Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/761“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>не той подпря дряновицата на коляното си, напъна се и я прекърши на две. Запъхтян и доволен, бишна двете парчета в шумака.</i> Н. Тихолов, ДКД, 110-111. <i>Ако не бе тая слабост и тежката тъпа болка в гърдите — би изтичал на двора: ще подложи длани под покривния улей, с премръзнали пръсти ще прецеди водата, ще задържи песъчинките и ще ги бишне нагоре.</i> О. Василев, Т, 192 -193. <i>Елка се спусна с писък и прегърна мъжа си.. Той бишна жена си настрана.</i> ЕлинПелин, Съч. III, 59. бишвам се, бишна се <i>страд.</i> | <i>не той подпря дряновицата на коляното си, напъна се и я прекърши на две. Запъхтян и доволен, бишна двете парчета в шумака.</i> Н. Тихолов, ДКД, 110-111. <i>Ако не бе тая слабост и тежката тъпа болка в гърдите — би изтичал на двора: ще подложи длани под покривния улей, с премръзнали пръсти ще прецеди водата, ще задържи песъчинките и ще ги бишне нагоре.</i> О. Василев, Т, 192 -193. <i>Елка се спусна с писък и прегърна мъжа си.. Той бишна жена си настрана.</i> ЕлинПелин, Съч. III, 59. бишвам се, бишна се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИШВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бишвам <i>и от</i> бишвам се. | БИШВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бишвам <i>и от</i> бишвам се. | ||
| − | + | ---- | |
БИ`ШКА<sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Свиня. <i>Сега вървим по малко равнище, обиколено с гора, с изровена и разхвърлена трева. — Я бишките какво са пак сториле!... — сочат конярите.</i> К. Константинов, ПЗ, 62. — <i>А защо отиде там татко? — На лов! — извика момченцето. — Да убие една голя-ааама дива бишка!</i> Д. Цончев, ЧС, 115. | БИ`ШКА<sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Свиня. <i>Сега вървим по малко равнище, обиколено с гора, с изровена и разхвърлена трева. — Я бишките какво са пак сториле!... — сочат конярите.</i> К. Константинов, ПЗ, 62. — <i>А защо отиде там татко? — На лов! — извика момченцето. — Да убие една голя-ааама дива бишка!</i> Д. Цончев, ЧС, 115. | ||
<i>Прен. Руг.</i> За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого; свиня. — <i>Затваряй! Кой ти е позволил! Селен-дур!.. Върви си на село, там ти е мястото, върви да ореш, да копаеш! Ти, бишка, тор-лак, затваряй дюкяна!</i> Д. Талев, ЖС, 113. | <i>Прен. Руг.</i> За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого; свиня. — <i>Затваряй! Кой ти е позволил! Селен-дур!.. Върви си на село, там ти е мястото, върви да ореш, да копаеш! Ти, бишка, тор-лак, затваряй дюкяна!</i> Д. Талев, ЖС, 113. | ||
| − | + | ---- | |
БИ`ШКА<sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Татул; биволче<sup>2</sup>. | БИ`ШКА<sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Татул; биволче<sup>2</sup>. | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник... , 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник... , 1951. | ||
| − | + | ---- | |
БИ`ШКАМ, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> С лек, бърз тласък отмествам, отхвърлям, отмятам, тласкам нещо или някого. — <i>Къде ми бишкаш калпако?</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 190. бишкам се <i>страд.</i> | БИ`ШКАМ, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> С лек, бърз тласък отмествам, отхвърлям, отмятам, тласкам нещо или някого. — <i>Къде ми бишкаш калпако?</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 190. бишкам се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИ`ШКАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бишкам <i>и от</i> бишкам се. | БИ`ШКАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бишкам <i>и от</i> бишкам се. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БИШКОТА, обикн. <i>мн., ж.</i> Вид продълговата шуплеста бисквита. <i>А жените, .. Подготвят уютна работна площадка на „кръжочниците“ и дори щедро ги | + | БИШКОТА, обикн. <i>мн., ж.</i> Вид продълговата шуплеста бисквита. <i>А жените, .. Подготвят уютна работна площадка на „кръжочниците“ и дори щедро ги угqщаваm с бишкоти, сандвичи или кафе.</i> Сп. Йончев, РБ, 21. <i>Торта от бишкоти.</i> |
— От ит. biscotto през рум. bi§cot, bi§cota. | — От ит. biscotto през рум. bi§cot, bi§cota. | ||
| − | + | ---- | |
БИ`ШНА. Вж. бишвам. | БИ`ШНА. Вж. бишвам. | ||
| − | + | ---- | |
БИЯ, би`еш, <i>мин. св.</i> бих, <i>прич. мин. страд.</i> бит, <i>несв.</i> 1. <i>Прех.</i> Нанасям удари на човек или животно с цел да причиня болка. <i>Полицаите., заобиколиха един малък студент със смешно дълго палто и почнаха да го бият немилостиво с бичовете си по главата.</i> Д. Димов, Т, 179. <i>Много пъти той вдигаше ръка да бие, но старецът го спираше с трептящ глас.</i> Елин Пелин, Съч. 1П, 29. <i>А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. <i>Воденичарят и други — излезли кой с тояги, кой с дърво и се спуснали да бият вълкът.</i> Нар. прик., Христом. ВВ I, 30. 2. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Обикн. с предл. по, о и в. | БИЯ, би`еш, <i>мин. св.</i> бих, <i>прич. мин. страд.</i> бит, <i>несв.</i> 1. <i>Прех.</i> Нанасям удари на човек или животно с цел да причиня болка. <i>Полицаите., заобиколиха един малък студент със смешно дълго палто и почнаха да го бият немилостиво с бичовете си по главата.</i> Д. Димов, Т, 179. <i>Много пъти той вдигаше ръка да бие, но старецът го спираше с трептящ глас.</i> Елин Пелин, Съч. 1П, 29. <i>А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. <i>Воденичарят и други — излезли кой с тояги, кой с дърво и се спуснали да бият вълкът.</i> Нар. прик., Христом. ВВ I, 30. 2. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Обикн. с предл. по, о и в. | ||
Версия от 05:22, 28 ноември 2012
не той подпря дряновицата на коляното си, напъна се и я прекърши на две. Запъхтян и доволен, бишна двете парчета в шумака. Н. Тихолов, ДКД, 110-111. Ако не бе тая слабост и тежката тъпа болка в гърдите — би изтичал на двора: ще подложи длани под покривния улей, с премръзнали пръсти ще прецеди водата, ще задържи песъчинките и ще ги бишне нагоре. О. Василев, Т, 192 -193. Елка се спусна с писък и прегърна мъжа си.. Той бишна жена си настрана. ЕлинПелин, Съч. III, 59. бишвам се, бишна се страд.
БИШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бишвам и от бишвам се.
БИ`ШКА1 ж. Диал. Свиня. Сега вървим по малко равнище, обиколено с гора, с изровена и разхвърлена трева. — Я бишките какво са пак сториле!... — сочат конярите. К. Константинов, ПЗ, 62. — А защо отиде там татко? — На лов! — извика момченцето. — Да убие една голя-ааама дива бишка! Д. Цончев, ЧС, 115.
Прен. Руг. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого; свиня. — Затваряй! Кой ти е позволил! Селен-дур!.. Върви си на село, там ти е мястото, върви да ореш, да копаеш! Ти, бишка, тор-лак, затваряй дюкяна! Д. Талев, ЖС, 113.
БИ`ШКА2 ж. Диал. Татул; биволче2.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник... , 1951.
БИ`ШКАМ, -аш, несв., прех. Диал. С лек, бърз тласък отмествам, отхвърлям, отмятам, тласкам нещо или някого. — Къде ми бишкаш калпако? Нар. прик., СбНУ XIV, 190. бишкам се страд.
БИ`ШКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бишкам и от бишкам се.
БИШКОТА, обикн. мн., ж. Вид продълговата шуплеста бисквита. А жените, .. Подготвят уютна работна площадка на „кръжочниците“ и дори щедро ги угqщаваm с бишкоти, сандвичи или кафе. Сп. Йончев, РБ, 21. Торта от бишкоти.
— От ит. biscotto през рум. bi§cot, bi§cota.
БИ`ШНА. Вж. бишвам.
БИЯ, би`еш, мин. св. бих, прич. мин. страд. бит, несв. 1. Прех. Нанасям удари на човек или животно с цел да причиня болка. Полицаите., заобиколиха един малък студент със смешно дълго палто и почнаха да го бият немилостиво с бичовете си по главата. Д. Димов, Т, 179. Много пъти той вдигаше ръка да бие, но старецът го спираше с трептящ глас. Елин Пелин, Съч. 1П, 29. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. Воденичарят и други — излезли кой с тояги, кой с дърво и се спуснали да бият вълкът. Нар. прик., Христом. ВВ I, 30. 2. Прех. и непрех. Обикн. с предл. по, о и в.
Удрям, блъскам нещо, някого или върху, по нещо. Разтревожените коне неспокойно се въртяха и биеха с крак земята. Й. Йовков, Разк. И, 216. Нане Вуте завъртя брадвата и почна силно да бие и чука по хралупатия дънер. Елин Пелин, Съч. IV, 244. Изправила се със лице към стената на килията, тя биеше с малките си юмруци по студените камъни. Д. Ангелов, ЖС, 383. Двете момичета.. почнаха да бият челата си о коравия под. Елин Пелин, ЯБЛ, 124. • За вятър, дъжд, вода и др. Вятърът се усилваь бие го в гърба, развява ямурлука му. Й. Йовков, ЖС, 57. Тегне небето под схлупени хижи, / вятър в прозорците съска и бий. Хр. Смирненски, ДБД, 42. Тя беше тъй слисана и смутена, че не отговори на никого от ония, които я поздравиха, нито усещаше, че дъждът, който биеше вече полегато.., й мокреше цялата дясна страна на рамото. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 33. Кипящата вода се умори да бие камъните, отстъпи омало-мощена. А. Каралийчев, НЗ, 143. // Кова, изчуквам. Като лека перушина, / седем оки преброени, / чук извива юначина, / бий метала разкалени. П. К. Яворов, Съч. I, 7. От тъмно до тъмно бие той всеки ден бакъра, ето и сега, на стари години. Д. Талев, ПК, 98. Бий желязото, докато е горещо. Погов. // Прен. За светлина — грея право нанякъде, върху нещо. Нито хапливите мухи,.., нито жежките лъчи, които бият в лицето му, нарушават дълбочината на тоя юнашки сън. Ив. Вазов, Съч. X, 37. Слънцето биеше в очите им и весело трептеше по металните плочи на ризниците и по шлемовете. Ст. Загорчинов, ДП, 438.
3. Прех. Удрям звънец, камбана, барабан и под., за да произведа звук. Някой биеше още камбанауга, „ непрекъснато и лудо, като за пожар. Й. Йовков, Разк. I, 227. И всяка неделя там старец пречестни / клепалото биел, за служба, в зори. Ив. Вазов, Съч. III, 135. Тодораки биеше даарето, а трима-че-тирима от гостите пееха. Д. Немиров, Б, 114. Един бие тъпана, друг събира парсата. Погов.
4. Непрех. Понякога с предл. з а, н а. За звънец, камбана, часовник и под. — издавам звук, обикн. чрез равномерни удари на отмерени интервали. Камбаната биеше непрекъснато и нейният меден глас на вълни, на върни се носеше над селото. Елин Пелин, Съч. III, 89. Клепалото продължаваше да бие и братята все още де молеха през иконите с избодени очи. Й. Йовков, СЛ, 44. Качваме се в един от вагоните.. Тогава бие последният звънец. Св. Минков, ДА, 6. Когато би клепало за вечерня, Султана видя, че тя бе угаснала — догоряла бе докрай свещицата на живота и. Д. Талев, ЖС, 411. Габарската камбана слушаме. На умряло бие. Чудомир, Избр. пр 21 //За часовник — издавам звън, като отмервам определено време. Но часът е четири и четвърт, а
