирам по малко в слаба струя, тека бавно. Тамо има извор, дето брижди една вода. Ст. Младенов, БТР I, 209.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БРИЗ, бри`зът, бри`за, мн. бри`зи, м. Лек морски вятър, който през деня духа от водната повърхност към сушата, а през нощта — от сушата към морето. Едва доловим, като дихание, като полъх от студена стая, утринният бриз прииждаше от морето. Д. Добревски, БКН, 14. Полъхна го морският бриз, като че го плисна вълна от заобикалящия го живот. П. Славински, ПЗ, 289. От сушата / кроткия бриз / с ръката си / къдри / морето. Н. Вапцаров, Избр. ст,* 1946*, 52.

— Фр. brise през рус. бриз.

БРИЗА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който има свойството да избухва, да се пръска на малки парчета във въздуха. Бризантните снаряди разбиваха артилерийските им [на немците] позиции. П. Вежинов, ЗЧР, 165. Вчера пак загубих съзнание от един бризантен снаряд, който избухна до заслона. Ем. Станев, ИК I-II, 341. Бризантни вещества.

— От фр. brisant.

БРИЗА`НТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Способност на взривното вещество да раздробява разрушените при взривяването скали на по-големи или по-малки късове.

БРИЗБИ`ЗИ мн., ед. (рядко) бризби`з, м. Малки тънки пердета за долната част на прозорците.

— От фр. brise-bise.

БРИ`ЗВАМ, -аш, несв.; бри`зна, -еш, мин. св. -а`х, св., непрех. 1. За вода и изобщо течност — разпръсвам се на капки нагоре или встрани; потичам изведнъж. Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци. Ал. Константинов, БГ, 14. Из угасналите му очи, като из два тъмни кладенци, бризнаха сълзи и обилно обляха сухото му лице. Елин Пелин, Съч. I, 159. По едно време изви здраво с мотиката, плюсна във водата и избяга със смях. Няколко капки бризнаха по лицето ми. Н. Попфилипов, РЛ, 79.

2. Прен. За тълпа — спущам се, плъпвам в голямо количество и на различни посоки. Турците бризнаха по улиците из християнската махала. Н. Геров, РБЯ I, 75.

3. За въздушно течение, вятър — изведнъж лъхвам, духвам леко; полъхвам. Бризна утринникът и листата на зарзалата тихо прошумоляха. Кл. Цачев, ГЗ, 40. Бризна и тънък, остър ветрец. Сланата захруска под краката ни. Висините на Пирин се развълнуваха, планината проявяваше зимния си нрав. Ст. Станчев, ПЯС, 61. Хан Борис се изправи до един прозорец, отвори го и въздъхна в хлада, който бризна върху него. Й. Вълчев, СКН, 267. // Прех. За вятър — леко докосвам; лъхвам. Вятърът бризна лицето му, той отвори уста и пое жадно свежия въздух. Кл. Цачев, ГЗ, 125.

БРИ`ЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от бризвам.

БРИ`ЗГИ мн., ед. (рядко) бри`зга ж. Капки или тънки струйки вода, които отхвръкват нагоре или настрани; пръски. И като се обърна по гърба си, той почна да нанася такива немилостиви удари с нозете си по повърхността на разпенената вода, щото бризги летяха чак до тавана. Ал. Константинов, БГ, 14-15. Не след много време нахвърли се в реката цялата конна дружина и весел шум и плясък, разплискаха се и се дигнаха освежителни бризги вода. Д. Талев, С II 226. С тежки скокове се носеше старият елен по неравното корито на потока. Той се плъзгаше и спъваше, вдигайки бризги вода и събаряйки камъни под копитата си. Ем. Станев, ПЕГ, 36. Те [бистрите струи] бързат в неудържим устрем, .. и в разпокъсаните, отскачащи нагоре бризги слънчевите лъчи си играеха. Н. Попфилипов, РЛ, 24.

БРИ`ЗНА. Вж. бризвам и бри`знувам.

БРИЗНУ`ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); бри`зна, -еш, мин. св. -а`х, св., непрех. Бризвам.

БРИЗЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. За вятър — предизвиквам малки вълни; леко вълнувам водна повърхност. Може би вятърът е подгонил тия красиви вълни, .., може би той бризи водата. ВН, 1959, бр. 2399, 4.

БРИК неизм. прил. 1. За цвят, багра — който е червен с оранжев примес като цвета на печена тухла, керемида; керемиденочервен. Тоалетът ми е в цвят брик.

2. Като същ. брик, мн. няма, м. Червен цвят с оранжев примес като цвета на печена тухла, керемида; керемиденочервено. Тоновете [на дрехите] са наситени, но не крещящи. Превес имат оттенъците в брик и бордо. СТ, 2000, бр. 5, 24.

— Фр. brique ’тухла’.

БРИКЕ`Т м. и БРИКЕ`ТА ж. Пресован въглищен прах, сол, кюспе и др. във вид на тухла или топка.

— Фр. briquette.

БРИКЕ`ТА. Вж. брикет.

БРИКЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от брикет, брикета. Брикетна фабрика. Брикетна промишленост. Брикетна инсталация. Брикетна преса.

БРИКЕТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя въглищен прах, сол и др. на брикети, брикетирам се страд.

БРИКЕТИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от брикетирам и от брикетирам се. Брикетиране на въглища.

БРИКЕ`ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от брикет; малък брикет.

БРИЛЯ`НТ¹ м. Обработен, шлифован диамант, за да бъде поставен върху украшение, корона и под. У моя другар имаше скъпоценен пръстен с брилянти. К. Величков, ПССъч. I, 43. Гордо седеше до вуйча, облечен по последна мода, с кехлибарено цигаре в устата, .., голям брилянт на пръстена на дясната ръка. Г. Стаматов, Разк. II, 12. Радоил пи здравица за нея, па извади и й подаде в дар едно цвете от брилянти за косата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 54. Показа се там самият вали паша в парадното си облекло, цяло отрупано със сърма и злато, с рубини и брилянти по многобройните медали и звезди на гърдите. Д. Талев, ГЧ, 397. • Обр. Отечество любезно, как хубаво си ти! / .. / Как твоите картини меняват се омайно! / .. / Тук весели долини, там планини гиганти, / земята пълна с цвете, небето със брилянти… Ив. Вазов, Съч. II, 5.

— От фр. brillant.

БРИЛЯ`НТ² м. Лъскав плътен плат обикн. за подплата. Красиви са тъканите от естествено влакно. А освен тях от коприна и изкуствен материал се изработва брилянт, вискоза. РД, 1961, бр. 304, 2.

— От фр. brillant ’блестящ’.

БРИЛЯ`НТЕН¹, -тна, -тно, мн. -тни, и (рядко) -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до брилянт¹; брилянтов. До него седеше възрастна дама, .., с множество брилянтни пръстени и с огърлица на тънката си суха шия. Д. Ангелов, ЖС, 107. Носеше се елегантно, на копринената му връзка винаги блестеше брилянтна карфица. А. Гуляшки, Л, 435. По клонките извити на брезите / снегът като брилянтен прах блести. Н. Фурнаджиев, ВД, 33.

2. Муз. За музикално произведение — който има елементи, придаващи външен ефект, блясък. Брилянтен етюд. Брилянтен валс. Брилянтно рондо.

БРИЛЯ`НТЕН², -тна, -тно, мн. -тни, и (рядко) -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до брилянт². Към мене се приближава момиче с черна брилянтна престилка. Ст. Сивриев, ЗСБ, 125. За Новата година всеки искаше да зарадва близките си с някакъв подарък и облечените в черни брилянтени престилки щандистки не можеха да смогнат да отговарят на всички въпроси. Д. Кисьов, Щ, 392.

БРИЛЯНТИ`Н, мн. няма, м. Парфюмиран крем или течност за коса, които придават блясък, лъскавина. Този мъж беше облечен с черен граждански костюм, .. Намазаната му с брилянтин коса беше причесана на път, извита малко настрана и закриваше дясната половина на полегатото му, бледо и тясно чело. К. Калчев, ЖП, 10. Куртев беседваше любезно с дамите. Косата му, опъната, лъщеше от брилянтина. Й. Демирев и др., ОС, 31.

— От фр. brillantine.

БРИЛЯ`НТНО. Нареч. от брилянтен¹(във 2 знач.); великолепно, блестящо. Екатерина Апостолова извиси изпълнението до значителна художественост, намерила своя връх в проникновено и брилянтно изпълнената колоратурна ария. БНТ, 1941, бр. 213-214, 6.

БРИЛЯ`НТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Брилянтен¹. На именния й ден той й поднесе едно брилянтово перо с най-блестящи лазурни сапфири и едри топази. Ив. Вазов, Съч. XI, 151. Той беше в разцвета на своята възраст,…, елегантно облечен, с два брилянтови пръстена на лявата ръка. СбЦГМГ, 110-111. • Обр. Изведнъж две едри брилянтови сълзи бликнаха и се проточиха по бузите на болната… Ив. Вазов, СбНУ II, 92.

БРИЛЯНТОПОДО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който има блясък на брилянт. Брилянтоподобни звезди блещукаха на тъмносиния свод. Ив. Вазов, Съч. XII, 46.

БРИЛЯ`НТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от брилянт; малък брилянт. Пред мене стоеше една дама на около тридесет и пет години .. Външността й беше доста очебийна… Около голата й шия беше завързана широка синя панделка, в средата на която блещеше голямо златно сърце, цялото отрупано с брилянтчета. Г. Белев, КВА, 158-159. Звездиците трептяха като разноцветни брилянтчета. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 172.

БРИ`МКА ж. 1. Всяко едно кръгче от конеца, свързано с друго в плетена тъкан; бод¹. За отмора тя бе взела да плете чорап. Дългите чорапени игли бързо се премятаха в ръцете й и връзваха бримка след бримка. Д. Спространов, С, 181. Отново седна на мястото си. Но работата й не спореше вече — не можеше да улучи бримките, кълбото й час по час се търкулваше из полата. Ил. Волен, МДС, 33. До същото това място, .. скоро се приближи главният отред, който наистина не броеше повече от осемдесет души, затова пък това бяха тежко обръжени во`йни: ездачите, облечени от главата до петите в оплетени от железни бримки ризници. Ст. Загорчинов, ДП, 423. Загледах се и на плетивото ми се пусна бримка.

2. Ред от такива разплетени кръгчета обикн. на чорап, бельо и др. Тъкмо беше облякла палтото си — една бримка на чорапа й [На Катя] се пусна и отпълзя чак до коляното. М. Грубешлиева, ПП, 13. Имам бримка на чорапа си.

◇ Ловя (хващам / хвана) бримки. Изплитам отново бримки, който са се разплели.

БРИМКАДЖИ`ЙКА ж. Разг. Жена, която се занимава с изплитане на изпуснати бримки на чорапи. — Како, дай ми пари да взема чорапите ти от бримкаджийката. Д. Димов, ЖСМ, 71.

БРИ`МКОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бримка.

◇ Бримково стълбче. Спец. Бримките, които всяка отделна игла образува във вертикална посока при плетенето.

БРИМКО`САН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е направен от бримки. За да тичат по-бързо, съборените бойци хвърляха щитове и шлемове, смъкваха бримкосаните си ризници, режеха връзките на железните си наколенници. О. Василев, 33, 71.

2. Който е със закърпени бримки. Бримкосан чорап.

БРИ`МЧА, -иш, мин. св. -их, несв. прех. Правя бримки на плетиво или на тъкан, бримча се страд. Когато на бялата бродерия предстои да загради края на един плат в разни комбинации от зъбчета или кръгчета, тогава се бримчи като плик и се нарича „фестон“. Б. Божиков и др., ИО, 79.

БРИ`САНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бриша и от бриша се; бришене.

БРИТА`НЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от основното население на Великобритания. Варвара превеждаше, мислейки вътрешно: „Не са те избрали съвсем сполучливо… Ти си въобразяваш, че ние сме глупаци, но продължавай!…“ Британецът сякаш разбра това и се намръщи. Д. Димов, Т, 565.

БРИТА`НКА ж. Жена от основното население на Великобритания.

БРИТА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до британец и до Великобритания. Британска империя. Британски острови.

БРИ`ТВА ж. Диал. Джобно ножче, което се затваря в процепен чирен.

БРИ`ТИ мн. Истор. Келтски племена, които съставят основното население на Британия от VIII в. пр. н. е. до англосаксонското завоюване на острова през V-VI в.

БРИ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до келтските племена брити.

БРИ`ФИНГ м. Нов. 1. Кратка, сбита информация за някакво събитие, решение и под., която дават пред журналисти официални лица, правителствени дейци и др. Брифингът бе организиран като част от новата медийна политика на корпорацията. 24 часа, 1999, бр. 47, 29.

2. Кратък инструктаж.

— Англ. briefing.

БРИЧ¹, бри`чът, бри`ча, мн. бри`чове, след числ. бри`ча, м. Остар. и диал. Бръснач. — Пази боже от калпав брич и от неучена жена. Ив. Вазов, Съч. VI, 177. Никола бричат бербере / със позлатени бричове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 385.

◇ Обричвам / обрича без брич някого. Диал. Измамвам, излъгвам някого, като му продавам нещо прекалено скъпо.

Умът ми реже като брич. Диал. Много бързо и лесно схващам, много съм умен и съобразителен. Умът й реже като брич — мисли си Велко. Д. Талев, И, 244.

БРИЧ², бри`чът, бри`ча, мн. бри`чове, след числ. бри`ча, м. Вид панталони широки горе и встрани, а от коляното надолу тесни. Адютантът беше висок и строен момък, напет, стегнат с контешки бричове и с високи желти чизми. Й. Йовков, Разк. I, 201. Към скалите, идейки от седловината, се приближаваше бавно нисък брадясал човек, облечен в кожухче и бричове. Д. Димов, Т, 421. На сайванта, .. се миеше шумно млад човек в синя егерова фланелка и с войнишки бричове. П. Вежинов, BP, 152. Беше все в същото вълнено жълтеникаво яке, с ботуши и брич — както бе слязъл от планината. Ем. Манов, ДСР, 34.

— От англ. breeches.

БРИ`ЧА, -еш, и -иш, мин. св. бри`ча`х и бри`чи`х, несв., прех. Диал. Бръсна. Бербера зета бричеше, майка му риза държеше. Нар. пес., СбНУ VII, 73. Леле майко, леле мила майко! / Не кълни ми чума поморница, / тук кълни го Имера бербера, / що ме бричи рано во неделя, / ми остаи перчин до рамена, / а во перчин змия гнездо виет. Нар. пес., СбБрМ, 345. Берберо ке бричи и здраво, и келео. Погов., СбНУ IV, 198. Берберино секакви глави бриче. Погов. СбНУ III, 245. брича се страд. и възвр. Що си биле два брата родени, / .. / ми седна двайца да се бричат. Нар. пес., СбБрМ, 356.

БРИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Бръснар. Да не оставя да му зема кръв бричар, на когото трепери ръката. ВУХБ (превод), 89.

БРИЧА`Ч м. Диал. Бръснар. Идет бричачот (берберот) и бричит зетот. Ст. Младенов, БТР I, 210.

БРИ`ЧЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от брича и от брича се; бръснене.

БРИ`ЧКА ж. 1. Лека покрита кола, теглена от един или два коня, за превоз на пътници. По една пътечка дете водеше вързано за рогчетата агне. По-нататък едноконна бричка едва-едва се клатеше по шосето. К. Константинов, СЧЗ, 128. Пред вратата на книжарницата спря бричка с чергило и два коня. От седалката й скочи млад мъж в бозово шаячно облекло. Д. Талев, ГЧ, 107. До Филибе нямаше железница. Пътниците трябваше да идат до Саранево с файтон или бричка и оттам да се качат на Хиршовата железница. А. Каралийчев, ПГ, 211. Пусто поле, през полето полека / моята бричка се влачи едвам. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 67.

2. Разг. Пренебр. Стара, износена кола, автомобил или машина. Парната машина блесна с всичката си „красота“. — Ха, че… бричка! — изпусна се другарят му и затисна с шепа устата си, за да не се разсмее. П. Проданов, С, 93.

— От ит. biroccio ’двуколка’ през рус. бричка.

БРИЧНИ`ЦА ж. Диал. Сабя. — Пашо ле, пашо Видински, / подай си, пашо, главица, / че махнем с остра бричница, / да сечем тебе главица / да не кървавим постилкя. Нар. пес., СбНУ XLIII, 348.

БРИЧОВЛИ`Я ед. неизм., мн. -и`и, прил. Диал. Който е с брич, обут в брич. Навярно се бе виждала в мечтите си на голяма сцена, сред десетки обожатели… И ето сега, сред забулени жени, бричовлии мъже, дребно чиновничество… Б. Несторов, АР, 56-57.

БРИ`ША, -еш, мин. св. бриса`х, несв., прех. Диал. 1. Бърша. — Ни един няма да оставим, майка им стара! — изрева Иван Боримечката, като продължаваше да брише с шапка зачервенялото си мокро лице. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 123. — Не знам — въздъхна девойката, като си бришеше очите. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 55. Дядо Либен пъшкал и брисал челото си. Л. Каравелов, Съч. II, 30.

2. Трия, изтривам нещо написано. Той писа, бриса, пухтя, седна на стола, .. стана, разходи се и отново се зае да решава [задачите]. ОФ, 1958, бр. 4190, 2. В палата си Абдул-Хамид / на бяла книга пише, / и често мръщи се сърдит / и писаното брише. Ив. Вазов, Съч. I, 114. бриша се страд. и възвр.

БРИ`ШЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бриша и от бриша се; брисане.

БРИ`Я, -и`еш, мин. св. брих, прич. мин. страд. брит, несв., прех. Диал. Бръсна. брия се страд. и възвр. — Тоз който в нас се често брие, / припяват го за булки и моми! Н. Марангозов, ЯВ, 114.

БРИЯ`Ч м. Диал. Бръснар. Над вратата на бриячницата си турил надпис: „Заповядайте да ся бръснете у подземний брияч по за една пенна“. Й. Груев, СП (превод), 29. На детинските си години седял у майстор брияч и .. научил тоя занаят. Й. Груев, СП (превод), 29.

БРИЯ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от брияч. Лауренс беше кръчмарский син, а Турнер брияческий син. Й. Груев, СП (превод), 104.

БРИЯ`ЧНИЦА ж. Диал. Бръснарница. На детинските си години седял у майстор брияч и като научил тоя занаят в 1760 г.* наместил ся и отворил си бриячница в един зимник (изба) в Болтон. Й. Груев, СП (превод), 29.

БРОБИ`НЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Диал. Мравка; бробиняк. — Какво ти стана, дядо попе? — попита Монката. — Бробинци ме ощипаше! Мравките ме хапят. Напълзели са ме. А. Каралийчев, СбХ, 106.

— Друга форма: браби`нец.

БРОБИ`НЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мравка; бробинец.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. Друга форма: браби`няк.

БРОД, бро`дът, бро`да, мн. бро`дове, след числ. бро`да, м. Плитко място на река, удобно за преминаване. По онова време мостът още не беше направен, та се преминаваше по каменист плитък брод, който само към средата бе поиздълбан от течението. Т. Харманджиев, Р, 22. Ето един смелчак, освобождава се от облеклото си и плахо нагазва в струите на Ерма. Той гази в едно направление, в друго, в трето, — търси брод. Ал. Константинов, Съч. I, 102. Затракаха ножовете върху пушките и първите патрулни двойки поеха бавно пътя към бродовете на Места. Й. Йовков, Разк. II, 59. Синьо ми небо край няма, / морский ми пясък чет няма, / дълбока вода брод няма, / хубава мома род няма. Ст. Младенов, БТР I, 210. Със лудо са брод изпитва. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 143.

БРОДА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Човек, който пази брод или прекарва пътници през брод. Кога на Дунава бродарите безчет / на Черна до пределите / стопиха се под жупела проклет — / .., — / жреци отпяха литии за смелите. В. Карагьозов, Избр. пр, 92.

БРОДЕ`Ж, мн. няма, м. Рядко. Кипеж, вълнение. Едновремешният му жив интерес към литературата, .., изпълня душата му с честолюбиви помисли и предизвиква в нея такъв бродеж, за какъвто и той сам едва ли се е надявал. Това вътрешно безпокойство се отразява и на външния му живот. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1)*, 146. Когато, уморен от сънното гъмжене / на празния живот, на делничния бродеж, / аз взря се в себе си — и страшно отчуждене / сърце ми сепва, като лист — есенна скреж. К. Христов, ВС, 5.

БРО`ДЕНЕ ср. Отгл. същ. от бродя. Длъжността му бе оставяла много свободно време. Той го бе прекарал повече в бродене и лутане по околните ридове и пущинаци. Ив. Вазов, Съч. XI, 27. А може би тия общи бродения по партизанските пътеки оттогава са проправяли неусетно пътечката до сърцето й! Ст. Даскалов, СЛ, 189.

БРОДЕРИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. Който е свързан с бродерия. Изложба на бродерийни произведения. Бродерийна игла. Бродериен цех.

БРОДЕРИ`СТКА ж. Работничка, която се занимава с бродерия; бродирачка, бродировачка.

БРОДЕ`РИЯ, мн. -ии, ж. Ръчно или машинно ушита украса върху тъкан; везба. Как й дотегна голямата, накичена, натрупана гостна. Картини, килими, кресла, масички, цветя, възглавнички с всевъзможни бродерии. Г. Стаматов, Разк. II, 40. Анет, .. носеше деколтирана рокля от тъмнозелена коприна, гарнирана със сребърна бродерия. Д. Ангелов, ЖС, 218.

— От фр. broderie.

БРО`ДЕЦ, мн. няма, м. Умал. от брод; плитък брод.

БРОДИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Брод; бродище. Седнали да си починат, / дорде си вода поспадне, / бродило да си намерят, / водата да си преминат. Нар. пес., СбНУ XIII, 82.

БРОДИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Шия на ръка или на машина фигурки за украса върху тъкан; веза. Вечерта жените до късно бродираха пердетата. Чудомир, Избр. пр, 69. Тя [Ана] бродираше покривки, завеси, везеше дамски блузки, припечелваше толкова, че да не умрат от глад. А. Гуляшки, Л, 11. Соня седеше на леглото и бродираше бебешка шапчица. X. Русев, ПЗ, 232. бродирам се страд. бродирам си възвр. Бродирам си покривка. Бродирам си блуза.

БРОДИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бродирам като прил. Който е с изшити фигурки за украса. Бродирана покривка. Бродирана възглавница.

БРОДИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от бродирам и от бродирам се.

БРОДИРА`ЧКА ж. Работничка, която се занимава с бродерия; бродеристка, бродировачка.

БРОДИРОВА`ЧКА ж. Бродеристка; бродирачка.

БРОДИРО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с бродиране. Бродировъчни машини.

БРО`ДИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Брод; бродило. Петли не са пели, Цоньо, / ни първи, ни втори, Цоньо, / бродници бдят, Цоньо, / по бродищата, Цоньо. Нар. пес., СбНУ XXV, 123.

БРО`ДНИК, мн. -ци, м. 1. Мъж, който броди нощем и прави магии; магьосник. Човеци — мъже и жени, — осенени от тях [самовилите] и тяхната сила, са също такива като тях омайници, .., врачове или врачки, бродници и вярва, че те снемали месеца, слънцето. Б. Ангелов, ЛС, 40. Страшните чародейства наший народ отдава на бродниците и звездите. Г. Раковски, БС, 160.

2. Според народните поверия — дух на мъртвец или на удавник, който броди нощем, вампир. И само отминва на Лазаря гроба, / и Лазаря люто проклина: / „О, Бог да даде нестопен да останеш! / Дух бродник духът ти да стане… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50. Друг го срещнал в тъмнината — / срещнал бродника удавен. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 70. Не в такова ли време из безкръстните и неоплакани гробове излизат вампири и духове бродници? Й. Йовков, Ж, 1920, 104.

БРО`ДНИНА ж. Истор. През Средновековието — данък за минаване през бродове. — Аз съм дошел да се оплача. Мене ме постави архонтът при моста на Етъра — срещу Самоводене, да сбирам броднина. Твоите хора не плащат. Твоите хора трябва да бъдат наказани. А. Каралийчев, ПГ, 98.

БРО`ДНИЦА ж. 1. Жена, която броди нощем и прави магии; магьосница. На Еньовден врачките, бродниците отиваха на някоя нива с хубаво жито, събличаха се голи, .. обираха най-високите класове — „царете“, .. и после, хвърляйки тези „царе“ в своята нива, „пренасяха“ там плодородието на „измамената“ нива. Ив. Хаджийски, БДНН I, 53.

2. Според народните поверия — дух на умряла жена или на удавница, който броди нощем. В българската народна поезия и народна философия той [първобитният анимизъм] се е изразил конкретно в няколко митически образа с не толкова ясен смисъл, каквито са самовилите — самодивите (орисници-наречници, веди, юди, бродници), змейове, лами, хали. Б. Ангелов, ЛС, 37.

БРО`ДЯ¹, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. Ходя без определена цел и посока; скитам. Дълго време още броди Теодосий из леса, препъвайки се о корените на дърветата,… Като не знаеше на коя посока е манастирът, той и съвсем не гледаше къде върви. Ст. Загорчинов, ДП, 214. Били размирни години, по планините бродели всякакви хора, всеки ден ставали убийства, грабежи, кражби. А. Дончев, BP, 85. Аз нямах работа и по цели часове бродех из тесните улички на стария град. М. Марчевски, ОТ, 16. Спи градът в безшумните тъми. / На нощта неверна верен син — / бродя аз бездомен и самин, / а дъждът ръми, ръми, ръми… Д. Дебелянов, Ст, 1946, 82. // За дух, бродник — скитам, блуждая нощем. И когато виждаха сянката й да броди около Старата ела, не се плашеха от нея, защото сянката й пак беше прегърбена и смирена, а бабата още приживе беше останала само една душа. А. Дончев, BP, 156. Погледни — бродници бродят тъдява. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 238.

2. Диал. За вино — кипя, ферментирам. Виното броди.

БРО`ДЯ², -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Минавам през бродове на река. Заради тебе любе вода бродя, / вода бродя, любе, жеден ходя. Нар. пес., СбНУ, XXV, 79.

БРОДЯ`ГА, -та, мн. -и, м. Книж. Скитник. За да почувствувам живота на бродягите и декласираните типове, ходех преоблечен и необръснат в нощните бордеи на улица „Сердика“. Ив. Димов, АИДЖ, 156. Той нямаше багаж, ако не се смята смешната, старомодна военна торба от брезент. Тя висеше на дълъг каиш през рамото му и придаваше на пътника несигурния вид на бродяга. Бр. Йосифова, БЧМ, 69.

— Рус. бродяга.

БРОЕ`Ж, мн. няма, м. Броене.

БРО`ЕН, -а, -о, мн. -и. 1. Прич. мин. страд. от броя като прил. Който е определен по брой. И само някъде отдалече, неусетно и коварно, се промъкваше съзнанието, че дните се нижат — броените дни на отпуската. Съмнеше ли се, денят за отпускаря беше свършен. Г. Караславов, ОХ II, 91. Тя [Мита] си спомни кавгите между бащата и момчето, .., мислеше си защо ли пък им е потрябвало да го изучат? Е, вярно — вуйчов Станьо всеки месец броена пара вземаше като общински писар в съседното село. П. Спасов, ХлХ, 68.

2. Като същ. броено<то> ср. Нещо определено по брой. За вълк броено няма. Погов.

БРО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни, прил. 1. Който се отнася до брой, количество, който е изразен в числа; числен. Персите не могли дори да са възползуват от своето бройно превъзходство, защото в тесния пролив само малко техни кораби могли да стъпят в сражение. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 188. Броен ред.

2 Остар. Който е в голям брой; многочислен, многоброен. Бяла Черква трябваше да бъде приготвена, за да отблъсне нападението на башибозуците, които щяха да блъвнат въз нея бройните турски села в Стремската долина. Ив. Вазов, СбНУ II, 75. Бройно стадо.

◇ Бройна система. Мат. Съвкупност от правила за именуване и за означаване на числата с помощта на малък брой знаци, наречени цифри.

Бройна форма за множествено число. Грам. Форма за множествено число само при съществителните от мъжки род, завършващи на съгласна, образувана с окончанието -а (-я) и употребявана при съществително, свързано с числително име или с местоимение за количество.

Бройни имена. Остар. Грам. Числителни имена. Думи, що показоват брой, наричат ся бройни имена. Д. Манчев, БЕ I, 12.

Числително бройно име. Грам. Име, което означава количество, брой, напр. едно, пет, двадесет.

БРОЕ`НЕ ср. Отгл. същ. от броя и от броя се. Тъй беше запомнил той от баща си и от дядо си — когато се мери жито, броенето да започва от хилядо, та все на хиляди да върви. Г. Караславов, С, 70. Броенето бе към своя край и вече се виждаше, че Каравелов има много повече от половината гласове. В. Геновска, СГ, 237.

БРОЕНИ`ЦА ж. Обли или продълговати зърна от кехлибар, седеф, кост, дърво и под., нанизани на връв, краищата на която са свързани. Кърсердаринът му пращаше божигробски броеници от кехлибар. Й. Йовков, СЛ, 12. Отец Сисой,…, бавно и спокойно местеше с хубавите си пълни ръце зърната на кехлибарената си броеница и унесено мълчеше. Елин Пелин, Съч. IV, 57. Кадански също седна на стол, наведе се над коленете си и заброи седефените зърна на броеницата си. К. Петканов, ДЧ, 80.

◇ Броя броениците. Разг. Стоя без работа и гладувам.

БРО`ЕНИЦА ж. Разг. Вид детска игра, при която чрез броене участниците се разделят на две групи, за да започнат друга игра (гоненица, жумичка и под.).

БРОЕНИ`ЧКА ж. Умал. от броени`ца. Една пролетна утрин нашето джудже излезе както винаги пред вратата на своята къщица и започна да върти броеничката си от просени зрънца. Св. Минков, ПК, 14.

БРОЕ`Ц, мн. бройци`, м. 1. Лице, на което е възложено да брои нещо; броител, брояч, преброител. Поотвори вратата на джамията и като видя в дъното заетите бройци, бързо се върна. Б. Несторов, АР, 118. Хаджи Драган .. изсипа жълтиците на бюрото .. Старецът започна да брои монетите, като ги редеше на стълбчета. Никола му помагаше .. Перото скърцаше по дебелата гланцова хартия, монетите звънтяха между пръстите на бройците. Ем. Станев, ИК I-II, 294-295.

2. Остар. Помощник на касиера в банка, който се занимава с броене на постъпилите пари.

БРОЖД, бро`ждът, бро`жда, мн. бро`ждове, след числ. бро`жда, м. Диал. Брош.

— Друга (диал.) форма: брощ.

БРО`ЖДАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За лице на човек — грапав, сипаничав. — Е, Богдане, чорбаджията ти направил тогава едно добро, па и ти сега трябваше да му се наплатиш — каза един от селяните, с широко, тлъсто, брождаво лице. Хр. Максимов, СбЗР, 25. Я райловските [моми], бабо, / ного са лоши, / се са брождави, / се са кьорави. Нар. пес., СбНУ XLIII, 557.

БРОЖДЕНУ`ША, мн. няма, ж. Диал. Само в баяния — вид кожна болест, обикн. червен вятър. Червенуше, брожденуше! Червенуша къща заградила; както е добро утро, тъй да не добруваш; както е добър вечер, тъй да не замръкнеш. Червенуше, огън те изгори, пепелта развя вятър, разнесе в пусто горе тилилейско, дето петел не пее, дето птица не цвърчи, дето огън не гори, дето чловек не върви. Н. Геров, РБЯ I, 72.

БРОЖДИ`ЛКА ж. Диал. Боя от брожд.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БРОЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Обществена проява на недоволство; вълнение. Още от месец юли, като се разчу за Берлинския договор, по цяла Македония започна едно общо брожение сред българите. Сега се знаеше, че по Струма, от двете й страни, селата са се дигнали да прогонят турците. Д. Талев, ПК, 668-669. Градът, вълнуван от трескави брожения, очакваше нови чудеса, необикновени и невиждани. Ст. Загорчинов, ЛСС, 101. Беше през втората половина на 80-те години — тогава почваше измежду учениците в гимназиите онова смътно идейно брожение, от което по-сетне се и оформи социалистическата партия. Г. Константинов, ПР, 185.

— Рус. брожение.

БРОИ`ТЕЛ¹, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, на което е възложено да брои нещо; броец, брояч¹, преброител. Селяните тръгнаха един след друг, пущаха бюлетините си и се отстраняваха. За няколко минути калпакът и фуражката бяха напълнени .. — Да се готвят броителите — обади се Герган. К. Калчев, ЖП, 19. Той слушаше гласа на броителя и си бележеше на един лист гласовете, дадени за двамата кандидати. В. Геновска, СГ, 237.

БРОИ`ТЕЛ², -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Уред за броене на нещо; брояч². Двата елеватора работеха едновременно. До всеки от тях стоеше по един техник, а между двата сновеше комисионерът и току им пошепваше и подвикваше, .., зяпаше по циферблата на броителя, записваше бързината на товаренето. П. Спасов, ХлХ, 419.

БРОИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до броител²; броячен. В производството ще бъдат внедрени ауспухови тръби за мотоциклети, броителни автомати за текстилната индустрия. ВН, 1960, бр. 2618, 2.

БРОЙ, бро`ят, бро`я, мн. бро`еве и (остар.) бро`йове, след числ. бро`я, м. 1. Само ед. Определено количество единици. По нея [картата] са накацали малки книжни флагчета, които бележат изминатия път… Досега върху картата са забодени четиринадесет такива знаменца, а броят им трябва да бъде осемнадесет. Св. Минков, ДА, 47. В града има само няколко трамвайни линии, които стигат до определени квартали и могат да обслужват ограничен брой жители. П. Вежинов, ДМ, 35.

2. Поредна или отделна единица от периодично издание. На масата пред Владикова стояха няколко разпечатани писма и куп броеве от „Свобода“. Ив. Вазов, Съч. VI, 55. Зара хвърли ядосано стария брой от някакво английско списание, който прелистваше. Д. Димов, Т, 140. И подначалникът Пенчев се затвори отново в стаята си и поиска да му донесат брой сто деветдесет и първи от втори септември хиляда деветстотин четиредесет и четвърта година. Св. Минков, Избр. пр, 259.

3. Остар. Пореден номер на предмет от редица еднородни предмети; номер. Бройовете на сериите и билетите, които печелят, са следующите. Знан., 1875, бр. 10, 160. Надписът на писмото трябва да е ясен и трябва да носи: ..; 2) имято на улицата и броя (нумерото) на къщата, дюгяна или хана. Лето, 1871, 69. Описът требва да съдържи: 1) .. 2) мястото, в което ся намира имотът, .. на коя улица и под какъв брой (нумер). ВП, 68.

◇ В брой, плащам (заплащам). С пари (плащам). — Кой ви каза, че ще купувам от вас на доверие! Всичко плащам в брой и в жълтици. К. Петканов, ЗлЗ, 203.

На брой. По количество. Защитниците на това

Разлика между версии на „Речник на българския език/Том 1/941-960“

Текуща версия към 21:50, 28 ноември 2012

Навигация

Лични инструменти

Именни пространства

Варианти

Прегледи

Още

Търсене

Навигация

Инструменти