Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/413“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | намерил изход в морето и в кавернозните пластове | + | намерил изход в морето и в кавернозните пластове под селото, щеше да пръсне арматурата. Обезателно щеше да я пръсне!... Получи се някакъв парадокс: Нино отиде да затвори крана, за да спаси от унищожение селото. А стана обратното — Нино се спаси от смъртта с нещастието на селото! |
Нино само се усмихна бледо, без да свали мократа кърпа от очите си. Болеше го непоносимо глава, чувствуваше мъчителна празнота в стомаха си. | Нино само се усмихна бледо, без да свали мократа кърпа от очите си. Болеше го непоносимо глава, чувствуваше мъчителна празнота в стомаха си. | ||
| − | Хазайката се подаде от вратата и повика Дора. Даде й чашка топло мляко за Нино. Дора приближи до леглото, повдигна внимателно | + | Хазайката се подаде от вратата и повика Дора. Даде й чашка топло мляко за Нино. Дора приближи до леглото, повдигна внимателно главата на Нино и му помогна да изпие млякото. |
| − | В това време отвън се носеше | + | В това време отвън се носеше гръмовитият глас на Алеко Николов. Той диреше Илин. |
| − | — Тук съм, тук | + | — Тук съм, тук. Ела! — подвикна му от прозореца Илин. |
Алеко Николов нахлу в стаята, ядосан и разтревожен. | Алеко Николов нахлу в стаята, ядосан и разтревожен. | ||
| − | — Тюу, че разправии с това изселване на селото! С кокошките и патките им какво щяло | + | — Тюу, че разправии с това изселване на селото! С кокошките и патките им какво щяло да стане, с болните старци... Трябва бързо да решаваме какво ще правим сега със сондажа, Степан Викторович. Казвай! |
Илин си беше изработил вече способи да усмирява този човек-хала, този „образец на привързаността“, както с добра усмивка го наричаше. | Илин си беше изработил вече способи да усмирява този човек-хала, този „образец на привързаността“, както с добра усмивка го наричаше. | ||
| − | — Поседни, поседни! Жалко, че не можем да запалим по една цигара. Дора Павлова ще ни нагости | + | — Поседни, поседни! Жалко, че не можем да запалим по една цигара. Дора Павлова ще ни нагости с по една чаша водица... |
| − | — Ами, вода! — рече Алеко Николов. — Колекторке, я изтичай пак при чичо си Арго. Викни го да дойде тук | + | — Ами, вода! — рече Алеко Николов. — Колекторке, я изтичай пак при чичо си Арго. Викни го да дойде тук и да донесе нещо за пиене от армаганите си. Изгоря ми гърлото от тоя нефт! |
— Ето умен човек! — усмихна се Илин на Дора. | — Ето умен човек! — усмихна се Илин на Дора. | ||
Тя изтича навън, но Льолчев вече идваше насам с бутилка коняк в ръка. | Тя изтича навън, но Льолчев вече идваше насам с бутилка коняк в ръка. | ||
— Не съм почерпил другаря Илин за нефта! — каза той весело. — Момчетата там напипаха армаганите! | — Не съм почерпил другаря Илин за нефта! — каза той весело. — Момчетата там напипаха армаганите! | ||
Дора отиде в кухнята на хазаите да вземе чашки. | Дора отиде в кухнята на хазаите да вземе чашки. | ||
| − | — Арго, ела — посрещна го доволен Алеко Николов. | + | — Арго, ела — посрещна го доволен Алеко Николов. — Защо не доведе и Ивайло, като ще се черпим? |
— Той се разправя с партийните си хора за изселването... | — Той се разправя с партийните си хора за изселването... | ||
| − | Илин придърпа столове към леглото на Нино : | + | Илин придърпа столове към леглото на Нино: |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 11:46, 30 септември 2015
Страницата е проверена
