Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/411“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
− | + | * | |
− | Когато общото ликуване стихна, Степан Илин заговори развълнувано на Алеко Николов : | + | Когато общото ликуване стихна, Степан Илин заговори развълнувано на Алеко Николов: |
— Все таки, Алеко, аз нищо не разбирам! Какво стана? Защо спря фонтанът? Това прилича на магия!... Невероятно! | — Все таки, Алеко, аз нищо не разбирам! Какво стана? Защо спря фонтанът? Това прилича на магия!... Невероятно! | ||
— Защо се чудиш, Степан Викторович? Излъгали сме се в налягането и това е. Значи е било по-слабо от двайсет в пет атмосфери. | — Защо се чудиш, Степан Викторович? Излъгали сме се в налягането и това е. Значи е било по-слабо от двайсет в пет атмосфери. | ||
− | — Не-е! Лъжеш се. Налягането „не беше под трийсет и | + | — Не-е! Лъжеш се. Налягането „не беше под трийсет и пет атмосфери. Жалко, че счупихме манометъра на арматурата, да видиш. Аз съм готов да се обзаложа на всичко... Някаква загадка има тук. Някакво чудо стана! |
— Чудо или не, важното е, че укротихме фонтана. | — Чудо или не, важното е, че укротихме фонтана. | ||
− | Докато двамата се мъчеха все пак да отгадаят какво се | + | Докато двамата се мъчеха все пак да отгадаят какво се беше случило, Кирил Цонев им извика: |
− | |||
— Морето!... Вижте, морето побелява! | — Морето!... Вижте, морето побелява! | ||
− | Сондьорите затичаха към морския бряг. | + | Сондьорите затичаха към морския бряг. |
— Какви са тия хармани? | — Какви са тия хармани? | ||
− | — Ей, вижте, още един започва да клокочи. Е-е таме, | + | — Ей, вижте, още един започва да клокочи. Е-е таме, виждате ли? |
− | В морето един след друг се появяваха грамадни хармани | + | В морето един след друг се появяваха грамадни хармани от кипяща, с едри мехури вода. |
— Какво ли е това? — забърза Алеко Николов към прогледа. | — Какво ли е това? — забърза Алеко Николов към прогледа. | ||
Илин го последва. | Илин го последва. | ||
Докато оглеждаха какво става в морето, Аргир Льолчев, който последен се бе забързал към брега, мина край кладенеца с геранилото и понеже му замириса на лошо, надникна в него. | Докато оглеждаха какво става в морето, Аргир Льолчев, който последен се бе забързал към брега, мина край кладенеца с геранилото и понеже му замириса на лошо, надникна в него. | ||
− | — Кладенецът клокочи!— Степан Викторович, кладенецът! — подвикна той. — Елате да видите, излизат | + | — Кладенецът клокочи!— Степан Викторович, кладенецът! — подвикна той. — Елате да видите, излизат бели мехури. |
− | И горе откъм селото се чуваха тревожни | + | И горе откъм селото се чуваха тревожни гласове: |
— Е-ей, хора-а! Кладенците... Кладенците кипя-ат! Какво става? | — Е-ей, хора-а! Кладенците... Кладенците кипя-ат! Какво става? | ||
Илин се досети какво се беше случило. | Илин се досети какво се беше случило. | ||
− | + | — Беда! — изрече той тревожно. — Нещастие!... Всичко пропада, другари! | |
− | + | — Какво?... Какво става, Степан Викторович? | |
— От какво е това? | — От какво е това? | ||
</sfb> | </sfb> |
Текуща версия към 11:41, 30 септември 2015
Страницата е проверена