Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/669“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
БЕЗУПРЕЧНО <i>нареч.</i> Без да предизвиква, да заслужава упрек, без недостатък; безукорно, изрядно. <i>Обиколиха всички те</i><i>лефонни</i> <i>постове .. Мрежата на свързочниците действуваше безупречно.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 66. <i>Аз се държа безупречно навсякъде.</i> Д. Димов, ЖСМ, 58. | БЕЗУПРЕЧНО <i>нареч.</i> Без да предизвиква, да заслужава упрек, без недостатък; безукорно, изрядно. <i>Обиколиха всички те</i><i>лефонни</i> <i>постове .. Мрежата на свързочниците действуваше безупречно.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 66. <i>Аз се държа безупречно навсякъде.</i> Д. Димов, ЖСМ, 58. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗУПРЕЧНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на безупречен; безу-корност, изрядност. | БЕЗУПРЕЧНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на безупречен; безу-корност, изрядност. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗУСЛОВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. Който не е свързан с никакви условия. <i>Това възвание настоява за безусловна забрана на атомното оръжие.</i> РД, 1950, бр. <i>224,</i> 4. <i>Безусловна амнистия. Безусловна капитулация.</i> | БЕЗУСЛОВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. Който не е свързан с никакви условия. <i>Това възвание настоява за безусловна забрана на атомното оръжие.</i> РД, 1950, бр. <i>224,</i> 4. <i>Безусловна амнистия. Безусловна капитулация.</i> | ||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
О Безусловни рефлекси. <i>Физиол.</i> Вродени рефлекси — сравнително постоянни и еднообразни реакции на организма на въздействията на външната и вътрешната среда, осъществявани посредством централната и периферната нервна система. | О Безусловни рефлекси. <i>Физиол.</i> Вродени рефлекси — сравнително постоянни и еднообразни реакции на организма на въздействията на външната и вътрешната среда, осъществявани посредством централната и периферната нервна система. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗУСЛОВНО <i>нареч.</i> 1. Без каквото и да е възражение. <i>Сичките наши предложения, които ние казахме на новият си благодетел .. , са приеха безусловно.</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 264. | БЕЗУСЛОВНО <i>нареч.</i> 1. Без каквото и да е възражение. <i>Сичките наши предложения, които ние казахме на новият си благодетел .. , са приеха безусловно.</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 264. | ||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
3. <i>Книж.</i> Като <i>вмет. дума.</i> За подчертаване на факт, който не буди никакво съмнение; наистина, без съмнение, неоспоримо. <i>Равнището на материалната култура на Балканите, безусловно, не е така високо, както в другите европейски страни.</i> | 3. <i>Книж.</i> Като <i>вмет. дума.</i> За подчертаване на факт, който не буди никакво съмнение; наистина, без съмнение, неоспоримо. <i>Равнището на материалната култура на Балканите, безусловно, не е така високо, както в другите европейски страни.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗУСЛОВНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Отсъствие, липса на условие, което да ограничава. <i>Всичко става в най-висока степен неволно, но като че ли в буря на свободно чувство, на безусловност, на мощ, на божественост.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 15. | БЕЗУСЛОВНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Отсъствие, липса на условие, което да ограничава. <i>Всичко става в най-висока степен неволно, но като че ли в буря на свободно чувство, на безусловност, на мощ, на божественост.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 15. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗУСПЕШЕН, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил.</i> Който е извършен без успех и не довежда до очаквания резултат; неуспешен, несполучлив, безрезултатен, безполезен, безплоден. <i>Опитите на географа да влезе в преговори с туземците, .. , излязоха безуспешни.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 310. <i>След безуспешните войни с Русия турците са обсаждали Виена в 1683, но били отблъснати и разбити от полския крал Ян Собески.</i> Б. Пенев, НБВ, 34. <i>Безуспешен опит. Безуспешно лутане. Безуспешна обсада. Безуспешна операция. Безуспешен труд. Безуспешна контраатака. Безуспешна акция.</i> | БЕЗУСПЕШЕН, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил.</i> Който е извършен без успех и не довежда до очаквания резултат; неуспешен, несполучлив, безрезултатен, безполезен, безплоден. <i>Опитите на географа да влезе в преговори с туземците, .. , излязоха безуспешни.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 310. <i>След безуспешните войни с Русия турците са обсаждали Виена в 1683, но били отблъснати и разбити от полския крал Ян Собески.</i> Б. Пенев, НБВ, 34. <i>Безуспешен опит. Безуспешно лутане. Безуспешна обсада. Безуспешна операция. Безуспешен труд. Безуспешна контраатака. Безуспешна акция.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗУПРЕЧНО | БЕЗУПРЕЧНО | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗУСПЕШНО. <i>Нареч. от</i> безуспешен; неуспешно, несполучливо, безрезултатно, безполезно, безплодно. <i>Водачът .. , разправя постоянно — той силно желае да завърже с мене продължителен разговор, но безуспешно: аз му отговарям с къси: да и не.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 12. <i>Нечии очи безуспешно се опитваха да го разгледат през процепите на вратата.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 506. | БЕЗУСПЕШНО. <i>Нареч. от</i> безуспешен; неуспешно, несполучливо, безрезултатно, безполезно, безплодно. <i>Водачът .. , разправя постоянно — той силно желае да завърже с мене продължителен разговор, но безуспешно: аз му отговарям с къси: да и не.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 12. <i>Нечии очи безуспешно се опитваха да го разгледат през процепите на вратата.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 506. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗУСПЕШНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Отсъствие на успех, на очакван резултат; безрезултатност, безполезност, безплодност. | БЕЗУСПЕШНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Отсъствие на успех, на очакван резултат; безрезултатност, безполезност, безплодност. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗУТЕХА <i>ж. Поет.</i> Състояние, при което няма утеха, неутешимост. <i>Аз сядам в лодката на безутехата .. Мой попътен вятър е забравата на всяка земна безотрада.</i> К, 1926, бр. 98, 2. | БЕЗУТЕХА <i>ж. Поет.</i> Състояние, при което няма утеха, неутешимост. <i>Аз сядам в лодката на безутехата .. Мой попътен вятър е забравата на всяка земна безотрада.</i> К, 1926, бр. 98, 2. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗУТЕШЕН, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил.</i> 1. Който не може да се утеши, не намира утеха; неутешим. <i>Ония, които го познаваха отблизо, ще останат задълго безутешни за загубата на един изключителен човек и другар. С.</i> Северняк, ОНК, 207. <i>Господи, и мене прибери, / защо ти съм сама на тая земя грешна? / Сопруга плачуща и майка безутешна.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 170. | БЕЗУТЕШЕН, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил.</i> 1. Който не може да се утеши, не намира утеха; неутешим. <i>Ония, които го познаваха отблизо, ще останат задълго безутешни за загубата на един изключителен човек и другар. С.</i> Северняк, ОНК, 207. <i>Господи, и мене прибери, / защо ти съм сама на тая земя грешна? / Сопруга плачуща и майка безутешна.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 170. | ||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
3. За мъка, скръб, тъга и под. — за който няма утешение; много силен, много дълбок. <i>В село завърлува невярна болест — .. Отчаяние и безутешна скръб се възцари в сърцата.</i> Елин Пелин, Съч. I, 71-72. <i>Черни, коремести облаци висяха над угарите като тежка, безутешна тъга.</i> И. Петров, НЛ, 262. | 3. За мъка, скръб, тъга и под. — за който няма утешение; много силен, много дълбок. <i>В село завърлува невярна болест — .. Отчаяние и безутешна скръб се възцари в сърцата.</i> Елин Пелин, Съч. I, 71-72. <i>Черни, коремести облаци висяха над угарите като тежка, безутешна тъга.</i> И. Петров, НЛ, 262. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗУТЕШИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Липса на утеха; безутешност, неутешимост. <i>Думите му, напълнени с безутешие и смут, го давеха.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 252. | БЕЗУТЕШИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Липса на утеха; безутешност, неутешимост. <i>Думите му, напълнени с безутешие и смут, го давеха.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 252. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗУТЕШНО <i>нареч.</i> Без утеха, успоко | БЕЗУТЕШНО <i>нареч.</i> Без утеха, успоко | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗУТЕШНО | БЕЗУТЕШНО | ||
Версия от 21:23, 27 ноември 2012
БЕЗУПРЕЧНО нареч. Без да предизвиква, да заслужава упрек, без недостатък; безукорно, изрядно. Обиколиха всички телефонни постове .. Мрежата на свързочниците действуваше безупречно. П. Вежинов, ЗЧР, 66. Аз се държа безупречно навсякъде. Д. Димов, ЖСМ, 58.
БЕЗУПРЕЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на безупречен; безу-корност, изрядност.
БЕЗУСЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който не е свързан с никакви условия. Това възвание настоява за безусловна забрана на атомното оръжие. РД, 1950, бр. 224, 4. Безусловна амнистия. Безусловна капитулация.
2. Абсолютен, пълен, неоспорим. То [правителството] приемаше на работа стачниците по свой избор, като ги караше да подписват декларации за безусловно покорство и безропотно изпълнение на служебните задължения. Г. Карвславов, ОХ III, 553. Безусловен закон.
О Безусловни рефлекси. Физиол. Вродени рефлекси — сравнително постоянни и еднообразни реакции на организма на въздействията на външната и вътрешната среда, осъществявани посредством централната и периферната нервна система.
БЕЗУСЛОВНО нареч. 1. Без каквото и да е възражение. Сичките наши предложения, които ние казахме на новият си благодетел .. , са приеха безусловно. 3. Стоянов, ЗБВ II, 264.
2. Абсолютно, напълно. Така че на лирическия поет не е нужно това, което е безусловно необходимо за епическия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 348. Безусловно се забранява убиването на което и да било животно преди да порасне и да се размножи. О. Василев, ДГ, 25.
3. Книж. Като вмет. дума. За подчертаване на факт, който не буди никакво съмнение; наистина, без съмнение, неоспоримо. Равнището на материалната култура на Балканите, безусловно, не е така високо, както в другите европейски страни.
БЕЗУСЛОВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие, липса на условие, което да ограничава. Всичко става в най-висока степен неволно, но като че ли в буря на свободно чувство, на безусловност, на мощ, на божественост. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 15.
БЕЗУСПЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който е извършен без успех и не довежда до очаквания резултат; неуспешен, несполучлив, безрезултатен, безполезен, безплоден. Опитите на географа да влезе в преговори с туземците, .. , излязоха безуспешни. Гр. Угаров, ПСЗ, 310. След безуспешните войни с Русия турците са обсаждали Виена в 1683, но били отблъснати и разбити от полския крал Ян Собески. Б. Пенев, НБВ, 34. Безуспешен опит. Безуспешно лутане. Безуспешна обсада. Безуспешна операция. Безуспешен труд. Безуспешна контраатака. Безуспешна акция.
БЕЗУПРЕЧНО
БЕЗУСПЕШНО. Нареч. от безуспешен; неуспешно, несполучливо, безрезултатно, безполезно, безплодно. Водачът .. , разправя постоянно — той силно желае да завърже с мене продължителен разговор, но безуспешно: аз му отговарям с къси: да и не. Ив. Вазов, Съч. XVI, 12. Нечии очи безуспешно се опитваха да го разгледат през процепите на вратата. Ст. Дичев, ЗС I, 506.
БЕЗУСПЕШНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отсъствие на успех, на очакван резултат; безрезултатност, безполезност, безплодност.
БЕЗУТЕХА ж. Поет. Състояние, при което няма утеха, неутешимост. Аз сядам в лодката на безутехата .. Мой попътен вятър е забравата на всяка земна безотрада. К, 1926, бр. 98, 2.
БЕЗУТЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който не може да се утеши, не намира утеха; неутешим. Ония, които го познаваха отблизо, ще останат задълго безутешни за загубата на един изключителен човек и другар. С. Северняк, ОНК, 207. Господи, и мене прибери, / защо ти съм сама на тая земя грешна? / Сопруга плачуща и майка безутешна. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 170.
2. Който съдържа или изразява дълбока скръб, дълбоко отчаяние. В работен и светъл ден погребаха средния син на дядо Никола Манолов .. Баба Николица .. с отмалял, засъхнал глас зареди, безутешни думи. К. Петканов, ОБ, 109. Безутешен плач. / / Който е изпълнен с дълбока скръб, тъга, дълбоко отчаяние, безнадеждност. Той не споделяше безутешните си мисли с никого, дори и с Нонка. И. Петров, НЛ, 155. Кат бреме хвърлил черната умора, / що безутешни дни ти завещаха, / ти с плахи стъпки ще събудиш в двора / пред гостенин очакван радост плаха. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 68.
3. За мъка, скръб, тъга и под. — за който няма утешение; много силен, много дълбок. В село завърлува невярна болест — .. Отчаяние и безутешна скръб се възцари в сърцата. Елин Пелин, Съч. I, 71-72. Черни, коремести облаци висяха над угарите като тежка, безутешна тъга. И. Петров, НЛ, 262.
БЕЗУТЕШИЕ, мн. няма, ср. Липса на утеха; безутешност, неутешимост. Думите му, напълнени с безутешие и смут, го давеха. Ал. Гетман и др., СБ, 252.
БЕЗУТЕШНО нареч. Без утеха, успоко
БЕЗУТЕШНО
