Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/199“
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
Нино едва склони запразнувалия старшина да приеме униформата му и зачисленото снаряжение, за да може да освободи от вещевия склад куфара с цивилните си дрехи. | Нино едва склони запразнувалия старшина да приеме униформата му и зачисленото снаряжение, за да може да освободи от вещевия склад куфара с цивилните си дрехи. | ||
Още по-трудно му беше да обясни на случайно мерналия се в летището адютант защо е обявил адрес в София, местожителство във Варна, а иска кредитен билет за път до Каварна. | Още по-трудно му беше да обясни на случайно мерналия се в летището адютант защо е обявил адрес в София, местожителство във Варна, а иска кредитен билет за път до Каварна. | ||
| − | Най-трудно обаче се оказа уреждането на уволнителния билет. Нино трябваше да отиде до града, за да подири командира на частта в дома му. Командирът се появи на вратата — едър и набит, със суров израз на скулестото лице — и почти го изпъди : | + | Най-трудно обаче се оказа уреждането на уволнителния билет. Нино трябваше да отиде до града, за да подири командира на частта в дома му. Командирът се появи на вратата — едър и набит, със суров израз на скулестото лице — и почти го изпъди: |
— Върви си в казармата и чакай там! | — Върви си в казармата и чакай там! | ||
Нино пламна от смущение и обида. Отдаде чест, извърна се и тръгна унило към летището. Командирът неприкрито го ненавиждаше — дори когато му поверяваше поправките на най-сложните уреди и машини, дори когато даваше да | Нино пламна от смущение и обида. Отдаде чест, извърна се и тръгна унило към летището. Командирът неприкрито го ненавиждаше — дори когато му поверяваше поправките на най-сложните уреди и машини, дори когато даваше да | ||
| − | {s}199 | + | {s}199{/s} |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 21:07, 15 декември 2015
Страницата не е проверена
