Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/92“
(→Коригирана) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
„Наистина, съвсем глупашко е това, че Лидия ме повика и аз бързо-бързо тръгнах, без да му мисля. Къде съм хукнал, да ме пита човек? Шейсетгодишен любовник! Вчера в огледалото изглеждах старец. Навярно ще и` се видя седемдесетгодишен... И с тия мои болести! Нозете си не мога да подвивам от шипове и ревматизъм, задъхвам се от гръдна жаба, а ще коленича любовно! Станал съм отвратителен от пиянство и безсъние, но отивам... Глупашка работа!“ „Какво ли е станало с Лидия? Трябва и тя да е остаряла. На колко ли е вече? Чакай, ще и` направя сметката. Когато дойде от Цариград във Варна, казваше, че била студентка. Ако тогава е била, да кажем, на двайсет и две-три години... Не, по-млада изглеждаше. Била е на двайсет. Сега значи е около петдесетгодишна. Стара е, но може да не изглежда остаряла. Зависи как се е гледала. Имаше стройно тяло и хубава кожа на лицето... Откога не съм я виждал? Чакай, коя година шведите сондираха във Варненско? Трийсет и пета или трийсет и шеста. Повече от петнайсет години не съм я виждал... Ей, че оргии бяха тогава! Всеволод отиде на служба при шведите във Варна, а тя остана в София. Вземе в края на месеца заплатата му, накупи половин деликатесен магазин... какво ли не! Наслага всичко на масата около самовара и който дойде, яде и пие когато си ще и колкото си ще, масата никога не се раздигаше!... А Лидочка всяка вечер си избираше с кого да спи! Ако се завареха двама-трима, казваше направо кой да остане за нощта, а другите ги пращаше по дяволите!...“ | „Наистина, съвсем глупашко е това, че Лидия ме повика и аз бързо-бързо тръгнах, без да му мисля. Къде съм хукнал, да ме пита човек? Шейсетгодишен любовник! Вчера в огледалото изглеждах старец. Навярно ще и` се видя седемдесетгодишен... И с тия мои болести! Нозете си не мога да подвивам от шипове и ревматизъм, задъхвам се от гръдна жаба, а ще коленича любовно! Станал съм отвратителен от пиянство и безсъние, но отивам... Глупашка работа!“ „Какво ли е станало с Лидия? Трябва и тя да е остаряла. На колко ли е вече? Чакай, ще и` направя сметката. Когато дойде от Цариград във Варна, казваше, че била студентка. Ако тогава е била, да кажем, на двайсет и две-три години... Не, по-млада изглеждаше. Била е на двайсет. Сега значи е около петдесетгодишна. Стара е, но може да не изглежда остаряла. Зависи как се е гледала. Имаше стройно тяло и хубава кожа на лицето... Откога не съм я виждал? Чакай, коя година шведите сондираха във Варненско? Трийсет и пета или трийсет и шеста. Повече от петнайсет години не съм я виждал... Ей, че оргии бяха тогава! Всеволод отиде на служба при шведите във Варна, а тя остана в София. Вземе в края на месеца заплатата му, накупи половин деликатесен магазин... какво ли не! Наслага всичко на масата около самовара и който дойде, яде и пие когато си ще и колкото си ще, масата никога не се раздигаше!... А Лидочка всяка вечер си избираше с кого да спи! Ако се завареха двама-трима, казваше направо кой да остане за нощта, а другите ги пращаше по дяволите!...“ | ||
„Дали пак същите приятели е решила да събира сега? Чакай, кои бяха те?... Изпозабравил съм ги. Склероза!... Единият ще е Бойдев. Тоя тип се е наредил и при комунистите! Другите трябва да са пак от бандата около „Петрол“. Сигурно Герасим Ранков и оня, „артистът“ с хумореските, бай... бай Онзи... Не, друго беше. Бай... Никой! Бай Никой... Ами тоя пък Горбанов кой беше? Не си спомням в компанията по мое време да имаше някакъв „славен“ Иван Иванич. Трябва да е някой от по-сетнешните и` любовници и е забравила, че не го познавам...“ | „Дали пак същите приятели е решила да събира сега? Чакай, кои бяха те?... Изпозабравил съм ги. Склероза!... Единият ще е Бойдев. Тоя тип се е наредил и при комунистите! Другите трябва да са пак от бандата около „Петрол“. Сигурно Герасим Ранков и оня, „артистът“ с хумореските, бай... бай Онзи... Не, друго беше. Бай... Никой! Бай Никой... Ами тоя пък Горбанов кой беше? Не си спомням в компанията по мое време да имаше някакъв „славен“ Иван Иванич. Трябва да е някой от по-сетнешните и` любовници и е забравила, че не го познавам...“ | ||
| − | Мисълта на Апостол | + | Мисълта на Апостол Йолов отново се върна към смисъла на пътуването: |
„За какво ли отивам, да ме пита човек?...“ | „За какво ли отивам, да ме пита човек?...“ | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 15:07, 7 август 2018
Страницата е проверена
