Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/941“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
2. Братово дете; племенниче. <i>Тук го е намерило</i> [Иван Рилски] <i>и братовчето му Лука и се поселило при него, за да се наставлява в душеспасителния път.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 33. | 2. Братово дете; племенниче. <i>Тук го е намерило</i> [Иван Рилски] <i>и братовчето му Лука и се поселило при него, за да се наставлява в душеспасителния път.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 33. | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОВЧЕД <i>м.</i> Син на брат или на сестра по отношение на децата на останалите братя и сестри. <i>Всички бяха готови вече и чакаха да дойдат само файтоните, за коу,-цго беше отишъл братовчедът Борис. И.</i> Йовков, Разк. I, 172. <i>Обръщаш глава на ляво — до тебе са тримата ти братя, оттатък бащата,.. По-нататък — чичовците и братовчедите, всички гледат напред и лицата им уж са същите, а са тъй променени, че едва ги познаваш.</i> А. Дончев, СВС, 734. | БРАТОВЧЕД <i>м.</i> Син на брат или на сестра по отношение на децата на останалите братя и сестри. <i>Всички бяха готови вече и чакаха да дойдат само файтоните, за коу,-цго беше отишъл братовчедът Борис. И.</i> Йовков, Разк. I, 172. <i>Обръщаш глава на ляво — до тебе са тримата ти братя, оттатък бащата,.. По-нататък — чичовците и братовчедите, всички гледат напред и лицата им уж са същите, а са тъй променени, че едва ги познаваш.</i> А. Дончев, СВС, 734. | ||
О Първи братовчеди. Синове или синове и дъщери на братя, на брат и сестра или на сестри. Втори братовчеди. Синове или синове и дъщери на първи братовчеди или на първи братовчедки. | О Първи братовчеди. Синове или синове и дъщери на братя, на брат и сестра или на сестри. Втори братовчеди. Синове или синове и дъщери на първи братовчеди или на първи братовчедки. | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОВЧЕДКА <i>ж.</i> Дъщеря на брат или на сестра спрямо децата на останалите братя и сестри. <i>Той се венча в католишка-та черква, понеже нашите попове не приеха да го турят в брак с братовчедката му...</i> Ив. Вазов, Съч. X, 7. <i>Както вече споменах, през лятната ваканция около семейната трапеза се събирахме цялата челяд: родителите ми, сестра ми,.., братовчедката ми Райна, останала кръгло сираче и отгледана от родителите ми, аз и малкото ми брат-че Кольо.</i> СбЦГМГ, 131. О Първи братовчедки. Дъщери на братя, на брат и сестра или на сестри. Втори братовчедки. Дъщери на първи братовчеди или братовчедки. | БРАТОВЧЕДКА <i>ж.</i> Дъщеря на брат или на сестра спрямо децата на останалите братя и сестри. <i>Той се венча в католишка-та черква, понеже нашите попове не приеха да го турят в брак с братовчедката му...</i> Ив. Вазов, Съч. X, 7. <i>Както вече споменах, през лятната ваканция около семейната трапеза се събирахме цялата челяд: родителите ми, сестра ми,.., братовчедката ми Райна, останала кръгло сираче и отгледана от родителите ми, аз и малкото ми брат-че Кольо.</i> СбЦГМГ, 131. О Първи братовчедки. Дъщери на братя, на брат и сестра или на сестри. Втори братовчедки. Дъщери на първи братовчеди или братовчедки. | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОВЧЕДКИН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>Рядко. Прил. от</i> братовчедка. | БРАТОВЧЕДКИН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>Рядко. Прил. от</i> братовчедка. | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОВЧЕДОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> братовчед. <i>Пасал Недялко овньо-ви / край царювите друмови / с единко дете братово, братово, братовчедово / и него викат Недялко.</i> Нар. пес., СбНУ XVI, 98. | БРАТОВЧЕДОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> братовчед. <i>Пасал Недялко овньо-ви / край царювите друмови / с единко дете братово, братово, братовчедово / и него викат Недялко.</i> Нар. пес., СбНУ XVI, 98. | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОВЧЕДЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> братовчед. | БРАТОВЧЕДЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> братовчед. | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОК, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. <i>Диал. Умал. от</i> брат (в 1 знач.); малък брат, братле, братче. <i>Драгана никого немат, / един си браток Никола, / една си снаа Митана.</i> Нар. пес., СбБрМ, 473. <i>Кога го сестра продаде, / то-гай се сестра сетила, / дека е мачно без браток.</i> Нар. пес., СбНУ XLV, 368. 2. С удар. браток. <i>Рядко. Простонар. Галъов.</i> Йнтимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братле, братче. <i>Като видя Бодко, той наведе глава. — Прощавай, браток — каза той. — Аз си</i> | БРАТОК, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. <i>Диал. Умал. от</i> брат (в 1 знач.); малък брат, братле, братче. <i>Драгана никого немат, / един си браток Никола, / една си снаа Митана.</i> Нар. пес., СбБрМ, 473. <i>Кога го сестра продаде, / то-гай се сестра сетила, / дека е мачно без браток.</i> Нар. пес., СбНУ XLV, 368. 2. С удар. браток. <i>Рядко. Простонар. Галъов.</i> Йнтимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братле, братче. <i>Като видя Бодко, той наведе глава. — Прощавай, браток — каза той. — Аз си</i> | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОВЧЕД | БРАТОВЧЕД | ||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
<i>знаех, че така ще стане, ама нали ти дадох дума, останах.</i> В. Ченков, СНД, 91. — Друга (диал.) форма: б р а т ъ к. | <i>знаех, че така ще стане, ама нали ти дадох дума, останах.</i> В. Ченков, СНД, 91. — Друга (диал.) форма: б р а т ъ к. | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОЛЮБЕЦ, <i>мн.</i> -бци, <i>м. Остар. Книж.</i> Човек, който обича братята и сестрите си, обича ближните си. | БРАТОЛЮБЕЦ, <i>мн.</i> -бци, <i>м. Остар. Книж.</i> Човек, който обича братята и сестрите си, обича ближните си. | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОЛЮБИ`В, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е изпълнен с любов, с обич към близките, към ближните си. <i>Бъди прочее братолюбив и обичай всичките си сродници, за да ся не покажеш непризнате-лен към благодетелите си.</i> П. Р. Славейков, ПЧ, 39. <i>Бъдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви и дружелюбиви.</i> ИЗ 1874-1881; 1882, 160. // Дружелюбен. <i>В онова време сръбското правителство се въодушевлявало от по-братолюбиви и no-искрени чувства към българите.</i> Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 256. | БРАТОЛЮБИ`В, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е изпълнен с любов, с обич към близките, към ближните си. <i>Бъди прочее братолюбив и обичай всичките си сродници, за да ся не покажеш непризнате-лен към благодетелите си.</i> П. Р. Славейков, ПЧ, 39. <i>Бъдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви и дружелюбиви.</i> ИЗ 1874-1881; 1882, 160. // Дружелюбен. <i>В онова време сръбското правителство се въодушевлявало от по-братолюбиви и no-искрени чувства към българите.</i> Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 256. | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОЛЮБИ`ВО <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> братолюбив; дружелюбно. <i>Иван ни прие твърде братолюбиво и седеше по цели нощи около Стояна.</i> П. Хитов, МП, 16. | БРАТОЛЮБИ`ВО <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> братолюбив; дружелюбно. <i>Иван ни прие твърде братолюбиво и седеше по цели нощи около Стояна.</i> П. Хитов, МП, 16. | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОЛЮБИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Любов и обич към роднини, близки, към ближните; проява на братска любов. У <i>много от нашите селени братолюбието, взаимното споразумяване..., благословения съпружески живот са на развала.</i> Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 67. | БРАТОЛЮБИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Любов и обич към роднини, близки, към ближните; проява на братска любов. У <i>много от нашите селени братолюбието, взаимното споразумяване..., благословения съпружески живот са на развала.</i> Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 67. | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОСАМ. Вж. братосвам. | БРАТОСАМ. Вж. братосвам. | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> братосам, -аш, <i>св., прех. Разг.</i> Побратимявам; братимя<sup>1</sup>, братимявам. | БРАТОСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> братосам, -аш, <i>св., прех. Разг.</i> Побратимявам; братимя<sup>1</sup>, братимявам. | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОСВАМ СЕ <i>несв.;</i> братосам се <i>св., непрех.</i> Побратимявам се; братимя се, братимявам се. | БРАТОСВАМ СЕ <i>несв.;</i> братосам се <i>св., непрех.</i> Побратимявам се; братимя се, братимявам се. | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОСВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> братосвам <i>и от</i> братосвам се; побратимяване, братимене<sup>1</sup>, братимяване. — <i>Ами защо не влазяте? — учудих се аз,., и пак ми мина през глава мисълта, че това ще са хора на Грънчарова,.. Най-после те влязоха,., и аз се разцелувах с тях, по един скверен обичай на братосване в турско.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 59. | БРАТОСВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> братосвам <i>и от</i> братосвам се; побратимяване, братимене<sup>1</sup>, братимяване. — <i>Ами защо не влазяте? — учудих се аз,., и пак ми мина през глава мисълта, че това ще са хора на Грънчарова,.. Най-после те влязоха,., и аз се разцелувах с тях, по един скверен обичай на братосване в турско.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 59. | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОУБИ`ЕЦ, <i>мн.</i> -ййци, <i>м.</i> Убиец на свой брат (в 1, 2 и 3 знач.); —<i>Другари войници! — извиси глас Марин. — Не стреляйте срещу народните партизани. Вие сте чеда на народа,.., ще станете ли изменници на народа и братоубийци?</i> М. Яворски, ПОББ, 37. <i>Каин е първият братоубиец.</i> Ст. Младенов, БТР, I, 206. | БРАТОУБИ`ЕЦ, <i>мн.</i> -ййци, <i>м.</i> Убиец на свой брат (в 1, 2 и 3 знач.); —<i>Другари войници! — извиси глас Марин. — Не стреляйте срещу народните партизани. Вие сте чеда на народа,.., ще станете ли изменници на народа и братоубийци?</i> М. Яворски, ПОББ, 37. <i>Каин е първият братоубиец.</i> Ст. Младенов, БТР, I, 206. | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОУБИЙСТВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | БРАТОУБИЙСТВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | ||
<i>прил.</i> Който се отнася до братоубийство. <i>Същата година крал Милан ни обяви бра-тоубийствената война.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 147. | <i>прил.</i> Който се отнася до братоубийство. <i>Същата година крал Милан ни обяви бра-тоубийствената война.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 147. | ||
| − | + | ---- | |
БРАТОУБИ`ЙСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Убийст во от брат (в 1, 2 и 3 знач.). <i>Проклет да бъде оня демон, който научи човека на бра-</i> | БРАТОУБИ`ЙСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Убийст во от брат (в 1, 2 и 3 знач.). <i>Проклет да бъде оня демон, който научи човека на бра-</i> | ||
| − | + | ---- | |
БР АТОУБИ`ЙСТВ О | БР АТОУБИ`ЙСТВ О | ||
Версия от 05:57, 28 ноември 2012
тати и баща ти два брата, / мама й майка ти две етърви, / пък ний със тебе две първи, / две първи, две братовчета. Нар. пес., СбВСт, 733.
2. Братово дете; племенниче. Тук го е намерило [Иван Рилски] и братовчето му Лука и се поселило при него, за да се наставлява в душеспасителния път. Ив. Вазов, Съч. XV, 33.
БРАТОВЧЕД м. Син на брат или на сестра по отношение на децата на останалите братя и сестри. Всички бяха готови вече и чакаха да дойдат само файтоните, за коу,-цго беше отишъл братовчедът Борис. И. Йовков, Разк. I, 172. Обръщаш глава на ляво — до тебе са тримата ти братя, оттатък бащата,.. По-нататък — чичовците и братовчедите, всички гледат напред и лицата им уж са същите, а са тъй променени, че едва ги познаваш. А. Дончев, СВС, 734.
О Първи братовчеди. Синове или синове и дъщери на братя, на брат и сестра или на сестри. Втори братовчеди. Синове или синове и дъщери на първи братовчеди или на първи братовчедки.
БРАТОВЧЕДКА ж. Дъщеря на брат или на сестра спрямо децата на останалите братя и сестри. Той се венча в католишка-та черква, понеже нашите попове не приеха да го турят в брак с братовчедката му... Ив. Вазов, Съч. X, 7. Както вече споменах, през лятната ваканция около семейната трапеза се събирахме цялата челяд: родителите ми, сестра ми,.., братовчедката ми Райна, останала кръгло сираче и отгледана от родителите ми, аз и малкото ми брат-че Кольо. СбЦГМГ, 131. О Първи братовчедки. Дъщери на братя, на брат и сестра или на сестри. Втори братовчедки. Дъщери на първи братовчеди или братовчедки.
БРАТОВЧЕДКИН, -а, -о, мн. -и, Рядко. Прил. от братовчедка.
БРАТОВЧЕДОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от братовчед. Пасал Недялко овньо-ви / край царювите друмови / с единко дете братово, братово, братовчедово / и него викат Недялко. Нар. пес., СбНУ XVI, 98.
БРАТОВЧЕДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от братовчед.
БРАТОК, мн. -ци, м. 1. Диал. Умал. от брат (в 1 знач.); малък брат, братле, братче. Драгана никого немат, / един си браток Никола, / една си снаа Митана. Нар. пес., СбБрМ, 473. Кога го сестра продаде, / то-гай се сестра сетила, / дека е мачно без браток. Нар. пес., СбНУ XLV, 368. 2. С удар. браток. Рядко. Простонар. Галъов. Йнтимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братле, братче. Като видя Бодко, той наведе глава. — Прощавай, браток — каза той. — Аз си
БРАТОВЧЕД
941
знаех, че така ще стане, ама нали ти дадох дума, останах. В. Ченков, СНД, 91. — Друга (диал.) форма: б р а т ъ к.
БРАТОЛЮБЕЦ, мн. -бци, м. Остар. Книж. Човек, който обича братята и сестрите си, обича ближните си.
БРАТОЛЮБИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е изпълнен с любов, с обич към близките, към ближните си. Бъди прочее братолюбив и обичай всичките си сродници, за да ся не покажеш непризнате-лен към благодетелите си. П. Р. Славейков, ПЧ, 39. Бъдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви и дружелюбиви. ИЗ 1874-1881; 1882, 160. // Дружелюбен. В онова време сръбското правителство се въодушевлявало от по-братолюбиви и no-искрени чувства към българите. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 256.
БРАТОЛЮБИ`ВО Остар. Книж. Нареч. от братолюбив; дружелюбно. Иван ни прие твърде братолюбиво и седеше по цели нощи около Стояна. П. Хитов, МП, 16.
БРАТОЛЮБИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Любов и обич към роднини, близки, към ближните; проява на братска любов. У много от нашите селени братолюбието, взаимното споразумяване..., благословения съпружески живот са на развала. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 67.
БРАТОСАМ. Вж. братосвам.
БРАТОСВАМ, -аш, несв.; братосам, -аш, св., прех. Разг. Побратимявам; братимя1, братимявам.
БРАТОСВАМ СЕ несв.; братосам се св., непрех. Побратимявам се; братимя се, братимявам се.
БРАТОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от братосвам и от братосвам се; побратимяване, братимене1, братимяване. — Ами защо не влазяте? — учудих се аз,., и пак ми мина през глава мисълта, че това ще са хора на Грънчарова,.. Най-после те влязоха,., и аз се разцелувах с тях, по един скверен обичай на братосване в турско. П. К. Яворов, Съч. II, 59.
БРАТОУБИ`ЕЦ, мн. -ййци, м. Убиец на свой брат (в 1, 2 и 3 знач.); —Другари войници! — извиси глас Марин. — Не стреляйте срещу народните партизани. Вие сте чеда на народа,.., ще станете ли изменници на народа и братоубийци? М. Яворски, ПОББ, 37. Каин е първият братоубиец. Ст. Младенов, БТР, I, 206.
БРАТОУБИЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се отнася до братоубийство. Същата година крал Милан ни обяви бра-тоубийствената война. Ив. Вазов, Съч. VIII, 147.
БРАТОУБИ`ЙСТВО, мн. -а, ср. Убийст во от брат (в 1, 2 и 3 знач.). Проклет да бъде оня демон, който научи човека на бра-
БР АТОУБИ`ЙСТВ О
